Silent Hill: Homecoming

 since 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 28 мар. 2009

Страх. Дълбок разяждащ страх. Дали ще го има и този път? Слабост или благоразумие е това? Болест или здрав разум? Какво е страхът?

Събуждате се прикован към болнично легло и виждате само краката си. Единственото, което липсва, е номерче, закачено за палеца ви. Край вас се лее кръв, изхвърлят се малки бебешки трупчета в канавката, чува се плач, крясъци… Не знаете къде сте. Успявате да се изтръгнете от каишите, които ви държат прикован. И смело се гмурвате в мрака само с фенерче. Така де, поне да видите откъде ще ви дойде…

Факт е, че поредицата получи доста сурова критика за Homecoming. И аз вече някак скромно и с половин уста искам да смотолевя колко много ме накефи точно тази част. Всички мрънкат, че не е достатъчно страшна на фона на предишните. Че идеята се е изтъркала. Че не било яко, че Алекс (нашето момче) е военен и може да се бие, че преди е било по- интересно, когато героите ви се учат да стрелят в процеса на играта. Че чудовищата са се появявали по- неочаквано, а тук брифовете, които ви ги показват в цялата им злост, били неуместни разваляли изненадата и т.н… Но аз все пак не съм съгласна. Играта има чар.

Изродите са оригинални, причудливи, детайлни и създадени с много въображение. Често свързани с конкретен тип асоциации на болния мозък, често със сексуален контекст или пък носещи изкарани вътрешностите си, без кожа, смесица на насекоми и разлагаща се плът.  Това, че ги разглеждате предварително често дори според мен не е в ущърб на заглавието, защото виждате добре с какво ви предстои да се сблъскате. Както и преди,

екипът работи с психолози

които подсказват как точно най-добре ще бъдат психирани геймърчетата. Евала. 🙂

Да – има някакви моменти, които сме ги виждали и преди като цяло, но все пак никой не претендира, че заглавието ще открие топлата вода. И нека го формулирам така – играта се развива по сценарий, който в крайна сметка може да се досетите накъде отива – така е, но това е поне един от по-рядко използваните сценарии, а не най-тривиалния възможен. Така или иначе в днешно време е трудно нещо да ни изненада истински.

Историята е интересна и от самото начало ми навява спомени за Sanitarium, макар жанрът да е друг. В случая вие сте Алекс Шепард. Отдавна напуснали родното градче, сега се завръщате и се срещате с малкия си брат, който оставя странни детски рисунки и плашещи следи, и бяга, оставяйки усещането за белия заек от Алиса. Следвайки го, постепенно се набутвате все по-надълбоко и по-надълбоко в семейната история и разбирате какво точно се случва.

Атмосфера сама по себе си кърти. Много добра музика както винаги (Akira Yamaoka). И самото очакване да бъдете нападнати е уникално. Според мен е плюс това, че не непрекъснато има битки и лично аз през по-голямата част се стрясках повече от очакването да има такива :-))). А самите те не са много сложни. Има две нива на трудност, като, ако се научите веднъж на управлението (а то не е много сложно),

можете удачно да избягвате ударите на противника

и доста често дори да усмъртите гадината, без да ви засегне. Хареса ми и това, че има застъпени други жанрове и битките не са най-същественото. Имате диалози, имате избор на решения, които имат значение в по-късен етап от играта и имате пъзели. Изобщо – пълен комплект.

Играта като цяло е праволинейна, но изборите, които споменах, могат да доведат до пет възможни края. Всеки от тях е достатъчно интересен и различен. Така че заглавието има и стойност като потенциално преиграване отново и отново. Мултиплейър обаче няма.

Друг минус е, че играта излезе реално още миналата година и е малко далеч времето, когато беше нова. Премиерата й за PC е леко остаряла и това, което щеше да е иновативно преди, сега е още по-малко впечатляващо… Но какво пък – все пак е яка. 🙂

Така и не мога да преценя дали играта е по-скоро за феновете или за нови играчи, защото аз съм нов фен на играта и тя много ме зариби. Гледайки чужди коментари, доста хора май са разочаровани и са очаквали много повече. От друга страна има някои неща, очевидно сложени за феновете. Има моменти, които допълват цялостната вселена на играта. Те са интересни за самите фенове. Яки са и някои намигвания към филма и предходните игри, които ще зарадват почитателите.

Но в крайна сметка няма по-сигурен начин да разберете дали играта е за вас, освен да опитате. Приятно страхуване в Otherworld. 🙂

Автор: Лили Стоилова

Прочетете още нещо