Lost Planet: Extreme Conditions

 since 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 05 авг. 2007

Малко хлад в летните жеги

Понякога ми се иска да бях конзолен fanboy – горд притежател на последната версия на Xbox или PlayStation, както и на многоинчов (и многодоларов) HD телевизор. Представям си как машинката ми тръгва само за секунди, зарежда игрите пак за толкова и върви безпроблемно без нужда от драйвери, пачове и други такива дразнители. При това на пълна скорост, без да се ограничава от остарял хардуер. Разбира се, няма да имам истински интернет, ще трябва да се бъркам доста по-надълбоко за нови игри, няма да мога да си пиша статиите на конзолата или да участвам в SETI@Home например, а след година-две, вместо само няколко части, ще трябва да сменям цялата машина. Но… понякога наистина се замислям.

Lost Planet: Extreme Conditions е игра, която ще ви постави в едно от следните положения: 1) ще се почувствате като истински конзолен геймър; 2) ще ви се прииска да бяхте истински конзолен геймър.
Парадоксално, но всичко зависи от персоналния компютър, с който разполагате. Какво имам предвид? Джитката е порт от Xbox и е невероятно лакома за ресурси. Ако нямате споменатия в карето хардуер, просто забравете за нея и я подминете. За притежателите на ХиксКутията на Microsoft това разбира се не е проблем, но тук си говорим за РС. Портването е очевидно и в други детайли – играта в мултиплейър на моменти е проблемна заради нестабилни сървъри, а управлението е обяснено чрез контролер за Xbox. Често ще се появяват указания като “натисни А за еди-си-какво”, но се има предвид бутона на джойстика, а не клавиша от клавиатурата. Разбирам, че е възможно да включиш Бокс-овия конзолния контролер в компютъра, но все пак играя на РС, а не на конзола, по дяволите!

Студено, бре!

Като оставим настрани неволите на компютърния геймър в борбата му с портовете, Lost Planet: Extreme Conditions (LPEC) е едно отлично заглавие и всеки, който може да си позволи капризите му, би трябвало да го пробва.

Малко мъглявата история разказва как хората зарязали своя свят (вероятно Земята) и се заселили на китната планета E.D.N. III (за кой ли път препратка към библейската райска градина Eden). Имало само едно малко проблемче – въпросното парче скала било по-студено и от кучи г… абе, много студено. Но хората някак се приспособили и си живели спокойно, докато малкото проблемче било допълнено от Огромен, Адски Сериозен Проблем – сякаш отникъде изникнали зловещите инсектоиди Акрид, които били коренните жители на планетата и не се радвали особено на двукраките нашественици.

Човечеството било буквално пометено – нищо в арсенала на хората не било способно да се противопостави на буболечките (интересно, дали са пробвали Райд?) и колонистите постепенно напуснали новия си дом. Но не за дълго – скоро била разработена технологията Vital Suit (или VS): едри тежко бронирани роботски скафандри, които давали шанс на крехките човечета да се опълчат на местните в най-добрите традиции на конквистадорите. Скоро след завръщането си, хората открили, че Акридите не са просто досадници, а съдържат в себе си нещо по-ценно и от най-съвършения VS: така наречената Термална енергия.

Тя позволявала на непригодените за подобни температури човеци да оцеляват в екстремалните условия на планетата. За жалост не съществувал друг начин да се изкара енергията от телата на извънземните, освен тяхното умъртвяване и последващо разчленяване. Така войната между хуманоиди и скакалци се развихрила с пълна сила.

Време е да поритаме задници! (момент, къде му е задника на това нещо?)

LPEC е чист екшън от трето лице, като през част от играта ще ползвате чупливото си човешко тяло, а през останалата ще сте удобно седнал в някой VS. Главният герой на име Уейн Холдън страда от амнезия и не си спомня много досегашните си преживявания, но знае едно – извънземните са убили баща му и сега негова цел в живота е да изтреби възможно най-голям брой от тях. В пукотевицата се набъркват снежните пирати и мистериозната корпорация Nevec, която има свои идеи как да се разправи с противниците си.

Повечето от насекомоподобните ви врагове са адски корави, но всеки си има слабо място, което се познава по блещукащите светлинки по тялото му. Ако се прицелите добре, можете да се разправите и с най-коравата хлебарка без проблеми. В същото време трябва да се грижите за собственото си оцеляване – дори роботизираният костюм не може да ви опази от студа, само термалната енергия има свойството да ви държи живи за дълго време, така че от особена важност е да събирате локвите енергия, оставени от всеки паднал гад. Ако показателят ви за енергия свърши, здравето ви постоянно ще намалява и в крайна сметка ще се вкочаните, но не се притеснявайте особено за това – предвид огромния брой противници тази възможност е на практика изключена. Само дръжте зъбите и ноктите на Акридите на безопасно разстояние и ще сте тип-топ.

Ледена приказка

Играта има несъмнено една от най-приятните графики в последно време. Поддържат се както DirectX 9 така и новия DX10. Макар аз да нямах възможност да пробвам втората опция хората, които са го правили, твърдят че са останали приятно изненадани. Визията е един от плюсовете на заглавието, макар че, както вече споменах, идва на ужасяваща цена. Единствено може да ви подразни аниме-стилът, в който е издържано всичко – от роботите до нереално големите оръжия, но това е въпрос на вкус. Звукът и физиката не са нещо особено, но са на прилично ниво.

Неприятна подробност е, че за да играете LPEC ви трябва Steam акаунт и постоянна интернет връзка, дори за самостоятелна игра. Ако нет-връзката ви прекъсне дори за секунда, Steam ще се нацупи и играта ще ви изхвърли във Windows. Това е досадно, но какво да се прави – на олтара на борбата с компютърното пиратство се принасят все повече и повече геймърски свободи. Да споменавам ли, че притежателите на ЕксБокс нямат този проблем? Едва ли е необходимо.

В крайна сметка западняците не са длъжни да се съобразяват с нашите затруднения да се сдобием с най-новите части за машините си, така че е несправедливо да ги обвиняваме за лакомията на LPEC. А и откак влязохме в Европейския съюз никой не ни вярва на оплакванията, че сме бедни 🙂 Така че ако сте от тези, за които парите за ъпргрейд не са проблем, не виждам причина защо да не пробвате тази яка джитка и да се почувствате като истински конзолчик. А и да се разхладите малко (поне виртуално) в тези нетърпими жеги.

Автор: Пламен Димитров

Прочетете още нещо