by PC Mania
Дойде и това време от годината, в което си правим равносметка. Традиционно създаваме нов Word-ски файл и сменяме шрифта на нещо по-така. Пускаме плейлист от Spotify с коледен хип – хоп и теглим чертата на годината. Какви игри са ни се случили през последните 12 месеца? Дали годината е била положителна за нас или има върху какво още да поиграем?
Продължавайки в геймърски стил, ще почетем този древен колкото Windows 95 обичай с класация от 10 игри, в компанията на които сме прекарали най-приятните си мигове през последната година. Преди да започна, искам да поясня, че класацията не обхваща всички игри излезли през 2019г, а само тези от тях, които са паднали жертва на бялата ми IBM-ска клавиатура. Моите топ 10 игри, обхващат най-различни жанрове и мисля, че всеки ще си хареса по нещо. Е, почти всеки…
10.Rage 2
Ще си кажа истината още от начало. Включвам играта в класацията само заради шуутинг елемента, направен собственоръчно от id Software. В последно време, последните ни припомнят защо името им е написано със златни букви в гейминг аналите (и сърцата на всички деца на 90-те години). Усещането от стрелбата и размазването на противниците просто няма конкуренция тази година. Искрено се надявам добрата им работа да продължи и в Doom Eternal, който очаквам с нетърпение. Връщайки се на Rage 2, с тъга определям играта като провал. Всичко освен гънплея бледнее. Историята е колкото да я има, светът е пуст и безинтересен, а цветовата гама е прекалено розова. Може би на някои поредици просто не им е писано.
9.WRC 8
Фен съм на Dirt поредицата още от времената, когато се кичеше със славното име на шотландската легенда в рали спорта Colin McRae. Винаги е успявала да задържи интереса ми, въпреки множеството метаморфози, през които преминаваше, най-вече заради липсата на достойна конкуренция. Тази година нещата стоят малко по-иначе. Дали защото не успях да обърна подобаващо внимание на Dirt Rally 2.0 в началото на годината, или защото ми омръзна Codemasters да изкарват недопечени игри, нямам особено добро мнение за гореспоменатата. От друга страна, серията WRC най-накрая достигна до такова ниво, за което спокойно мога да кажа, че ми е приятно да я играя. Дългият календар, съставен само от лицензирани трасета и кампания, наподобяваща реалния шампионат, са мечта за всеки рали фен. Като добавим иновативната и безспорно атрактивна мениджмънт система, WRC 8 определено предоставя едно пълнокръвно рали усещане, макар и аркадно такова.
8.Resident Evil 2
Ако се интересувате живо от гейминг, вероятността да не сте разбрали за римейка на Resident Evil 2, граничи с число умножено по нула. Осъвременена и меко казано освежена, играта перфектно е запазила смразяващата атмосфера на оригинала. Играейки я можем да изпитаме същите чувства, каквито са изпитвали древните геймъри, играли оригинала навремето, а може би дори и да се изплашим повече. Не съм имал досег до други части от поредицата преди, но този римейк ме направи фен. С нетърпение очаквам връщането към живот и на другите части от поредицата, а тези които не успея да дочакам ще изиграя в оригинал през новата година.
7.Sekiro: Shadows Die Twice
Дълго време отбягвах игрите на From Software, мислейки, че брутално трудните и наказващи игри просто не са за мен. Когато научих, че Хидетака Миязаки и компания, работят върху самурайско приключение, реших, че моментът да се запозная отблизо с творчеството на From е назрял. Впуснах се с главата напред. Както може да се досетите не бях готов за това, което ме очакваше. Въпреки трудното начало не мина много време преди да разбера, защо Souls игрите са толкова популярни и обичани в последно време. Богатият и интересен свят, който е допълнителен елемент, допълващ удоволствието от техничната и справедлива бойна система, караща те да мислиш, че следващият път ще успееш, просто е гениален. Идеите и дизайнерските решения, открояващи игрите на From от западните заглавия, са нещо което всеки уважаващ себе си геймър трябва да изпита. Няма по-добър момент да направите това.
6. Star Wars Jedi: Fallen Order
Трябва ли изобщо да се обосновавам? Няма как да не включа в списъка си с топ 10 игри на годината Star Wars игра, в година в която EA изкарват солидна сингълплейър ориентирана игра от вселената на Междузвездни войни, в която отсъстват микротранзакции и всякакви порочни практики от последните години.
5. Disco Elysium
Някои я определят като най-иновативното cRPG за последните 10 години, докато други отиват още по-далеч, наричайки я cRPG-то на cRPG-тата. И наистина, Disco Elysium е способна да ви засмуче в своя свят, подплътен от брутално подробен и маниакално добър сценарии с такъв интензитет, че дълбоките разговори в 4 часа сутринта с най-добрия ви приятел след среднощен запой, ще ви се сторят плитки като дъното на последната бутилка с бира, която сте консумирали за вечерта.
4.Metro Exodus
Може би една от най-приятните игри за играене в цялата класация. Пробвал съм предишните две игри от поредицата, тъй като съм луд фен на книжния първоизточник дело на Дмитрий Глуховски, но нещо все ме спираше. За щастие, третата част, бягаща от типичното Metro усещане и носеща редица нововъведения, най-накрая успя да ме грабне и задържи до края. 4A винаги са успявали да напипат атмосферата от романите. Този път при наличието на полуотворени местности са развихрили въображението си, но това е само още едно оправдание да прекараме няколко часа в изпълнения с мистерии и опасности свят на Metro.
3.A Plague Tale: Innocence
Едно от най-въздействащите приключения през тази година. Напомни ми силно за Hellblade: Senua’s Sacrifice и въпреки, че не достига висотите на емоционално въздействие и уникалност на света и дизайна, компенсира със солиден геймплей. Наследниците на рода де Рун, буквално израстват пред екрана. С тях се променяте и ние. Ставате съпричастен със съдбите им и страданията, които ги сполетяват. Буквално ви се иска да скочите през екрана и да им помогнете в тежките моменти, но тогава идват мимолетните мигове на безгранично щастие, точно както е във живота. Феноменална история. Незабравима игра.
2.The Outer Worlds
Obsidian. 3D RPG. Съвременна сатира в космоса. Звучи като мокър сън. Твърде хубаво, за да се случи (може би и заради това се случи). Представете си свят, в който може да бъдете всеки. Може да убиете всеки, но е по-забавно да го изиграете. Имате свободата да преминавате през куестовете както намерите за добре, но трябва да внимавате тъй като във всеки един момент може да се случи майтап, който ще пропуснете, ако вземете нещата твърде на сериозно. И сега си представете най-хубавото. Цялата тази идилия, описана по-горе няма да бъде нарушавана дори и за миг от куца бойна система, която да ви спъва в приключенстването. Просто приказка.
1.Control
Може би хората не разбраха скандинавската лудост. Може би пък лудостта на Remedy се напасна перфектно с моята. Това е моята игра на годината. Мога да изпиша страници и страници с думи, свързващи се в изречения, в които да рисувам любимите си сцени и преразказвам любимите си моменти от най-оригиналната игра на година. Добре де, след това излезе Disco Elysium и вече не съм сигурен в правотата на думите от последното изречение. Но ако сте чели ревюто ми за играта (най-дългото ми… засега) се надявам да сте уловили поне малко от ентусиазма, с които са пропити виртуалните редове върху виртуалния бял лист, носещ се някъде из виртуалното пространство – пространство, съществуващо в нечий ум, плод на чието въображение е нашият свят. Но нашият свят рядко е толкова интересен, колкото този в Magnum opus-ът на Remedy.
Автор: Петър Хайтов