Legend: Hand of God

 since 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 31 авг. 2008

Малко игри са си позволявали да копират толкова безсрамно, колкото Legend: Hand of God. Чудиш се на Diablo ли играеш, на Titan Quest ли… Приликата с митологичното RPG на Iron Lore е особено поразителна – както във визуално отношение, така и като геймплей…

Но това не е непременно нещо чак толкова лошо. Пък и в месеци като този, в който буквално се чудиш откъде да изкопаеш някоя що-годе сносна игра, за да си убиеш времето в задушните следобедни жеги, нищо непретендиращи клонинги като Legend: Hand of God са добре дошли.

Историята е семпла

и навява натрапчиви спомени за Oblivion. В свят, населен от хора, орки, гоблини, тролове, джуджета и елфи, съществувал самонадеян магьосник на име Каскарас. Той вярвал, че може да контролира демоните от царството на сенките и да ги използва в битката срещу гигантите и зеленокожите. Заклинателят отворил портал към тяхното измерение и ги призовал. Съвсем скоро обаче те покварили и него, след което армиите им залели света.

В отчаян опит да спре нашествието кралят на хората, с помощта на няколко джуджета-свещеници, запалил магически огън край портала между двата свята. Неговият пламък бил толкова силен и изпепеляващ, че демоните не можели да минат и да влязат в нашия свят. Кралят изградил манастир около него и създал специален орден, чиято цел била да пази огъня с цената на живота си. Защото ако той изгасне, мракът отново ще залее света ни…

Раждането на един герой

В Legend: Hand of God ще поемете управлението на Таргон – един от последните пазители в Ордена на свещения пламък. Не може да променяте абсолютно нищо по неговия външен вид, камо ли да изберете женски персонаж. Любопитно е да се отбележи, че визията му дължим на българина Иван Чакаров – главен художник в Master Creating (известни най-вече с Restricted Area – друг Diablo-клонинг). Един бърз поглед в credits-а на играта показа, че той не е и единственият ни сънародник, работил по играта. Мярнах поне още пет имена на българи, най-вече художници и аниматори, които работят в това немско студио. Ние сме навсякъде, а? Но да караме по същество…

Щом изберете New Game, директно скачате в играта. Незнайна фигура изгасва свещения огън, демоните се изливат от портала на талази, а вие се озовавате изпаднали в безсъзнание край брега на малка рекичка. Намира ви елфическата фея Луна – вашата малка и вярна спътница. Тя е може би един от малкото интересни елементи в играта, тъй като заема мястото на стандартния курсор. В самото начало ще ви дава различни съвети, които да ви помогнат да се ориентирате в света, а щом влезете в първата пещера, ще откриете и най-същественото й приложение. Тя осветява пътя ви и ви помага да се ориентирате в мрака – едно наистина нестандартно, почти оригинално решение от страна на авторите.

Феята често пуска и разни иронични коментари. Техният проблем обаче е, че в началото са просто посредствени, а след няколко часа игра се превръщат в особено дразнещи, тъй като започват да се повтарят. Ако оставим това на страна обаче, едно от малкото неща, с които ще запомня Legend: Hand of God, е именно с тази малка хвърката феичка.

Пътят на уменията

Веднага щом започнете играта, трябва да изберете два от общо петте пътя, по които може да тръгнете – войн (Warrior), магия (Magic), престъпник (Villain), пустош (Wilderness) и вяра (Faith). Различните комбинации от тях ще образуват цели десет различни класа, точно както при Titan Quest (с малката разлика, че тук не може да играете с един-единствен път). Например Faith, съчетан с Wilderness, ще ви превърне в Arcane Archer, докато Magic с Warrior – в Battle Mage.
Разнообразие има, а уменията във всяко едно от дърветата са интересни и полезни (макар че със сигурност не и оригинални). Общо взето тук може да очаквате всичко, с което сте свикнали до момента. Воинът скача към съществата и ги разбива с мощен удар, магът мята огнени топки, паладинът си пуска щит, който го прави неуязвим за кратко, а стрелецът трови врага със своите пронизващи стрели.

Освен малката фея в Legend: Hand of God има още една интересна идея –

кинематографичните битки

Всички знаем колко време отнема достигането на някой бос, който обикновено е поне два-три пъти по-голям от вас самите. Гледката му почти винаги е внушителна, но в момента, в който битката започне, вие обикновено го удряте в… колената. В най-добрия случай! Когато той замахне с гигантското си оръжие пък, вместо да се стовари на главата ви, то пада зад гърба ви. Това определено не допринася за атмосферата на която и да е игра.

Master Creating са намерили изход от това положение. Когато героят ви замахва към по-голямо чудовище, да речем трол, той ще скочи към него и ще се опита да го фрасне в главата. Или пък в рамото. Но със сигурност не в краката. Първите няколко пъти това изглежда готино. Малко по-късно осъзнавате, че по-различни движения няма да видите и всичко занапред ще се повтаря. От време на време се появява и по някой довършващ удар, но – уви – нищо кой знае колко впечатляващо. Общо взето цялостното изпълнение на тази идея, колкото и добра да е тя, е куцо.

Един от основните проблеми

на Legend Hand of God е, че светът й, макар наистина красив, е празен, а странстването из него – изпълнено с еднообразно щракане на мишката по съществата наоколо. Дори срещата с елфите, говорещи на езика на Толкин (не знам дали за това нещо не трябва и да се плащат някакви авторски права…), не успя да ме впечатли особено.
Има какво още да се иска и от управлението на играта. Можете да „поставите” специално умение на левия, десния и средния бутон на мишката, но достъпът до всички останали възможности е крайно ограничен поради липсата на нормален тулбар, какъвто например имаше в Titan Quest. Освен това някои умения не се задействат с всеки клик, особено при по-големи мелета, което може да ви доведе до нервен срив.

Друг дразнещ елемент са репликите на героите. И най-обидните думи по адрес на актьорите, взели участие в това начинание, ще бъдат твърде слаби. Специални „похвали” заслужава момичето (поне така си мисля), дало гласа си за озвучаване на малката фея. Нейният тембър е особено писклив, неприятен и пронизващ. Сякаш е на някое ненормално дете, избягало от местната лудница. Така че най-добре за ушите ви е да намалите говора, ако решите да се занимавате с тази игрица. Иначе рискувате да нанесете сериозни увреждания на слуховия си апарат.

Визуално обаче, както вече стана дума, играта изглежда великолепно, макар и често да се чудите дали някои текстури не са директно откраднати от Titan Quest. За жалост Legend: Hand of God често крашва на десктопа, а след по-продължителна игра може и направо да доведе до пълно „замръзване” на компютъра, което се оправя единствено и само с рестарт. Това са все неща, които не допринасят за подобряване на цялостната атмосфера. А иначе тя въобще не е лоша.
Така че ако сте фенове на екшън-ролевите игри и наистина няма какво да правите през това морно лято, може и да пробвате Legend: Hand of God.

Автор: Владимир Тодоров

Прочетете още нещо