Преди около седмица в един от най-големите български седмичници се появи доста интересна тема на броя. Интересна не заради предоставената информация, а заради темата си. Винаги е любопитно да видиш обширен материал за GTA IV в медия, чийто фокус е вътрешната и световната политика. Конкретният повод за темата е станал разработван мод за екшъна на Rockstar, пресъздаващ едно към едно няколко софийски квартала.
Нахъсано бяха разкрити двамата тинейджъри, работещи по модификацията, вдига се вой за упадъка на новото поколение (като пример са дадени възторжени отзиви за мода от хора с 98 в края на никовете) и дори е потърсено „експертното” мнение на Българската федерация по електронни спортове. Лайтмотивите, прокрадващи се във всяка една от страниците на темата, са децата, насилието между тях и игрите, представени като семката сатанинска и корена на цялото зло в Татковината ни (OMFG!).
Всъщност историята е доста банална. Някакви лумпени са направили мод, някой е казал на двойка журналисти – единият от които не е помирисвал игра, камо ли конкретното заглавие, а другият е в отпуска по майчинство, че в него има насилие и ‘оп – сензацията. Дори нямаше да си направим труда да я коментираме, ако сюжетът на случващото се не беше копие в умален вариант на скандала, вдигнал се около нуди сцените в Mass Effect. С други думи – класически пример на журналистическо мутиране на малко, жужащо насекомо с афинитет към отходните материали в гигантски, сив и с клюмнали уши слон.
Че има насилие в GTA4, както и в 90% от видео игрите, телевизионните програми и детските площадки – има. Но поредното прокламиране на игрите, като основата за “социалния и ценностния разпад” на младежта, е банален лов на вещици и проява на журналистическа тъпанарщина и тесногръдие. Винаги във всяко общество присъства определено количество социопатично настроени единици, с маниакални склонности и без реална представа за добро/зло и позволено/забранено. Независимо дали злосторствата им ще се изразят в тормоз над по-слабите около тях или, не дай си Боже, в убийство – такива хора винаги ще има, а игрите не са виновник за липсата на родителски контрол и компетентни психолози, работещи с проблемните деца.
Наслушахме се на изказвания “X копия от играта Y, която е пълна с насилие” са намерени в дома на тинейджъра, изклал половината си съученици. 2009-та година е, гейминдустрията е втората най-силна и разпространена в ентъртейнмънт сектора след киното – едва ли има младеж, без поне една геймплатформа у дома си. Това прави ли всеки един от нас потенциален убиец? Отговорът е да толкова, колкото и сцените с насилие в “Под Игото”, или друг произволен роман, изучаван в училищата. Та за субективния поглед дори невинна боза като ТВ шоуто Телетъбис може да бъде прието за изпълнен с подстрекателства към хомосексуализъм и насилие продукт!
Идеята е, че ако някой прещрака и започне да избива всичко около себе си, то не е заради игрите, а заради това, че баща му го е бил като малък например. Няколко страници след темата за GTA в същия вестник имаше авторски коментар относно запознанството на един журналист с дете, извършило тежко убийство. Детето е ромче, без достъп до игри, но с достъп до реалността. Самият случай не ни интересува, а фактът, че журналистът красноречиво описва садистичната постъпка на тийна в най-малките подробности. При следващото подобно убийство, ако се открие точно този брой на вестника в дома на престъпника, трябва ли да го забранят и свалят от печат? А журналистът, написал материала, пъхнат в затвора за подстрекателство? Естествено, че не!
Но каквото и да си дуднем, желанието за сензация е един от най-силните наркотици сред колегите. Подобни материали е имало, има и ще има. Остава ни да се кикотим на техен гръб, и да се надяваме, че все някой ден хората ще започнат да обръщат повече внимание на потомствата си, отколкото на единични цербери.
Автор: Георги Панайотов