by PC Mania
Неизбежно е. Ерата на дигиталната дистрибуция на съдържание настъпва. Бавно, но сигурно. Това е нещо, с което всички ще трябва да свикнем. Въпросът е – светло ли е нейното бъдеще? Дали този нов бизнес модел няма да е в ущърб за крайния потребител, който в един момент няма да има никаква алтернатива, освен да закупува онлайн, докато междувременно издателите дърпат всички конци?
На пръв поглед
предимствата на подобна дистрибуция са неоспорими
Издателите си съкращават значително своите разходи. Те не харчат пари за опаковане и доставка, получават значително повече приходи от продажби, тъй като елиминират напълно посредниците (магазините) и т.н. Но какво печелим ние, геймърите, от този преход като крайни потребители? За да си отговорим на този въпрос, няма как да не надникнем първо в миналото на този тип съдържание и да видим как са се отнасяли към нас като клиенти големите гейм издатели.
DLC-то (съдържание, предвидено за сваляне) не представлява нищо ново. Първите негови форми се появяват още в зората на гейминга – посредством услугата Gameline на Atari 2600, благодарение на която потребителите могат да свалят игри с едно телефонно обаждане – а по-късно и като модове и карти, създадени от крайния потребител. По-голямата част от последните, разбира се, са безплатни.
Днес обаче – благодарение на бързата интернет връзка, а и отчасти от желание да се преборят с пиратите и/или, да увеличат приходите си или за да създадат лоялна база от потребители – все повече издатели и разработчици предлагат или обещават дългосрочна поддръжка под формата на DLC за редица свои заглавия. Това, от една страна, увеличава живота на игрите. А, от друга – прави геймърите щастливи от факта, че получават постоянно и много по-често (за разлика от експанжъните) ново съдържание чрез няколко клика. Плюсовете са очевидни.
Всичко е прекрасно обаче, докато не започва да се злоупотребява с него
През годините сме ставали свидетели на какви ли не опити за експлоатация от страна на издатели/разработчици. Да вземем на пример 2006 г., когато се появява първият DLC пакет за Oblivion – броня за вашия кон. Макар и прекрасна на външен вид, потребителите на това фентъзи RPG трябваше да заплатят 2 долара и 50 цента. Разбира се – това не е сума, заради която трябва да изтеглите заем от банка, но няма как да не се зачудим защо ни карат да плащаме толкова пари за един-единствен ингейм предмет, при положение че преди за подобна сума сме получавали цели карти в някои мултиплейър шутъри.
През 2007 г. пък EA отиват още по-далече – те започват да искат по 2 долара за туториъл клипче, предназначено за спортните заглавия NCAA 07 Football и Madden NFL07. За игри, струващи по онова време около 60 долара, това е нищожна цена, но – първо, туториълът винаги е бил неразделна част от една игра и никой издател не е отивал толкова далеч, че да ни иска пари, за да ни научи как да играем. Второ – ако си по-любознателен, винаги можеш да се разровиш за помощ из форумите или за гайдове в сайтове като GameFaqs.
Същата година, едновременно с премиерата на играта Beautiful Katamari за XBLA, разработчиците на въпросното заглавие пускат в продажба четири допълнителни нива. Проблемът е, че размерът на всяко едно е 384kb, което неминуемо повдига въпроса дали хората не са закупили просто най-обикновени „отключващи” кодове за нещо, което вече е било на диска. Да – подобно решение улеснява клиентите по отношение на даунлоуда, но същевременно няма как да не ги накара да се почувстват прецакани, че са си купили нещо, което вече са притежавали.
Напоследък обаче издателите и разработчиците, очевидно поучили се от миналите си грешки, започват да предлагат едно далеч по-качествено DLC съдържание. Да вземем за пример отново Bethesda, които доказаха, че могат да пускат мини приключения за Fallout 3 на приемлива цена, а не просто най-обикновени брони за кон. Същевременно Rocksteady пък показаха, че не е необходимо да ни таксуват всеки път за DLC и предложиха на феновете два безплатни пакета за Batman: Arkham Asylum малко след премиерата на играта. И така, докато не се появи някой като Blizzard, който да пусне летящ кон за 25 долара и отново да всее смут.
DLC пакетите обаче са само началото. До няколко години се очаква масово цели заглавия да се предлагат изцяло онлайн. Плащаш с кредитна карта, дърпаш на харда и играеш. Въпрос на няколко клика. В момента, разбира се, тези услуги не представляват нищо ново. Стига да искате, може да закупите дигитално копие на доста игри през съответните сайтове. Все още обаче имате алтернатива – да отидете до магазина и да си я вземете на диск. Но докога?
Какви ще са последствията от настъпването на ерата на дигиталната дистрибуция?
На първо място – най-очевидното – игрите ще изчезнат напълно от рафтовете на магазините. Край на готините кутии и обложки, на илюстрираните ръководства и безбройните брошурки, вървящи в комплект с тях. Заглавията и допълнителното съдържание за тях ще се разпространяват единствено онлайн. И какво от това, ще попитат някои от вас?
В момента ситуацията е следната – цените на игрите по щандовете падат, докато на разпространяването по дигитален път съдържание (било то цели заглавия или мини пакети) – не. Или ако въобще пада, то този процес е много, много, много по-бавен. Това означава, че веднъж щом всички издатели прегърнат с две ръце новия модел на дистрибуция, можем да кажем сбогом на преоценените и евтини заглавия, просто защото вече няма да има стари дискове, от които някой ще иска да се отърве.
Друг съществен минус – поне що се отнася до мини DLC пакетите – е, че не могат да бъдат препродадени. Веднъж закупен да речем, Return to Ostagar за Dragon Age: Origins се връзва към вашия акаунт. Не може да го продадете на ваш приятел и по този начин да си възстановите поне част от парите. За съжаление същото важи и за някои цели заглавия, закупени посредством определена услуга и вързани към един-единствен акаунт.
Какво излиза в крайна сметка?
Безспорно дигиталната дистрибуция на съдържание си има своите предимства – както за геймърите, така и за издателите. Но като че ли последните имат много по-голяма изгода от нея, отколкото ние – крайните потребители. Поне на този етап.
Не трябва да забравяме обаче, че в по-глобален мащаб дигиталната дистрибуция ще отвори вратата още по-широко и за много и най-различни разработцичи, които до този момент не са успявали да влязат в бизнеса по една или друга причина, вследствие на един или друг монополист. Това означава, че ние, геймърите, ще получим далеч по-разнообразен каталог от игри, тъй като на сцената ще могат да стъпят още по-смело всякакви независими разработчици.
Общо взето за едни бъдещето на дигиталната дистрибуция определено е плашещо. Но то може и да е светло, стига разработчици и издатели да се отнесат към него по правилния начин, усвоявайки бизнес модел, който ще ги удовлетворява и същевременно – няма да ни кара да се чувстваме прецакани. Всичко е въпрос на политика.
Автор: Петър Йорданов