by PC Mania
Всички сме израснали със списание “Дъга”, където четохме за невероятния “Екип за Ликвидиране на Опасности: ЕЛО”, а после четяхме книгите-игри на ИК “Плеяда” и се възхищавахме на прекрасните им фентъзи и приключенски корици. Доста от вас вероятно ще направят връзката, че художникът им е един и същ, който днес гостува и при нас – в онлайн списанието за игри PC Mania. Представяме Ви Димитър Стоянов – Димо, който от дълги години се занимава с илюстриране и издаване на книги. Въпросите към Димо днес са доста, както и към това интервю ще покажем негови класически корици, а също и арт от “Дъга” и “ЕЛО-сите” навремето. А сега му даваме думата и го поздравяваме сърдечно за гостуването:
PC Mania: Димо, здравей и огромна благодарност, че се съгласи да разговаряш с нас! Нека да се спрем първо на миналото ти ПРЕДИ списание “Дъга”, в онези диви и, да го кажем по-меко, не-капиталистически години, как виждаше бъдещето си и особено своите младежки мечти по онова време? За теб знаем, че си завършил художествена гимназия, а после си следвал сценография. Как в крайна сметка всичко при теб се завъртя първо с комикси, а после с книги? Като млад и безгрижен студент даваше ли сметка, че именно оформлението и издаването на книги ще бъде твоето вдъхновение и бъдеще занапред? Разкажи ни нещо важно и по-интересно от този твой, да кажем, по-ведър и “младежки” период?
Димитър Стоянов: Здравейте! Преди да започна с отговорите прочетох всички въпроси. И започнаха да се появяват прекалено много спомени, от прекалено много години. Малко от тях са за книгите-игри, но пък са от „златните“. Но за младежките мечти… За мен винаги е било нещо много велико да нарисуваш нещо и след това да го видиш отпечатано. Във вестник, списание, книга. Навремето това беше почти недостижима мечта. Но непреодолимото желание си казва думата. Още като ученик в Художествената гимназия в Казанлък толкова бях досадил на редактора на местния вестник с карикатури, че най-накрая той публикува една. Велик момент. Трудно може да се разбере днес, защото достъпът до различни медии е почти неограничен. С карикатурите продължих на много места, където живях, а те бяха доста. Дори и в Кърджалийския вестник (Нов живот), когато бях граничар. Карикатурата е доста близка с изразните си средства до комикса. Та когато видях първите броеве на списание ДЪГА, нещо нереално за онова соцвреме в България, веднага започнах да търся начин да започна да рисувам там. Този път мина без досаждане от моя страна. Отидох в редакцията и трябваше да направя нещо като приемен изпит. Написах си кратък сценарий за една страница комикс, нарисувах го, оцветих го и нещата станаха. Но като новобранец трябваше да рисувам „исторически“ комикси – „Володя Дубинин“ (който знае кой е, знае), там едни танкове, едни шмайзери…; „Капитан Райчо“ – това вече беше сериозно; дори и за Митко Палаузов съм рисувал. Но отколешната ми мечта беше фантастична поредица. И това беше „ЕЛО – Екип за ликвидиране на опасности“. По това време тръгнаха първите „Междузвездни войни“, страхотен вдъхновител. По-късно направих сценарий за „Дюн“ и нарисувах комикс във вестник „Разкази в картини“. За съжаление не успях да завърша историята, защото изданието спря. Очаквам новия филм за оранжевата планета през 2022 с голямо нетърпение. Не мога да не спомена и „Белият Лотос“ и всички останали неща, за които, и някак си досега, бях вече съвсем забравил!
PC Mania: Сега си спомням за списание “Дъга”, както и прекрасната инициатива за нейното възраждане и събиране на творците от нейния екип с оглед на по-съвременните проекти около това списание. Сега се сещам и за обновения „ЕЛО – Легенда за черните архангели“, в “Над Дъгата” от 2012 година, където ти отново си партнираш със сценариста на тази серия и писател Любомир Чолаков. Беше ли учуден, че въобще се стигна дотам да рисуваш отново “Елосите” буквално повече от 20 години след последния брой на “Дъга”, или… някъде там, ти винаги си продължавал да работиш по серията и/ или ТИ имаше готовност по всяко време да изкараш неговото най-ново продължение? Как се почувства тогава?
Димитър Стоянов: Аз се включих малко по-късно в „Проектът ДЪГА“. Идеята за първия брой на „Над дъгата“ вече беше задвижена от колегите ми. Трябваше много спешно да се включа със собствена история. Затова и потърсих Любчо Чолаков и му разказах идеята си за нов кратък епизод от ЕЛО. Така се появиха тези четири страници, за повече нямаше време. После се появиха други проекти и ЕЛО засега си почиват от звездните си подвизи 🙂 Имаше сериозен опит да се появят на анимационния екран, но най-прозаичната причина ги спъна – не се намериха достатъчно пари за този „ЕЛО“ проект 🙁
PC Mania: Вече стана дума за г-н Любомир Чолаков, който, както споменахме, е сценарист на ЕЛО и по-късно написа цяла книга-игра за Елосите под псевдонима Оливър Грин, а играта се казваше “Звездите с нас” и излезе в края на бума на книгите-игри от ИК “Плеяда”. Все пак, творбата се прие изключително уклончиво и резервирано от феновете по онова време, дали това означава, че самият “формат ЕЛО” си е добре да остане най-вече под форма на комикси и “разкази в картинки”? (Книгата на Любо излезе 1998 г. и беше последвана от още една игра през 2001, но за втората книга-игра ще се спрем по-долу!)
Димитър Стоянов: Книгата-игра на Любчо излезе във време, когато жанрът се беше развил изключително много. Бих казал, че българските автори, макар и под псевдоними, надхвърляха нивото на писане в целия свят. Много съм горд с ролята на издателство „Плеяда“ за това. Бяха разработени нови системи на игра, с които сигурно ти, а и всички наши читатели на издателството сте запознати по-добре и от мен. “Звездите с нас” ползваха по-проста схема на игра, по-скоро за начинаещи в жанра. Но пък героите бяха истински ЕЛО! Легенди!
PC Mania: Нека сега да се спрем на най-първата книга-игра от всички последващи в ИК “Плеяда”, а именно “Замъкът на таласъмите”, излязла из под перото на вече почти легендарния наш обичан и любим писател Любомир Николов – Нарви. Ти беше тогава художник не само на прекрасната корица, а също и на вътрешното и арт оформление. Защо обаче НЕ продължи с вътрешните илюстрации и арт в последващите книги на Плеяда, а се концентрира най-вече и само в техните корици? Едва ли не си успял да намериш вдъхновение по онова време и за илюстрации, или вече работата по самото издаване и самите корици на теб ти идваше предостатъчно?
Димитър Стоянов: По времето, когато издадохме “Замъкът на таласъмите”, всички корици, на всички книги, се рисуваха по класическия начин: хартия, моливи, четки, бои, евентуално аерограф. Кориците на книгите-игри отнемаха много време, обикновено събота и неделя отиваха за рисуването на само една. То си личи и до ден днешен, ако се загледате колко много са детайлите. Спомням си един колега коментира „Пурпурният змей“: Кой рисува вече така? Ами аз, доставяше ми някакво мазохистично удоволствие и резултатите (нескромно) бяха добри. А освен книгите-игри трябваше да се рисуват и останалите корици за издателството. Имаше технологично време за предпечата, който се правеше само на няколко места в София и се чакаше за филмите за печат до един месец. Сега не мога и да си го представя. Та, не оставаше време и за илюстрации. Все-пак направих и за „Тъмната страна на земята“, а точно тази книга се прие учудващо добре и повече от отлично!
PC Mania: Един болен въпрос, който ми прости, но съм 100% длъжен да задам, защо днес, в 2021, когато жанрът “Книги-Игри” е повече от жив и отново четен от всички, Вие от ИК “Плеяда” не пожелахте да се опитате да издадете дори една нова книга-игра? И все пак, факт е, че след последните “Елоси” – “Звездни вълци” и пак на Оливър Грин през 2001 година, Вие от Плеяда фактически напуснахте и се отказахте жанра завинаги? Знам, труден въпрос, но защо се случи? И отново те моля да ме извиниш за този въпрос, но за читателите ни всичко това е много важно
Димитър Стоянов: Няма нужда от извинения. Спряхме, защото пазарът се пренасити. Станахме прекалено много маймуните на клона 🙂 Тогава и компютрите атакуваха жанра на игрите. Трябваше да мине много време, за да се разграничат двата начина на игра и забавление. Пък и бяха какви ли не кризи, които за съжаление ни съпътстват и до днес. А издаването на книги си е бизнес. Не можеш да избягаш от железните икономически закони. По-добре да се съобразиш. Много се радвам обаче, че жанрът се възроди. Успех на всички, които работят и ще продължат да работят за това, което се случва за всички прекрасни книги-игри и в наши дни!
PC Mania: Ние сме онлайн списание за компютърни игри, както може би знаеш. Сподели ни ТИ самият увличаш ли се по тези по-нови дигитални забавления пред монитора, а също така, какво правиш в свободното си време, когато не рисуваш или не издаваш книги? Разкажи ни повече за твоите хобита, например, какви книги четеш, ходиш ли кино, особено сега, когато големите екрани отново допускат зрители след пандемията, и, като цяло, как си прекарваш, когато искаш да релаксираш най-приятно и качествено?
Димитър Стоянов: Всъщност, може би ще прозвуча странно, но аз никога не съм си падал по дигитални забавления. Пък и компютърът отдавна ми е основното оръдие на труда и не върви да го карам и да ме развлича. Виж книгата, на хартия, е друго нещо. Постоянно чета, и по работа, и за удоволствие. Хорър, трилъри, история – това са ми любимите жанрове. Много обичах да ходя на кино и съжалявам, че пандемията почти ме отказа от това удоволствие. Но за новия филм по „Дюн“ ще отида, дори Харконите да акостират над София и при нас в България преди това! Иначе ми липсва и другото голямо удоволствие, да пътувам по света. Смахнати времена настанаха. Дано приключат някога. Жалко, че не можем да изберем да отидем на друг епизод 🙂 Засега и може би, риболовът, като че ли, си остава основното ми забавление извън дома…
(Финал) От все сърце благодарим на Димо за прекрасните отговори и му желаем да бъде все така творчески активен и успешен. Разбира се, в случай, че той желае да анонсира нещо съвсем ново, което предстои да се случи, или, например, желае да ни покани на негово предстоящо събитие, свързано с книги или комикси, нека сега да ни разкаже за бъдещите си планове и какво още му предстои? Всички ние – авторите и читателите в онлайн списание за игри PC Mania – ще се радваме да научим и подкрепим тези събития, ако и когато се анонсират онлайн, вкл. ще пуснем и новина при нас!
Димитър Стоянов: Това, което предстои, обикновено се анонсира лично при нас и от мен, в сайта на издателството ми: http://www.pleiadbooks.com/ В края на септември ще излезе от печат „Кошмари и съновидения“ на краля на ужасите Стивън Кинг. Изданието е основно преработено и допълнено с липсващите от преди разкази. Предстои и Алеята на книгата в София (която дори още се провежда в момента, бел. Ян). Трябва да се намери и време да нарисувам страниците си от финала на „Аракел“ за Проектът Дъга. И да преминем през досадната зима, която идва. И нещата да вървят към правилния финал и победата в края на играта.
ЗВЕЗДИТЕ ДА БЪДАТ С ВАС!
Димо
За да продължим Легендата PC Mania имаме нужда от Вашата помощ – подкрепете ни в Patreon! Абонирайте се за нашия канал в Youtube, последвайте ни в facebook, twitter и instagram, вашата подкрепа е важна за нас и ни дава сили да продължим.
С уважение: Задругата за PC Mania