by PC Mania
„Новото поколение“ конзоли е с нас вече немалко време – PS4 и XBOX One се появиха през ноември 2013 г., а Wii U дори година по-рано. Всички тези системи дойдоха с обещанието за невероятна графика и технически възможности, които ще задминат всичко, видяно до този момент.
Но ако това наистина е така, защо толкова много геймъри използват новите си мощни машини, за да играят стари игри?
Наречете го феноменът Remastered – ако погледнете игрите от последните месеци, сред тях има изненадващо голям брой заглавия, които изглеждат поизтупани от праха и съживени, за да бъдат представени на една нова аудитория.
От The Last of Us Remastered през Resident Evil HD Remaster до току що излязлата Grim Fandango Remastered и предстоящата The Lеgend of Zelda: Majora’s Mask, терминът Remastered очевидно понякога се прилага доста свободно. Затова е логично да си зададем въпроса дали етикетът Remastered означава истинска носталгия към дадена игра, която е преработена изцяло или чисто и просто е бърз опит за малко пари с минимум усилие?
По малко и от двете, но това не е непременно лошо.
Аудиторията за тези Remastered заглавия като цяло може да бъде разделена на два лагера. От една страна това са по-старите геймъри, пълни със спомени за игри от отминали времена, които искат да си припомнят заглавия от предни поколения. От друга пък стоят новаците, които досега не са се докосвали до тези игри и са любопитни какво всъщност са изпуснали.
За някои, The Last of Us Remastered може да бъде десетото поредно изиграване и възможност да видят историята отново и отново, този път с малки визуални подобрения. За други това може да бъде идеалната отправна точка за уважавана стара игра като Resident Evil или Grim Fandango.
Интересно е, че феноменът Remastered не подмина дори съвсем актуални заглавия като The Last of Us и Grand Theft Auto V, между чиято оригинална и преработена версия измина не повече от година.
Не трябва да забравяме, че преработката позволява на геймърите да видят старите класически заглавия в един доста по-лъскав и осъвременен вид. Само през януари се появиха Resident Evil HD Remaster и Grim Fandango Remastered – две гейм икони от 90-те години, но полирани до неузнаваемост, с подобрено управление и т.н. Особено внимание заслужава именно Grim Fandango Remastered, защото оригиналната игра повече от десетилетие съществуваше в един своеобразен вакуум, а сега вече много повече геймъри могат да ѝ се порадват, по начина, по който това стана с HD римейка на позабравената PS2 класика Ico.
Продължавайки нататък трябва да споменем Halo: The Master Chief Collection, Oddworld: New ‘N’ Tasty!, DuckTales Remastered и още дузина HD Collections, които поставиха стари игри в ръцете на геймърите.
Създаването на преработени версии не е чуждо и на другите индустрии, като се започне от нови записи на стари албуми, 3D версии на филми или римейкове на ТВ сериали. За разлика от всички останали продукти обаче, видео и РС игрите имат неприятното свойство да остаряват бързо и лошо. Колкото и да са модерни към момента на своето изизане, тези игри бързо изостават от съвременните тенденции. Понякога новите преработени версии оправят тези нека, друг път за добро или лошо оставят механиките такива, каквито са били преди 5-10 години.
Критиците на преработените версии бързо биха изтъкнали, че това е загуба на време и ресурс вместо да бъдат създавани нови и оригинални заглавия. Те биха добавили, че Remastered игрите са сигурна печалба за техните издатели, тъй като усилието, вложено в тях е минимално и лесно може да бъде задминато от печалбите.
Въпреки това, колкото и да говорим за Remastered игрите като лесен начин за бързи пари, възможността да видиш една преработена и поизлъскана версия на класическо заглавие все още си остава пленяваща. Ако никога не сте играли Grim Fandango например, със сигурност няма да сбъркате, ако пуснете Remastered изданието и видите защо тази игра е била толкова специална през 15 години. Изглеждат ли някои от тези издания като опит за бърза печалба? Разбира се. Има ли сред тях такива, които просто са пуснати, за да се покрие празно място в календара на издателя? Може би. Но само защото дадена игра има Remastered в заглавието си, не означава, че тя трябва да се отхвърля с лека ръка. Аудиторията за подобно заглавие не трябва да е непременно прекалено широка, но онези, които се почувстват привлечени от него, определено могат да изпитат доста положително изживяване.
Появата на такава преработена версия е като да видиш стар приятел, с когото съдбата ви е разделила – въпреки, че познаваш добре характера му, новата среща винаги е приятна.
Автор: Александър Рангелов