by Стефан Червенков
Имайки се предвид колко точно агресивна листност съм, ми е малко странно именно аз да продължа темата за игрите без насилие. Все пак – обикновенно търся именно игри с много насилие в тях.
Наскоро обаче изграх Gris на вярната си конзола и бях впечатлен от графиката, музиката и страхотната комбинация от пъзели и платформър.
Създадената от Nomada Studio през 2018-та игра е едно спокойно меланхолично приключение, разказващо история за загуба и самоусъвършенстване.
Героинята Gris (което означава “сиво на испански) започва приключението си в един безцветен и безжизнен свят, пълен с разрушение и тъга. Стъпка по стъпка вие трябва да възвърнете цветовете и победите тъгата.
Играта има силно застъпен платформен елемент, но доста олеснен от факта че няма врагове и опасности – колкото и от високо да паднете, можете да пробвате отново. Към това се добавят и простички, базирани на физиката загадки. Казвам простички, но с една-две си поблъсках главата доста.
Графиката е прекрасна като стил и усещане, всеки елемент, всеки цвят (или липсата му) си пасва идеално, а усещането да гледате как сивият и мъртъв свят около вас бавно се изпълва с цветове и живот доставя едно особено удоволствие.
Само суперлативи мога да кажа и за музиката, Gris е една от малкото игри чиито OST бих слушал и без да играя. Потърсете част от нея из Youtube за да се убедите.
Понеже вече е стара, играта често е на промоция и може да бъде намерена във всеки онлайн магазин и за всяка платформа – ако желаете да прекарате няколко доста приятни часа, силно я препоръчвам.