Left 4 Dead

 since 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 31 дек. 2008

Много отдавна, преди години, прочетох една вестникарска статия за Quake 3. Макар, естествено, пълна с глупостите, толкова често срещани, когато масмедиите се опитват да пишат за геймърската субкултура, в нея се изказваше едно интересно становище. А именно че времето на сингълплейър игрите е приключило и бъдещето принадлежи на мултито. Сега, около десетилетие по-късно, това се оказа невярно, но броят на чисто мултиплейър игрите расте със свръхсветлинна скорост.

Valve яхнаха този влак преди доста време с Counter-Strike, а наскоро и с доста успешната Team Fortress 2. Те явно са твърдо решени веднъж завинаги да се закотвят на челното място при мултиплейър шутърите, защото последната им стрелялка Left 4 Dead е направена 99% за игра в мрежа. Лично за мен това е проблем, защото в игрите, освен липсата на история, най-много мразя да бъда принуждаван да играя с други хора. Но какво да се прави – мода…

Нация от зомбита

Идеята за Left 4 Dead се е зародила по времето, когато хората от Valve са правели ботовете за CS: Source. Докато им бърникали по изкуствения интелект, те забелязали колко е забавно човек да се изправи с автомат пред тълпа слаби, но многобройни и настървени противници и да ги громи като комбайнер – особено опърничаво жито. Любопитно, аз пък мислех, че са се вдъхновили от някоя flash-игричка или от онази сцена в Смотаняци 2.

Както и да е, целта в Left 4 Dead е повече от елементарна. Мегаполис в САЩ е бил покосен от неизвестен вирус, превърнал почти всичките му обитатели в безмозъчни масови убийци. Вие влизате в кожата на един от четирима оцелели, които имат имунитет срещу вируса. Забелязахте ли четворката в заглавието? А картинката на кутията – ръка без палец, тоест с четири пръста? Много тънък намек Valve, добре изиграно. Следващия път направо напишете “Тортата е лъжа” на кутията на Portal 2 или променете Half-Life на “Човек с лост бие извънземни”™.

Технически наименованието на противниците ви е “заразени”, а не зомбита. Основанието е, че те са продукт на някакъв вид мутация, по примера на филми като “28 седмици по-късно” (поразително малоумен между другото), а не са умрели и впоследствие съживени хора. Разликата обаче е чисто техническа, затова оттук нататък ще ги наричаме просто зомбита. Тази предистория е много елегантна, защото спестява на дизайнерите главоболието да измислят мотивация за действията на злодеите и те въпреки това изглеждат правдоподобно. Мотивацията им е, че са зомбита, това е. Разбира се, някои биха изтъкнали, че филмите за зомбита всъщност са скрит социален коментар за съвременното общество, замаскирано отражение на страха ни от тоталния разпад на цивилизацията, ала бала дрън-дрън. Те са филми с много кръв – естествено, че ще са тотален хит.

Четиримата от запаса

Въпросните оцелели са се разпрострели върху целия спектър на политическата коректност, липсва само дете в инвалидна количка. Имате на разположение застаряващ ветеран от Виетнам, мускулест рокер, гладко избръснат чернокож счетоводител и гимназистка. Разликите между тях са чисто козметични и всички имат еднакви умения, едни и същи силни и слаби страни и ползват идентични оръжия (които между другото не са много като разновидности). Задачата на всички ви е да се измъкнете, запазвайки повечето от ценните си органи недокоснати. В сингъл другите трима персонажа се управляват от AI-то, а в мулти – от хора, разбира се.

Имайте предвид, че Left 4 Dead е кооперативна игра в пълния смисъл на думата – много повече от CS например. Тук само вашата собствена огнева мощ няма да е достатъчна, за да спрете вълните от зомбита, а има и ситуации, от които просто не е възможно да се измъкнете сами. Играта е разделена на четири (ха!) кампании, всяка от които продължава между 45 минути и един час – правени са, за да се изиграват на един дъх. При всяка от тях започвате от точка А и трябва да стигнете до точка Б, с няколко сигурни зони между двете.

През цялото останало време ще сипете тонове олово срещу зомбясалите, ще хвърляте бомби и ще подпалвате на воля, а също така ще нарушите и няколко природни закона. Всъщност в този аспект играта е страхотна – чувството да залепиш пръста си за въображаемия спусък и да отстреляш 30-40-50 гадини, преди да пуснеш, е адски удовлетворяващо. Зомбитата идват на цели орди и тактиката срещу повечето от тях е елементарна: насочваш мерника към най-гъстата тълпа и стреляш. Понякога зомбитата са необичайно спокойни – просто си стоят на едно място, подпират някоя стена или обикалят безцелно. При тази гледка за известно време се отнесох към онези щандове от близкото минало, в които ти даваха да стреляш с въздушна пушка по капачки или онази малка игрица, в която гърмиш по невинно прелитащи пилета. Това идва да покаже, че Left 4 Dead не е хорър игра и май не е била замисляна с такава цел. Целта е просто да се съберете с четирима приятели (или четирима напълно непознати) и да се позабавлявате за няколко часа. Добавете и режимът Versus (достъпен само в мрежа), в който още четирима играчи влизат в ролята на някои по-специфични мутанти и забавата е пълна.

Четирите кампании изглеждат малко, но не омръзват особено бързо, поради наличието на така наречения “AI режисьор”. Това е специално ИИ, което се грижи за съспенса при всяко преиграване – поставя оръжия на различни места, добавя аптечки наблизо до групата, ако тя не се справя много добре и я залива с порой от зомбита, ако геймърите са виртуози в стрелбата. Това добавя елемент на изненада, което ако не заличава напълно повтаряемостта, то поне я затъпява. Но пък аз играя WoW, повтаряемостта ми е навик.

Мозъци! – филмът

Когато AI Director-ът ви прави мизерии, то поне го прави със стил. Преди зомбитата да се появят иззад някой ъгъл и чинно да се подредят в редичка, зазвучава типична филмова “Oh Shit!” музичка. Освен това играта е наблъскана с най-разнообразни филмови ефекти, които наистина могат да ви накарат да се чувствате като герой в кинолентата Revenge of the Zombie Game Reviewers.

Съспенсът е подкрепен и от отличния дизайн на всичко в играта. Нивата са линейни, но разчупени, така че макар винаги да минавате по кажи-речи един и същи път, няма да усещате че ви водят за носа. Атмосферата е тягостна, действието се развива през нощта (защо през нощта, зомбитата не излизаха ли тогава?), а заразените се държат… е, не като живи, но движенията им са страшно изпипани. Това важи и за героите – въпреки че не са подкрепени от никаква история, те са моделирани и озвучени доста добре. Дори физиономиите им се променят, когато останат на малко кръв и те изглеждат наистина уплашени! Браво Valve, малко компании имат такова внимание към детайла.

Графиката си е старият Source енджин, доста пипнат, естествено. Годинките му натежаха, но конкретно в Left 4 Dead не му личи – не, че заразените ще ви дадат достатъчно време да ги огледате, а телата на убитите врагове изчезват за секунди. Както и кървищата впрочем – щеше да е уникално да можем да се насладим на цялата касапница, но вероятно няма компютър, който да го понесе.

Въпреки че противоречи на почти всички мои принципи за това кое прави една игра наистина добра – история, ненатрапчив мултиплейър и т.н. – Left 4 Dead се оказа едно доста приятно преживяване. Някои твърдят, че игрите са форма на изкуство – L4D не е нищо такова, защото в нея освен безмозъчно пуцане (авторите явно мислят, че зомбитата вече са ни изяли мозъците) друго няма. Но въпреки това е една готина форма на забавление, което едва ли ще стане популярно в България, но е хубаво да го има.

Автор: Пламен Димитров

Прочетете още нещо