Идва ли залезът на DSLR?

Дълги години светият граал за всеки начинаещ фотограф беше – огледално-рефлексният фотоапарат. Това стана особено видимо след навлизането на дигиталните технологии, които доведоха до много ниска крайна цена на снимка. Дигиталните огледално-рефлексни фотоапарати (DSLR) предлагаха на практика всичко, за което човек може да мечтае – безкрайни възможности за ръчни настройки и контрол, изпитана и издръжлива на натоварване технология и най-вече възможност за безкрайно обработване на снимките без прекарване на безкрайни часове в тъмна стаичка с риск всичко внезапно да се провали.

Гигантите в индустрията – Canon, Nikon, Pentax и Olympus бързо усетиха накъде духа вятърът и се настроиха по него, създавайки различни серии за хора с различен бюджет, умения и потребности. Марки като Sigma, Tamron, Godox, Metz и други заеха своите места в производството на аксесоари, нарушавайки хегемонията на гигантите и създавайки още по-благоприятна среда за потребителите с ограничен бюджет. И не беше изненада, че продажбите полетяха нагоре. През 2012 година например са били продадени над 16,2 милиона дигитални огледално рефлексни камери според статистиката на CIPA (Camera & Imaging Products Association). Общото количество на продадени цифрови камери през 2010 година е над 121 милион, а през 2012 – над 98 милиона. Още през 2013 г. обаче следва рязък спад с около 30% като тази тенденция, макар и с не толкова бързи темпове продължава и до днес. В този период започва неудържимият и до днес възход на смартфоните. Само за сравнение можем да посочим, че през 2019 година са продадени над милиард и половина смартфони и само 15 милиона фотоапарати.

Агресивният PR е един от основните фактори, с които производителите на смартфони атакуваха DSLR. Докато дори днес DSLR фотоапаратите предлагат основно между 20 и 30 мегапиксела разделителна способност, смартфоните отдавна се хвалят с цифри от 40-60, а вече и дори над 100 мегапиксела. Да не говорим за обещанията за снимане на 4К видео с качество като за кино, AI помощ при снимане, интуитивни приложения за редактиране на снимките на самия телефон и т.н. И всичко това – натъпкано в микроскопични сензори и чипове, се побира в задния джоб, а средната цена на много приличните модели е около 1000 долара. В тази ситуация е трудно средностатистическия потребител да бъде убеден, че е по-добре да даде два – три пъти повече пари за ”удоволствието” да носи със себе си раница тежаща няколко килограма, пълна с оборудване за DSLR от нисък клас.

През 2013 година за първи път забелязахме тоталната безпомощност на големите производители на огледално-рефлексни фотоапарати. От всички възможни решения те избраха може би най-странното – започнаха да развиват безогледални апарати със сменяема оптика. Което се оказа нелека задача – електронните визьори в началото бяха доста ”лениви”, с ниско качество на изображението и трудности при фокусиране. Серийното снимане също се оказваше проблем при някои модели. Днес всичко това е изгладено, безогледалните апарати са леки и надеждни, в някои технически отношения дори по-добри от DSLR, но това идва на съответната цена – средната цена на безогледалните тела е около 2 пъти по-висока от тази на огледално-рефлексните им еквиваленти. Безогледалните фотоапарати държаха стабилна пазарна ниша от между 3 и 4 милиона продадени бройки между 2012 и 2019 г. През 2020 г. обаче и двата сегмента претърпяха тотален крах – 54% намаление при DSLR спрямо 2019 г. или още 1,5 милиона продадени бройки и 35% намаление при безогледалните апарати, или 1,8 милиона продадени бройки.

В края на 2021 година от Canon обявиха, че няма да произвеждат следващ флагмански модел от линията EOS 1 DX, и представеният през 2020 г. EOS 1DX Mark III ще бъде последният представител на семейството, чието съществуване започва от 1989 г. с модела EOS 1. Макар, че официално тотално спиране на производството останалите огледално рефлексни модели не е обявено официално, не е трудно да се предположи, че скоро ще се случи точно това. А упоритото нежелание на потребителите да се влюбят е безогледалните модели, с чието развитие от Canon обясниха спирането на флагманската си линия, предвещава още проблеми за производителите.

Какво точно сбърка индустрията с DSLR? Нека да го кажем направо – не се съобрази със стария принцип, че търсенето определя предлагането, а не обратното. Имахме ли истинска нужда от безогледални фотоапарати? Ами в интерес на истината – не. Всеки собственик на DSLR бързо се обзавежда с комплект от разнообразни обективи, осветление и други аксесоари. Това е неизбежно, защото просто се запалваш, вманиачаваш, или каквото друго там се сетите. Запаленият фотограф е способен да не яде, да не спи, дори ако се налага – да спре да пие, но мечтаният обектив ще бъде негов. А всички тези аксесоари при правилна употреба и поддръжка имат много дълъг жизнен цикъл. Същото се отнася и за телата – в повечето случаи ги сменяме, защото са морално остарели и им липсват някои актуални функции и малко мегапиксели, а не защото не могат повече да снимат. Безогледалните апарати бяха до голяма степен самоцел на производителите и ниските продажби доказват това.

Какво обаче DSLR гигантите не направиха, въпреки желанието на потребителите? Ще изброим няколко неща, за които е писано много. Разбира се списъкът е въпрос на субективни възгледи и може да включва още много фактори.

1. Ниското качество на дисплеите. Дори евтин телефон има много по-добър и атрактивен дисплей от DSLR апарат, които струва много повече. Дори ако оставим настрана проблема със снимането с фокусиране от дисплея а не от визьора, характерен за DSLR, дисплеите на тези апарати са примитивни, качеството на изображението е лошо и често това, което се вижда на дисплея, няма нищо общо с това, което се вижда на компютъра. Използването на по-добри дисплеи едва ли би довело до съществено повишаване на цената, но съществено би подобрило работата и цялостното преживяване с фотоапарата.
2. Липсата на памет. Ами това е едно от нещата, в които няма никаква логика. Всеки телефон има памет за хиляди снимки. Наличието дори на малка по обем вградена памет – за 50-100 снимки би покрило дневните нужди на голяма част от потребителите.
3. Липса на операционна система. В ерата, когато почти всичко наоколо има Android, iOS или друга ОС, фирменият софтуер на фотоапаратите изглежда като излязъл от епохата на динозаврите. Разбира се не е необходимо човек да може да рови във фейсбук или да пише съобщения във вайбър през огледално-рефлексния си фотоапарат, но операционната система би направила работата с приложения и взаимодействието с други устройства много по-лесни.
4. Подобряване на свързаността. Да кабелът и четецът за карти вече не са единствената възможност за свързване на фотоапарата с останалия дигитален свят. Съвременните модели вече имат WiFi свързаност… която обаче е толкова инатлива, своеволна и непостоянна в поведението си, че дори руската рулетка изглежда с по-предвидим изход. Внедряването на 4G или 5G свързаност би било много практично и едва ли би довело до забележимо увеличаване на цената или обема на фотоапарат, който и без това е скъп и обемист.
5. Сигурност на информацията. Ако телефонът ви попадне в ръцете на крадец, той ще трябва да разбие PIN код, защита с фигура, с пръстов отпечатък, или с лицево разпознаване. През това време вие ще сте активирали приложението за проследяване на телефона и ще имате поне някаква надежда за спасение не само на устройството, но и на информацията, която то носи. Ако вашият DSLR попадне в ръцете на крадец… Дано кадърът на живота ви да не е бил на тази карта…

Ако наистина залезът на DSLR наближава, на дневен ред идва въпросът ”Какво да правим?”. Най-простият отговор е – ами не се налага спешно да правим каквото и да било. Производството на апарати от по-ниските класове засега продължава, а въпреки че Canon, Nikon и Sony прекратиха и някои линии от аксесоари, на пазара все още има изобилие от продукти на по-малките конкуренти, които предлагат високо качество на добра цена. Дори да приемем, че производството на огледално рефлексни апарати и аксесоари спре, то на пазара за втора употреба те ще се намират още дълги години заради продължителността на жизнения им цикъл, за която вече споменахме. Така че, скъпи любители на DSLR, продължавайте да снимате смело, а бъдещето ще покаже дали корпорациите са сгрешили като не послушаха потребителите си.