Tales of Monkey Island – Chapter 1

 since 1998
  • Играй си играта, човече!

Абсурд. Сладък, опияняващ, гъделичкащ ви отвътре със стръкче маймунска козина, абсурд. Абсурдът е новата ни религия. Така е, поне докато си тананикаме полугласно „Plunder, plunder how I wonder….” И някой изтърси ехидно “Orange”. Такова беше чувството горе- долу преди девет години, когато изведнъж ни спряха кранчето и поредицата Monkey Island потъна в дълбините на геймокеана, оставяйки ни без повече продължения на хоризонта.

Беше си драма. Подсмрък- подсмрък

И изведнъж, без много време за дискусии, от нищото изскочи обещание за нова игра. И за нула време тя вече е факт. Направена по нова схема, тя е разделена на пет глави и всяка ще се издава самостоятелно, като ще получаваме по една на месец. Накрая се очаква и специална версия, в която петте части са сглобени.

Първата част – Tales of Monkey Island Chapter 1: Launch of the Screaming Narwhal беше пусната на седми юли.

Историята… yadi, yadi, ya-daaaaaaa…

Всичко започва типично. Илейн е хваната от LeChuck, а русолявият ни хитряга ще я спасява. Ситуацията обаче започва да накуцва и с двата крака, когато уж точно сме нагънали злия зомбиран лошковец. На лицето на Гайбръш дори не успява да се разлее самодоволна усмивка, преди ръката му да изродяса. Малки гнусни зелени мазоли я покриват със скоростта на термити. Разбира се, момчето ни скорострелно губи и кораба си – знаем, че е добър в това. Озовава се на забутан остров, от който никой не се е измъквал досега – Flotsam Island.

Предстои ви да се спасявате оттам, да разгадаете какво има на острова, да разберете цялостно какво се е случило с вас, Илейн и LeChuck. И кашата не става по-ясна. Тя е все по-мътна и дълбока и вие ще си я сърбате цели пет части. Просто нямам търпение да видя какво ще се случи по-натам. Финалът, разбира се, е отворен и играта приключва с питанка, която ще ни гризе чак до другия месец – това все пак е едва част първа. Признавам си, не съм свикнала игрите ми да са с такава дължина и да чакам продължението…

От друга страна, така играта ще ни радва цяло лято – на час по лъжичка. Нищо, че е развита на принципа на сапунка… Тепърва с опита си ще открием плюсовете и минусите в тази различна схема. Ако не всички епизоди са готови, това дори дава свобода на създателите да поправят малките дразнещи пропуски още в идните глави и да угодят на геймърите по най-ефективния начин.

Пъзели

Геймплеят на играта е точно такъв, какъвто всички фенове искаме. Трябва да се признае, че захванали се с MI, Telltale Games поемат бремето на всички очаквания и е страхотно това, че успяват да ги оправдаят. Поредицата е с име в жанра и след деветгодишната пауза трябва да им признаем, че не е било лесно да запазят духа на поредицата… Играта е класически MI – много хумор в точната насока, разпръснат в диалозите и оригиналните пъзели.

Трудността на задачите не е нито много висока, нито много ниска и готиното е, че следва точно абсурдната и забавна логика, станала така популярна в предходните игри от поредицата. И ако се настроите на тази вълна, решенията стават лесни и дори някак извратено-логични.

Сред по-запомнящите се пъзели са тези, в които се налага да използвате карта, за да стигнете до специално място. След като схванете логиката им и те са много забавни, особено вторият. Готини хрумки има и в частта, в която сте приковани на стол от един странен, странен французин – лекар със садистични наклонности и притеснителен вид, доста грим, розови гащета и бяла перука. Много ми хареса и последният сериозен пъзел с идолите, които сами ще разгадаете, лутайки се в джунглата. Уникална е сглобката от хумор, логика и кретения, която движи развитието в геймплея напред.

Малко притеснителен и необясним е един фрагмент от играта, в който френският маркиз охка, заклещен, и по оттенъците в охкането му, се ориентирате как да напредвате с пъзела… Но какво пък… В MI всичко е позволено. 🙂 Хубаво е поне, че Guybrush успява да се озапти сам от порива и не намира дупка, в която да му втъкне един ветропоказател… Разбира се, това му минава през ума. 🙂

Ако се затрудните, има и вградена система за подсказки, която получи доста добри думи от критиката, защото успява да ви помогне, без да провали играта. Лично аз така и не я използвах, защото играта наистина не е толкова трудна и ако не бързате да я превъртите (а тя е и кратка, така че – не бързайте), няма и много да ви се наложи да използвате подсказките. Ако нещо не ви хрумва веднага, спокойно си помислете, че другите части ще бъдат на пазара месец по месец. А след скорошния финал на тази, човек наистина се чувства малко гадно – все пак девет години сме я чакали. И оправдано искаме още. 🙂

Управлението

Предходната част имаше лично за мен един много сериозен минус – това, че контролите бяха с клавиатура. Тук това и е така, и не е. Най-готиното решение лично за мен би било, ако си играете като в класически куест – point & click – само с мишока. Създателите обаче са се спрели на друго решение – компромисно. Ако много държите, можете да играете само с мишка, като придвижването става с click и drag, което не е удобно. Не че ако сте упорити, не можете да свикнете. По-добър вариант обаче е да използвате и клавиатурата. Като придвижването става от нея със стандартните клавиши за придвижване (в четирите посоки), а другите действия извършвате с мишката (за разлика от предната игра в поредицата). Така например, за да вземете нещо и да използвате предмети или да водите разговор, използвате мишката.

Полето за игра е много изчистено и имате само достъп до инвентара, без излишни иконки в полезрението ви. В инвентара можете да комбинирате два предмета в специални полета за това или да разглеждате дадена придобивка. Общо взето стандартните неща, но с леко променен интерфейс за поредицата.

Какво би била MI поредицата без LucasArts?

Може би нещо като разтопен сладолед – пак е вкусно, но просто не е сладолед… Затова и такова светотатство не е на лице. 🙂 Екипът работи с Dave Grossman, който се труди по поредицата и преди (LuicasArts). Музиката е отново дело на Michael Land, който озвучава и предните ни маймунски приключения, а гласът на Гайбръш е отново даден от Dominic Armato, който наистина реално прави половината игра с ролята си. Изобщо ключовите фигури са запазени. В самата игра ще се срещнете и с много от старите герои и ще има препратки и намеци за вече познати неща, които будят някаква носталгия и усмивка на лицата на феновете. Като цяло грижата за фенове от време оно е пълна и всичко си е съобразено с тях. 🙂 Ако някой е решил да изпробва поредицата точно сега, предполагам отново ще се потопи в атмосферата и хумора. Но за да разберете напълно какво става, тъй като препратките са доста, е плюс ако сте разцъквали заглавията и по-рано.

Претупване

Въпреки че играта е стабилно прескочила с всичките си пипалца в графата ми „най- любими”, тя си има и своите недоизкусурени елементи. В графично отношение като цяло е приятна. Някои неща са супер яко визуализирани, за резил – други са попретупани. Така например можете да видите различни герои, при които е очевидно, че е използван един и същи модел като изходен. Някои изглеждат и по-малко изпипани от други. Същото е и с околната среда. На моменти и камерата може да предаде фронта, докато се движите и прескача малко нестабилно. След това картината отново послушно си застива.

Някои играчи се оплакват и че героите не са достатъчно оригинални (не главните, разбира се), че в някаква степен те са клиширани образи – ексцентричния французин и т.н. За мен това не е така. Типажите са си готини и цялата атмосфера си лъха на хилеж.

Възможно е, авторите да е трябвало да се съобразят с крайни срокове и бюджет и затова да има леки пропуски в някои отношения, като цяло обаче те са напълно пренебрежими и играта е мега яка.

Таргет група

Който и да сте, нямате извинение да пропуснете това приключение. 🙂 Ако някак си не сте запознат с поредицата, започвайте играта още със старите попълнения. Останалите мисля, че сами вече нямате търпение да изиграете тази част точно като мен. И всички дружно чакаме петте поредни месеца смях, лятно настроение и абсурди.

Автор: Лили Стоилова

Прочетете още нещо