Тервел. Роденият да побеждава

Хан Тервел един от най-уважаваните от мен български владетели, както може би сами сте се досетили. Не бих казал “любимият ми”, защото тази дума според мен може да се използва за филмов актьор или музикант, не за един от основателите на държавата ни. По мои впечатления, за Тервел се говори недостатъчно – всички сме чували за забитото знаме на Аспарух, Крумовите закони или златния век на Симеон, но Тервел като че ли често остава в сянката, просто като “синът на Аспарух”. А неговите подвизи далеч не са малко или маловажни.

Ето защо останах много приятно изненадан, когато разбрах, че от сдружение “Българска история” са издали нова книга-игра, посветена именно на хан Тервел, наречена “Тервел. Роденият да побеждава”. В нея, играчите влизат в ролята на самия Тервел, от началото на властта му след смъртта на Аспарух до най-голямото му военно постижение – спасяването на Константинопол от арабска инвазия, целяща да превземе цяла Европа. Автор на книгата е Димитър Петров и това е неговата първа книга-игра. Тя се състои от точно 600 епизода и се простира върху близо 450 страници, така че още от началото можем да видим, че не става въпрос просто за отбиване на номера, а за сериозен труд.

Първо, малко предварителна подготовка – като фон за видеото ще гледате битка между България и Византия във феноменалната Age of Empires II: Definitive Edition, за да избегнем да гледаме снимка на корицата през цялото време. По време на четене на книгата, като музикален фон ви препоръчвам саундтракът отново на Age-а, който е много подходящ за създаването на историческа атмосфера. Алтернативно можете да пробвате и саундтрака на The Witcher 3, за да добавите нотка на славянско усещане към цялото изживяване. Отличен избор също е и саундтракът към българската игра Knights of Honor, създаден от талантливия композитор Борислав Славов – Glorian.

Както вече споменах, в “Тервел. Роденият да побеждава” вие влизате в ролята на Тервел – почти буквално, защото цялата книга е написана от първо лице. “Аз видях, аз реших, аз взех” и така нататък. Трябва да кажа, че лично аз изпитах известен дискомфорт от това разказът да е от първо лице. Разбирам, че идеята е да влезеш в ролята възможно най-пълно, но в случая говорим за реално историческо лице, не за фантастична измислица, която да roleplay-вам. В една от любимите ми книги-игри, “Ледените пирати” от Любомир Николов, с прякор Колин Уолъмбъри, разказът е от второ лице – “ти разбра, ти усети”, което създава впечатлението, че нещата се случват на теб и си част от вече изградена история. По мое мнение, в случая най-удачно щеше да е разказът да е от трето лице – “той свика боилския съвет, той замахна с меча” – това щеше да има допълнителния ефект да представи разказа като историческа възстановка. Но както вече казах, това е донякъде лично предпочитание и за друг първото лице може да е по-удачно за потапяне в атмосферата.

Като всяка наистина добра книга-игра, и в тази имаме няколко различни дневника, в които да водим записки за различни статистики на своя герой и приключението като цяло. “Тервел. Роденият да побеждава” не разочарова в това отношение, като разполагаме с четири страници с различни таблици. Естествено, най-добре е изобщо да не пишете в тях, а да си ги свалите и принтирате от сайта на “Българска история”, за да не драскате по книгата. Ще ви трябва и зар, с който ще трябва да се снабдите отделно.

Основните статистики, които ще трябва да следите по време на цялата игра, са личните показатели на Тервел – сила, издръжливост и мъдрост, както и точките ви за репутация с различни фракции в играта – българските боили, местното славянско население, византийците и т.н. Имате също държавна хазна, където да записвате с колко пари разполагате. Отделно от това има няколко таблици, които са за конкретни механики в различните глави, както и една страница “Прогрес”, която служи като save система за запазване на играта. В хода на игра ще имате доста възможности да загубите и ще се наложи да започнете от самото начало или от началото на съответната глава, като чрез “Прогрес” таблицата ще можете да видите точно с какви статистики сте разполагали преди нейното начало. От друга страна – хайде сега, това е книга, всеки играе с пръст между страниците, за да се върне бързо назад, ако види, че е направил кофти избор.

Графичното оформление на таблиците е много хубаво, но за съжаление, като изключим няколко иконки в тях, корицата и една карта на България, в книгата няма абсолютно никакъв арт. Това е жалко, защото няколко тематични картинки тук-там със сигурност биха помогнали за детайлизирането на света. Пак ще дам пример с “Ледените пирати” – въпреки, че е значително по-кратка, в книгата има редица семпли, но доста добре направени илюстрации, които определено помагат.

Играта е разделена на четири глави, описващи четири от най-трудните моменти по време на управлението на Тервел. Трябва да се отбележи, че всяка глава вкарва нови механики, така че трудно може да ви стане скучно от еднотипна игра. Основната механика, разбира се, е да правите различни избори, които да ви отвеждат на различни епизоди в книгата. Често тези избори са свързани с увеличаване или намаляване на различни статистики, като парите в хазната, отношенията с някоя фракция и т.н. Именно при дипломацията нещата са най-оплетени, защото често различните фракции имат различни интереси и е невъзможно или много трудно да угодите и на двете – няма как да помогнеш на византийците, без собствените ти боили да останат недоволни, например.

Тук обаче трябва да посоча два недостатъка на избраната система. Първият е свързан с така наречените “магически числа”. Става въпрос за стойности на различни характеристики, които са важни за успеха, но не е ясно защо, кога и в какъв размер. Например – понякога играта ще ви пита – “Имаш ли 20 точки отношения с боилите? Не? Кофти късмет – започни отначало.” Разбира се, ясно е, че тези въпроси са поставени като проверки за напредъка на играта и е ясно, че трябва да се стремиш към добри отношения, но не е ясно кога точно и колко добри, което превръща проверките просто в произволни спънки, поставени тук и там. Като крият информацията за необходимите стойности, тези проверки са просто начин да те накарат да преиграеш книгата от начало, тъй като вече ще знаеш какви числа са необходими.

Вторият и донякъде по-сериозен проблем е, че по-големите числа винаги са по-добри, което придава известна еднопластовост на системата. Ако видиш, че даден избор ще намали статистиката ти с дадена фракция, той е само и единствено вреден и може да бъде спокойно игнориран. Липсва система, при която ниските стойности могат да задействат алтернативно решение на даден проблем – например, ако отношенията ти с римската империя са достатъчно ниски, боилите ти да ти дадат допълнителна подкрепа от патриотични съображения, която подкрепа иначе не биха ти дали, ако поддържаш добри отношения със съседите. Говоря за нещо като Paragon/Renegade системата от Mass Effect, където дори “лошите” избори отварят нови, различни възможности.

Втората най-използвана механика е бойната система, която ми се стори и най-счупена, защото към края на играта Тервел се превърна в абсолютен звяр, който не може да бъде наранен. Започваме играта с пет точки сила, а лично аз я завърших с 42. Ето как работи – вземате точките сила и издръжливост, хвърляте един зар и събирате трите стойности. Книгата ще ви даде определени точки за сила и издръжливост на врага ви, към които също трябва да добавите резултата от един зар. Който има по-голяма стойност, вади една точка издръжливост, докато някой не остане на нула и не загине. Скоро след началото обаче моят Тервел имаше такива стойности, че какъвто и да било зар не би могъл да помогне на противника му, от което аз нямах дори теоретичен математически шанс да загубя. Допълнително, от време на време ще получавате допълнителни точки издръжливост, които са замислени да ви лекуват, но реално мен ме buff-ваха още повече.

Но това далеч не е сериозен проблем, защото битките са само малка част от цялостното преживяване. “Тервел. Роденият да побеждава” ще ви пренесе в първите години на българската държава и понеже е писана след съгласуване със сериозен набор от исторически източници се стреми да е максимално достоверна спрямо историческите събития. Но не само събитията – книгата ви предава атмосферата на това да сте в българската столица Плиска през 701 г., с описанията си на стените на града, ханския дворец, та чак и килимите в него. Използвани са подходящи за времето термини и названия на градове и местности. Поне на мен ми се стори доста подробно, без да съм историк, разбира се.

Задължително трябва да отбележа също, че поне аз не намерих нито един “бъг” в книгата – грешки при прехвърлянето между епизодите или други логически несъответствия. Освен това не успях да забележа нито една печатна грешка, което е изключително впечатляващо за книга с такъв размер (аз със сигурност правя повече грешки в стократно по-кратки текстове) и само показва отдадеността на “Българска история” да създадат възможно най-изпипан продукт. Ако пък са допуснали грешки в историческите понятия, поне аз няма как да разбера – “кана боила колобърът Корсис”? Ъъъ, добре, щом казваш. Има някои дребни пропуски в дневниците накрая, например “издръжливост” е изписана като “издържливост”, а българските аристократи, които навсякъде в цялата книга са наричани “боили”, там са отбелязани като “боляри”, но това са дребни проблеми.

Като цяло, “Тервел. Роденият да побеждава” е един монументален труд, в който си личи, че са вкарани много труд и усърдие. Моите поздравления за автора, който в края на книгата ни загатва, че работи по нова творба, която надявам се ще видим скоро. Книгата има потенциала да събуди интереса на много българи към един от най-значимите ни предци, и без да звуча излишно високопарно смятам, че неговите постижения са определили съдбата на целия свят. Ако потърсите в Wikipedia кой е “спасителят на Европа” ще прочетете за Карл Мартел, който спира арабското нашествие от югозапад към сърцето на континента в битката при Поатие през 732 г. Няколко години по-рано обаче, с помощта си при отбраната на Константинопол през 717 г., Тервел спира друг арабски поход, който е имал потенциала да промени историята на стария континент, а оттам и на целия свят, завинаги. Такива фундаментални постижения не трябва никога да се забравят.

Автор: Terwell