by PC Mania
Сим Николов не се нуждае от представяне, още повече след всички тези и хубави интервюта с другите автори на книги-игри при нас. Но има нещо много важно, което се налага да уточним с Вас и то още сега. А именно, че г-н Симеон Николов беше така добър в предварителния разговор с нас да ни загатне, че вероятно днес и през 2021 “неговите читатели на книги-игри би трябвало вече да са пораснали и сега те, може би, четат и други книги”. Нещо повече, самият Сим Николов пише “други книги” и най-вече такива от жанра “твърда научна фантастика”. Такава фантастика, каквато Сим е чел на младини, а също превеждал и писал като свои собствени творби, за които му сваляме шапка. Няма да забравя, когато преди няколко години, между другото преди повече от 10, но както и да е, куриерът звънна у нас в Разград и ми достави “Проектът Пикадили”, или, по онова време, най-новия фантастичен роман на Сим, който не беше книга-игра, но от уважение към автора аз го прочетох още през следващите няколко дни. От тогава много вода изтече и Сим вероятно е написал още много и по-нови романи, но и самият Сим обича често да казва, че “човек не може да влезе два пъти в една и съща река”. В опит да се настроим философски, започваме и това наше и ново интервю в онлайн списанието за игри PC Mania и сега поздравяваме сърдечно нашия нов гост – невероятният и неповторим, самият Сим Николов!
PC Mania: Сим, здравей отново и баш ми е драго, че след толкова години и онова супер успешно мое интервю с теб на сайта Цитаделата, днес ние отново се срещаме С ТЕБ, за да си говорим за литература и хубави книги. Днес, когато си в такъв момент от житейският си път, че по-скоро оценяваш посоката на самото време, отколкото своята собствена посока, радваш ли се, че ни остави в наследство толкова прекрасни от теб книги. Но не визирам само и единствено книгите-игри, визирам също и твоите преводи на Стивън Кинг, на западната серията Избери своето приключение, на писатели-фантасти като Клифърд Саймък, автори на ужаса като Клайв Баркър, бога ми, ти дори си превел на български и “Самотния вълк” на Джо Дивър. А самият ти си написал не малко твои собствени романи. Всичко това, и сега през 2021 и погледнато през призмата на времето, какви чувства оставят в теб? Смяташ ли, че си бил в точното време и на точното място, както се казва, за да изживееш и да ни завещеш всичко това? Огромна благодарност към теб, Сим, а сега най-после ти даваме думата:
Симеон Николов: Благодаря ти за хубавите думи, Дамяне. Това, което изброяваш като мои постижения, не е цялото ми наследство, а само част от него, завещание не съм писал, не бързам засега, имам още работа да върша. И днес, както и преди години, не съм си променил мнението, смятам, че бях на точното място с преводите и творчеството си, особено с книгите игри. Беше хубаво време, книгите игри се радваха на читатели, а пишещите братя – на успех, поздравявам ги всички, желая им здраве и мерак за писане! Като всяко хубаво нещо това време отмина, но остави едно светло чувство в мен, което ме кара да търся точното си място в други области на творчеството…
PC Mania: Няма как да продължим това интервю с теб нататък без първо да се спрем на великата “Трошачът”, за която излязоха общо и май още две, според мен, продължения. Това се води твоят “магнум опус” и през годините и при разговор с най-различни хора, доста от тях си спомнят за теб именно от тази серия за великана, който погва малкото и бедно княжество. Ти лично, как ти хрумна идеята за Трошача и всички тия къде полу-шеги, къде и чиста истина, че “ще завее вятър или ще изскочи мечка”, КАК реално ти хрумнаха навремето като истински житейски избори за героя в книгата?
Симеон Николов: Ще започна от това, че наричаш историята за Трошача „велика“, ловя се за тая дума не защото съм буквоед, а по принцип. Не обичам гръмките думи, просто намирам Трошача за добро попадение. През 1992 година брат ми Любомир Николов ме свърза с една издателска къща, която искаше да прави комикси. Предложих им сценарий за история, която започваше така: „Над град Илир, близо до езерото Ноя, падаше нощта. Търговците затваряха магазините.“ Тази история съдържаше, макар и в малко суров вид, идеята за главните герои. Великанът, олицетворение на вечното зло, който след всяко поражение възкръсва и тръгва да сее смърт и разруха, още не носеше името Трошача. Срещнахме се с художника, който трябваше да рисува комикса, той живееше някъде около Женския пазар, пихме по едно кафе и обсъдихме сценария. От комикса излезе само една книжка, рисунките бяха великолепни. Епизодът завърши с изгонването на гадателката от двореца. По някакви причини, вероятно финансови, издателството не продължи да издава брошурите с комикси. Това ме натъжи, много исках да видя завършена историята в образи. Нямало защо да тъгувам, врати се затварят, врати се отварят. Идеята остана в мен и узря достатъчно, за да я напиша и да издам през 1994 година първата книга от поредицата за Трошача. Много ми се иска добър художник да я подхване и да направи от нея книга с комикси, може да стане нещо като Спайдърмен или Х-мен, така мисля, важно е кой би се заел с тази история. Що се отнася до „магнум опус“, както се изразяваш, това се отнася само за книгите игри. В други области на творчеството имам още две подобни, а може би и по-значителни попадения.
PC Mania: Вероятно и именно брат ти, другият голям писател и преводач, който се казва Любомир Николов – Нарви, който всъщност е по-малък от теб, но ти ще кажеш с колко години, но именно и сякаш Любо те въведе в жанра “книги-игри”. Сега си спомням онзи твой чудовищен лабиринт и истинска главоблъсканица в “Прокълната земя”, а също и после в нейното продължение “Окото на Дявола” и всичко това в серията от игри за Крал Мрак! Защо не се завърна в тази серия за Крал Мрак поне още веднъж и на по-житейски години? В крайна много хора очакваха, че за Крал Мрак ще се получи поне трилогия като Трошача, но реално и след “Окото на Дявола” после не излезе нищо за тези земи. Аз сега, и от името на PC Mania, г-н Николов, се наемам и Ви обещавам, че ако извадите или поне пазите някъде свой стар ръкопис или продължение на тази серия, ще се постарая да Ви намерим издател и новата игра да стигне отново до хората? Или наистина, изразът за “реката” си остава да важи докрай?
Симеон Николов: Брат ми Любомир Николов – Нарви е шест години по-млад от мен. Той въвлече не само мен, а и всички автори в приключението книги игри. По онова време – 1990 година, когато написа „Замъкът на таласъмите“, първата книга игра на български автор, никой не знаеше какво е това нещо, дълго време разни издатели подмятаха ръкописа му, докато се намери едно издателство да я издаде. Видя се, че това е нещо хубаво, че вълнува много читатели, отприщи се лавина, започна бумът на книгите игри, много хора започнаха да пишат в тая форма, в това число и аз. Някои бързо забравиха кой е първият. Историята не може да се пренапише, първи в жанра остава завинаги Любомир Николов – Нарви, той е стълбът, около който се изгради всичко, свързани с книгите игри, това той направи не само с написването на първата книга игра, но и с обема на творчеството си. Да не забравяме, че той пише научна фантастика и фентъзи, а ако в един апартамент наредим преведените от него книги една върху друга, те ще стигат до тавана…
Симеон Николов: За Крал Мрак си прав, за него можех да напиша още една история, но не остана време, периодът на книгите игри беше кратък, всичко на всичко пет-шест години, инфлацията и компютрите ги друснаха здраво. Ръкопис за продължение на поредицата нямам. Имах идея за четвърта книга за Трошача, но така и не я осъществих. За съжаление сега не мога да продължа историята за Крал Мрак, писането на книги игри изисква специална нагласа, каквато нямам. В момента съм като тенисист, който не е играл отдавна и ще му трябват много тренировки да влезе във форма. Изразът за „реката“ крие много неща в себе си, разбирането му зависи от личността, важното е човек да не се предава, да следва мечтите си, каквото и да става.
PC Mania: Над какъв проект работите в момента, Сим и има ли този проект общо с писане или преводи? Бихме се радвали да надникнем в кухнята при теб и, така да се каже, да научим още сега какво се готви там? В крайна сметка, казват на твоите години, че именно на тази възраст човек намира и му остава време и за вдъхновение и за творчество. Още повече, че на по-млади години, човек по-скоро иска да живее и рядко се замисля над нещата. Но как се случва сега при теб, да не би да имаш още повече работа, вместо една напълно заслужена почивка и за всичките тези години?
Симеон Николов: Преводи не правя отдавна, когато човек наближи седемдесет години, хората, с изключение на близките му, го заличават от списъка на живите, сякаш наистина го няма, не му възлагат нищо. Моят живот опровергава всички, които мислят така. През времето, което ни отделя от последното ми интервю с теб, станаха някои неща. Написах поредица от пет романа с общо заглавие „Социалът“, в нея се разказва за началото, развитието и краха на комунизма в Съветския Съюз. Сагата обхваща периода от Първата световна война до 1991 г., тя е в обем около хиляда страници, но аз се изхитрих, с игра на шрифта я издадох в малко над 600 страници, за повече нямах джепане. Поредицата излезе в един том през 2017 година, две седмици преди стогодишнината от Октомврийския преврат. Покойният Георги Коритаров, на когото съм много благодарен, я хареса, покани ме в две едночасови предавания. В първото говорихме за „Социалът“, беше я чел цялата, даже цитира нещо важно, което казвам в книгата: Капиталът е власт чрез пари, социалът е власт без пари. Изпратих по един екземпляр на най-големите световни и европейски библиотеки. Това е първият ми голям успех извън книгите игри…
Симеон Николов: Във второто предаване Георги Коритаров представи романа ми „Проектът Пикадили“, който ти изпратих отдавна, разказващ за един човек, попаднал в чакалня и останал там двайсет и пет години. Романът не е фантастичен, но има фантастичен елемент във финала. Големият журналист представи и пиесата ми „Васалната държава“, всичко в нея се развива около един инспектор, който трябва да следи университетски преподавател, защото бил написал нещо против властта. След това се заех с нещо голямо, за което все не намирах време, а и право да си кажа, не ми стискаше. . Събрах всичките ми опити да пиша хайку, това е мой траен интерес от студентско време. Имах амбицията да прехвърля мост между епохи, култури и религии. През годините пишех хайку на каквото ми падне – на хвърчащи листчета, на салфетки и квитанции. Нещо като:
Обичам безумно
петите на времето
напукани.
За моя изненада бях написал повече тристишия, отколкото някой здравомислещ издател, на който главата му е пламнала от тиражи, пари и цени, би издал. Не исках да ги дам в издателство и някой напорист редактор да ги посече с остра сабя френгия. През 2019 година излезе „Бос по светлината тичам“, един том от 624 страници, в който са събрани 34 книги по 144 хайку във всяка. Защо 144, ще попита някой. Дванадесет са светите апостоли, в Европейския Съюз 12 е числото на хармонията, от което следва, че 144 ехармонията на квадрат. Мостът е готов, някои хора минаха по него, надявам се с времето техният брой да расте. Това е втория ми голям успех, той не е в широкото разпространение на книгата, тиражът е мизерен. Успехът е в акта на издаването, в първата крачка.
С това издание кандидатствах за рекорд на Гинес като автор на 4900 хайку в един том. Изпратих съобщение до Гинес, цял поменик попълних, те го приеха, после системата, която изглежда е автоматична, ме изхвърли, може би не съм им отговорил на някакъв допълнителен въпрос, не зная. Изпратих с придружително писмо и един екземпляр на Негово Светейшество Папа Франциск. Скоро след това получих писмо с дата 21 януари 2020 г. от архиепископ Анселмо Пекорари, апостолически нунций на Ватикана в София. Писмото е написано по поръчение на Негово Светейшество, чрез своя посланик Папа Франциск изпрати благопожелания на мен и моето семейство и ми съобщи, че ще ме спомене в молитвите си. Надявам се и вярвам, че Светият отец е споменал България преди да изрече моето име…
Симеон Николов: Последните две години бяха трудни не само за мен, те бяха мъчителни за всички хора на Земята. През принудителния престой у дома рисувах картини с маслени бои, така се бях настроил. С нетърпение чаках да се ваксинирам и да тръгна на път. През септември т.г. направих една екскурзия до Кападокия, летях на балон над белезникавата почва, над къщи и автомобили, над фантастични скални фигури, изваяни от вятъра за милиони години, в които някои хора като истински хобити дълбаеха жилищата си, над насажденията с кайсиеви и бадемови дървета, над Долината на гълъбите и Салкъм тепе, над трите грации, причудливи каменни форми, над жълтите тикви, които се излежаваха лениво под първите лъчи на изгряващото слънце. Преди полета някои хора питаха клати ли се балонът. Балонът не се клати, клатят се други неща. Този ден над Кападокия летяха сто и петдесет балона, имах чувството, че всички балони на света са се събрали да летят над тази приказна земя. Докато се носех, по-лек от въздуха, си мислех, че от това ще излезе нещо. Още не е узряла историята, но се надявам, че и това ще стане. Междувременно рисувам, правя проекти за картини. Правя го, както на времето пишех хайку – на каквото ми падне. Аз и все още го правя, но, да кажем и, че всеки е длъжен да прави това, което умее, а аз точно това умея и ще го правя и занапред, и благодаря за всички Ваши трогателни въпроси!
(Финал) Нека сега за миг да поспрем с нашите вечни въпроси и да се вгледаме в самото време, на което стана свидетел и самият Сим. От години на следвоенно време на глад и немотия, през желязната хватка на Прехода, през щастливия период на книгите-игри, а после и Милениума. И така до новия век и т.н. – но КНИГИТЕ ли са това, което ще устои през епохата, г-н Николов, и защо е нужно да ги пазим, четем, купуваме и подаряваме на нашите близки и познати? И кое е по-ценното в тях? Самият написан ШРИФТ С МАСТИЛО, или СПОМЕНЪТ ЗА ЕДНА ИСТОРИЯ? С този последен въпрос се разделяме, макар и да не искаме, със Сим Николов и му стискаме палци да продължи да пише и твори, както винаги го е правил досега! Бъди здрав, Сим, и нека силата на “Юмрукът на Трошача” да е с теб! Остани точно какъвто всички те помним и обичаме! Успех от нас и до нови срещи в PC Mania!
Симеон Николов: Работата не е в шрифта и мастилото, макар и да въздействат по определен начин, те са само елементи от главното. Светът е това, което е, благодарение на книгата, в нея е скрит духът човешки. Какви щяхме да бъдем без нея? Нямаше да има Хамлет и Отело, нямаше да познаваме Рицаря на печалния образ, Мечо Пух и Алиса нямаше да съществуват. Понякога към книгата ни води любопитството. Или желанието да изживеем друг, по-богат и интересен живот. Вземаме назаем ума и сетивата на писателя и скачаме в неизвестното. Влизаме в книгата, водени от желанието да разберем какви сме били и какви трябва да бъдем, за да има утре. Чрез книгата можем да бъдем различни, оставайки верни на своята същност, можем да изживеем сто различни живота и да се върнем в своя. Книгата е игра на ума, убежище на духа, вихър на чувствата, тя е пътят, по който поемаме, за да открием себе си. Технологиите се развиват, светът се променя, но книгата си остава най-голямата ценност на всички времена!
Накрая искам да кажа нещо, по-важно от всичко, казано от мен и досега:
Ваксинирайте се и бъдете здрави!
Искрено Ваш: Сим Николов
