Evolva

 since 1998
  • Играй си играта, човече!

Преди да се впусна в голямото нощно рецензиране, трябва да предупредя тези, които за пръв път чуват името Evolva, че тази игра е създадена, за да се демонстрират нагледно специалните възможности на GeForce2 GTS, а именно Sharding Rasterizer. (Технология, която дава  възможност да се създадат материи като плат, желязо, дърво…) За редовия български геймър това означава преди всичко едно – че авторите са се старали да представят в най-добра светлина новия чип на nVidia и да зарадват очите на потенциалните му купувачи, а не да доставят удоволствие на Сульо и Пульо. Доколко успешно са се справили с пропагандата не можах да разбера поради печалната липса на GeForce2 GTS :).

Дори с Riva TNT така нареченият тактически екшън Evolva си изглежда съвсем прилично, освен това предлага голяма интерактивност и лесно управление, а и сюжетът не е за изхвърляне.

В далечното бъдеще сме и макар от днешна гледна точка да не изглежда много правдоподобно, човечеството още съществува. По това време кошмарът на всички цивилизации във вселената е бързо разпространяващ се паразит, който унищожава планетите по такъв необикновен начин, че традиционните методи на защита са безсилни да се справят с него.
Агресивното чудо полека лека прораства навсякъде из заразената планета и снася гнуснейши яйца, които щом достигнат нужната степен на зрелост се изстрелват в космоса, където продължават да заразяват каквото им попадне.

За да не му се пречкат при тази бурна размножителна дейност, неканеният гост си създава армии пазачи, които освен че го охраняват, се нахвърлят при всяка възможност върху туземните обитатели, което в действителност е малко безсмислено, защото при изпращането на яйцата на следваща смъртоносна мисия в космоса планетата приемник така или иначе се унищожава тотално. Единствената реална отбрана срещу множащия се паразит и неговите бодигардове е генното инженерство и неговият венец – резултат от дългогодишни военни експерименти – т. нар. Genohunters.

Ловецът на гени е

максимално адаптивното създание

чиито способности да мутира карат Терминатора да се свре в ъгъла и да си гризе долната устна от срам. От останките на всички убити същества Ловецът може да си взима ДНК образец и след щателен анализ да абсорбира всички полезни качества от тях. С други думи – каквото е могло съществото приживе, това умение ще получите от него. На практика това изглежда така, че след ликвидирането на нещо дето скача ще можете и вие да заскачате :).

Вие сте шефът мутант – Evolva – и управлявате дистанционно от борда на космическия си кораб екип от четирима Ловци на гени. Мутациите на юнаците ви за всеки поотделно определяте вие и си правите  войници по свой вкус, което е много приятно усещане – особено, когато се справят със задачите си. Не изпадайте в паника, ако не придобиете някое желано умение след първото убийство – колкото повече убивате, толкова по-голям шанс за добре комплектовани чужди гени имате.

Мутирането е голямата новост в играта. На практика обаче нуждата да извършвате мутациите ръчно е много дразнеща, нищо, че това е замислено като основна атракция в Evolva. Можете да управлявате командата си съвсем елементарно, да разделяте и групирате както си искате вашите Ловци на гени, да им давате самостоятелни задачи, ако ви стиска, както и да превключвате активното оръжие на всеки от тях. Един съвет: вашите хора не само взимат ДНК от трупове, но и най-тривиално се хранят с мърша, затова когато животът на някой от тях намалее, пускайте го напред в битката.

По какъв начин ще напредвате и кои мутации са подходящи и желани си е само ваш избор и

всяко преиграване ще бъде уникално

поне що се отнася до конфигурацията на уменията на вашите Genohunter-и и до пътищата, по които ще достигате до целите си. Това е основното предимство на Evolvа –  неизчерпаeмите варианти за преиграване – и то не само заради многото възможности за мутации, но и заради силно интерактивната среда – можете да разтопявате леда, да подпалвате различни растения и да трошите скали (все пак не всички). И, разбира се, мултиплейъра – тепърва ще се види кои мутации всъщност са най-полезни и кого го бива за генен инженер.

Всичко звучи прекрасно, но играенето на Evolva си е скучновато и даже ми напомни ученическите години, в които чест педагогически похват беше да те убеждават, че само глупаците можели да скучаят, умните хора били намирали храна за мозъка си навсякъде.

Все пак вярвам твърдо, че производителите на игри трябва да създават увлекателни продукти, а не геймърите да си казват, че щом тази игра е убийствено досадна, сигурно имат слаби мозъци.

При все че няма някакви фатални недостатъци, Evolva доста дразни с някои неща. Както например брифингите са от ясни по-ясни и разполагате непрекъснато с on line help, уж всичко е точно, изведнъж изникват тъпи проблеми като примерно това, че двете спори, които са ви нужни за създаването на свръхмощен експлозив се отличават една от друга по някакъв цветови нюанс, при положение, че спори из нивото дал Господ…
Никой не може да ме убеди, че това е нарочно замислен пъзел, а не чиста мърлящина на програмистите. Просто играта е най-вече екшън ориентирана и няма нищо, което да навежда на мисълта, че е жизнено важно да се оглеждате крайно внимателно и да запомняте не само къде какво има, но и дали беше сивосинкаво или сивозеленикаво. Въобще доста от печелившите решения не следват логически от нищо, а са си чиста необяснима случайност. Та като се опитате да проследите защо сте постъпили така, а не иначе, да си дадете единствено отговора

“Умен съм, сетил съм се”

Освен това по неясна за мен причина почти навсякъде са спестили текста и по-голямата част от менютата са само графични. Можеше и да не се прави на въпрос, но този, който е правил иконите, е бил надарен с фантазия далеч над средното ниво и е нарисувал едни тайнствени руни, разположени на безсмислени места по екрана, та да приличат на декоративни винетки и финтифлюшки. Техният смисъл ми се проясни на трето ниво след успешно извършени 120 мутации, подбрани съвсем интуитивно – имало значи тълкувание (макар и руническо).
И нещо за разтуха накрая: има опция за зелена кръв, ако такава предпочитате 🙂

Автор: Елица Тодорова

Прочетете още нещо