by PC Mania
Всички сме попадали на моменти в игрите, от които буквално те побиват тръпки. Настръхваш, но не от ужас или страх, а от мащабността на сцената. От епичността на случващото се. Адреналинът ти се повдига, започваш да се чувстваш част от играта, съпреживяваш сцената заедно с героя и се подсещаш защо всъщност все още играеш на игри.
В настоящия материал сме ви подбрали 10 от най-епичните моменти, на които някога сме попадали. Но внимавайте – голяма част от тях са от последните моменти от игри, които наистина си заслужават да се превъртят. Така че ако имате намерение да ги играете, имайте предвид, че много от нещата в този материал биха могли да ви убият тотално удоволствието. Така че четете на свое усмотрение!
Самоубийствената мисия в Mass Effect 2
Ако трябва да сме критично настроени, Mass Effect 2 не беше чак толкова добра игра. Защо? Ами защото 90 процента от времето в играта минава в събиране на екип и изпълняване на мисиите за лоялност на всеки един от членовете на екипажа ви. Но пък последните десет процента се опитаха да компенсират максимално за това – атаката срещу базата на колекторите е един от онези редки моменти, в които неволно се привеждате към екрана, впивате очи в него и следите всеки един миг със затаен дъх. Какво решение ще вземете? Кой ще оглави втората група? Ще спасите ли екипажа на „Нормандия”? Кой ще поддържа защитното поле над главите ви? Кой ще живее? Кой ще умре? Драматизмът на „самоубийствената мисия” наистина показва да каква степен можем да се привържем към виртуалните герои. Просто нямаме търпение за Mass Effect 3!
Ядрената бомба в Call of Duty 4: Modern Warfare
Бомбите рядко избухват във видео игри. В повечето случаи добрите успяват да ги обезвредят преди най-лошото да се случи. Точно това обаче превръща ядрената бомба в Близкия Изток, на чиято детонация станахме свидетели в Call of Duty 4, в толкова епичен момент. И не стига това, ами и героят, когото контролирате до този момент, просто умира. При това не изведнъж, а изпитвайки непосредствено ужаса на радиоактивната вълна, докато вие, геймърите, управлявате забавените му движения. Нивото се казва „Шок и ужас” и има защо.
Разбира се, в Modern Warfare 2 нещата бяха подобаващо опорочени. Там за първият час игра измират всичките ви герои, а после ядрените ракети започват да валят като пролетен дъжд. Но това е поредната причина Call of Duty 4 да бъде по-добрата игра.
Краят на Върджил в Devil May Cry 3
Данте може и да е рекламното лице на поредицата Devil May Cry, но Върджил е истинският и трагичен герой в шедьовъра на Capcom. Стриктно погледнато, битката му с архидемона Мундус в края на третата част на серията не е игрови момент, но това го прави дори още по-епичен. Върджил не е склонен да преклони глава дори за миг и се впуска срещу чудовищния демон със съзнанието, че щом баща му е успял да го победи навремето, той също има шанс. Няма как да не изпитате емоция, гледайки как се засилва срещу Мундус с несломимо изражение на лицето.
Е, Върдж не успя и попадна в плен на демона, но легендата за неговата смелост и дързост ще живее в бъдещите DMC поколения. Какво пък, можем да се надяваме, че Ninja Theory ще намерят оригинален начин да го впишат в историята на новата игра, при все, че засега Върджил изглежда загубен за каузата.
Бос 13 в Shadow of the Colossus
Играта на Team Ico и до ден днешен се сочи като пример за добре изпълнено приключение, а всеки един от босовете, които срещате в него наистина е колосален. Колко игри могат да се похвалят, че ви сблъскват с противници с големината на двадесететажна сграда?
Честта да влезе в нашата класация обаче са пада на гадта под номер 13. За да сломите този крилат звяр се налага най-напред да яздите с бясна скорост край него на верния си кон Агро, след което да се метнете на едно от крилата му. Оттук насетне следва поредната епична битка, която е характерна за всички босове в играта. Цялата ситуация изглежда като оригинална интерпретация на традиционните влакови обири в уестърните, където дръзки бандити галопират покрай железния кон и после се прехвърлят на вагоните му.
Боят с Айзък Фрост във Fight Night Champion
Хайде на бас, че не очаквахте това! Но пък си заслужава изцяло. Включването на Story mode в новия боксов екшън на EA Canada е страхотно хрумване, което трябва да бъде прегърнато от повече спортни игри. За незапознатите, играта разказва историята на Андре Бишъп, обещаващ боксов аматьор по пътя към славата на ринга. Сюжетът е развит в духа на класически боксови филми като „Роки” и „Разяреният бик” като на Андре се налага да вкуси от доста неприятни обрати, престой в затвора и своенравията на брат му.
Нищо обаче не бие Айзък Фрост, чийто наистина леден характер му дава ролята на главният гад в играта. Зъл, безпощаден, лишен от всякаква емоция , Фрост е върховният злодей по пътя на Андре към шампионската титла. Боят между двамата е черешката на историята и ви кара да изпитате какво е да си на мястото на един боксьор в мач за титлата. Първите два рунда просто трябва да оцелеете, защото Фрост ви връхлита като хала. Следват още три рунда, през които трябва да го омаломощите с удари в тялото, но победата е все така далеч. Още един рунд трябва да се пазите от аркада на веждата и едва след това ръцете ви наистина са развързани за финалния удар. Ах колко сладък е този нокаут!
BioShock – Would you kindly?
Сама по себе си BioShock е една от най-въздействащите игри както в емоционално, така и в психологическо отношение. Но нейният край… Е, той определено може да се определи като един от най-добрите, правени някога в игра.
Кулминацията в историята, моментът, в който всички малки частички от пъзела образуват една цялостна картина… И разбира се, фразата – “Would you kindly”, която се врязва в съзнанието ти и изпълва цялото ти същество. И точно тогава осъзнаваш, че през цялото време си бил брутално изигран, а злодеят в цялата тази подводна утопия е всъщност твоя партньор Атлас, който през цялото време те направлява като своя лична кукла на конци.
А начинът, по който Андрю Райън умира, музиката , зловещият смях на Атлас… Просто трябва да се види…
Dragon Age: Origins – битката с Архидемона
Макар и цялата игра да е пропита с елементи от „Властелинът на пръстените”, краят безспорно е един от най-запомнящите. Като започнем от речта на Алистър пред войниците, в която ги подготвя за последния сблъсък под кървавочервеното небе, кръжащият в далечината дракон, озверените чудовища… Та стигнем до самия финал – вашата саможертва (разбира се, има и още няколко други, но този безспорно увеличава въздействието от играта).
Няма как да не споменем и моментът, в който трябва да избереш кого да вземеш със себе си до върха на кулата, а всички останали твои спътници, вече превърнали се във верни приятели, се сбогуват с теб. Дори прощават. Един по един…
И разбира се – сцената, в която един от последните Пазители се нахвърля на Архидемона и се сражава с него във въздуха, успявайки да го омаломощи с цената на собствения си живот…
Въобще – Dragon Age: Origins може да се опише с една-единствена думичка. Епична.
Half-Life 2: Episode 2 – финалната битка
Динамиката, постигната в последната битка от Епизод 2 на Half-Life 2, е просто несравнима. Играчът прекарва последните близо 20 минути в епично сражение със страйдъри – огромните трикраки чудовища – които са ескортирани от хънтъри. Борбата е на живот и смърт, а залогът от евентуалния провал – огромен.
Гордън обаче успява да ги елиминира един по един с помощта на експериментални експлозиви. Наречете го човекът армия и няма да сгрешите…
След подобен момент, как да не очакваш Епизод 3 с още по-голямо нетърпение. Можем само да се надяваме, че Valve скоро ще ни зарадват с продължение на своя велик шутър…
Fallout 3 – взривяването на Мегатон
Няма нищо по-епично от избухването на атомна бомба. Особено когато ти самият натискаш червеното копче.
Всеки, който е играл Fallout 3, се е изправял срещу прословутата дилема – да взривя ли град Мегатон, наред с всичките му жители, или да го пощадя?
Е, онези от вас, които не са искали да се превърнат в масови убийци, могат да видят експлозията в два варианта – през деня и през нощта. И в двата са еднакво епични и въздействащи, но нашият най-любим е вторият!
Краят в Oblivion
Няма как да не настръхнеш от завършек като този. Гигантски демон – Принцът на Разрушението – крачи из града, опустошавайки го с всяка своя стъпка. Докато Мартин – последният оцелял наследник на трона – не счупва Амулетът на кралете и не се слива с духа на бог Акатош, превръщайки се гигантски дракон. Следва не по-малко епично сражение. Принцът е победен, вратите към Oblivion са затворени за винаги, драконът се превръща в камък, а Мартин изчезва…
Малко игри предлагат подобна епичност. По всичко личи обаче, че Skyrim – наследникът на Oblivion – ще бъде още по-мащабна и въздействаща игра. Датата, в която ще се завърнем в света на The Elder Scrolls, е 11/11/11.
А кои са най-епичните моменти в игрите според вас?
Автор: Владимир Тодоров, Иво Цеков