Evil Dead: Regeneration

 since 1998
  • Играй си играта, човече!

Ако отдавна сте открили чара в това да гледате как полуразядени трупове пъплят по екрана и всичко бързо и сигурно започва да плува в реки от кръв, то това е вашата игра за месец февруари! Поканете и половинката си, прекарайте един романтичен Св. Валентин! 😀

Заглавието е третото от поредица, посветена на небезизвестните филми Evil Dead. Както и филмите, играта не се стреми да бъде хитово заглавие, а сравнително посредствена частица от пазара, без претенции, но евентуално достатъчно приятна, за да убиете малко време и много демони и зомбита, покрай другото.

Поемате ролята на Ash Williams (озвучаван от актьора Bruce Campbell, който сее смърт и във филма), като се въплъщавате в една негова малко по-мускулеста версия. Малко е пресилено да се говори за история, но събитията, които крепят играта смислово (или поне се опитват) са следните:

Стартирате в една къща, в която пъплят разни изроди. Разполагате с резачка и пушка. Ефектно очиствате терена,

кълцайки труповете на миниатюрни парченца

които разхвърляте в колкото се може повече посоки.

Изведнъж нещата стават още по-странни и вместо да избивате мъртвите, съсредоточавате вниманието си върху група предмети, сред които препарирана глава на елен, лампа, книги, които започват неистово да се кикотят. В следващата секунда дори Ash е нахилен. Неусетно заразителната кретения на монитора увлече дори и мен да се посмея искрено и незнайно на какво, преди да се с спра ужасена и да осъзная, колко нелепо е всичко това и как съм се увлякла в този хилеж в компанията на препарираната глава и превиващата се от смях лампа. Отърсих се, отърси се и Ash. Отново серия изстрели – този път по странните предмети (обсебени от идиотични духове и демонстриращи спазми).

В следващия момент (и сам не разбирате как) вече требите изроди навън, като самият вие сте леко мутирал и ярко червен демон. Пак следва река от кръв и хвърчащи парчета плът. Сякаш това в къщата не е било – сега избиването на демони направо изглежда логично на фона на хилещата се лампа… Малко по-късно сте обвинен в убийство (да не повярва човек – да заколиш една шепа хора, пък те те тикнат в затвора…). Набутан сте сте зад решетките независимо дали имате вина. Затворът, в който сте, обаче е със специално местенце за душевно болни престъпници. Интересна подробност е, че сте загубили и един крайник някъде в мелето.

Сега на свиждане ви идва руса адвокатка и си говорите маловажни неща – ала-бала, ала-бала… Тук става дума за луд психиатър (вашия лекуващ) – Dr. Vingo Reinhead, който използва Некрономикон (книга на мъртвите), за да призове духове и демони от най-тъмните кътчета на вселената. Много подробности по темата няма. Не са ви и необходими. Бързо преминавате тази част и отново стигате до същественото за заглавието – кръв, парчета месо, глави, крайници. Намирате си пистолет… По-натам в играта има и харпун, и огнехвъргачка и… тук е истинската изненада! Следва завръзката – кръв, месо, кръв…

Така прогресирате 10 нива или средно около 1-2 дни в приятна атмосфера, като току-се изненадвате от изобретателността, с която е подходено към играта. Не се знае кога ще видите нещо свежо, прясно и сякаш току-що изкарано от камерата в някой месарски магазин. Хммм, реално погледнато, единственото по-разнообразяващо хрумване е това, че

имате партньор

(за разлика от в предходните две игри по темата). Сега се наслаждавате на компанията на дребна гадинка, която е злополучен резултат от действието на Некрономикон. Името й е Сам. Това е полумъртво изродче, чието управление също поемате от време на време. С негова помощ сега можете да достигате до по-ограничени пространства, които са недостъпни за ръста на Ash. Основно занимание, което разнообразява убиването на опонентите ви, е доубиването им. 🙂 След като сте повалили някой изрод например, обикновено ще ви се наложи да отидете, да притиснете главата му с резачката и да пръснете черепната кутия с пушката, изпращайки заплашителни фонтани от кръв към монитора си. За ентусиазираните от подобни гледки има и други разновидности на довършване на започнатата работа… Ще се радвате например и на combo с по две оръжия.

Един от плюсовете, които авторите, а често – и феновете, отбелязват за играта и филма, е добрата доза черен хумор. За съжаление обаче дозировката на черните декори не е толкова добра. В графично отношение играта прекалено много залага на уж плашещия мрак, като реално погледнато ви дава едни безкрайни пространства, в които няма нищо интересно за окото. По-добре разработени са основно моделите на главните герои, но и там няма да видите кой знае какво.

Друг от големите плюсове на играта според авторите е това, че ще се натъкнете на непрестанен екшън (предполагам схванахте картинката с кръвта и вътрешностите…). Според тях това е библейският апокалипсис (а може би просто опасност за изчерпване на екшън жанра, ако продължи да се развива в тази насока). Основна цел е, цитирам, „да избиете всичко мъртво, което се движи, включително и партньора си” (казах ви да викнете и своята приятелка – играта може да й се отрази добре. :P)

Roots Bloody Roots

Да се върнем към корените на заглавието обаче (така или иначе асоциациите в тази игра са все с неща, които се намират на няколко метра под земята). Трябва да споменем, че играта не залага на историята на третата част на филма. Тя е по-скоро алтернативна версия на това, което би могло да се случи във филма, но не е било разработено там (вероятно са имали добра причина да ни го спестят. :)) Корените в гейминдустрията пък водят към игрите “Hail To The King” и “Fistful of Boom Stick”.

Бих ви казала и още интересни подробности, но уви самата аз не открих такива. Играта не предлага голяма възможност за преиграване отново и отново (а и така или иначе разцъкването на различните нива на практика си е все едно да преигравате едно и също). Нищо впечатляващо няма да откриете, освен ако червеният цвят и идеята за зле анимирани садизми ви блазни. Играта обаче не е и напълно ненужна – наистина бихте могли да си починете от каквито и да е други занимания и просто безцелно да постреляте…

А ако изпълните съвета ми и поканите все пак и момичето си на Св. Валентин да разцъквате заедно, в края на деня ще може да се посветите и на Трифон Зарезан, давейки в алкохол мъката по развитието на екшън-жанра и връзката ви. 😉

Автор: Лили Стоилова

Прочетете още нещо