by PC Mania
Въпросът „РС или конзола?” е тема, по която може да се говори много. Като човек, прекарал голяма част от последните петнадесет години от живота си пред монитора, отговорът за мен е ясен. Това не значи, че конзолите не са добра платформа, напротив – напоследък PlayStation3 и XBox 360 предлагат изключително интересни заглавия, а броят на конзолните геймъри нараства значително. Въпреки това страстта ми към компютъра остава все така непоклатима, както по времето, когато строях империи в Civilization или футболни династии в Championship Manager. Защо е така? Ще се опитам да обясня.
Развитие в застой
Когато преди години имах възможността да посетя Съединените щати, без особено учудване установих, че там всеки магазин е пълен с полуфабрикати и човек може да намери практически всичко, включително и истинска торта, в пакет, който може да се приготви за минути. Подобна е и идеята зад конзолните платформи. Защо да се мъчите да сглобявате собствена конфигурация, да подбирате различните части и да се чудите как да подкарате дадена игра, когато просто може да натиснете един бутон и да започнете. Елементарно е и създава удобство, но дали е така?
Освен че изчезва всякакво предизвикателство и взаимодействието с машината се свежда до минимум, удобството, че имате кутия със запечатан капак, под който не пипате, може да бъде доста измамно. Колкото и да е мощна една конзола при дебюта си, тя неминуемо започва да остарява, а ъпгрейдът й e практически невъзможен. При компютрите винаги може да прибавим нов компонент – видео карта, памет или по-голям харддиск – и така отново ще можем да се насладим на страхотната графика, която РС игрите предлагат.
А че това е точно така, не бива да има никакво съмнение. РС-тата са единствената платформа, която може да разкрие възможностите на все по-напредващата гейм технология. Снабдените с High Definition конзоли от това поколение донякъде скъсиха дистанцията, но добрата компютърна конфигурация все още има визуално превъзходство. Съществуват доста монитори, които предлагат много по-добра резолюция от HD телевизорите, а масовото навлизане на процесори с две и четири ядра, както и на технологии като SLI и Crossfire непрекъснато подобряват капацитета на РС системата.
Количеството и качеството имат значение
Освен че впечатляват с превъзходна визия, РС игрите имат и други предимства. Най-напред, каталогът от заглавия за компютър е много по-голям, отколкото за конзоли. Не трябва да забравяме още, че терминът „конзоли” всъщност обхваща няколко различни заглавия, което на практика означава, че ако наистина искате да се насладите на всички добри игри, не е достатъчно да притежавате „конзола”, а най-малкото две такива.
Отвореният характер на компютъра като платформа за програмиране позволява на много по-широк кръг от студия и екипи да работят по нови игри. Те не са принудени да се съобразяват със системни ограничения, наложени от компании като Sony, Microsoft и Nintendo, които доминират конзолния пазар. Лесният достъп до компютърния софтуер и хардуер може да бъде и слабост за платформата, защото сред многото заглавия неминуемо се появяват и такива, които са нискокачествени и отблъскват както феновете, така и издателите. Но голямата конкуренция в разработването на РС игри, която става възможна благодарение на отворената платформа, категорично е положителна черта, защото стимулира оригинални идеи и интересни насоки на развитие.
Някои жанрове игри продължават да бъдат на практика ексклузивни за потребителите на персонални компютри. Стратегическите заглавия например съществуват от дълги години, но с едно-две пренебрежими изключения никой автор или издател не се е наел да разработи и финансира техен конзолен вариант. Причината се крие преди всичко в много по-гъвкавите възможности за управление на този тип игри, които компютърът предлага. Различни функции могат да се асоциират с различни клавиши, а играчите създават контролна схема, която най-добре обслужва стила им на игра.
Друг жанр, който е относително нов, но в невероятен подем – масовите онлайн игри – също запазва привилегирования си РС статус. Отново с дребни изключения, като например усилията на Sony с Final Fantasy XI и предстоящата The Agency, пазарът тук се доминира от заглавия за РС. Отново причина за това са комплексните контролни схеми и уникалната виртуална икономика, която позволява на масовите онлайн игри да се разгръщат в степен, непозната сред конзолните им събратя.
Жанрове като шутърите от първо лице и ролевите игри напоследък се изместват трайно към конзолите, но никой не може да отрече, че те се зародиха и развиха на персоналния компютър. Тъжно е, когато, подобно на CoD: Modern Warfare 2, игри, чиито корени са твърдо в РС гейминга, се приспособяват така, че да допаднат на конзолната аудитория, докато за РС потребителите остават само ограниченията.
Палави ръце
Подобно на самата конзола, игрите за нея са направени с една-единствена цел – да ги играете така, както техните автори са решили, и да не ровичкате много-много по тях. Ето още една област, където отвореният характер на компютъра му дава предимство. Досетихте се, говоря за модовете. Те могат да бъдат най-различни – нова карта, козметични визуални промени или цели преработки, които имат собствен живот и развитие. Участието на феновете стимулира находчиви хрумвания, за които авторите не са се сетили или не са могли да приложат заради различни ограничения. И ако някой се мисли, че модът си остава просто плитка и механична версия на оригинала, нека види Dear Esther.
Геймърите са сериозна аудитория и всеки има своите предпочитания. Някои искат да бъдат максимално улеснени, други предпочитат поне малко „борба” с машината. Едни искат винаги да са на върха на технологията и са готови да подменят компоненти във всеки момент, докато други не желаят да се тормозят с такива неща. С други думи, отново стигнахме до въпроса „РС или конзола?”. Аз изложих своите скромни аргументи; какво ще кажете вие?
Автор: Емил Трифонов