Championship Manager 5

 since 1998
  • Играй си играта, човече!

След шумната раздяла между Eidos и Sports Interactive историята на футболните мениджъри никога няма да е същата. Една от причините е, че именно сътрудничеството между тези две фирми беше причината Championship Manager да бъде достоен конкурент на Total Club Manager сериите на ЕА. Другата основна причина е лоялността на феновете и към двете компании. Така, в края 2004 година, след повече от десетилетие задружна работа и само две конкуриращи се мениджър-симулации, ставаме свидетели на първото разделение. Резултатът от него е появата на условия за истинско пазарно съревнование, оформено от троицата

Championship Мanager, Total Club Manager и Football Manager

Това, разбира се, може само да ни радва, защото както е казал чичко Адам Смит: по-разнообразната конкуренция води до по-добри постижения.

Вторият резултат от разцелплението пък не е дотам положителен и се изразява в това, че вместо две агитки РС футболни фенове, те трябва да станат три. Ако питате мен, и трите заглавия имат своите силни и слаби страни, и ако трябва да съм точен, всичките могат да ви задържат пред монитора за повече от няколко денонощия. Защо тогава е нужно да има вражда? Нужно ли е някои да викат CM sux big time, a от дъгата страна да им отвръщат Total Club Manager swallows?

По тези въпроси ще трябва да помислите сами, а за загрявка ще се опитам накратко да ви поясня що за птица е новият продукт на Eidos и Beautiful Game Studios.

Оказа се, че след раздялата си със Sports Interactive, повечето рекламни договори, както и самата формула за успех на футболен мениджър, са останали у авторите на Championship Manager 5. За съжаление програмният код обаче е останал в SI. Така Beautiful Game Studios е трябвало да пренапишат целия софтуер наново и да се опитат да запазят старата задълбоченост и логика на игра. За щастие те са успели да изработят удобен интерфейс, както и са запазили по-голяма част от структурата на играта. Изключение прави само режимът за игра “Constant Gameplay”, който позволява на по-нетърпеливите да получат динамика и да се лишат от голяма част от “мениджърските” задължения. Всичко останало в CM5 обаче си е почти както преди –

свобода, дълбочина и тръпка

Интерфейсът е приятната изненада в СМ5. Той е структуриран на базата на “табове”, които позволяват по-лесна навигация из менютата и опциите. Яко нововъведение е табът “Screen History”, който може да ви връща назад по менютата, без да се налага да се ровите из различни досадни места.

Говорейки за геймплея, трябва да бъдат споменати няколко люти критики към програмистите. Първото нещо, което бие на очи, е нестабилността на играта. Тя забива, изхвърля и прави всевъзможни грешки. Друг проблем са множеството правописни и идеологически грешки, като например сгрешени имена на футболисти, както и нереалистично високи или ниски заплати на някои играчи. Впечатление правят и малко недомислици, като например тази, че след завръщане от тежки международни мачове, понякога играчите не са регистрирали никаква промяна във физическото си състояние.

Ако спрем с критиките и минем на хубавите неща, трябва да споменем възможността да избирате кои футболисти да правят спринтове и къде. Така например вече можете да пускате халфовете си да спринтират по фланга и да подават на централните нападатели бързо и лесно.
Говорейки за

тренировките

трябва да кажем, че те могат да бъдат пускани по схема, която се изпълнява лесно и стриктно от състезателите. Още по-удобно е, ако разрешите на вашия асистент мениджър да води обучението на играчите ви, а вие само наблюдавате как техните показатели се подобряват.
Енджинът за симулация на мачове, избран от Eidos, е изцяло 2D. Скоростта, с която можете да наблюдавате срещите, може да бъде променяна на 1х, 2х, 6х и 60х, което е свързано с леки неудобства по линията на това, че ще трябва да сменяте често между 1х, към 6х, към 60х и обратно към 1х…

Техническите характеристики на CM5 не блестят с нищо ново. Дори звукът в новата, пета, версия е по-постен от този в конкуренцията и на места дразни със семплостта си. Графиката е почти непроменена, като на моменти бърка в очите с шаренията си.

За финал ще споделя мнението на много от критиците на този жанр, според които вече конкуриращите се Eidos и SI са се опитали да не правят генерални промени по игрите си. Резултатът е такъв, че и двете фирми, един вид, не допринасят за развитието на жанра, а с цел стабилност са се постарали да направят, едва ли не, подобие на предишните си заглавия. Надявам се в следващите версии и на двата мениджър сима да има по-сериозни нововъведения и изненади за верните фенове на жанра. Все пак вече имаме трима големи играчи на този пазар и конкуренцията би трябвало да заработи.

Автор: Орлин Широв

Прочетете още нещо