by PC Mania
Историята винаги ни е пленявала със своя романтизъм, мистериозна непознатост, бляскави приключения и велики герои. Едва ли е случайно, че тя е неизменна част от огромна част от днешните филми. Те пресъздават с лекота цели периоди от нашата история още от зората на киното. Без значение дали става дума за античните светове (сериалът “Рим”), гангстери в своите стари коли (“Кръстникът”) или владетели от ренесанса с пищните си костюми (“Елизабет”) – Холивуд почти винаги се е справял отлично в това отношение, на цената на милиони долари, независимо в кой времеви период реши да ни върне.
Игрите, от своя страна, тепърва започват да се опитват да премерят сили с филмите. Нашата любима индустрия обаче все още се вкоренила в няколко теми, преплетени между фентъзито, съвремието и фантастиката, които експлоатира постоянно. Което е жалко, защото едва ли има друг посредник като игрите, който да пресъздаде отдавна отминали култури и периоди с истински замах и до пълно съвършенство. При това значително по-евтино от холивудски филм.
В следващия материал, вдъхновен от колегите ни от Game Informer, ще ви представим онези заглавия, които според нас са уловили есенцията на определени периоди от нашето минало с истински финес.
Total War (2002 – първата част от поредицата)
Едва ли има друга историческа стратегия, която да пресъздава времевите периоди с подобно внимание към детайла. От феодална Япония (Shogun), през средновековна Европа (Medieval) до Рим (Rome) и до завоевателните кампании на Наполеон (Napoleon). Всяка единица, от бронята през снаряжението, сякаш е излязла от някой музей по история.
Shogun 2: Total War е поредното доказателство, че екипът на Creative Assembly е безспорният лидер в епичните исторически стратегии. Ако все още не сте се завърнали във феодална Япония, крайно време е да го направите.
Zeus: Master of Olympus (2000)
Вярно – не блести с кой знае каква графика и трудно би могла да се мери в това отношение с титан като Total War. Но пък от друга страна, пленява цялата култура и история на една древна цивилизация, каквато е гръцката, и я примесва с нещо повече – митология.
Крайният резултат е налице – часове зарибявящ геймплей, в който ще научите повече за един древен народ, отколкото бихте могли да се надявате. Вярно – няма да може да се разходите по улиците и да погледнете през очите на вашите жители. Но пък от друга страна – кому е нужно? Множество съвременни заглавия доказаха, че триизмерният енджин не е качество, което гарантира непременно успех.
Grand Theft Auto: Vice City (2002)
Да, вдъхновеният от Маями Вайс Сити не е истински град. Това, което Rockstar обаче успяват да направят, е да уловят поп културата, модата и музиката на 80-те години в един монолитен пакет. При това толкова реалистично и впечатляващо, че превърна атмосферата на играта в един от основните й козове.
Накратко – това е първият опит на Rockstar в пресъздаването на определен период миналото. Начинание, което впоследствие те овладяха до съвършенство.
Medal of Honor: Allied Assault (2002)
Това беше първата игра, която ме накара да се почувствам така, сякаш съм буквално на война, на бойното поле през Втората световна. Или най-малкото – във филм от ранга на „Спасяването на редник Райън“. Не е тайна, че Medal of Honor: Allied Assault се е повлиял сериозно от класическия филм на Стивън Спилбърг. Това обаче допринася единствено и само за впечатляващият краен резултат.
Помните ли настъплението към Омаха? Едва ли има друга игра, която да го пресъздава бойна сцена с такава свирепа реалистичност. Когато вратите на лодките се отварят, вие се потапяте в студената вода, в тоталната лудост на войната. Куршумите и експлозиите са навсякъде. Всичко е един ужасен и кръвопролитен хаос. Уникално и в пъти по-въздействащо от много от сцените в съвременните скриптирани шутъри.
Assassin’s Creed поредица (2007 – първата част)
Една виртуална разходка из улиците на Венеция, Рим и Йерусалим в поредицата Assassin’s Creed е достатъчна, за да усетим какъв е бил животът преди векове. Детайлите тук са поразителни – толкова много исторически фигури и местности са натрупани на едно място, че понякога самата игра заприличва на урок по история. Въпреки че Ubisoft определено има навика да изкривява фактите, дори и някои от най-налудничаво звучащите истории в поредицата всъщност са базирани на истински истории или легенди.
Всички в нашата редакция нямаме търпение да видим какво ще ни предложи най-новата част от поредицата – Assassin’s Creed: Revelations – която се очаква на пазара през ноември.
Вследствие на някои коментари няма да чакаме до края на седмицата за втората част на този материал – така че ето я и нея:
BioShock (2007)
Ако Вайс Сити улови поп културата, модата и музиката на 80-те, то Рапчър – отново фикционален град – направи същото с 60-те. Малките детайли, с които е изрисуван и напоен светът на този подводен град, те карат да се спираш на всяка втора крачка, за да се възхитиш на прецизността, с която всяко едно кътче в помещенията е пресъздадено (в стил Арт Деко) и е уловило безпогрешно един отдавна отминал период.
Разбира се – това една утопия, примесена с множество фантастични елементи. Но в своята същност Рапчър късче от нашата история, отведена в дълбините на един океан от поредния визионер.
Сигурен съм, че когато BioShock Infinite излезе догодина, той буквално ще отвори прозорец към 1912 г., когато ще се развива самото действие. Разбира се – отново с щипка фантастика.
Mafia (2002)
Mafia, създадена от чешкото студио Illusion Softworks, е игра на близо девет години. И въпреки това и днес тя е истинска класика, която пресъздава периода на Сухия режим с неподозирана прецизност. Едно мафиотско приключение, на което би завидяло дори сериала Broadwalk Empire на HBO по отношение на пищната му визия.
Без да преувеличавам, това е единствената игра, която ме е накарала да се почувствам като истински мафиот, да се вживея в ролята си на Томи Анджело до такава степен, че (spoiler warning) да съжалявам безкрайно за неговата кончина в самия край, който е и един от най-запомнящите се в историята на игрите, поне според мен.
Vietcong (2003)
Още една игра на Illusion Softworks. Този път обаче чехите решават да ни пренесат по времето на войната във Виетнам – един от най-кървавите конфликти в историята на Америка.
Подобно на Mafia и тук вниманието към детайла е поразително. За времето си играта изглеждаше страхотно. Но най-впечатляваща бе самата джунгла – движението и на най-малкото листенце в далечината може да ви разсее. Дали зад този храст не се крие противник, има ли някой в короната на това дърво? Целият ужас, който войниците са изпитвали по време на битките от онова време, буквално оживява пред екрана ви. И всичко това примесено с автентично снаряжение и саундтрак, който да подсили и без това отличната атмосфера.
Малко игри имат смелостта да се занимават с войната във Виетнам и още по-малко успяват да го направят толкова добре, колкото Vietcong.
Red Dead Redemption (2010)
Не притежавам конзола, но за следващите две игри умишлено помолих един приятел да ми услужи със своя Xbox 360. И когато стартирах Red Dead Redemption, бях меко казано изумен. Ако я наречем GTA в Дивия Запад, бихме ненасели жестока обида на играта, защото тя е нещо много, много повече.
Това е буквално произведение на изкуството, вдъхновено безспорно от бруталността в Deadwood. Чрез Red Dead Redemption цял един отрязък от човешката история оживява на вашия екран. Това е “пясъчник”, в който може да правите каквото пожелаете и да изживеете перфектното уестърн приключение – такова, каквото гейм-индустрията не ни е предлага никога досега.
L.A. Noire (2011)
Традицията на Rockstar да пресъздава отрязъци от нашата история, подхваната във Vice City, продължи и в L.A. Noire. Този път бяхме отведени в 1947 г. в Лос Анджелис. Почти всяка улица в града е моделирана по нейния реален еквивалент. Всичко в играта – от костюмите, до предметите, небрежно оставени на масата в стаята, са моделирани адекватно спрямо времевия период. Студиото не е спестило и един долар по отношение на бюджет. И крайният резултат е провокативно приключение, което в един момент започва да прилича на истински високобюджетен холивудски филм. Буквално.
Както може би знаете, L.A. Noire ще излезе и за PC в края на тази година, така че няма да се налага да взимате Xbox 360 назаем. Достатъчно е да почакате още няколко месеца.
Автор: Владимир Тодоров