Need for Speed: Shift

 since 1998
  • Играй си играта, човече!

Поредицата Need for Speed не се нуждае от представяне, макар в последните години иначе неувяхващата й слава да позагуби малко от своя блясък. Притиснати от слабите оценки на ProStreet и Undercoverм както и от спадащата популярност, ЕА решиха, че е време за кардинална промяна и за новия си проект гласуваха доверие на английското Slightly Mad Studios, известно с работата си по GT Legends и GTR 2. Need for Speed: Shift пък бе рекламирана като игра, създадена „от състезатели за състезатели”. След няколко десетки часа по пистите на играта можем да кажем, че студиото е удържало на думата си, поне що се отнася до техническата страна на геймплея. Но въпреки това играта успява да изглежда като сянка на някогашните заглавия.

Какво ново преди старта

Shift е поредният опит на ЕА да преоткрие лицето на поредицата. Компанията вече веднъж заложи на симулацията за сметка на аркадния рейсър с ProStreet, но играта не се прие добре. Последва нов завой към добре отъпканите писти, по които летят тунинговани коли, преследвани от полицаи в Undercover, но целокупната фенска общност отново не бе доволна. С поредния си ход, който граничи с шизофрения, ЕА отново въведоха реализма като основен елемент в играта и ако трябва да бъдем откровени, технически това е изпълнено почти безупречно.

От гледна точка на реализацията, Shift представлява един от най-свежите опити за „реалистичен” рейсър в последно време. Поставям реалистичен в кавички по следната причина: без съмнение Shift е по-близо до тази част на спектъра от, да речем, Burnout Paradise, но в същото време авторите от Slightly Mad са включили някои много добри решения за това кое да бъде напълно реалистично и кое не. В резултат играта ви дава състезателен елемент, който по отношение на презентация и поведение е доста близо до действителността, като в същото време управлението е точно толкова аркадно, че да позволи на по-неопитните – или просто по-неентисуазираните – да се включват в играта по-лесно, отколкото в Gran Tursimo например.

Game over за полицията

Виртуалните полицаи могат да си отдъхнат, защото Shift слага край на нелегалните гонки по улиците и ги заменя със състезания на писта. Историята в играта отсъства напълно, ако не броим гласа зад кадър в самото начало, който ви очертава най-важното: намирате се зад волана на новото BMW M3 и от представянето ви на пистата Brands Hatch зависи как ще продължи вашата кариера. По-нататък ще го чувате, само когато ви съобщава за нови състезания, но не и за да ви каже, че полицаите отново са по петите ви, а в гаража ви чака някой нов претендент за вашия трон. Очевидно е, че авторите са се концентрирали върху шофирането и са свели до минимум всичко, счетено от тях за ненужно.

Въпреки това въпросната първа обиколка не е никак лесна. Макар и да сте сами на пистата, но бързо ще разберете, че управлението в Shift може да бъде достатъчно предизвикателство. Забравете за безумното натискане на газта и каскадите; играта веднага ще ви покаже, че това не е правилният подход. Симулативният елемент в нея означава, че трябва да намалявате доста, преди да влезете в завой, да се придържате към мислената траектория на движение и за нищо на света да не излизате от пистата, защото това може практически да срине всичките ви шансове. След първата си обиколка играта ще ви предложи ниво на трудност и помощ при шофирането. Доста вероятно е да не се справите твърде добре и причината за това е, че реализмът означава и трудност.   

Да загреем гумите

Каквото и да си говорим, същината на Shift може да бъде усетена на пистата, а задължително условие за това е да провеждате състезанията от първо лице в кабината, а не от традиционната перспектива извън колата. Причината е, че тази камера ви дава най-достоверното усещане за скорост, маневри и опасност, каквито изпитват истинските състезатели. В началото вероятно ще ви е малко трудно да свикнете с нея, но си заслужава. Камерата от първо лице е динамична, което ви позволява да усетите силата и притеглянето на инерцията, гравитацията и сблъсъците. Например когато рязко ударите спирачка в закъснял опит да вземете завой, камерата ви „изхвърля” напред към таблото. Усещането е премерено, така че да ви пречи прекомерно и след време може изобщо да не го забелязвате. Ако обаче си пуснете друга подобна игра, веднага ще усетите разликата.

Вероятно „най-добрият” начин да усетите визуалните ефекти е при по-сериозен сблъсък. Тогава екранът притъмнява, а погледът ви се разфокусира временно, преди да си върнете нормалния изглед. В такъв момент не може да не си помислите как сте затрили кола за 200 000 долара. Чувството за скорост също е достоверно и отговаря реално на усещането. Когато карате с 200 км/ч ще го разберете, а когато увеличите на над 250 км/ч, е възможно да изпитате дори притеснение. Това е особено видно при мощните коли като Bugatti Veyron или Zonda R, когато при висока скорост автомобилът започва да губи контрол твърде лесно и ако изобщо искате да завършите, трябва да сте доста внимателни. Това, разбира се, си има и своите отрицателни страни, защото излизането извън пистата може често да е фатално, а сблъсъкът с друга кола ще ви забави до точка, в която ще предпочетте да рестартирате цялото състезание. А когато това стане в края на 10-тата обиколка на оспорвана надпревара, това вече не е готино.

Състезания и коли

Основният режим в играта е Career mode, където ще може да премерите сили в над 130 състезания. Структурата на този режим е издържана в класически начин – започвате като скромен състезател с една кола от първия клас и достъп до състезания от същия клас. С течение на времето ще си пробиете пътя през останалите три класа състезания, преди да успеете да отключите върха на вашата кариера – The World Tour. Прогресът става като натрупвате звезди, които ви се дават след всяко едно състезание. Техният брой обаче не зависи само от мястото ви, а и от начина, по който карате. Например ако изпълните някаква допълнителна задача като да достигнете определена скорост или да се справите с всеки завой по трасето, ще получите още звезди. Това е интересно хрумване, защото по този начин се окуражава възможността да фокусирате върху различни елементи на състезанието и преди всичко да продължавате, дори и да знаете, че няма да бъдете първи. От друга страна, авторите малко са се престарали, защото ако карате достатъчно добре може да стане така, че да отключите World Tour, преди да сте получили достъп до четвъртия клас състезания.

На ваше разположение в играта са над 70 автомобила, някои от които сред най-модерните в света. Освен гореспоменатите две суперколи, може да се пробвате още на Mercedes-Benz SLR McLaren, Ford GT, Aston Martin Vantage и много други. Удоволствието се намалява донякъде от факта, че всеки клас има една кола, която определено е най-добрата и когато веднъж се докопате до нея, това лишава от смисъл ъпгрейда и покупката на останалите. За определени състезания играта ви дава възможност да карате точно определени автомобили или да избирате между два такива, така че дори и да не си купите някоя кола, може да успеете да я подкарате един-два пъти. Като цяло обаче невъзможността постепенно да усъвършенствате автомобила, да си купувате по-добри и по-добри модели, а след това да се радвате на предимствата им, е леко разочароваща.

Животът около пистата

Shift се завръща към пистовите състезания, познати ни от по-старите заглавия от поредицата и от злополучния ProStreet. В своята кариера ще получите възможност да карате на известни от реалния живот писти като Laguna Seca или Willow Springs, както и на някои специално създадени за играта места. Виртуалните съименници на истинските писти не са напълно действителни, що се отнася до околната среда, тъй като авторите са си позволили да внесат някои промени, за да засилят динамизма и впечатлението от пейзажа. В архитектурно отношение обаче трасетата са непокътнати и всеки метър от тях е възпроизведен точно.

Визуално играта изглежда добре, без да предлага нещо зашеметяващо, с изключение на ефектите от пилотската кабина, създадени от динамичната камера от първо лице. В звуково отношение обаче Shift е адски добре изпипана. Повечето от двигателите са наистина автентично звучащи, а звукът се променя, когато ъпгрейднете колата с нови ауспуси или турбо система.

Дойде време разделно

Задачата да дам оценка на Shift е по-трудна, отколкото изглежда на пръв поглед. В техническо отношение играта е изпипана добре и не може да бъде критикувана. Проблемът обаче е, че с опита си да се хареса на всички това заглавие най-вероятно ще разедини почитателите на поредицата – от една страна, то се опитва да бъде симулатор, но особено при конзолите това място вече е заето от Gran Turismo и Forza Motorsport; в РС сегмента има място, но за да го заеме, Shift трябва да се пребори с предстоящата DiRT 2. Освен това като реалистичен рейсър играта не предлага нещо, което да не е правено досега, при това добре. От друга страна, почитателите на аркадния рейсинг – сред които попада и моята скромна милост – неминуемо ще въздишат по спомените за бесни преследвания, каскади и полицейски сирени. За тях поредната игра, чието действие се развива между ограничителните линии на пистата, е още един пирон в ковчега на любимия геймплей.

Независимо от това прави чест на ЕА, че продължават да се опитват да намерят обратния път към сърцата на феновете си. Need for Speed: Shift е стойностен продукт, който макар и не без своите противоречия, трябва да бъде опитан. Затова ето моя съвет: пробвайте играта, направете няколко обиколки и после решете сами за себе си. Ключовете са на таблото.    

Автор: Иво Цеков

Прочетете още нещо