by PC Mania
Красимира Стоева е родена и живее в Пловдив. Завършила е бакалавърска степен „Социология” и магистратура „Бизнес комуникации и връзки с обществеността” в ПУ “Паисий Хилендарски”.
Печелила е награди и отличия от национални конкурси, сред които литературна стипендия на издателство „Пигмалион”, втора награда в конкурса за разказ „Таласъмия”, първа и трета награда за разказ в конкурса „Фантастика през 100 очи” на издателство „Аргус”, както и наградата им за роман за 2012 г. за ръкописа „Лабиринт с разноцветни конци”. Има публикации в съвместни издания и в периодичния печат.
Автор е на сборника с фантастични разкази “Снежните пясъци на Хира” (ИК „Аргус”, 2008) и и романите “Уроци по грим и горчив шоколад” (ИК „Хермес”, 2009), „Лабиринт с разноцветни конци” (ИК „Жанет 45”, 2015) и „Смъртта е оправдание за всичко” (ИК „Весела Люцканова”, 2015 г.).
PC Mania: Краси, здравей! Най-напред поздравления за най-новата ти книга „Смъртта е оправдание за всичко”.
Красимира Стоева: Благодаря!
PC Mania: Тъй като в уводната част е посочено кратко инфо както за теб, така и за творческия ти път, предлагам да скачаме направо в дълбоките води. Би ли ни разказала, кое те подтикна да хванеш перото? Кое те подтикна за първата ти идея, която реализира и коя беше тя?
Красимира Стоева: Трудно е да се каже – пиша от тийнейджрските си години и започнах с фантастична тематика, защото дава по-голяма свобода на въображението. Непрекъснато си съчинявам истории, макар че не всички са достатъчно оригинални, за да бъдат написани. Всъщност “Седемте живота на Мая” е четвъртата ми поред книга, но единствената интеракитвна засега. Първата ми книга е сборник с фантастични разкази, втората прави обрат към женската тематика – казва се “Уроци по грим и горчив шоколад” и се занимава с проблемите на момичета, които страдат от анорексия и булимия. Правих такава разработка в университета, завършила съм социология. След тези две книги през 2008 и 2009 г. последваха шест години, през които пишех, но нищо не успях да издам. Тази година обаче излизат три книги в рамките на два месеца. Първата беше от ИК “Жанет 45” – фантастичен роман, който е по-скоро пародия на различни жанрове. После идва Мая, а наскоро излезе “Смъртта е оправдание за всичко”, която е на съвсем житейска тематика. Изобщо всичките ми книги са много различни една от друга и това донякъде е проблем за издателите – не съм си утвърдила име на човек, който пише определено нещо и читателите не знаят какво да очакват.
PC Mania: Когато говорим за фантастика обикновено веднага си представяме небоятния космос и неговите неизброими тайни. Всяка една от по-големите нации, които имат реален космически опит имат някаква традиция и във фантастичния жанр. Какъв е твоят космос? Какви същества го населяват? Какви проблеми изпитват твоите хора на бъдещето?
Красимира Стоева: Моята фантастика не е техническа, а по-скоро средство да поставя героите в необичайни ситуации, за да покажат на какво са способни или за да разгледам някои философски и житейски въпрос. Нямам достатъчно дълбоки научни познания, за да акцентирам върху тази част, а по-скоро разглеждам нещата откъм психологическата страна. Иначе в разказите ми ги има обичайните теми като сблъсък и осъществяване на контакт с друг разум, пътуване в космоса или антиутопични светове на бъдещето. Част от ранните ми разкази бяха и насочени по-скоро към фентъзито, а във втората ми книга “Уроци по грим и горчив шоколад” има цяла почти самостоятелна фентъзи сюжетна линия, която представлява приказка, писана от една от героините, в която реалните събития от живота се представят по магически начин.
PC Mania: Това е доста интересно хрумване. Ти работиш във ВВС. Работата ти вдъхновява ли те и ако да – как?
Красимира Стоева: Цивилен служител съм в служба “Връзки с обществеността” в авиобазата. Предпочитам да оставям работата си на летището и да мисля за различни неща в свободното си време. Засега не съм получила вдъхновение от нея.
PC Mania: А кой е източника ти на вдъхновение? Имаш ли такъв или идеите, героите, събитията – всичко идва някак си от самосебе си?
Красимира Стоева: Обикновено вдъхновението ми идва от събития, които съм преживяла или наблюдавала, но често в литературна форма въображението ми така ги изменя, че първоизсточникът става напълно неразпознаваем. Трудно е да се обясни. Има и хрумвания, за които аз самата не зная откъде са дошли и дори след време, когато чета произведението си, сама се изненадвам.
PC Mania: Имаш ли любим автор-фантаст или любимо произведение?
Красимира Стоева: Разказите на Робърт Шекли са ми любими и го определям като един от хората, от които безкрайно се възхищавам и ми служи за вдъхновение.
Чела съм доста фантастика, но с възрастта започнах да се интересувам повече от криминалета, исторически романи и съвременна проза.
PC Mania: Как гледаш сама на този “процес” да го наречем – превключването от превръщането на реални истории и събития във фантастични сценарии в превръщането ти в един автор с по-реалистична насоченост?
Красимира Стоева: Лесно се отегчавам и разнообразието ми помага да пиша. След “Уроци по грим…” читатели са ме питали какво е станало с героините. Предлагаха ми да напиша продължение или друга история на същата тема. Предполагам, че издателство “Хермес”, което публикува романа, също би приветствало идеята да продължа с още една подобна книга, но за мен темата беше окончателно приключена. Бях казала всичко, което ме вълнуваше и имах нужда да се разтоваря. Така се роди “Лабиринт с разноцветни конци” – най-забавната ми книга, най-малко сериозната, изобщо един роман, който сам изобщо не се взима насериозно и е напълно експериментален.
PC Mania: Както сама спомена по-рано, понякога играеш компютърни игри. Тъй като тук аудиторията е предимно геймърска, нашите читатели биха се радвали да разберат кои жанрове и игри най-много обичаш.
Красимира Стоева: Играех повече компютърни игри преди, когато разполагах със свободно време, но понякога все още се изкушавам. Най-много време съм изгубила със Sims 2, където основно строях и обзавеждах къщи, а после ги зарязвах и не играех с тях – явно подсъзнателната ми мечта е била да стана архитект или интериорен дизайнер. Иначе съм играла доста RPG-та, но предимно от старите, защото компютърът ми не може да се справи с новите. Трите части на Baldur`s Gate ми харесаха, но определено любимата ми игра е вече доста старата, но изключително добра Planescape: Torment, в която акцентът е най-вече върху историята и тактиката. Играта буквално може да се мине само с разговори, като има не повече от две-три абсолютно неизбежни битки. Сега чакам продължението Torment: Tides of Numenera, което многократно беше отлагано. Накрая нищо чудно да не ми тръгне на компютъра и да се наложи да си купувам нов. Последната игра, която превъртях, пак е от старите Dishonored, но и на нея се очаква скорошно продължение. Хареса ми заради добрата история, макар че имаше и някои недомислени неща в геймплея.
PC Mania: Впечатляващо! А намираш ли игрите като източник на вдъхновение за твоето трворчество?
Красимира Стоева: По-скоро не, използвам ги за разтоварване и се наслаждавам на чуждото въображение. Когато го има де – затова предпочитам игри с повече и по-добре развита история от тези, в които са само битки и събиране на точки.
PC Mania: Нека се върнем обратно на твоето творчество. Къде е разликата между интерактивен роман и книга-игра?
Красимира Стоева: За мен има две основни разлики. Първата е в темите и проблемите – книгата ми е насочена към по-възрастна аудитория и определено не е детска. Не че има нецензорни сцени или насилие, но самите ситуации не биха били интересни за деца – става въпрос за любовта и брака, за доверието, за смелостта да следваш мечтите си и поемането на рискове. Избягвам да давам конкретни примери, но в една от линиите например героинята трябва да реши дали да направи аборт.
Другата основна разлика е, че това е много повече книга, отколкото игра. Нарочно се постарах да премахна всички елементи, които са ме разсейвали от историята в книгите-игри, които съм чела досега. В “Седемте живота на Мая” няма показатели, няма събиране на точки, нито отчитане на време, няма инвентар и дори няма ключови думи. Изобщо не е нужен дневник и няма какво да се записва. Читатетелят просто си върви по историята, прави съответните избори и продължава нататък. Доволна съм от начина, по който се получи, макар че ми беше трудно при изграждането на историята. В един момент примерно стигам до някакво важно събитие, но не зная откъде е минал читателят и трябва да го опиша така че да се връзва с различни варианти от миналото на Мая.
PC Mania: Тоест книгата е ориентирана към една по-зряла аудитория, която все пак не иска да е просто страничен наблюдател на цялата история, а пряк участник, дори – главен герой в нея, така ли?
Красимира Стоева: Да, определено. Книгата помага да си отговорим на въпроса “Какво би се случило, ако…?” и според вземаните решения читателите могат да стигнат до седем различни края, някои от които са много хубави, а други много лоши.
PC Mania: Няма да се спирам подробно на “Седемте живота на Мая” тъй като сме заделили цяла статия за нея. Но ще попитам – имаш ли други планове в този жанр за в бъдеще?
Красимира Стоева: Имам доста идеи и интерактивната литература определено ми допада, защото ми дава голяма свобода. През първите ми години в университета направих нещо като първа стъпка в тази посока с една новела, която започва с много странна и загадъчна ситуация, а после шест души задършват историята по различни начини. Предполагам, че ще се опитам да напиша още нещо интерактивно, а може би дори и истинска книга-игра. Обаче, докато текстът не е завършен, никога не мога да съм сигурна дали ще успея да го приключа и дали резултатът ще ми хареса.
PC Mania: Ще ни разкажеш ли за последната си книга, която излезе преди броени дни?
Красимира Стоева: Това е един роман, който е писан непосредствено след завръщането ми от фестивала “Южна пролет” в Хасково през 2009 г. Бяха му необходими шест години, за да види бял свят и сега излиза от ИК “Весела Люцканова” по програмата “Помощ за книгата” на Минестерството на културата. Това е историята на едно двайсетинагодишно момиче, което страда от тежко заболяване и поради опасността да умре рано живее безразсъдно. След едно нощно премеждие тя се запознава с момче от детски дом, което й помага. След това моли родителите си да го осиновят, за да му даде шанс за по-добро бъдеще. Впоследствие той й признава, че е влюбен в нея и ситуацията става все по-сложна. Според мен книгата е провокативна, но засяга много общочовешки проблеми – за толерантостта и приемането на различните от нас, за смисъла на живота, преодоляването на предразсъдъците и борбата с общественото мнение.
PC Mania: И тъй като се разтеглихме на прилично много страници би ли казала няколко думи за финал, към нашите читатели?
Красимира Стоева: Надявам се да съм ги заинтригувала и да потърсят някоя от книгите ми. Основната причина, поради която пиша, е че това ме забавлява. Надявам се произведенията ми да бъдат занимателни, развлекателни и интересни и на други хора. Много се радвам на обратна връзка и би ми било приятно да чуя всякакви мнения, насоки и забележки, независимо дали са положителни или добронамерена, градивна критика.
PC Mania: Благодаря ти от свое име и от името на читателите ни за отделеното внимание и ти пожелавам успех във всички бъдещи начинания!
Красимира Стоева: Благодаря, на вас също!
Автор: Георги Кацаров