by PC Mania
Запален конзолен геймър съм от години и притежавам всички платформи от вече отиващото си поколение. Наблюдавайки какво се случва с новите конзоли обаче не мога да не изтъкна колко погрешна – поне от погледа на един безпристрастен геймър – изглежда стратегията, която Sony и Nintendo изповядват в момента по отношение съответно на PS Vita и Wii U.
Няма съмнение, че както PS Vita, така и Wii U са солидни платформи, като специално портативната конзола на Sony с лекота може да издуха всеки един смартфон или таблет, нищо че последните са два пъти по-скъпи и рекламирани. В същото време обаче с новите си конзоли Sony и Nintendo са далеч от комерсиалния успех и повечето наблюдатели се обединяват около твърдението, че докато хардуерът е на ниво, софтуерната поддръжка за него куца. Практически единственото нещо, което двете японски компании, за да запушат устата на зложелателната публика е просто да пуснат поредица от силни заглавия, създадени ексклузивно за двете платформи и съобразени с техните уникални характеристики. С други думи – дайте ни игри!
Какво обаче става?
Истината е, че с Wii Nintendo до известна степен имаше късмет. Една немощна конзола без HD резолюция в ерата на големите телевизори и с тромав моушън контрол не би трябвало да успее. Популярни сред широката публика игри като Wii Music и Wii Sports заедно с няколко заглавия като Super Mario Galaxy и Red Steel 2, които хитроумно използваха моушън контрола обаче помогнаха на Nintendo да натрупа доста пари. След това компанията просто изостави поддръжката на конзолата си и я прати в предварителна пенсия. С Wii U Nintendo имаше шанс да навакса и да привлече разочарованите от слабака Wii геймъри, които търсят преди всичко хардкор заглавия. Вместо това компанията отново бе максимално консервативна в хардуерно отношение и новата конзола е сходна по мощност с вече отиващите си PS3 и XBOX360. Но хайде, Ninty никога не е била известна със силния си хардуер, така че това можем да го преглътнем. По-лошото обаче е, че вместо да хвърли сили в нови и ексклузивни игри, които да илюстрират възможностите на Wii U, Nintendo се зае да залъгва потребителите с портове на вече морално остарели хитове. Така най-напред се появи Wii U версията на Mass Effect 3, после тази на Batman: Arkham City, а сега вече чакаме и Deus Ex: Human Revolution. Какво обаче като те ще имат дребни подобрения и преработено управление? На практика това са игри, които вече са излезли на цели три платформи и всеки, който е искал да ги играе, най-вероятно го е направил. На всичкото отгоре Rayman Legends загуби своята ексклузивност още преди да е излязла, а само няколко месеца след появата си ексклузивно за Wii U Ninja Gaiden 3: Razor’s Edge вече е на път към собствениците на PS3 и XBOX360. В същото време предстоящи ААА проекти като Mass Effect 4, Battlefield 4 и Dragon Age 3 няма да бъдат издадени за Wii U, тъй като новият и доста мощен Frostbite 3 енджин засега не поддържа конзолата на Nintendo. Нещо повече, Ninty наскоро дори се принуди да изпрати съобщение до милионите Wii потребители, с което пояснява, че Wii U не е някаква подобрена версия или допълнителен аксесоар, а съвсем нова платформа. При това в седмицата, когато конзолата очевидно бе хакната. Жалко наистина…
Същото се случва с PS Vita
Uncharted: Golden Abyss и Gravity Rush бяха доста добри първоначални заглавия, но скоро след това Sony започна да издиша с подбора на игрите за иначе великолепната платформа. Resistance: Burning Skies не бе лоша игра, но очакванията към нея бяха толкова големи, че я провалиха. Call of Duty: Black Ops Declassfied бе откровено недоразумение и пропусна златен шанс да наложи добре познатата марка на мобилната платформа. Напоследък новините за нови PS Vita игри отново изглеждат доминирани от закъснели издания на вече съществуващи заглавия. Така например The Walking Dead може да играете дори на вашия iPad, а Jak and Daxter Collection излезе преди повече от година за PS3, дори без да броим оригиналната PS2 трилогия, която е на цяло десетилетие. Преди края на годината за PS Vita ще излезе и портативна версия на Worms, както и на някогашния инди хит Limbo – забавни игри, но едва ли точно заглавията, които искате да видите на вашата лъскава джобна конзола. Soul Sacrifice на легендата Кейджи Инафуне е добра, но също не оправдава надеждите за супер хит.
Пускането на закъснели игри определено не е нещо, с което може да спечелиш вниманието на геймърите към две крехки платформи, особено когато на хоризонта се задават PS4 и следващият XBOX и мнозина вече си правят сметки за своите бюджети. Във време, в което пазарът като цяло се ориентира към мултиплатформен формат, единствено ексклузивите и онези заглавия, които ползват по уникален начин специфичните особености на една или друга платформа могат да наклонят везните в полза на нейната покупка. Както Sony, така и Nintendo многократно са доказали, че могат да създават чудесни ексклузиви; въпросът е, че трябва да започнат да го правят отново.
С други думи – дайте ни игри!
Автор: Александър Рангелов