by PC Mania
“Различна ФИФА, дали е възможно?!?”, написах аз преди няколко месеца по повод най-новото попълнение в поредицата спортни игри на ЕА, наречено FIFA 06. Сега, известно време по-късно, виждам че отговорът е: не, не е възможно. Не знам каква странна вълна на оптимизъм ме е била заляла тогава, но отсега ви казвам – ако сте очаквали позитивна статия за World Cup 2006, можете веднага да прелистите няколко страници, защото тази определено няма да е такава. Откровено казано съм огорчен. Огорчен съм и съм възмутен в какво се превърна една от най-добрите спортни поредици в историята (да не влизаме в дребнави спорове, просто приемете мнението ми на доверие). Докато разцъквах поредната версия, не дълго след като я бях инсталирал, ясно се виждаше, че това е същата ФИФА, която играехме и преди година, и преди две, и преди три. Не е мръднала дори на сантиметър. На всеки 365 дни, както и при специални събития като Шампионската Лига, европейски и световни първенства, ни се предоставя още от същото, само че с внесени леки поправки, като за цвят. Съжалявам, ако съм разочаровал някого, но лично аз не мога да си кривя душата и да казвам на черното бяло.
Виждате оценката. Може би сте съгласни с нея, може би не. Съгласен съм, че като продукт новата FIFA WC 2006 може би не заслужава толкова ниски оценки. Да, като сбор от съставните си елементи тя заслужава повече, като събрани на едно място песни, 3D анимации, картотечна точност на трансфери и имена тя вероятно трябва да получи поне петица. Само че няма да получи, поне докато аз отговарям за тези няколко странички ревю. Далеч съм от мисълта, че ще променя нещо в работата на гиганта ЕА естествено – това обаче е моето малко отмъщение към хората, съсипващи тази великолепна поредица. Поне тук, в това ревю, най-новият им “продукт” (защото съм сигурен, че костюмарите в лъскавите офиси по последните етажи на небостъргачите мислят за ФИФА-та просто като за продукт, който трябва да бъде продаден и от който трябва да се изкара някакъв кеш) няма да получи оценка 99/100. Не съм някакъв стар фифаджия и не се имам за Про – това са просто размишленията на фен, който от няколко години се опитва да гледа позитивно по отношение на поредицата и който за отплата получава настоящото WC (играта на думи не е съвсем случайна) 2006.
Търсенето на новости
се оказа задача с повишена трудност. Както подсказва заглавието, играта е посветена на едно от най-големите спортни събития на годината – световното първенство по футбол в Германия. То започва на 9 юни и ще продължи точно един месец. Участват 32 национални отбора, като българския за съжаление не успя да си извоюва място в групите. Това автоматично означава, че клубни отбори в играта няма да срещнете. Включени са 127 сборни тима , като имате възможност да се опитате да се преборите за купата с всеки един от тях. От ЕА отново са се разровили за информация, този път по-надълбоко от когато и да е било. Освен актуална информация за съставите на отборите и имената на играчите, на всеки loading екран, където преди имаше tips (то пък бяха едни подсказки – “пробвай различни камери, за да виждаш полето от различна гледна точка” – мерси за разяснението) има интересни факти тип “Знаете ли че?” за някоя от страните, участващи в мача, а на заден фон – гледки от държавата. Подлъган от красивите снимки на някои чуждестранни дестинации, пуснах мач с родно участие и какво виждам като фотоматериал? Някаква баба с мотика в ръка, а на заден план – трактор…! С цялото ми уважение към възрастната жена и без да съм някакъв особен националист, не мисля че това е образът, с който искам чужденците да асоциират България. Надписа отдолу също беше интересен: “България има най-ниския прираст на населението в света” – благодарим, точно това знание ми трябва, за да управлявам българския отбор. Лично аз имам няколко предложения към майките, лелите и сестрите на авторите, с които да увелича прираста на населението…
Пътя към медалите
Оставям естетическите си терзания настрана и се запътвам към режима 2006 World Cup (дам, годината е отпред по някаква причина). Можете да поемете контрол над произволен отбор, но, ако изберете некласирал се, ще трябва да минете и през квалификациите. Отново, както и в предишните игри от поредицата, освен да печелите мачове, трябва да печелите и точки, с които впоследствие да си купувате резни дреболии. За щастие този път разработчиците са се погрижили задачите да не са пълни дебилщини както преди (“Току що открихте менюто за настройките! Печелите сто точки!”), а са все неща, които да извършите по време на мач. Повечето са лесни, например да победите с един, два или три гола преднина; някои обаче са доста проблемни. Точките, както винаги, можете да пилеете за топки, фланелки, бутонки… Май вече споменах за “още от същото”. В профила си имате нещо като паспорт, в който се отбелязват всички отбори, които сте победили, като запълнена страница отново носи точки. Имате и 40 предизвикателства от типа на това да обърнете загубен мач за двайсетина минути, от които пак печелите точки. Абе изобщо точки да искате, леят се като из ведро.
Сблъсъкът на зеления килим
При самите мачове геймплеят е дори по-стар и по-изтъркан от тази клиширана коментаторска фраза. Наистина няма нищо, ама абсолютно нищо ново в това издание на ФИФА-та! Не ми вярвате? Добре, нека идем на официалния сайт на играта, може аз нещо да съм пропуснал… Такааа, подобрен режим за дузпи. Друго май няма. Ок, нека го видим тоз режим. Разработчиците явно много са се впечатлили от маймунджалъците, които прави на гол-линията полския вратар на Ливърпул Йежи Дудек преди изпълнение на противникова дузпа. Вече освен да го придвижвате леко встрани (нововъведение от предишната част от серията) можете и да накарате вратаря да се кълчи преди изстрела. Не съм много сигурен дали има някакво практическо значение обаче. Също така силата на удара не е единственото нещо, определящо дали попадението ще е точно – взема се предвид и умението на футболиста зад топката.
Като стана въпрос за умения, в играта са върнати така наречените “звездни играчи” (star players), които направиха своя дебют в играта, посветена на предишното световно, но после мистериозно зачезнаха. Това са по няколко футболиста от даден отбор, които имат специални умения в някоя от следните области: скорост, дриблиране, завършващи удари, подаване и така нататък. В българския отбор за такива са избрани Димитър Бербатов и Валери Божинов. За добро или зло ги няма обаче шарените удари тип “гюлле”, на които бяха способни звездите в предишния World Cup от 2002 г.
Дотук с положителните черти
започвам с лошите. Първо на първо, играта очевидно е била планувана, тествана и оптимизирана за конзоли. Това ясно си личи при управлението на човечетата по екрана, което, макар да си е същото, както и в предишните игри, не отговаря на новите геймплейни концепции, заложени от FIFA 06. Вече основната тактика на CPU-то е да ви накара да си счупите пръстите от натискане на клавиши за посоката. Веднъж поел контрол над коженото кълбо, компютърът започва серия от пируети нагоре, надолу, в кръг, навсякъде, а вие трябва да обикаляте като гламави около неговия играч, за да му вземете топката. Това е изключително неудобно, ако разчитате на клавиатурата – е да, рано или късно се научавате как става, но все ми се струва, че с джойстик или джойпад става по-лесно. А най дразнещото е, че ако се опитате почти сигурно няма да успеете да повторите движенията на компютърно управляваните ритнитопковци.
Ритъмът на игра се е запазил непроменен и е все така монотонен – голове в +90% от ситуациите се вкарват със схемата късо подаване, няколко извеждащи паса, удар към вратата и гол. Или с default копчетата на играта: S, W, W, W, D. Не казвам, че е интересно, но това е реалността. Всъщност цялата игра вече не е толкова интересна. Хубави попадения има само в около пет на сто от случаите, в останалото време само си късате нервите. Да не говорим, че старите бъгове не изглежда да са пипнати – AI-то на защитата отново е смешно лесно за надлъгване, а вратарите изпускат наистина кретенски положения и спасяват невъзможни други.
Като по телевизията… ама на телевизор “Велико Търново”
Едно от най-важните качества на играта – графиката – е останала непроменена. Нещо повече: не съм сигурен дали е възможно, но дори като че ли е станала по-зле. Може би моите изисквания са се вдигнали. Лицата на футболистите са грозни и нереалистични и определено не в крак с графичните тенденции на 2006-та г. Ясно си личи къде емблемите на отборите за “залепени” за фланелките. Движенията на човечетата са реалистични, но ако ги погледа малко, човек остава с впечатлението за нещо нередно. Не знам, може би просто съм се нагледал на предостатъчно високополигонни модели, за да се впечатля от тези, които вече натрупаха доста годинки зад гърба си.
Звукът е на прилично ниво, но и там има недомислици. Първо, по лично мое мнение, половината песни просто не пасват на джитката, но това си е до човека. Има и някои бъгове при иначе приятните коментари. Признавам обаче, че звука е най-малкия проблем н играта.
С две думи, болката ми е следната: това е същата геймка! Същата, която играехме миналата година. И по-миналата. И по-по-миналата. Не знам дали поредицата ще умре, но ЕА много ми паднаха в очите с това заглавие. Оценката, която съм дал, не би трябвало да отразява само сбор от графика, звук и игрални режими – тя оцифрява и иновативността и оригиналността на играта. В този аспект смятам, че тя е обективна – очаквам мейла на списанието да бъде залят с аргументи защо не съм прав и ще ми е интересно да ги видя, но фактът си остава. Съветвам ви сериозно да си помислите, преди да си дадете парите за WC 2006.
Автор: Пламен Димитров