The Legend of Zelda: Phantom Hourglass

 since 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 31 окт. 2007

Драматичната промяна на графичния стил в Zelda: Wind Waker изискваше голяма доза кураж от Nintendo. Рискът се оказа (кой ли се е съмнявал в това?) добре премерен и феновете, с незначителни изключения, обикнаха Game Cube превъплъщението на Zelda.

Голяма част от успеха на играта обаче се дължеше не толкова на стилната й, макар и опростена, визия, а на „верността с оригинала”. Zelda неотменно присъстваше в каталога на всяка платформа с марката Nintendo, като това водеше след себе си (освен всичко останало) и някои доста драматични визуални промени. Усещането от игрите с тази марка обаче си оставаше неизменно същото, което е може би едно от най-сериозните свидетелства за гения на Шигеру Миамото и Nintendo.
Което ни отвежда тутакси на новото заглавие от поредицата – Phantom Hourglass. Първото важно уточнение е, че тази игра е „пряк наследник” на Wind Waker. Във всяко едно отношение.

Графиката (за която ще си говорим малко по-надолу) е в същия прословут „сел шейдинг” стил, историята започва долу горе там, където ни остави тази на Game Cube изданието, геймплеят е почти идентичен и прочее. Сами се сещате, че едно от най-големите предизвикателства при този скок в платформите е… управлението! Е, имам добра и лоша новина. Добрата новина е, че създателите на Phantom Hourglass са се справили повече от добре с използването на тъч скрийн функционалността на DS. През по-голямата част от времето управлението на новата Zelda е не просто удобно, но и забавно. Горният екран на конзолата показва картата на нивото, а долният – самото ниво. Придвижването, логично, се управлява с „кликване” със стилуса по долния, чувствителен към допир екран. Интересното в случая е, че ако „чукнете” върху точка, близка до Линк, той ще измине разстоянието ходом. Ако ли пък мястото, където искате той да отиде, е в другия край на екрана, малкият елф ще пробяга дотам.

Всичко това е не само удобно, но и доста полезно, когато трябва да се стъпва внимателно около някоя потенциална опасност, или пък ти се налага да се измъкнеш бързо от солидна група противници. Истинският купон в управлението обаче тепърва започва, защото атака срещу противник се изпълнява с едно кратко „драсване” на линия между линк и набелязаната мишена. Удар със завъртане се изпълнява с очертаване на кръг по долния екран, и така нататък. Вярвам схванахте идеята.
Както вече споменах – новият тип управление е пълен купон… в повечето случаи.

Проблемът е, че лошата новина се върти пак около управлението. Не знам дали „заслугата” за това е изцяло на авторите на играта. Проблемът според мен е сходен с този на софтуерите за разпознаване на ръкописен шрифт. Не че те работят зле, просто от потребителя се иска прекалено стриктно изписване на символите. Ситуацията в Phantom Hourglass е сходна – просто играта ще има проблеми с правилното „разчитане” на някои от вашите движения на стилуса. Бързам да ви успокоя, че това в никакъв случай няма да съсипе удоволствието ви. Просто се подгответе за някои дребни пристъпи на раздразнение. Повече от поносима цена за това, което ви предлага новата Zelda, мен ако питате.

Всичко останало в Phantom Hourglass е просто безупречно. Графиката предлага наистина невероятно (за скромните 3D възможности на DS) визуално съответствие с Wind Waker. Геймплеят от своя страна следва запазената Zelda – достатъчно достъпен за новаците в поредицата и достатъчно интригуващ за ветераните. Както обикновено, това е игра, която не желае да тества толкова рефлексите ви, колкото да стимулира въображението ви.

Автор: Ивелин Иванов

Прочетете още нещо