Street Fighter IV

 since 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 05 авг. 2009

Ние, компютърните фенове, често се ядосваме, че конзолните играчи получават някои заглавия преди нас. Сякаш не ни стига, че трябва да се занимаваме с драйвери, хардуерна съвместимост и Windows, ами и група самодоволни тежкари с по-хубави телевизори от нашите получават най-новата версия на My Little Pony с няколко дена по-рано! Несправедливостта на съдбата не познава граници.

Сега обаче с конзолните ни братя сме в същата ситуация – в случая със Street Fighter ІV и двете групи бяха изпреварени от… аркадните автомати. Да, най-новата част на популярната тупалка излезе първо за онези огромни кабинки с лост и шест бутона. Всъщност, това е първата номерирана част на Street Fighter за игрален автомат от 1999 г. насам. Както е тръгнало, скоро ще бъдем изпреварвани от pinball-версии. Накъде е тръгнал светът…

3, 2, 1, Fight!

Street Fighter ІV е четвъртата не-мога-да-броя-до-толкова част от поредицата, по която всички гейм-журналисти са полудели и получават спазми от кеф само при споменаването на името. Причината не ми е много ясна – това е една съвсем стандартна биткаджийска игра. Тук може би трябва да спомена, че аз самият съм по скоро Mortal Kombat фен и последният ми досег с игралните автомати със Street Fighter е забулен от мъглите на детството. Но, разбира се, можете да разчитате на моята стопроцентова обективност. Вервайте ми.

Играта има триизмерни фонове, но самите битки се провеждат на двуизмерна плоскост. Това означава, че имате само два пътя – към противника и надалеч от него. Разполагате с общо шест вида удари – light, medium и heavy крошета и ритници. Красотата на битката идва, когато престанете да се набирате върху контролите като шимпанзе и започнете да правите някакви комбинации. Имайте предвид, че някакъв вид геймпад е на практика задължителен. С клавиатурата няма да стигнете далеч и всичките ви мачове ще преминат във вече споменатата маймунска феерия от хаотично мяткащи се пръсти и летящи отчупили се клавиши.

Сингъл играта е доста непрощаваща – компютърно управляваните опоненти са достатъчно компетентни, за да ви набият канчето преди да се ориентирате в обстановката. Ако броим скритите персонажи, имаме на разположение 25 човечета, с които можем да играем. Повечето са взети от Street Fighter 2, но има и няколко нови. Има и три боса – не съм ги виждал, защото компютъра ме смазва, но според Съседа (мой съсед), единият приличал на Доктор Манхатън от Watchmen. Има и история, която не успях да проследя, защото се разказва в поредица от аниме филмчета и подсъзнателно променях репликите на героите със сексуални диалози на развален английски, очаквайки отнякъде да изскочат пипала (не питайте…).

Finish him!

Графиката заслужава да отнесе специална награда, но не защото е свръх-детайлна, а защото е много шарена и приятна за окото. Фоновете са интересни и в някои случаи красиви, а самите бойци са направени доста добре. Можете да добавите нещо като филтри, които правят картината да изглежда нарисувана на ръка. Ударите, особено специалните, са доста зрелищни, така че червена точка за визията. Звукът обаче е по-скоро посредствен.

Ако трябва да определя Street Fighter IV с една дума, тя ще е – адекватна. Играта знае какво се очаква от нея и го прави добре. Но няма да затъна във фенщината на други, които се пенявят по спомените си от младостта с огромната гълтаща монети машина пред тях. Пораснете хора, това е просто игра. Виж, да беше Mortal Kombat, разбирам…

ПП. Извиняваме се за забавянето на статията. Виновникът беше разстрелян.

Автор: Пламен Димитров

Прочетете още нещо