by PC Mania
Настоящата 2014 година се очертава да бъде една от най-силните за гейминга във вече 40+ годишната му история. В рамките на следващите два месеца ни очаква такава лавина от стойностни (поне така се надяваме) заглавия, каквато не сме виждали от поне три години. Докато чакаме с нетърпение момента да забием зъби в чисто новите и лъскави произведения на индустрията за електронни развлечения, нека хвърлим един поглед назад във времето и видим кои според нас са десетте най-силни години в историята на видео игрите.
1980
Макар официално индустрията да се ражда през 1972 с излизането на Pong, през 1980 се появява една малка, жълта и много гладна топка, зовяща се Pac-Man. Играта става толкова голям хит, че й се посвещава дори песен, която изкарва няколко седмици на върха на всички радио класации в Съединените щати и части от Европа. Разбира се, един Pac-Man силна година не прави – през същите 12 месеца излизат още редица смятани днес за класики игри. Между тях се помещават прадядовците на компютърните ролеви игри – текстовото приключение Zork и екшън ориентираният лабиринт Rogue, който поставя основите на онази мания, която днес наричаме Diablo.
1985
През 1984 почти цялата гейм индустрия се срива главоломно, основно защото всеки се мучи да изкара пари от игрите. Пазарът е наводнен от еднообразни и скучни заглавия, а все още няма и читави медии, които да информират потребителите какво става и какво – не. Година по-късно, когато Уолстрийт вече е отписал гейминга като потенциален носител на приходи, една японска компания изнася на Запад своя последен продукт – 8-битовата Nintendo Entertainment System, а в комплект с нея вървят игрите Super Mario Bros. и Duck Hunt, които са добре познати дори в нашите географски ширини. На PC фронта куестовете са в апогея си, едно семейно студио наречено Sierra доминира с пресния сикуъл на първия си голям хит – King’s Quest II
1991
1991-ва година носи началото на края на 8-битовите игри и донася със себе си третото измерение. На конзолния фронт се появява наследникът на хитовата машинка на Nintendo, с представка Super, а Sega набира скорост и издава първия си голям хит – Sonic the Hedgehog, с който има за цел да смели конкуренцията на пюре… и почти успява! В аркадните зали хората хвърлят пари по една необичайна и революционна за времето си игра, озаглавена Street Fighter II, която променя аркадните кашони и бойните игри завинаги! РС феновете пък биват благословени с някои от най-култовите заглавия изобщо – икономическо-политическата походова стратегия с висок фактор „пристрастяване“ – Civilization, забавния пъзел, в който трябва да спасяваме суицидно настроени малки човечета, наречен Lemmings, както и култовото продължение на още по-култовия Monkey Island. Малко студио, наречено id Software пък вече прави първите си стъпки в третото измерение и само година по-късно ще даде на света първият комерсиален шутър от първо лице – Wolfenstein 3D.
1994
Ако кажем, че 1994 е годината на DooM, няма да сме далеч от истината, но по този начин ще подценим значимостта на редица други излезли през същата година заглавия. Кървавият шутър, който промени представите за реализъм, геймплей и мултиплейър, както и неговото продължение с подзаглавие Hell on Earth се появяват в разстояние на само няколко месеца и успяват да блокират сървърите, чрез които се разпространяват официално. Ако ви трябва още убеждаване – Бил Гейтс използва именно DooM, за да рекламира предстоящия Windows 95 и неговата графична платформа, наречена с чудатото име DirectX. През 1994 студиото Silycon & Synapse, наскоро прекръстило се на Blizzard, пуска дебютната си РС игра – стратегията WarCraft, която макар много критици да определят като клонинг на излязлата година по-рано Dune II, се оказва страхотен хит сред геймърите. Bungie, известни с поредицата Halo и наскоро излязлата Destiny, също правят дебюта си в тази година, с шутъра за Apple компютри Marathon. Бойните игри пък, макар вече да са преминали в третото измерение, стават една идея по-интересни с излизането на първия Tekken и две идеи по-кървави и скандални благодарение на Mortal Kombat.
1996
През 1996-та иновациите като че ли са най-много. Nintendo пускат своята 32-битова конзола, носеща името Nintendo 64 и пълничкият водопроводчик Марио отново се впуска да спасява своята принцеса, но този път издокаран в 3D. Любопитен факт – именно Super Mario 64 е играта, която предизвиква последвалия през следващите три-четири години масов преход от дву- към триизмерни заглавия. В същата година от самите дебри на Ада излиза най-популярното екшън RPG правено някога – Diablo. Зомбитата се превръщат в мания, след като група спец ченгета се оказват затворени заедно с тях в огромното имение в Resident Evil. Лара Крофт дава тласък на феминисткото движение в гейминга, когато излиза Tomb Raider, а след Red Alert историята никога вече няма да е същата. Sony се сдобиват със свой собствен „любимец“ – симпатична и обожаваща да троши кашони лисицоподобна животинка, наречена Crash Bandicoot. Едно скромно заглавийце, наречено Quake пък дава тласък на съвсем нова подиндустрия – тази на графичните видеоускорители, известни още като видео карти.
1998
Не смятаме за възможно да се определи едно най-силно заглавие за 1998 или да се каже с точност кое от всички събития през годината е било най-значимо. Добре, заради географското ни положение избираме излизането на StarCraft – реалновремева стратегия, която е толкова съвършено балансирана във всяко едно отношение, че става национален спорт на Южна Корея още същата година. Появява се обаче и Half-Life, който предизвика революция в шутърите от първо лице и показа, че дори в този жанр има място за стойностни сюжети и за разказването им не са необходими непременно скъпи за производство филмчета. Metal Gear Solid успя да изстиска възможностите на първия PlayStation, само за да се превърне в един от първите 3D стелт екшъни и накара целия свят да се влюби в Солид Снейк. PC геймърите се сдобиха с две от най-култовите ролеви заглавия въобще – Baldur’s Gate и Fallout 2, а притежателите на преносимата конзола на Nintendo – GameBoy се запознаха за пръв път с малките сладки джобни чудовища, които днес познаваме като покемони. За другите си потребители, японците създадоха най-добрата Zelda игра до ден днешен – Ocarina of Time. Рейсър игрите също претърпяха революция с излизането на Need for Speed III: Hot Pursuit, който постави поредицата на картата и до ден днешен е една от любимите игри на много геймъри по света и у нас.
2001
Тази година е любимата на автора на този материал, но уверявам ви – това не пречи на неговата обективност. През 2001-ва се сблъскахме за пръв път с отворени светове, регенериращо здраве и повече стойностни игри, отколкото имаме време да изиграем. Началото на годината донесе със себе си хитови и жанрово неопределени заглавия като готическият преразказ на класическата детска книжка „Алиса в страната на чудесата“ – American McGee’s Alice, сендбокс стелт екшъна с вече придобилият култов статус гологлав наемен убиец – Hitman: Codename 47, скандинавската приказка за викинги, богове и битката със съдбата – Rune, необичайната аниме тупалка Oni, за която още ни боли че няма продължение, както и апотеозът на кретенията и жанровите смесици – Giants: Citizen Kabuto. Serious Sam ни показа колко точно сериозен може да бъде един истински шутър, докато Clive Barker’s Undying замеси хорър, шутър и адвенчър в едно и още ни побиват тръпки, като чуем “dum spiro spero, dum spiro scio”. Появиха се и първите игри на български език, Microsoft влязоха с шут в конзолния бизнес със своя Xbox и играта, която помогна той да се продаде – Halo. Японците от Sony пуснаха своя PlayStation 2, който към днешна дата си остава най-продаваната конзола на всички времена. За нея излезе и Grand Theft Auto III, което промени представите ни за гейм дизайн. Max Payne внесе нов стандарт за лицеви анимации, физика и стана един от най-силните аргументи за това дали игрите са изкуство. Питър Молиньо също изплува отнякъде с новосъздаденото си студио Lionhead и даде на света една от най-странните и любопитни стратегии – Black & White. Ролевите фенове можеха да избират между невероятното и издържано в класическите правила на D&D steampunk приключение – Arkanum и по-екшън ориентираното, но брилянтно сай-фай изпълнение Anachronox. Объркан дизайн документ за Resident Evil 4 роди готическия екшън Devil May Cry. Геният Хидео Коджима пък направи продължение на Metal Gear Solid, с което метна целия свят на върбата, като смени главния герой по никое време.
2004
2004-та бележи може би най-големия графичен скок, който индустрията е виждала. Само в рамките на тези 12 месеца излязоха двайсетина стойностни шутъра, кой от кой с по-впечатляваща визия. Видяхме завръщането на DooM с по-мрачната му и страшна трета част. Valve надминаха всички очаквания с Half-Life 2, който въведе физиката като основен геймплеен елемент в игрите и даде началото на феномена, наречен Steam. Едно немско студио, наречено Crytek пък ни изпрати на спираща дъха, божествено красива разходка из тропиците с Far Cry. Същевременно Halo 2 допринесе значително за онлайн елемента при конзолите. Разходихме се и в щата Сан Андреас, където проследихме приключенията и несгодите на момчето от гетото – Си Джей по пътя му към възмездието в GTA: San Andreas. През 2004-та се появи и причината за десетки, ако не и стотици хиляди разбити социални животи – World of WarCraft, който до ден днешен продължава да се играе от милиони геймъри по целия свят.
2007
През 2007-ма иновациите не бяха толкова в сферата на визуалните прелести, като изключим Crysis, която поне две години след излизането си отвяваше всички нови заглавия с нечовешката си графика. Valve ни предложиха сделката на десетилетието – The Orange Box, колекция от Half-Life 2 и двете му допълнения, мултиплейър пуцалката Team Fortress 2, и една кратка но много пристрастяваща и оригинална игра, озаглавена просто Portal. Вълната от шутъри по Втората световна война най-сетне затихна и се появи новата мания – съвременните войни. Промяната дойде в лицето на Call of Duty 4: Modern Warfare, която обърна на 360 градуса и представите ни за мултиплейър. С BioShock, студиото Irrational пък ни заведе на философско и жизнеутвърждаващо подводно приключение, което още ни държи влага. През 2007-ма принцът на Персия се пенсионира официално и даде път на нова вълна акробати – асасините. Тогава се появи първият Assassin’s Creed и ни отведе на епично, макар и еднообразно историческо приключение, чието действие се развиваше по време на Третия кръстоносен поход. Тази година може да се определи най-добре именно с мантрата на ордерна на хашишините – “нищо не е вярно, всичко е позволено”!
2011
Ахх, 2011! Започна се още през февруари, с дългоочакваното продължение на космическия хорър Dead Space и до края на годината излязоха толкова много стойностни заглавия, че по едно време ни се зави свят. Mortal Kombat се прероди и позагубилите вяра във франчайза фенове отново вдигнаха оклюмалите си глави. Minecraft излезе официално и помете целия свят с увлекатения си геймплей, въпреки първичната графика. Със Skylanders: Spyro’s Adventure, Activision ни показаха как играчките могат да оживяват на екрана. Впуснахме се в изследване на заснежената и пръскаща се по шевове от дракони провинция Скайрим. Завършихме приключенията на Нейтън Дрейк с Uncharted 3. Видяхме как малка бонус игричка като Portal може да се сдобие с продължение, което да отвее не само оригинала, а и всичко което сме виждали до този момент. Посетихме Истанбул, докато още се е казвал Константинопол и видяхме отблизо еничари в Assassin’s Creed: Revelations. Alice: Madness Returns ни показа, че Алиса може да бъде още по-брутална, отколкото я помним и привлече много нови фенове на франчайза. Battlefield и Call of Duty за пръв път застанаха една срещу друга и смениха фасона на онлайн мултиплейъра за пореден път. Благодарение на Batman: Arkham City видяхме и какво би станало, ако Готъм имаше квартал, отделен за престъпниците. Изброеното дотук е само върха на айсберга, но мястото не стига за повече. За финал – през 2011 имаше още едно събитие от първостепенна важност – след 12 години родилни мъки, най-сетне излезе и Duke Nukem Forever… само за да го оплюем, намразим и забравим. Жалко за Дюк!
Автор: Диян Каролев