by PC Mania
„Hello my friend. Stay awhile and listen…“ Часът е 1.30. По това време някои хора спят, тези, които не знаят що за демони бродят в мрака. Те дори не подозират, че денят на злото най-накрая настъпи – 15 май!
За щастие обаче точно в този момент, от стаите на стотици хиляди геймъри по цял свят, може би дори милиони, се носи бледа светлинка. Ако надникнете в техния монитор, ще видите надписа Installing… А над него – логото на Diablo III. Моят е на 94 процента и вълнението, което ме обзема, е неописуемо. Затова допринася и краткият преразказ на историята до момента от страна на Декард Кейн – последният хорадрим, както и въздействащата фонова музика на малкия и стилен инсталатор. Това е играта, която чакам буквално близо 12 години. Но това не означава, че ще чакам до утре сутринта, за да я играя…
Уви, не всичко е толкова розово, колкото изглежда в първите минути от отварянето на сървърите. Човек би предположил, че Blizzard ще се подготви както трябва за подобна мащабна премиера. За съжаление всякакви опити за логване по това време бяха увенчани с неуспех. А както може би знаете, Diablo III просто не може да се играе без постоянна интернет връзка, дори и в сингълплейър.
За щастие в 7.00 сутринта нещата изглеждаха малко по-различно и първите стъпки в света на Sanctuary бяха увенчани с успех.
Чувството може да се оприличи най-точно с нърдгазъм
От интрото, през саундтрака до интерфейса и самия геймплей, изпълнен с изключителна динамичност. Това разбира се е усещането в първите два часа. Дали ще се задържи? Има само един начин да разберем. Затова елате с мен на едно по-дълго пътешествие (независимо дали се чудите дали да си купите играта или дори вече я играете), което ще ни отведе през най-новото творение на Blizzard. Ще видим дали наистина чакането си заслужаваше. Дали новият арт стил е подходящ, как промените в системата с умения се отразява на геймплея като цяло, що за история предлага и т.н…
Междувременно – споделете вашите впечатления от Diablo III с нас – оправдава ли целият хайп според вас?
15 май… 21.43.
За съжаление не е толкова лесно да рецензираш игра, в която просто не можеш да се логнеш. Вечерта, в деня на своята премиера, сървърите на Diablo III отново са пренатоварени. Влизането в света на Sanctuary не е толкова лесно, колкото изглежда, а Error 37 се превърна в доста мръсен израз за хиляди геймъри.
За щастие Blizzard осъзнава този проблем и твърди, че скоро ще го разреши. Междувременно не ни остава нищо друго, освен да играем сутрин, на обяд и в ранния следобед. А тези, които имат неблагоразумието да излязат по някое време като мен и да се приберат привечер… Е, кофти…
Междувременно бих могъл да ви споделя
впечатлението си от управлението и от цялостното усещане
да контролираш героя си. В моя случай – Wizard. Diablo III е в пъти по-динамична от която и да е хек-енд-слеш ролева игра, която някога съм играл. В сравнение с нея Diablo II е просто едно дърво, наистина. Буквално усещаш как вкарваш поредната магия в лицето на даден враг. А когато някои противници те запокитят назад и паднеш по гръб, усещането наистина е яко. Да, дребни елементи, но наистина въздействащи.
За динамичността до известна степен допринася и факта, че може да разрушавате част от околната среда около вас. Маси, столове, греди, малки каменни статуи, каквото се сетите. А най-хубавото е, когато примамите група противници и спуснете полилей над главата им или пък просто махнете дървените подпори, крепящи крехката каменна стена, и всичко това ги помете с един замах.
Не на последно място за динамичността на играта допринася и това, че Diablo III ви стимулира да убивате по много и/или наведнъж. Унищожете 20 противника за максимално кратък период от време и Diablo III ще ви поздрави. Дори ще ви даде бонус опит. Същото важи и за предметите. Пометете 15 делви и 2 маси и пак ще бъдете възнаградени. А ако успеете да унищожите няколко гадини с един-единствен удар, например мощно AOE (area of effect), още по-добре…
А, сървърът благоволи да ме приеме отново, колко мило, така че ревюто спира дотук. Ще се видим отново утре по някое време. 😉
17 май – приключението продължава…
Въпреки че в първите дни от премиерата си Diablo III има почти всички проблеми, които спохождат и едно средностатистическо MMORPG, играта определено успява да блесне със своята презентация и геймплей в моментите, в които успеете да се свържете към нейните сървъри.
Да вземем за пример противоречивия й анимационен арт стил. Както може би знаете, преди да се спрат над настоящата визия, Blizzard са преминали през три ревизии. Очевидно и на тях не им е било лесно да решат как точно трябва да изглежда Diablo III. И наистина – на пръв поглед играта не е особено мрачна и наподобява по-скоро WarCraft, отколкото Diablo II, тъй като палитрата от цветове е с една идея по-голяма.
Въпреки това с напредъка в играта ще се уверите, че компанията е успяла да постигне някакъв баланс между веселата шарения и мрачната атмосфера. Така например част от откритите пространства са пищни, светли и цветни, което е непривично за поредицата. Влезте в някое подземие обаче, и ще попаднете в типичната Diablo. Кръв, мрак и разруха дебне от всеки ъгъл.
Що се отнася до качеството на графиката – да, тя не е върхът на сладоледа и определено можеше и по-добре. Но не бива да забравяме, че Blizzard никога не са се славили с ултра добри заглавия във визуално отношение. Компанията винаги се е опитвала да направи така, че игрите им хем да изглеждат прилично (но не впечатляващо), хем да вървят на колкото се може повече компютри, дори и на по-стари машини. Една безспорно печеливша стратегия.
И все пак – не можем да отречем, че визията на Diablo III няма и своите силни моменти. Някои територии изглеждат впечатляващо, а вниманието към дребните детайли е доволно голямо, поне в градовете.
В нито един момент в Diablo III няма да ви е скучно
Средата около вас се променя почти толкова бързо, колкото и противниците, срещу които ще се изправяте. Нови същества с различни и любопитни умения ще се опитат да ви препречват пътя към по-хубавия предмет. Някои дори в буквалния смисъл. Има противници, които могат да ви заклещят на едно място, образувайки стени около героя ви. Други гадини пък изпускат злато всеки път, когато ги ударите (просто защото носят цяла торба с него), и всячески се опитват да се измъкнат от вас, да си направят портал и да избягат. Трети същества, като пустинните червеи, могат дори да ви погълнат, ако застанете под тяхната дупка. За щастие после ви изплюват. Има и такива, които ще разбият стена, за да си проправят пряк път до вас, когато се опитвате да им се измъкнете. Очевидно е, че Blizzard са се постарали всячески да разнообразят гадините, срещу които ще се биете ден и нощ на всевъзможни трудности. И са успели.
Същевременно подземята, които са в изобилие, не са твърде големи, а в края на всяко едно ще откриете паметник, който ще ви телепортира в самото начало, за да не се разкарвате излишно.
Blizzard се е постарала да направи изследването на света и убийството на орди от чудовища максимално безпрепятствено.
Интерфейсът
например е доста интуитивен. Уменията са разпределени в няколко групи (скил дърво няма, но за това – по-късно) – за левия и десния бутон на мишката, както за клавишите от 1-4. Това от своя страна прави и използването им изключително лесно.
Историята пък по никакъв начин не застава на пътя ви. Моментите, в които трябва да стоите до някое NPC, за да го изслушате какво има да ви каже, са изтласкани на заден план. Често разговорите се осъществяват в движение, докато вие избивате поредната вълна от същества. Ако намерите книга, разказваща за отминали събития пък, няма да ви се наложи да я четете. Напротив – фоновият шум ще се заглуши, докато професионален актьор ще ви я изчете.
Тук е моментът да вмъкнем, че историята не е особено впечатляваща, не блести и с оригиналност, а на моменти дори разочарова. Тук-таме има по някоя и друга интересна идея, но като цяло има какво още да се иска и можем само да се надяваме, че в бъдещите експанжъни Blizzard ще се постарае малко повече.
За да направят геймплея още по-плавен
компанията е решила да го опрости максимално и да се отърве и от някои ключови за Diablo II елементи. Така например Scroll of Identify и Scroll of Town Portal вече са в историята. Сега, за да идентифицирате даден предмет, трябва просто да кликнете върху него с десния бутон (елементът на изненада се запазва). За да се върнете в града пък, е достатъчно да натиснете T. Нито повече, нито по-малко. На пръв поглед тези промени могат да изглеждат еретични за хардкор феновете на поредицата. На практика обаче те действат изключително добре, не затормозяват играча излишно и дори правят приключението по-плавно.
Колбичките с мана също са премахнати. Сега всеки герой има специфичен ресурс за уменията (поне за част от тях, някои просто имат Cooldown), който се възстановява автоматично. Wizard например разполага с Arcane Power за част от уменията си, Witch Doctor – с мана, Barbarian – с Fury, Monk – със Spirit, а Demon Hunter с комбинация от Discipline и Hatred. На практика тези промени също действат много добре и допринасят за цялостната динамичност на геймплея, без да го променят кой знае колко много.
Не на последно място – Blizzard са коригирали и начина, по който работят колбичките за здраве. Сега те не могат да бъдат използвани нонстоп, а разполагат със свой собствен cooldown. Това до известна степен ще затрудни живота ви, особено на по-високи трудности и при битки с босове. Така обаче играта е много по-предизвикателна и по-интересна. Cooldown-ът, разбира се, се компенсира до известна степен от наличието на своеобразни сфери с кръв, които не могат да се взимат, а ви лекуват директно щом минете през тях.
Очаквайте продължение… Герои, умения, последователи, крафтинг… За втора част кликнете тук.
Автор: Владимир Тодоров