by PC Mania
Широколентовият интернет достъп става неотменно човешко право, а всеки жител на страната има законно гарантиран достъп до интернет с минимална скорост 1 Мb/s, а до 2015 г. тя трябва да се увеличи на 100 Мb/s, като при това услугата е наложително да се предлага – забележете – на разумна цена и навсякъде. За доставката на широколентов интернет са позволени различни технологични варианти, стига връзката да е мобилна. Това не е фикция, нито някаква научнофантастична история, а
реален закон, който приеха депутатите в Хелзинки
Така Финландия стана първата страна, която включва интернет в основния си закон. Европейската република, която също има жълт лъв на герба си, показа колко далеч е нашето общество от реалната защита на правото на осведоменост и свободно общуване на всеки човек от всяка точка на територията на държавата. Защото този закон означава именно това – така както в България можеш да се обадиш от мобилния си телефон на гаджето от връх Мусала, във Финландия ще можеш да влезеш във фейсбука през лаптопа си, седнал край някое заледено езеро в центъра на Лапландия и отдалечен на 100 км от най-близкото село.
Нашите оператори са направили телефонната си мрежа, водени от търговски мотиви, но интернетът, доставен от тях, продължава да е недостъпен, неизгоден и бавен. В северната страна обаче правителството регулира тяхната дейност в полза на обществото, без да нарушава в същото време правото им да формират печалба. Така с промяната във финландския Закон за съобщителните пазари съобщителните оператори, задължени да предоставят универсална услуга, трябва от юли 2010 г. да предоставят широколентов достъп до интернет със скорост от поне 1 Mb/s евтино и навсякъде в цялата страна. У нас такъв оператор е Виваком, който, ако това се приеме и в България, ще трябва да осигури на отдалечените места безжичен интернет, като използва например честотите, на които доскоро излъчваха NMT операторите, какъвто в България беше Мобиком.
Какво означава интернетът да е неотменно право?
Задължението на държавата предполага, че на всяко място от територията й всеки гражданин може да поиска широколентов достъп до мрежата на достъпна цена, а операторът няма как да му откаже да го включи. Питам се как тук може да стане това, след като монополистите си правят каквото си решат, въпреки държавата. Правителството например не може две години да принуди монополиста ЧЕЗ да върне ежемесечното засичане на разходите за електроенергия и въпреки глобите и натиска токът реално и сега в София се плаща на тримесечие. Фирмите монополисти в България са чуждестранни, но много бързо се научават, че „тук е така“. Чудно ми е и как ще накарат Виваком примерно да осигури безжичен достъп до мрежата с възможност за даунлоуд 100 Мb/s на остров Свети Петър, който е голям едва 15 декара, но… пък се намира в българските териториални води на Черно море? Или пък в запустелите села на Северозападна България, или из огромната територия на национален парк „Странджа“, или дори на южните склонове на Витоша, където туристите са по-малко от мечките…
„Ние смятаме, че това е нещо, без което човек не може в модерното общество. Както имаме нужда от банковите услуги, водата и електричеството, така ще се нуждаем и от високоскоростен интернет достъп” – думи на Лаура Виконен, юрисконсулт във финландското министерството на транспорта и комуникациите. Финландските власти намират правото за интернет и забраната за цензурата за неотменно човешко право, а българските управници принуждават преди две години доставчик-монополист на интернет да спре достъпа до торент сайта „Замунда“ заради безпомощността на полицията и съдебната система да го направят.
Че приличаме повече на Китай и Турция в това отношение, е ясно
Защо обаче такава модерна политика и всички тези неща могат да станат във Финландия, а в България, чийто европейски комисар е с ресор „Защита на потребителите“, не? Причините са в манталитета на хората. Европейците искат от дядо Славчо от Горна Малина да коли прасето така, че да не го боли. И той мига неразбиращо – как така няма да го боли? Финландците от него обаче искат още повече – за да отсече крушата в собствения си двор, която е садил лично преди 20 години, да поиска разрешение от общината и ако му бъде дадено, да засади след това не едно, а поне две дървета. И това е действащ закон във Финландия, защото нейното население е много чувствително по отношение на природата на страната. Когато си загрижен за родината си реално, не само на думи, тогава ще си загрижен и не само на думи и за правото на хората да бъдат информирани чрез качествен интернет достъп.
В същото време българското правителство още не е приело своята стратегия за развитие на широколентовия достъп. Земята, от която произхожда Джон Атанасов, е на последно място в ЕС по проникване на широколентовия достъп сред населението. Затова пък в интернет то може свободно да прочете секретните доклади на Държавната си агенция за национална сигурност…
Автор: Свилен Енев