14 FPS игри, които сте пропуснали – Част 1

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 01 апр. 2020

Дългоочакваните продължения на две от иконите на FPS жанра станаха реалност само преди няколко дни. По този повод, решихме да ви представим списък от шутъри, които има голяма вероятност да сте пропуснали. Повечето от заглавията, които ще ви представим, са позабравени хитове или просто не са получили особено внимание от гейминг обществото. Не претендираме, че подредените по-долу игри са най-добрите в жанра. Чисто и просто, всеки един от тези шутъри (и не само) е уникален и интересен по свой си начин. Всяка игра заема специално място в сърцата ни и смятаме, че заслужава да й обърнете внимание.

Списъкът, който сме ви подготвили, се състои от 14 игри, които ще ви представим в две части.

Нека пристъпим към първата седмица.

 

SWAT 4

Чудите се как би изглеждала Rainbow Six Siege, ако беше излязла преди 15-тина години и зад разработката и не стояха Ubisoft? Е, дошли сте на правилното място. Навярно геймърите с по-голям стаж си спомнят името SWAT 4 с умиление. Дори Димитър Трифонов и Георги Панайотов писаха за тактическия шутър навремето, но все пак има голяма вероятност да сте пропуснали да се насладите на излязлата през 2005 година игра на Irrational Games. Правилно чухте, грешка няма. Няколко години преди да ни попитат въпроса “Would you Kindly”, с който промениха завинаги животите ни и представите ни за гейминга, момчета от Irrational Games дадоха на света един от най-добрите тактически шутъри. Следваща плътно философията на истинските SWAT екипи, играта не толерира ненужното упражняване на смъртоносна сила. Ако отстреляте някой недоброжелател, който не представлява пряка заплаха за живота ви или живота на някой друг, ще бъдете наказани сурово. А знаете ли кое е най-хубавото? Все още може да се насладите на мултиплейър режимите.

Titanfall 2

Titanfall 2 на Respawn Entertainment е сравнително добре позната из геймърските среди. Уви, това не важи за сингълплейър частта й. Дали защото първата игра от поредицата нямаше солова кампания и геймърите очакваха и втората част да е изцяло онлайн, или защото в онова време на всички им беше писнало от претоплени манджи тип Call of Duty, историята, която Titanfall 2 се опита да разкаже, остана в забвение. Дори фактът, че Винс Зампела и екипът му, които неведнъж са ни доставяли незабравими скриптирани адреналинови моменти, бяха замесени в разработката, не успя да възбуди интерес към соловата кампания. Тя, макар и кратка, е изпълнена със съдържание и интересни идеи. Адреналиновите моменти, скоростните схватки и хитроумният гейм дизайн я правят нещо специално. Дизайнерите са имали свободата да експериментират, в резултат на което играта прелива от интересни хрумки. Някои от тях работят, други не. Черешката на сладоледа е нивото, в което получавате възможността с натискането на един бутон да прескачате във времето от един момент във друг. След края на мисията, тази възможност ви е отнета, но другите нива също крият изненади.

Devil Daggers

Тъмнина. Лице обвито във мрак.
Нейде наблизо чува се грак, демоничен,
смях ироничен. Сковани от страх,
адски изчадия се спускат ведно,
атакуват със зъби, няма добро.

Devil Daggers няма начало, няма и край. Действието се развива дълбоко под земята, близо до пъкъла. Изправяте се срещу нескончаеми орди от демони. Те няма да се уморят, ще ви атакуват докато последните сили ви напуснат, а след това ще пируват с трупа ви. Няма изход от бездната… Трябва да цените всяка секунда живот като злато, ако искате да подобрите постижениета на приятелите си.

Project Warlock

Най-новата игра в класацията носи и най-ретро усещане. Project Warlock с лекота ще ви пренесе в златните години на FPS жанра, когато оръжията бяха големи, а враговете – грозни (буквално). Лабиринтните нива, 38-те оръжия и 72-те различни чудовища, по които да наточвате мерника си, ще ви накарат да пуснете по някоя и друга сълза от умиление по класики като Hexen, Heretic, Blood и разбира се DOOM. Въпреки, че играе по струните на носталгията, Project Warlock се възползва от всички модерни прийоми, с които сме се разглезили в последно време. И го прави със замах. Динамичното осветление, партикъл ефектите и Motion Blur-а не отнемат от аркадното усещане и чувството за скорост по време на битка. Играейки Project Warlock, сякаш се разхождате (от първо лице) в музея на еволюцията на FPS жанра. Началните нива са клаустрофобични с дизайн наподобяващ този на на Wolfenstein 3D. Напредвайки в играта, получавате повече оръжия и по-голям брой противници срещу които да ги използвате. Картите се отварят, дизайна им се разчупва и усложнява и придобиват вертикалност. Project Warlock определено е един от най-добрите модерни погледи върху ретро шутърите и обяснение в любов на цяла една епоха.

Bright Memory

Bright Memory е игра, създадена от един единствен човек. Как ви звучи това? Навярно вече си мислите за поредното пикселарт инди заглавие, скалъпено набързо в свободното време… Не сте познали. Случаят с Bright Memory е друг. Може и формално да минава за инди заглавие, но със сигурност не е в pixelart стил. Историята, сетингът и арт дизайнът най-вероятно ще се харесат само на източните ни колеги и затова няма да се спираме на тях. Геймплейят е това, което отличава Bright Memory. Играта представлява микс между Devil May Cry и Bulletstorm. Акробатичните схватки с хладни оръжия преливат за секунди във френетични престрелки и всичко това се случва от първо лице. Не знам колко от свободното си време е отделил FYQD за създаването и, но Bright Memory се усеща, сякаш зад разработката и стои много по-голямо студио. За момента е достъпен само първия епизод, дълъг около 1 час.

Condemned: Criminal Origins

Игра, която отново присъства във виртуалните страници на PC Mania. Дело на Monolith Productions, които през годините са ни подарили не едно и две незабравими преживявания. Преди да започна, искам да ви предупредя в случай, че след края на клипа се втурнете да издирвате някое останало копие. “Condemned: Criminal Origins определено не е игра за лабилни хора, защото може да има опасен ефект върху тяхното психично здраве.“ Въпреки, че със сигурност е загубила част от мрачното си очарование, по-горните думи важат с пълна сила и днес. Все пак Monolith издават Condemned една година след като ни „зарадваха“ с първия F.E.A.R. Ще побързам да ви отговоря преди да започнете да се гневите. Да, наясно съм, че Condemned не се вписва особено точно в жанровото определение – FPS, просто си търся оправдание да я вкарам в класацията. Разбира се, огнестрелни оръжия има, но те са далеч от фокуса на играта. Мунициите ви никога няма да достигат и рядко ще ви се удава възможност да стреляте на месо. За сметка на това, всеки предмет, който ви се изпречи пред очите, ще ви помогне да си проправите път през конспирациите и мистериите, витаещи във въздуха около вас.

Zeno Clash 1/2

За финал на първата част от така наречената „класация“ сме подготвили още едно изключение от FPS жанра. Почвам да си мисля, че трябваше да измислим друго име на статията… Zeno Clash е кавгаджийска игра от първо лице – моята версия на превод на first person brawler. Играта е дело на чилийското студио ACE Team. Тя е странна, брутална и по много начини брилянтна. Уверявам ви, че няма да намерите нищо подобно на нея и продължението и, дори със седмици да претърсвате най-затънтените ъгълчета на гейминг индустрията. Трудно мога да ви подготвя какво да очаквате от Zeno Clash. Може би, ако сте болен от треска, боготворите картините на Йеронимус Бош и прочетете някоя от изчанчените приказки на Нийл Геймън за лека нощ, а ведната след това легнете да спите, ще ви се присъни кошмар, който е много вероятно да прилича на Zeno Clash. Гротеска, фантазия и пънкария са думите, които са движели чилийците при създаването на заглавието… След надъхващото начало ще ви пусна студен душ. Техническото състояние на играта е на средно ниво. Контролите и самите битки са странни и не особено интуитивни. Разбира се, имате футуристични оръжия с които да стреляте, но през повечето време ще решавате проблемите си по пернишки. Повечето от тези проблеми са премахнати във втората игра, но усещането за неинтуитивност си остава. Въпреки проблемите които има, Zeno CLash заслужава да и обърнете внимание дори само заради оригиналния свят който предлага. Наясно съм, че не е залък за всяка уста, но трябва да пробвате играта само заради полета на фантазията, който авторите и дръзко демонстрират.

Очаквайте втората партида шутъри, които навярно сте изпуснали следващата седмица!

Не забравяйте да се абонирате за канала ни

Автор: Петър Хайтов