by PC Mania
За запаления геймър въпросът „РС или конзола?” e като една от вечните житейски дилеми. Всъщност обаче той не е толкова стар, колкото изглежда. В исторически план компютърните игри с техните по-високи графически възможности и опция за онлайн игра традиционно превъзхождат конзолните системи, които дълго време се отличават с грозновати текстури, опростен интерфейс и хардуерна изостаналост. Първата конзола, която предлага възможност за игра в мрежа чрез вградения си модем, е Sega Dreamcast, която излиза на пазара в края на 1998 г. – цели две години след като Quake е предизвикал истинска революция в онлайн гейминга. Едва с въвеждането на такава опция в PlayStation 2 и Xbox през 2002 г. конзолите започват истински да си съперничат с компютърните игри. Последните няколко години напълно промениха картината и днес пазарът на конзоли и игри за тях възлиза на цели шест милиарда долара годишно, докато този на компютърни игри постепенно се свива до само един милиард. Появата на хитови заглавия, създадени специално за една или друга конзола – или за конзоли, но не и за РС – пък кара геймърите да избират между една или друга система.
Една от алтернативите на този избор е възможността игрите да излизат и за други платформи, освен за тази, за която са разработени първоначално. Процесът се нарича портване и най-общо означава пренаписването на даден софтуер, така че той да работи на друга система. Портването се смята за възможно решение тогава, когато разходите по трансформирането са по-ниски, отколкото биха били разходите по създаването на тотално нов продукт. Търсейки нов пазар и аудитория за своите игри, много компании прибягват към портването на свои конзолни заглавия за РС. В началото този процес е особено труден, тъй като сериозната разлика в хардуерната архитектура на конзолите и персоналния компютър води до проблеми с геймплея и съвместимостта. Постепенно обаче количеството на портваните игри се увеличава, макар някои от проблемите да остават. Някои игри, като например космическата сага Mass Effect, биват портвани много добре и закономерно постигат успехите, на които се радват конзолните им версии. Други като GTA IV не са толкова добре издържани, но огромната им популярност, както и относително бързата реакция на производителите – Rockstar пускат два пача в рамките на два месеца след излизането на играта – им позволява да постигнат финансов и критичен успех. За съжаление обаче най-многобройна е третата категория – тази на игрите, които безславно се изгубват някъде в процеса на трансформация и благодарение на които терминът „порт” се превръща в мръсна дума за геймърите.
Проблемите, свързани с процеса на портване – както и допусканите от разработчиците грешки – са най-различни, но на базата на опита от последните години могат да се изведат някои основни препоръки за по-качествено преработване.
Хардуерните и софтуерните изисквания трябва да са съобразени с РС платформата. Едно от главните предимства на конзолите е тяхната опростеност по отношение на хардуера – достатъчно е само да сложиш диска и може да започнеш игра. Пускането на една игра за РС може само по себе си да бъде проблем, а намирането на оптимална конфигурация се превръща в истинско предизвикателство. Добре е играта да поддържа както по-силни, така и по-слаби компютри в сравнение с оригиналната конзолна система. Това може да стане чрез вкарването на повече възможности за графични настройки, тъй като до момента портовете масово се отличават с изключително опростени визуални опции. Пример за неспазване на това условие е порта на Halo 2, направен от Майкрософт ексклузивно за Windows Vista, който дори не поддържаше DirectX 10, но пък остави милиони XP потребители да се чудят как да подкарат играта. Друг порт с несъобразени хардуерни изисквания е Lost Planet: Extreme Conditions, за чието подкарване е необходима солидна машина. Тежките хардуерни изисквания, насочени към Vista и DirectX 10, не донесоха желания успех и Lost Planet беше запомнена предимно като конзолна игра.
Адекватна графика и поддръжка на различни резолюции. Повечето конзоли използват телевизори с голям размер, но ниска резолюция, които са предназначени за гледане по-отдалече и от повече хора. Съвременните видеокарти и монитори позволяват използването на най-различни резолюции при компютрите и е адски досадно да влезеш в менюто на една игра, само за да видиш, че нямаш необходимия избор от резолюции. Поддръжката както на widescreen, така и на fullscreen формат също е задължителна. Един от най-новите портове – този на хитовия гангстерски екшън от трето лице Saint’s Row 2 – бе тотален провал, именно заради огромното количество графични бъгове и проблеми. Първоначално рекламирана като качествена алтернатива на GTA, играта се оказа практически лишена от всякакво удоволствие и неизползваема, освен ако визуалните опции не бъдат намалени до минимум. За разлика от гангстерската игра, Resident Evil 4 успя да постигне умерен успех и за РС, но получи сериозна критика за слабата си графика, липсата на сенки и на подходящи светлинни ефекти.
Вездесъщият проблем с управлението. Това може би е най-дискутираната тема при портването на конзолни игри за РС и в същото време изглежда, че много разработчици продължават да не му обръщат внимание. Джойстиците наистина осигуряват необходимия контрол при конзолите, но РС геймърите все още масово използват класическата конфигурация от клавиатура и мишка. При добро желание и с повече усилия някои портове за компютър могат да се играят и с клавиатура, но немалка част изискват някакъв геймпад, просто защото иначе се превръщат в непреодолимо изпитание за рефлексите и пръстите на играчите. Пословичен в това отношение е портът на Resident Evil 4, който не поддържа мишка и прави прицелването адски трудно. Любопитно е, че Capcom така и не пуснаха корекция за това, така че се наложи издаването на неофициален пач, който да оправи проблема. Липсата на възможност да контролирате адекватно поведението на героя си е неприятно във всяка една игра, но особено пречи при екшъни и рейсъри, където бързата реакция е ключът към успеха. Juiced 2: Hot Import Nights е пример за ужасяващо управление на автомобили, а авторите на порта от Xbox 360 така и не са си направили труда да включат поне поддръжка на волан. Други игри, които страдат от проблем с управлението, са Devil May Cry 3 и 4, както и поредицата за Tony Hawk – особено популярна за конзоли, нейните РС портове неизменно страдаха от липса на адекватно управление и приключиха с излизането на American Wasteland през 2006 г. Обратното, трансферът на Gears of War от Xbox 360 на РС показа колко успешно може да работи управлението с мишка в един порт.
Изглежда като конзола, държи се като конзола, а май не е. За да допадне един продукт на феновете, те трябва да имат чувството, че той е създаден специално за тях. За съжаление много от конзолните портове вървят заедно с оригиналните си менюта, диаграми и надписи. Представете си как играта ви подканя да натиснете бутона А на Xbox контролера, за да продължите, а вие се чудите на кой клавиш от клавиатурата отговаря той. Игри като Juiced 2: Hot Import Nights и Legendary са особено дразнещи в това отношение. Менютата на много от портовете също предизвикват дразнение с факта, че са оставени от първоначалната игра, изглеждат ужасно и движението в тях е адски затруднено. За разлика от горните проблеми, които изискват определени хардуерни и софтуерни усилия, създаването на приятен интерфейс не е чак толкова трудно. В противен случай РС геймърите неминуемо остават с чувството, че са потребители втора ръка, за които съответната компания дори не смята за нужно да предложи нормално изглеждащо меню.
Времената се менят, игрите също. Гейминдустрията е изключително динамичен бизнес, в който почти всеки обещава невиждани новости и оригинален геймплей, а някои дори успяват да го постигнат. Едно заглавие може да е било хит за конзола към момента на излизането си, но прекаленото забавяне на порта ще го лиши от актуалност и ще намали феновете. Пример за това как забавянето може да се отрази фатално на продажбите ни дава портът на Halo 2, пуснат цели две и половина години след премиерата му за Xbox. РС версията на Jade Empire също закъсня с две години след премиерата си за същата конзола и сякаш изпусна момента. Явно BioWare научиха урока си, защото следващата им игра Mass Effect се появи за компютър само няколко месеца след конзолния вариант.
Малко допълнително съдържание не вреди. Компютърните портове често пъти излизат със закъснение от няколко месеца до няколко години. Един добър вариант да се компенсират геймърите за чакането е добавянето на допълнително съдържание в новия продукт. Това може да не е нищо чак толкова сериозно – просто няколко нови нива, мини игри или бонус материали – но отново кара феновете да се чувстват специални, защото те притежават не просто закъсняла версия на конзолен хит, а нещо уникално. Devil May Cry 3, чиито Special Edition за РС добавя нов герой и нови игри, е добър пример за допълнително съдържание за компютърен порт.
Най-хубавите неща са безплатни. PlayStation Store и Xbox Live Marketplace позволяват на потребителите на конзоли да закупуват допълнително съдържание за своите игри. Като цяло обаче РС геймърите не са свикнали да плащат за допълнителен даунлоуд и подобно изискване може да ги отблъсне. Иначе изрядният в техническо отношение порт на Gears of War за РС имаше проблеми в началото, тъй като Games for Windows Live на Майкрософт изискваше заплащане за някои от мултиплейър функциите на играта.
Възможност за модове. Едно от нещата, правещи компютърните игри толкова популярни, е възможността за добавянето на модове, което реално обогатява самия продукт и разширява феновете му. При конзолите обаче този въпрос е дискусионен, като компании като Майкрософт са един от по-големите критици на идеята за добавяне на портове към конзолни игри. Независимо от това обаче, ако бъдат направени както трябва, модовете могат само да помогнат на конзолните портове и да приобщят по-голяма аудитория.
Двата лагера – конзолният и компютърният – имат своите преимущества и недостатъци. Конзолите са по-опростени и не се нуждаят от постоянен ъпгрейд, докато РС игрите са просто по-многобройни, а някои от най-хитовите им заглавия не са достъпни за конзоли. И двата варианта имат собствен пазар със специфични условия и нагласи, които явно ще просъществува още дълго. Засега не се вижда възможност за игри като Gears of War 2 и Metal Gear Solid 4 да стигнат до компютърните геймъри, така както свръхпопулярната WoW май няма да се появи за конзоли. Ако обаче разработчици и издатели обърнат повече внимание на гореизложеното, поне има шанс онези заглавия, които пресичат границата да бъдат поне толкова качествени, колкото техните оригинални конзолни събратя.
Автор: Иво Цеков