Като геймъри сме се нагледали на какви ли не войни. В случая дори не говоря за някоя от последните джитки, които разцъкваме. Конзолни войни, форматни войни и какво ли още не. Но какво ще кажете за война на процесорите?
В света на високите технологии назрява един от най-големите скандали за последните години. Лидерът на пазара за процесори Intel заплаши, че ще отнеме лиценза върху патентите си от своя основен конкурент AMD. Ако това се случи, AMD най-вероятно няма да може да произвежда Intel-съвместими процесори.
Как се стигна дотук?
Враждата между двете корпорации тлее отдавна, започвайки преди повече от двадесет години. Първият сблъсък е още през 1986 г., когато Intel отнема от AMD правото да произвеждат х86-съвместими чипове за IBM. За щастие кризата не продължава дълго и двете страни се разбират помежду си.
През 21-ви век обаче, AMD минава в настъпление. В САЩ, Япония и Европа започват антимонополни разследвания срещу лидера Intel, като оплакванията често са подавани именно от основния им съперник на пазара. Един от офисите на корпорацията дори е претърсен от Европейската комисия по обвинения в картелиране и изкуствено завишаване на цените. Intel разбира се отрича, но затъва все повече и повече в съдебни битки.
Лек намек за примирие се появява през 2001 г., когато двете корпорации сключват споразумение за кръстосано лицензиране (cross-licensing agreement), с което взаимно си дават право за използване на съответните процесорни патенти. Договорът е таен, но естествено може да бъде намерен в интернет (всичко може да бъде намерено в интернет). Компаниите също така се договарят да използват информацията само за себе си и дъщерните си фирми и да не я предават на други. Именно тази точка от споразумението е в основата на сегашната дандания.
Проблемът е в парите
Проблемът е, че AMD затъва. За миналата година корпорацията обявява загуби, надхвърлящи три милиарда долара. Това все пак е подобрение в сравнение с 2007 г., когато загубите са за над 3.4 милиарда. Което е по-лошо, пазарният й дял постоянно намалява, като в края на 2008 г. е едва 17,7%. Не е изненадващо, че шефовете не са никак доволни от тези цифри и предприемат всякакви мерки, за да овладеят ситуацията. Тези мерки включват смяна на директора, продажба на мобилното подразделение, съкращение на 9% от служителите и мащабно преструктуриране.
Едно от основните решения е компанията да се раздели на две, като едната част се съсредоточи изцяло в производството на микросхеми, а другата – на чипове. Скоро се намира и инвеститор, като AMD трудно може да се надява за по-солиден такъв. Компанията-спасителка се казва Advanced Technology Investment Co. (ATIC) и принадлежи на правителството на емирството Абу Даби, част от Обединените арабски емирства. Новосформираната фирма се сдобива с името Globalfoundries, в нея работят над 3000 души, оценява се на 4,3 милиарда долара, като още шест трябва да бъдат инвестирани в следващите години.
Тук се намесва Intel, като намеква, че има въпроси около разделянето. От Intel смятат, че новата корпорация не може да се смята за дъщерна фирма на AMD и тъй като по този начин компанията е предоставила патенти на трета страна, споразумението между двата лидера на пазара е нарушено.
Лицензионният договор е много конкретен относно това какво се смята за дъщерна фирма. Това трябва да е компания, в която AMD да притежава поне 50% от активите и да има половината от гласовете при вземане на решения.
AMD предлага редица обяснения в своя защита. Първо, компанията настоява, че макар да не притежава половината от активите на Globalfoundries, тя все пак разполага с 50% от гласовете за вземане на решения. Освен това, корпорацията обвинява своя конкурент, че създава излишен шум около въпроса, за да отклони вниманието от собствените си антимонополни проблеми. От AMD също така смятат, че обвиненията срещу тях са недобросъвестни. В случая това е правен термин, който според юристите на компанията може да даде на корпорацията възможност да отнеме своите лицензи от Intel, като същевременно запази техните. Това би бил един доста любопитен обрат, но е забулен в непроницаема правна материя. Отгоре на всичко, от AMD твърдят, че лицензионното споразумение дори не им трябва, защото на практика не получават помощ от Intel при разработката на х86 процесори. И двете страни смятат, че разполагат със солидни преимущества, ако се стигне до съда.
Войната обикновено е интересна, когато я гледаме отдалеч, по телевизора или на монитора. Отблизо реалността е доста по-неприятна. Ако двете страни не постигнат споразумение до 60 дни (тоест до средата на май), едната от двете почти сигурно ще заведе съдебно дело срещу другата. В момента адвокатите на двата основни производителя на процесори усилено преговарят по въпроса. Нека им пожелаем успех, защото в противен случай нищо добро не ни очаква.
Автор: Пламен Димитров