Топ 10 PC игри за 2020г.

Навярно ви е писнало да слушате колко е гадна 2020г. във всякакви годишни класации, затова нека се отправим направо към игрите. Преди да започна искам да направя едно малко уточнение. В класацията ми „Топ 10 PC игри за 2020г.“ са включени само и единствено игри излезли през настоящата година. Списъкът е създаден на базата на заглавията, които съм успял да разцъкам през последните 12 месеца и предварително се извинявам за някои пропуски. 10-те игри, чиито имена предстои да научеите, са подредени спрямо това, какво количество забавление съм успял да изстискам от всяко едно от тях.

След като всичко вече е ясно, можем да започваме.

10.Destroy All Humans!

Започвам класацията си с три римейка на стари игри, които са достатъчно изпипани, за да влязат в списъка ми. Въпреки това, самият факт, че тук говорим за преработени версии на стари заглавия, им отрежда нищо повече от последните три места в класацията. Първият римейк е този на Destroy All Humans! – PS2 ексклузивна игра от 2005г. Подобрената версия е огледално копие на своя първообраз, но освен визията, геймплеят също е претърпял промяна към по-добро. Римейкът е запазил идиотския хумор на оригинала, като смешките и скритите послания са дори по-актуални отпреди. Общо взето, ако търсите неангажиращо и качествено забавление Destroy All Humans! определено е вашата игра.

9.Mafia: Definitive Edition

Да си кажа честно, не съм играл оригиналната Мафия. Да знам, това е голям пропуск и навярно ще се запитате как изобщо си позволявам да ревюирам видеоигри, след като в гейм културата ми има такива непростими пробойни. Истината е, че съм ѝ давал много шансове, но всички те са приключвали бързо и с неприятни чувства. Затова може да си представите колко бях щастлив, когато обявиха Mafia:Definitive Edition по-рано тази година. Както споменах в статията си за играта, тя е далеч от перфектния порт, но класическата история не е загубила дори частица от чара си след всички тези години, а модерната графика позволява и на новите поколения геймъри да ѝ се насладят подобаващо.

8.Black Mesa

Black Mesa е последната игра от трилогията римейкове. Тя е фенски проект, който облича оригиналният Half-Life в нови модерни дрешки, вкарва го в 21 век и най-вече запазва онова специално Half-Life усещане, което накара цялата геймърска общност да цвили от кеф през 1998г. Black Mesa съществува от 2012г., когато бяха публикувани първите 2/3 от играта. Оттогава, през последвалите 8 дълги години, всички ние феновете на оригинала, чакахме ли чакахме да получим заветния XEN. Когато вече играта е тук в своята цялост, мога да заявя с чиста съвест, че чакането определено си заслужаваше.

7.Streets of Rage 4

Streets of Rage 4 се превърна напълно неочаквано в една от любимите ми игри за годината, въпреки че първоначално беше успяла да мине под радара ми. Разбрах за нея впоследствие, няколко месеца след като беше излязла и след като вече беше обилно нахвалена от гейм обществото. Първоначално подходих скептично, но още с първото ниво се върнах едно солидно количество години назад във времето, когато играех бийт-ем-ъпи на конвейер в Маме 32. Под заблуждаващата модерна и лъскава фасада на Streets of Rage 4, се крие едно изключително комплексно и пълноценно геймплейно преживяване. Играта е задължителна за всеки фен на жанра, а и заради носталгията, разбира се.

6.Gears Tactics

В днешни времена PC геймърите сме изключително облагодетелствани. Не само, че имаме възможността да играем последните части на една строго конзолна поредица, каквато доскоро беше Gears of War, ами и на всичкото отгоре последната ѝ част е реализирана в един изключително компютърджийски жанр, какъвто несъмнено е походовата стратегия. Слава на Microsoft, да живее Бил Гейтс, искаме продължение, скоро!

5.Wasteland 3

Тази игра започнах да я чакам още от момента, в който пред очите ми полетяха финалните надписи на Wasteland 2. Смея да твърдя, че Wasteland 3 е перфектното продължение – надгражда предшественика си във всяко едно отношение и същевременно съумява да запази всички онези неща, които направиха 2-ката едно от любимите ми изометрични RPG. Чест прави на Браян Фарго и InterPlay, че не изневеряват на себе си и продължават да ни доставят качествени наративни ролеви преживявания. Пожелавам си да продължат да го правят и занапред.

4.Ghostrunner

Ghostrunner ми хвана окото още от първия си промоционален клип. Не крия от никого, че съм страстен почитател на киберпънк жанра и имам известен сантимент към всички негови представители, но високооктановият екшън, който бликаше от всеки кадър, допълнително изостри любопитството ми. За щастие, когато излезе Ghostrunner беше точно това, което се очакваше да бъде – бърза, непрощаваща и доста често изнервяща поради високата си трудност и прецизността, която изисква от играча игра. Няма да крия, че през годината очаквах с по-голям интерес едно друго киберпънк заглавие, но за разлика от него, Ghostrunner заслужи статуса си на ултимативното кибер преживяване за годината. 

3.Hades

Ще ви призная нещо още сега. За вас може би не е изненада, че Hades заема почетното 3-то място в моята класация за игра на годината, но за мен определено е. Не съм най-големия фен на rogue-like жанра, въпреки че мотивът за преражданията страшно много ми допада, поне във философски смисъл. Опитът ми в жанра се изчерпва само с няколко неособено успешни плейтрута на Rogue Legacy, обаче, гръцката митология е друга моя голяма слабост и сетингът и историята на играта бяха нещото, което ме накара да ѝ обърна внимание. Както при Streets of Rage 4 и тук любовта пламна от пръв поглед, а за геймплея какво да кажа – екшън с марка Supergiant Games 

2.Ori and the Will of the Wisps

Мога да ви говоря с дни и месеци, описвайки всички емоции които изпитвах и продължавам да изпитвам половин година след като преживях докосващата история на Ори. Но, за да не ви отегча и да прекаля със сантименталностите, ще бъда максимално кратък. Ori and the Will of the Wisps е шедьовър на съвременното интерактивно изкуство. Историята те стиска за сърцето, визията е феноменална, а геймплеят е… съвършен. Единствената причина поради която тя не заема първото място в класацията е…защото DooM си е DooM. Опа.. J През следващата година съм си набелязал Ori and the Blind Forest и ако може да ви споделя – нямам търпение да дойде следващата година.

1.Doom Eternal

Никога няма да си простя, ако в година, в която излиза нова DooM игра, дам първото място в годишната си класация на друго заглавие… Но това мое решение не се основава само на сляпа фенщина. id Software са в убийствена форма и това може само да ни радва. През 2016 тексасците само ни загатнаха за нещата на които са способни, но с DooM Eternal отнесоха главите на всички неверници. Eternal е скорост, рефлекси, тежък индъстриъл и тонове, тонове кръв. Всички тези неща, може би, превърнаха играта до някаква степен в нишово заглавие, недооцено от масите. Но поне аз не мога да пренебрегна една дръзка, отличаваща се и създадена със сърце и душа игра, която рисува върху лицето ти маниакална усмивка докато я играеш, и да не ѝ дам това, което ѝ се полага, а именно първото място.