Нека си го кажем направо, западните книги-игри НЕ са като българските им събратя. Когато човек за първи път се сблъсква със западна книга-игра, първото нещо, което му прави впечатление, е невероятният арт, както на корицата, така и на вътрешните илюстрации. След това, може би, впечатление му правят по-сбитите и компактни епизоди, които, в повечето случаи, винаги завършват на 400. Да, няма ги “модерните теми” като футбола, баскетбола, или рок-музиката, както при някои “нашенски” автори. Вместо това, западното течение в тези игри залага най-вече на “чистото фентъзи” и донякъде, “класическата фантастика”, такава каквато сме чели в “Звездолетът Скитник” на Стийв Джаксън, която беше и първата книга-игра в серията “Битки Безброй” на ИК “Селекта” и то още през 90-те.
Днес обаче ще Ви срещнем с един нов и съвременен издател на същата тази фентъзи серия от книги-игри, позната у нас като “родната алтернатива” на западните Fighting Fantasy. Представяме Ви Георги Чунев и неговото издателство за книги-игри GENY-G (“Гени-Джи”), който успя да се пребори геройски за правата на най-влиятелната западна интерактивна поредица и наскоро ни анонсира първото си заглавие в нея: “Пристанището на гибелта”. В ход също е и следващата книга в същата серия, за която обаче ще го оставим той сам да ни разкаже. А сега му даваме думата и го поздравяваме:
PC Mania: Георги, здравей, и привет от нас в PC Mania! В предварителния ни разговор с теб ти ни спомена, че няма как да откажеш интервю с нашето онлайн списание за PC игри, а знаем, че ти самият бачкаш в студио за компютърни игри. Това помага ли ти или по-скоро пречи? Смисъл, как въобще съчетаваш издаването на хартиени книги с компютърните? Какви спомени имаш от нашето хартиено списание?
Георги Чунев: Да започна с поздрав за всички фенове на PC Mania! Наистина много се радвам, че ме поканихте за това интервю. Като тийнейджър бях голям фен на всички геймърски списания у нас, като PC Mania беше безспорно най-популярното, иначе бях абониран за Master Games, а от Gamers’ Workshop имам много приятели и колеги и досега. От години работя за Gameloft България, където половината от продуцентите, с които съм работил, са били автори за Workshop-а. Самият аз съм графичен програмист, но за мое съжаление, при мобилните платформи, за които ние разработваме игри, графиката леко е спряла да се развива за последните 5-10 години – що-годе от излизането на OpenGL ES 3.0 и Metal. От друга страна винаги има какво да се оптимизира по графиката, за да поддържаме и по-стари смартфони, така че работата си върви. Колкото до това как съчетавам нещата – ами трудно е. За последните няколко месеца, малко ми е на пауза работата по книгите-игри, защото изкарахме нов проект, по който работим от близо три години. Играта се казва Heroes of the Dark и в момента е на soft launch в България и още няколко други страни.
Heroes of the Dark – тук ние си позволихме да укажем фенско видео!
Буквално едва от няколко седмици мога да говоря за играта и е чудесно, че излезна точно на време за интервюто ми с PC Mania. Играта е изцяло наша разработка и искам да поздравя колегите за чудесния продукт, който са създали. Моята роля беше по-малка от обикновено, но пък за сметка на това артистите и гейм дизайнерите ни се поразвихриха повече и резултатът е налице. Като геймплей играта смесва RPG ролеви елементи със стандартните елементи за MMO стратегиите на Gameloft. Представете си 4X стратегическа игра (Explore, Expand, Exploit, Exterminate), като конкретни примери са нашите March of Empires и War Planet Online, но вместо да се трупат многомилионни армии, то сблъсъкът в Heroes of the Dark е между отряди от фентъзи RPG герои, които играчът събира и развива. Мен лично character art-ът много ме радва, а и останалата част от визията на играта се получи много добре – environment art-ът и менютата са наистина с поне едно ниво над всичко друго, което сме правили за стратегическите ни игри. Сега остава разни монетизационни KPI да излезнат както трябва и ще има да доразвиваме играта за години напред. Аз пък мога по-спокойно да се върна към работа по следващото заглавие от Битки Безброй в свободното ми време…
PC Mania: Нека сега да се спрем на следващата книга-игра от поредицата и по-конкретно самото приключение със същия герой от “Пристанището на Гибелта”. Къде ще ни отведе тази мисия и кога да я очакваме на пазара? Какво ново ще ни предложи тази книга в серията, което, може би, го няма в сегашната?
Георги Чунев: Като следващо заглавие ще издам “Асасините от Алансия”. Тя наистина е директно продължение на “Пристанището на гибелта”, което е рядкост за поредицата. Обикновено във всяка книга си нов герой, макар и да има обща хронология на събитията на континента Алансия и съответно да може все пак да се зададе поредност на приключенията. Но в случая с “Асасините от Алансия” героят си остава същият, с изключение на игровите му показатели и инвентара от предишното приключение. Просто историята продължава. Без да издавам много, след като завършиш приключението от “Пристанището на гибелта”, някои значими фигури в Алансия ти остават особено бесни и изпращат цяла гилдия от асасини по петите ти. Как точно ще се справиш с тях си зависи от теб. Приключението ти започва на един от малките острови на западното крайбрежие на Алансия (виж картата), но бързо те отвежда обратно на континента в местностите от Порт Блексенд до Фанг. За старите фенове отново има действие и в самия Порт Блексенд…
Георги Чунев: Иначе книгата е малко по-нелинейна, спрямо “Пристанището на гибелта”, и може и да е малко по-трудна, заради битките с асасините, но това е съвсем разбираемо за продължение. На мен лично ми липсва част от детайла, който имаше в “Пристанището на гибелта”, що се отнася до големия набор от локации и предмети, но някои фенове пък се бяха подразнили, че в “Пристанището на гибелта” имало прекалено много странични предмети и прочее. Трудно е да се гони пълен баланс, така че няма как дадено заглавие да се хареса от всеки, затова според мен е по-важно просто да има добро разнообразие от различно балансирани книги-игри в поредицата и така има повече шанс да има по нещо за всеки. Да спомена, че и двете заглавия от Иън Ливингстън са чисто нови, като “Асасините от Алансия” излезе в оригинал през 2019-та, а у нас ще я имаме в края на тази година.
PC Mania: Какъв беше проблемът с официалните илюстрации от англичаните в “Сколастик” и как се стигна дотам “Пристанището на гибелта” да излезе изцяло в арт от неговото бразилско издание? Това помогна ли на книгата? Какви бяха отзивите на читателите, като цяло, и дали “бразилският арт” се оцени подобаващо?
Георги Чунев: Оригиналният арт на Scholastic UK получава много критики от феновете, но всъщност е много подходящ за маркетингови цели. Използва ярки и силно контрастни цветове, които привличат окото и грабват вниманието; също ползва по-детски стил на илюстрациите, с цел родителите да не се притесняват да купят книгите; а най-новото въведение е това кориците да са само с по един герой и то нарисуван в кръгче, подобно на иконка, като това англичаните го правят, за да може кориците да се гледат в силно умален вариант в сайтовете на онлайн магазините и едва ли не като малки мишени да грабват внимание. Жалко е, че нещата са така, но артът, който се харесва от хората, след като си купят книгата, не съвпада с арта, който би ги накарал въобще да се решат да си купят книгата, освен ако вече не са запознати с продукта! Същото важи и за размера на книгите. Повечето книги в днешно време се печатат обемно и нарочно се правят дебели, за да се продават по-лесно. Всъщност никой не иска излишно дебели книги да му заемат място вкъщи, но когато книгите биват отпечатвани тънки, просто хората не ги купуват толкова. Интересно е, че хората дори биха дали повече пари за по-дебелото издание, защото им изглежда все едно парите са по-оправдани, а всъщност по-тънкото издание е само с плюсове – заема по-малко място, по-удобно се държи в ръка, хартията е по-качествена, офсетова хартия, и специално за детски книги, не плаши децата, защото не изглежда като книга с обема на “Под игото” 🙂 Така де, фактите са, че що се отнася до оформлението и арта, има дилема между това какво е подходящо за маркетинг и какво е подходящо за самия продукт. Проблемът идва от това, че книгите са продукт, който обикновено сам си е опаковка. Моето решение е да се опитам да разделя нещата. За “Пристанището на гибелта” съм направил подложка, която е с маркетинг-ориентиран арт и може да се използва за преопаковане на книгата с маркетингови цели, а пък самата книга е направена с най-готиния арт, правен за книгата, и е отпечатана на качествена плътна хартия. Корицата е по мой дизайн, но на базата на арт от Иън Маккейг – това е оригиналният художник на топ кориците от старата поредица. Картата на Алансия пък е леко дорисувана от мен, но е базирана на картата от бразилското издание и от колекционерското английско издание. Вътрешният арт е изцяло от бразилците, с изключение на Листа на приключението, който е дорисуван от мен, на база на арт от унгарските издания на поредицата. Така че, по-общо погледнато, артът за книгата е смесица от най-доброто, което съм намерил по света. Феновете дават все добри отзиви за получилата се комбинация, което много много ме радва. Само стискам палци и за следващи издания да ми бъде разрешено да ползвам алтернативен арт. Нещата вече се уредени за “Асасините от Алансия”, което, както споменах, е следващото планирано издание. За “Къща от Ада” все още чакам.
PC Mania: Нека да се спрем сега на твоя личен диалог с Иън Ливингстън относно превода на сегашната книга до момента. Като цяло, той открит ли е с теб в дискусията, изяснявате ли си нещата едно по едно в чата, или просто той ти спуска инструкции… и ти после работиш сам по тях и над превода? Общо-взето, ние от PC Mania разбрахме, че си желал да добавяш свои инструкции, обяснения под самия текст със звезда и други. В крайна сметка, проработи ли този нов метод, или, може би, ще е така, но… в новата книга?
Георги Чунев: Всъщност от 2017-та насам Fighting Fantasy се менажира изцяло от Scholastic UK, а нещата при тях са доста корпоративни, така че повечето ми комуникация протича с техни служители – бранд мениджъри, лицензионни мениджъри и пр. Връзката ми със Scholastic дойде от Иън Ливингстън, но мина доста време, преди да мина на ти с него, пък и да мога и по-директно да се консултирам с него. Като цяло бавно се случват нещата. Спокойно могат месеци да минат преди да се вземе някакво решение и да получа отговор за нещо. Но не се оплаквам, защото точно тези забавяния позволиха да изпипам “Пристанището на гибелта”. Книгата наистина можеше да изглежда коренно различно, ако я бях издал без закъснението от една година. Колкото до правилата, съвсем наскоро одобриха едни пояснения, предложени от мен, които отпечатах с новата подложка за книгата. Със сигурност в следващото издание ще ги вкарам в самата книга. Мисля, че помагат най-вече на новите читатели, но дори и за старите фенове пак е хубаво да имаме нещо одобрено от Иън Ливингстън, което все пак да позволява някои по-логични интерпретации на правилата за игра.
PC Mania: За новите заглавия е ясно, че ТИ си Човекът за тях, но какво правим с всички вече издадени, или изцяло пропуснати култови заглавия от епохата на ИК “Селекта”? Има ли възможност при теб да стартираш цялата серия на FF, особено в реда, който е указан изначално, като започнеш с “Магьосникът от Огнената планина”, “Гората на обречените” и всички онези книжки, които може вече да (не) сме чели, но познаваме и обичаме? Ще се включват ли и стари книги, но все още неиздавани в България?
Георги Чунев: При мен нещата ще се случват бавно, но просто стискам палци наистина да не спират да се случват, защото мисля, че положих добра основа дотук. Гледал съм да се съобразя с издаденото и от “Селекта”, и от другите издателства, които са издавали Ливингстън и Джаксън през годините. Доста се борих да остане българското име на поредицата – “Битки Безброй”, което е стартирано от “Селекта”. Бранд мениджърите на Scholastic не си падат много по локализираните брандове, но с малко помощ от Иън Ливингстън и след като се погрижих легално нещата да са ОК, в крайна сметка успях да запазя името. Също така, гледал съм да се съобразя и с “Кръвта на зомбитата”, която беше последната издавана книга на Ливингстън у нас, преди да издам “Пристанището на гибелта”. Надявам се, че феновете виждат приликите в оформлението на кориците и държат двете книги една до друга в колекцията си. Иначе със сигурност ще издавам и от старите заглавия, които все пак не са били издавани досега в България. Бих се съгласил и да преиздам някое от вече издаваните, но може би, в много лимитиран тираж. Със сигурност трябва по-добре да развия дистрибуцията на книгите, за да може да се продават нормални тиражи. Просто не ми остава много време за това, а имам срокове за издаване на следващото заглавие и е по-важно него да го направя качествено и навреме.
PC Mania: ТИ си бил преди време в САЩ на обучение, където си се занимавал активно с астрономия, може би. Ето сега, нека нашите читатели в PC Mania от първа ръка да научат дали в Щатите и, нека да кажем, извън Англия и “родината на книгите-игри”, има един възможен интерес от страна на тамошните фенове в жанра, или там всичко по-скоро е спряло и, дори да има интерес, той е по-скоро насочен към други игри? Ти самият запознат ли си с “ролеви игри” и други “щатски” неща? 🙂
Георги Чунев: Да, близо десет години съм живял в САЩ, като през повечето време съм бил в университети. Основната ми специалност винаги е била компютърни науки (дори без малко да стана доктор по темата), но съм се занимавал и с много други неща покрай това. Принципно, за международни студенти трудно се намираха стажове точно по специалността. Въпреки това аз някак си винаги успявах да си намеря нещо за правене, но пък, за да е така, захващах и по-странични теми. Така се случи да се занимавам и с астрономия, пък и с изчислителна фотография. Интересно е как си съвпадат нещата с класическата компютърна графика, която винаги ми е била основния интерес. Математически модели на камери и инструменти за наблюдения, обработка на сигнали и изображения, визуализация на данни и прочее. Всички тези теми имат сходно приложение, независимо дали се занимаваш с наблюдателна астрономия, дигитална фотография, или пък някаква чиста компютърна графика, както е при разработката на компютърни игри, например.
Георги Чунев: Колкото до културата с “ролевите игри”, имах един съквартирант, който редовно беше Dungeon Master при “Dungeons & Dragons” събиранията в колежа ми. Любителски пишеше и фентъзи книги, но все още нямаше свои издадени. Най-често като минат години и сам спира да си харесва старите неща, които е писал, и ги оставя в шкафчето. Но благодарение на него поне малко се докоснах до тази повече от култова игра D&D. Също имам и други приятели, пак американци, които като малки са имали Choose Your Own Adventure книги. Някои от първите заглавия на ИК “Плеяда” са преводни книги-игри от тази класическа американска поредица. Критиката към тях обикновено е, че са прекалено лесни и кратки. За съжаление по-комплексните книги-игри май така и не са хванали корени в САЩ. Може би, просто тази наистина любопитна култура D&D доминира по онези места…
PC Mania: И накрая, нека да се върнем отново на компютърните игри. Съвсем наскоро, и по-скоро може би случайно, ние научихме и анонсирахме в нашия сайт новина за Fighting Fantasy Classics, където се готвят две нови заглавия, от които едното вече излезе и беше, вероятно, “Храмът на ужасите” на Иън Ливингстън. Тези нови “книги-игри” всъщност са отново стари заглавия, но новото е, че те вече могат да се играят изцяло дигитално и на монитора. Те включват, може би, изцяло обновен и оцветен арт (да, за разлика от стария черно-бял арт, това е вече нещо съвсем ново!), но и на практика са всички онези истории, които – поне на запад и техните фенове – вече сме чели и събрали в библиотеката си отдавна. И все пак, това с “дигитализирането” по-скоро помага или пречи, лично за теб? Ако имаш възможност да прочетеш и изиграеш една книга-игра на FF на хартия, или да я “джиткаш” електронно, кой вариант би предпочел и защо? Какво се променя? Или може би, при хартиените книги тръпката е по-истинска?
Георги Чунев: Със сигурност се радвам, че топ заглавията излизат вече и като app-ове. Според мен това е по-подходящ формат, сравнено с електронните книги. Самият аз най-вероятно ще направя някакъв app по някоя книга-игра през идните години, но просто не съм стигнал дотам. App-ът по първата книга-игра, която някога съм чел, “Огърлица от черепи” на Дейв Морис, който дори беше спечелил награда в категорията за най-добра мобилна indie игра през 2014-та. За съжаление днес няма как човек да си го свали от app store-а. Съдбата на повечето мобилни апликации е, че след като разработчиците им спрат поддръжката, рано или късно се налага те да бъдат свалени от магазините. Специално за Fighting Fantasy Classics е супер, че вече я има и на Steam, което безспорно ще удължи достъпа до качените заглавия. Като цяло съм по-положително настроен към desktop вариантите на игри по книги-игри, най-малкото и защото намирам трудно четенето на цяла книга на телефон. Иначе хартиените издания все още си остават с много плюсове и то отгоре на колекционерската им стойност. Хартиената книга-игра е най-приятна за четене и най-лесна за разглеждане, а и за cheat-ване :). Когато е направена добре, хартиената книга-игра си е едно завършено произведение на изкуството – с арт, с дизайн и с оформление, които допълват текста и цялостното преживяване от приключението в текста. В това отношение app-ът е коренно различен продукт, с негови си изисквания към дизайна и към презентацията на съдържанието от книгата. А бих добавил и че очакванията на потребителите са различни за app-а и за физическата книга-игра. За книгата трябва хубав печатен арт, добро оформление, интересен текст и цялостно качествена изработка на самата книга. За app-а повечето потребители очакват хубав дигитален арт и хубав UI-дизайн, но също така и възможно най-много добавена интерактивност. При всички положения има накъде да се развиват нещата с app-овете по книги-игри, а паралелно с това съм сигурен, че и печатните заглавия ще продължават да намират своя пазар и своята ниша…
За финал: Благодарим на Георги Чунев за страхотните отговори и му желаем от сърце успех с новите книги-игри в тази забележителна серия! Нека накрая и да си дадем сметка, че книгите, били те игри или най-обикновени, са една врата към друг свят и лично за нас в PC Mania е важно те да бъдат подкрепени!
Георги Чунев: За финал само искам да приканя, на когото му е интересно да ни следи във Facebook, да даде един like на страницата ни, която всички Вие можете да откриете, ако последвате линка!
Искам да благодаря и на всички фенове на Битки Безброй и на книгите-игри! Също така, много се радвам, че PC Mania ни потърси за интервю и пожелавам все така да бъде и остане топ медията за гейм културата в България!