by PC Mania
Дилъри продават наркотици чрез мрежата, престъпници организират убийство по Skype, педофили уговарят деца за среща – подобни заглавия на новини виждаме все по-често от новинарските сайтове. На този етап обаче на полицията й е трудно да проследява да речем Skype, който има 256-битово кодиране и специфична схема на маршрутизация на трафика. По този начин той се превръща в удобен инструмент за престъпните среди. Самата компания, стояща зад Skype, може да проследява разговорите, но според полицейски шефове, тя отказвала да сътрудничат на службите. Доставчиците също не са особено ентусиазирани да пеят кой с кого си чатил и от кой сайт теглил порно. Но МВР иска да знае по всяко време на денонощието кога сме били в интернет, на кого сме пращали имейл или sms, а също така с кого сме говорили по телефона, използвайки глобалната мрежа. Затова правителството е подготвило проектозакон, който мощно нарушава анонимността ни в глобалната мрежа.
От март ще се събират данни за времето, което всеки от нас е прекарал в мрежата, за изпращача и получателя на всеки имейл, както и за началото и края на разговорите през програми като Skype. Информацията ще се съхранява от операторите в продължение на година. МВР шефовете изтъкват, че изискването е записано в директива на Европейската комисия от 2005 г. Целта е да се предотвратяват и разследват сериозни престъпления и тероризъм. Но дали всичко, което ЕС иска от нас, е добро и правилно? Нали законите са правени за хората все пак? След като вече ни наблюдават с камери на улицата, в парка, в магазина, сега искат да ни следят и у дома.
На надигналото се обществено брожение от вътрешното министерство се оправдават, че самото съдържание на разговорите и кореспонденцията няма да се следи, а ще се наблюдава единствено с кого, колко пъти и кога сме общували. Да се знае тази информация е
почти същото като това да се чете и самата тя
Защо? Защото, ако една фирма води многократни преговори с друга за сливане например, от разпечатката този ход може да бъде отгатнат и ако информацията изтече към конкурентни компании, сливането може да бъде осуетено. Или пък ако някоя известна личност звъни всяка вечер по 3 пъти и говори с часове с друга известна личност, може да се допусне, че – да кажем – имат интимна връзка. Примерите са много, но още по-обезпокоителното е, че униформените искат достъпът да е в реално време за всички трафични данни на уебпотребителите чрез т. нар. интерфейс. Това ще рече министерството да има достъп без човешка намеса и без самият оператор да знае, че някой отвън следи данните.
Как е сега? Ако се налага да се следят действията на някого в интернет, полицията иска разрешение от председателя на окръжния съд. Това означава, че само
28 човека в страната могат да разрешат ровенето в личната ви поща
И тези 28 човека са магистрати с опит, на които е гласувано доверие и вариантът информация да изтече от тях е пренебрежимо малък. Какво обаче прави впечатление в предложения нов закон за право на достъп до лична информация? Там ще има не просто една компетентна служба – например за борба с киберпрестъпленията или “Оперативно техническа информация”, а буквално всеки, който носи униформа, ще може да ви наблюдава постоянно. Иска се да могат да ни следят от следните служби: специализираните дирекции, териториалните дирекции и самостоятелните териториални отдели на Държавна агенция “Национална сигурност”; главна дирекция “Криминална полиция”, главна дирекция “Борба с организираната престъпност”, главна дирекция “Охранителна полиция”, главна дирекция “Гранична полиция”, дирекция “Вътрешна сигурност”, Столична дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи; службите “Военна информация” и “Военна полиция” към министъра на отбраната и Националната разузнавателна служба.
Този оформящ се “Биг Брадър” е доста обезпокоителен, защото колкото повече хора имат достъп до личните ни съобщения, толкова е по-вероятно с тях да се злоупотреби. Особено застрашени са
богатите хора, фирмите и известните личности
тъй като хиляди униформени ще могат да се ровят в кореспонденцията им и да продават информация на престъпни групировки или пък на жълти вестници. Пък после иди доказвай от коя дирекция изтекла информацията – от РДВР-Сливен ли, от Гранична полиция-Трън ли, от Охранителна полиция-Каспичан ли или от Военна полиция-Ямбол. Имам едно предложение към министър Цветанов, което ще се хареса и на прекия му началник – нека към следящите личното ни пространство включат и служба „Пожарна и аварийна безопасност“. Ако си стоя в нас и стане пожар, а ми е паднала батерията на телефона, че да се обадя на 112, то, като пратя на леля ми от интернет sms с текст „Stana pojar u nas, nqmam bateriq da se obadq, zvani na 112“, бдящите в нета пожарникари ще го прихванат и навреме ще са у нас, дори и тя да е заспала и да не може да го прочете.
Абсурдността на законопроекта се атакува от много граждански и правозащитни организации. Според програма “Достъп до информация” предложените промени в Закона за електронните съобщения, които предвиждат следене на трафични данни в интернет и телефонните разговори, са без аналог в европейското законодателство. Правозащитниците припомнят, че точно преди една година Върховният административен съд
отмени тогавашния текст на Наредба № 40 на предното правителство
която предвиждаше същите условия за достъпа на МВР до тези данни. Точно затова обаче сега кабинетът се опитва да заобиколи независимия български съд, като прокара промените в парламента. Според някои поддръжници на законопроекта няма лошо да те следят, защото ако не вършиш нищо нередно, няма от какво да се опасяваш. Но в замисления закон е записано, че важи за всички престъпления, които предвиждат над 2 години затвор, което на практика обхваща почти всички нарушения включително пътните. Така, макар че ЕС прие, че притежаването на софтуер от торенти не е престъпление, то по новия закон, всеки, за който е регистриран трафик от някой торент сайт, става обект на наблюдение, защото е нарушител на Закона за авторското право и сродните му права, който предвижда до 3 години лишаване от свобода.
Експерти от областта на интернет са изпратили становище за изработването на проектозакона, което обаче не е взето предвид. Сред тях са Програма “Достъп до информация”, “Електронна граница” и “Интернет общество – България”. Ето защо вече все повече граждани и организации протестират срещу законопроекта. Сред техните мотиви срещу приемането на наредбата са, че институция, като МВР, на която не може да се има доверие, ще има достъп до данни от личния им живот. Известно е участието на полицаи в престъпни групи, като дори и в неуловимата банда за отвличания се смята, че има бивши униформени. От МВР твърдят, че са взели мерки против изнасянето на информация – пробация или 1 година затвор грози всеки, който изнесе незаконно подобни данни. Да, но ако са ти обещали десетки хиляди да „снесеш“ кой бизнесмен къде ще почива или коя фирма с кой чужд производител преговаря, една година да се разписваш в районното едва ли е сериозна санкция.
Друг аргумент на противниците на проектозакона е, че наредбата ще засегне единствено обикновените потребители, а не престъпниците, към които е насочена. “При малко усилия и интернет грамотност всеки, който е решил да направи престъпление, може да покрие следите си в мрежата”, коментират някои протестиращи.
Не искам някой да знае с кого общувам и какво правя
казват те и искат, ако законът се приеме, поне да има граждански контрол над използването на данните от МВР, което обаче не е предвидено засега. Затова някои дори стигат до призиви за крути мерки. Изпрати sms на депутат от ГЕРБ или на министър Цветанов, зоват от партия „Зелените“. Според тях събирането на трафични данни от интернет и мобилна телефония позволяват на МВР да съставя профил на всеки от нас, който да бъде съхраняван в лично електронно досие.
Според протестиращите организации годишно МВР прави по над 300000 справки за трафика – телефонни разпечатки, електронна поща и посещения в интернет за около 40000 граждани, но не е известно дали данните са използвани за разкриване и разследване на престъпления и какъв е процентът им. Това също буди недоверие към новия проект. Още повече, че е известен и доклад на Върховната касационна прокуратура, според който от 10000 разрешения за специални разузнавателни средства за 2 години за правосъдието са ползвани едва 267 или 269, т. е. 2-3%.
Според юристи, ако поправките минат, операторите ще трябва да дадат информация за мястото, от което е проведено обаждането, което вече е само по себе си проследяване, а
по конституция това е забранено
освен ако не става дума за тежко престъпление. Самите интернет доставчици също са ощетени, защото ще трябва да инвестират собствени средства, за да обслужват новия закон. “Спектър нет” например, който е най-големият интернет доставчик, вече оповести, че би трябвало държавата да обезпечи техните евентуални инвестиции за обслужване на изискванията по новия закон.
Ако си против посегателството срещу личната ти свобода и неприкосновеност, трябва да направиш нещо веднага. Около този призив се обединяват все повече интернет потребители. Засега те са подкрепени от няколко политически организации – СДС, според които предоставените от GSM-операторите и интернет-доставчиците данни могат да бъдат използвани за разчистване на сметки между конкурентни фирми, и ДСБ, според които такава постоянна интерфейс връзка няма нито една страна-член на ЕС. Тя няма да даде и резултат в борбата с организираната престъпност, като в същото време ще остави у българските граждани впечатление, че са следени. От непредставените в парламента партии против новия проект са „Зелените“ и НДСВ.
Парадоксалното е обаче, че ГЕРБ, които бяха против промените в Закона за електронните съобщения при предното правителство, сега са негови инициатори. Убеден съм, че здравият разум ще надделее и интернет няма да се превърне в един затвор за нас, където денонощно ще ни наблюдават. Но за да стане това, всеки от нас трябва да е активен и да покаже на правителството, че не е съгласен с новия законопроект. Не вярвате, че вашето мнение има значение? Ще ви дам пример – скоро пенсионерите от Пловдив излязоха на митинг, за да се противопоставят на вдигането на цените на билетчето за градския транспорт и въпреки категоричното решение на кмета, си постигнаха целта – няма да има увеличение. Ако 300 немощни дядовци могат да променят нещо с решителното си намерение, какво да кажем за десетки хиляди млади и здрави интернет потребители?
Автор: Свилен Енев