by PC Mania
Ако интро метафората не ти говори нищо (твърдо вероятно, ако туристическите ти разбирания са от Босфора на запад или от Поморие на север), то нека бъда малко по-обстоятелствен. Тази година сефте посетихме всеобщо спрягания в хиляди летни спомени къмпинг “Смокиня”. Очаквахме мизерия, смрад на изпраженения и урина и посевместна хипария. Вместо бюджетна локация за отдих на деградирали единици на обществото, попаднахме на Правилния плаж, с Правилните хора и Правилните заведения (комбинацията оранжево, бяло и кръгло с лайтмотив Мохито) и неусетно от Южното Черноморие се усетихме така, както последния път, когато си почивахме на испански остров.
По същия начин никога не сме очаквали кой знае какви висини от MSI в сферата на лаптопите. В смисъл – добри дънни и видео платки е едно. Но лаптоп… и то не какъв да е, а дизайнерски ултра лек такъв, пряк конкурент на най-скъпите модели Vayo, Dell и Apple, е съвсем друга бира. И както си мислехе, че “Смокиня” ще ни остави с дъх на клисави пържени картофи и бира, а се върнахме с аромат на мента в ноздрите, така и MSI SlimX успя да ни накара да се замислим, дали имиджът наистина не си струва цената.
Бла-бла-бла, хардуерни параметри – има си процесор, рам и видео лаптопът, Battlefield Heroes върви като пушка, DX10 заглавията вървят като диапозитиви (3 кадъра/секунда). Няма да те занимавам с техническите параметри, които всеки поне малко не тъп юзър може да намери на някой от безбройните специализирани сайтове. Ще те позанимавам с два други важни фактора, които отбягват от вниманието на втръбените хардуеристи, но са адски важни в този клас лаптопи. Защото Ламбото си го купуваш не само заради конските сили под капака, италианското окачване и абсурдната невъзможност да сече завои. А заради фъкания стил, който ти носи докато го управляваш.
MSI SlimX е красив, адски красив. Представи си едно перлено бяло Ламбо, с безумно изчистени линии, скосено в предницата като бръснач, толкова ниско до земята, че повече прилича на бяла капка, разляла се по паважа. Но капка от която лъха желание да я притежаваш. Това е MSI – нежен, елегантен и в същото време страшно функционален. Нетбукът ми Acer изглежаше дебел и ръбест пред него, а Acer винаги са разчитали на добри дизайнери. Това само по себе си е достатъчно.
Издръжливостта е другата голяма сила на MSI SlimX. Независимо дали трябва да понесе дълъг бизнес полет или просто чат сесийка, докато пийваш коктейлче в шикозно заведение – батерията ще ти служи вярно. На сравнително високо ниво на натоварване (яркост на дисплея и звука на максимум, wi-fi включен, музика, Шошошоп и няколко страници отворени) държи четири часа и половина! Ако си пестовен, можеш да откараш и до шест. Което поне аз за първи път виждам от батерия с тези размери. Принципно всеки лаптоп може да се представи така, ако му опнеш една 16-клетъчна литиево-йонна отзад, но тогава естестиката отива на кино, а за някои от по-мощните модели дори така не получаваш повече от два часа (и въпреки това Dell XPS-а си остава мокър сън).
Чисто физически шасито е адски мощно. Преди да ги пусне на пазара, Msi тества супер ударно продуктите си и ти гарантират неща от типа на 300 000 цикъла отваряне/затваряне, устойчивост на вибрации (то с тези павета и дупки по пътищата…), функционалност след падане от метър и половина, издръжливост на влага, прах, жега, студ и каквито още се сетиш гаври към техниката. От друга страна нямах възможност да го тествам покрай тазгодишния Spirit of Burgas, който успява да скапе всяка микросхема от носената техника до втория ден.
За финал няма да ти обясня защо MSI SlimX си заслужава всеки един лев от цената си. Нито ще ти разяснявам фундаментални истини от живота, включващи отговорите на въпроса защо чичко Спиро лепи плочки в малка фирма под Тепетата, кара Москвич и яде шкембе, вместо да си паркира Ламбото пред Червило? ‘Щото е въпрос на избор на лайфстайл, избор на това не да мрънкаш, а да се пребориш за нещата, които желаеш. И когато го постигнеш, MSI SlimX няма да е луксозна вещ, а нещо от ежедневието ти, за което просто няма да се замислиш, а ще го ползваш.
Автор: Георги Панайотов