Iron Man

 since 1998
  • Играй си играта, човече!

Iron Man е един от най-легендарните супергерои на Marvel. С над 50-годишна история, той се нарежда по слава рамо до рамо със Спайдърмен, Wolverine и Капитан Америка. Досега е участвал в доста геймки и анимационни филми, но за първи път се сдобива със своя собствена пълнометражна лента и игра от ново поколение. И без това стана традиция мърчъндайза на всеки по-касов филм да включва и геймвариант за поне 3 гейм платформи. Уви, пак по традиция, качествата на последните са леко съмнителни, а РС версията засмуква най-здраво горещият картоф на дизайнерската некадърност.

Плюй, плюй!

Нека да синтезираме какво точно представлява точно Iron Man “зи гейм”. Това е екшън (а вие какво очаквахте – ММО със стратегически елементи?), базиран на филма, базиран на комикс. С други думи имаме не 1 а цели 3 фактора да очакваме една голяма боза. Не че игрите по комикси са лоши – я си спомнете Marvel Heroes например или X-Men: Rise of Apocalipse. Просто игрите, правени по филми, правени по комикси на Marvel рядко успяват да измъкнат от секцията “напълно посредствени”. Злочеста съдба, споходила почти всички Spiderman и X-men: The Movie игри. Нещо винаги не се получава и от това страдат геймърите. В случая обаче болката ми не е толкова заради факта, че историята се повтаря, а заради това, че в сравнение с конзолните варианти PC версията на Iron Man е страшно калпава. Но иначе се търпи.

Супергероична липса на сюжет

Както се и очаква, поемаш ролята на милиардера и плейбой Тони Старк. Отвлечен от терористи, той си изчуква пътя към свободата благодарение на убер технологичният брониран костюм, който създава, докато е в плен. Докато превръща десетки невинно стискащи Калашници талибани в барбекю, на него му просветва, че виждаш ли – адски много обича хората и му е адски тъпо, че те го стрелят със собствените му оръжия. Сменяйки поредния пълнител в напалмовото си оръжие и игнорирайки писъците на умиращите около него, той решава да спре цялата щуротия около оръжейния си бизнес, запазвайки само тенекето на гърба си. Доволен от пацифистично си прозрение, героят продължава жизнерадостно да пърли людете около себе си.

В Iron Man се се опитали да доразвият историята на филма, проследявайки и разширявайки някои от сюжетните линии. Но поради факта, че в двата часа, прекарани в киносалона, ти се обяснява почти всичко, сценаристите на играта са си смукали от палците на краката как да се развият действието. Финалният резултат е серия от десетина накъсани и несвързани помежду си мисии и кът-сцени. Всяка от тях виси във въздуха, няма никаква логична връзка с предната и малко или много финалният вариант прилича на опит на 9 годишно пате да сглоби фейса на Анджелина Джоли от изрязани от различни вестници нейни снимки. В един момент си хвъркате над Старк Индъстрийс, в следващия сте над пустиня, на финал се озовавате в Аляска. Някакви хора искат да ви жулят за кинти и оръжия, но кои са, какви са и защо Тони си рискува металния задник заради тях, не става ясно. Така че ако не сте гледали филма, нищо няма да ви стане ясно, ако пък сте го направили ще се “насладите” отново на кратки сцени от него, рендирани сравнително добре, но с умопомрачително лош актьорски дублаж.

Разбирам, че играта трябва да допълва истерията около блокбъстъра (2 седмици номер 1 в американския чарт), но тогава защо просто не я раздаваха като бонус, на излизане от киносалона? Ако разработчиците й имаха смелостта и топките на Трент Резнър, щяха да изпишат още в самото начало до логото си – “Крадете продуктите ни! Продуцентите ни са тъпи, алчни за**ици и не заслужават 40-те долара за тази игра!”.

Къде зимуват раците?

В пристъп на добра воля, се опитах да намеря наистина яките момети в Iron Man. Не че ги няма, просто трябва доста упорито да потърсиш, за да ги откриеш. Като за начало нашето момче може да лети. Напред, назад, нагоре и надолу. Доста готино, откъдето и да го погледнеш, освен това комбинирано с непробиваемата му броня и богатия арсенал от оръжия наистина създава чувството за супергероичност.

Костюмът на Iron Man е екипиран с 3 основни типа оръжейни системи, всяка с две версии. Енергийните му оръжия включват лазери, които изстрелва от ръцете си и изключително мощния Uni Beam, изскачащ от гръдния му кош. Може да се екипира с силно експлодиращи, но летящи в права линия или по-слаби, но самонасочващи се ракети или картечница/плазмено оръдие. Най-мощни са юмруците ви, но за да ги използвате, трябва да слезете до интимна дистанция с целта си, което понякога е досадно. Единствено енергийните оръжия са с неограничени амуниции, за другите ще трябва малко или много да премисляте колко сватбарски да пуцате. Всъщност нищо не ви пречи да изкарате цяло ниво само с 1 от тях.

Всеки път, когато унищожите цел с някое пушкало в горният десен ъгъл на екрана ви ще се запълва една скаличка. Щом като тя достигне 100% ще получите безплатен ъпгрейд на оръжието. Готина хрумка, но ъпгрейдите ги получавате автоматично и ако си изстреляте всичко в дадено ниво (просто за да не умрете от скука само с лазерите на ръцете) ще ги получите без много зор. Освен това, подобренията по оръжията ви са пропорционални на силата на вразите, така че от самото начало до самия край всеки тип противник ще умира след едно и също количество попадения от дадено оръжие.

Ще получите и бонус костюми. В РС версията са включени MK 1 (първият от филма), МК 2 и класическият жълто-червен MK 3. Освен тях ще намерите оригиналната броня от първия комикс и класическия й вариант от анимационните филми. Уви, разликата между броните е чисто козметична, а като капак на всичко, всяка версия на играта (за РС, PS, Xbox и т.н.) е с различни костюми и притежателите на компютри получават най-скучните.
Можете да сменяте

захранването на костюма

си в четири различни точки – оръжия, броня, двигатели или балансирано енергопотребление. Първата опция сменя лазерите на ръцете ви с Uni Beam-a, втората ви напомпва бронята, а третата ви дава възможността за свръхзвуков полет. При всяка специална опция обаче ви остава толкова малко енергия за останалите системи (стреляте само с 1 ръка например), че след няколко успешни попадения или трябва да превключите на оръжие с амуниции или умирате. В по-късните етапи ще получите възможността да налитате върху целите си в свръхзвуков режим, правейки ги на скрап, но освен ако не са наистина големи и неподвижни, да ги уцелвате ще е чист късмет. Вече споменахме скуката – нейното ниво се вдига от факта, че сменяйки режимите (броня/оръжия) например ще заредите издръжливостта на човечето си толкова бързо, че реално ставате безсмъртни, а това ограбва заглавието, елиминирайки всякаква интрига.

Бос битките са монотонни и се свеждат до механичното изпълнение на поредица от действие. Възможността да хващате самолети и ракети във въздуха е орязана от РС версията, а опцията да чупите танкове и хеликоптери е толкова мудна и досадна, че просто не си струва споменаването. Графиката на Iron Man е доста под нивото на тази в GTA San Andreas, въпреки че самият супергерой е добре моделиран. Единствено върлата ми Marvel фенщина ме накара да стигна до края на кампанията, само да се сблъскам с най-безумно чийтващия финален опонент, който някога съм виждал. И ми стана куцо, защото наистина имах доста големи очаквания към тази игра и не ми се искаше да е просто поредното посредствено заглавие, създадено по голям франчайз.

Автор: Георги Панайотов

Прочетете още нещо