by PC Mania
За първи път се сблъсках очи в очи с творчеството на Богдан Русев, когато заедно с Александър Султанов, по-известен и като “Ейдриън Уейн”, двамата пробиха в ИК “Плеяда” с “Варварският бог” и последвалото нейно продължение “Принцът на Алкирия”. Спомням си онова омайно учудване, когато разгръщах първата им книга на книжна сергия във Варна през 1993 г. и числото на епизодите буквално ме хипнотизира: 777 глави, побрани в епичните 337 страници! Като прибавим към тях и многото правила, от които ми светнаха очите, а и огромните карти и възможност да се придвижвам по тях, да, със сигурност бях открил нови и любими мои автори. Няма да крия с какъв трепет се наслаждавах на всяка една последваща тяхна и съвместна книга-игра. След раздялата на двамата, Боби написва съвсем сам “Синът на пустинята” през 1995 г., а след това се вдъхновява дотолкова, че продължава напред в жанра. Днес Богдан Русев вече е написал общо 32 свои книги-игри с общ тираж за всички при повече от 150 000 екземпляра. Припомних си тази статистика, при това отново изненадващо, когато стигнах до финалната страница на последния му роман “Вечен град”, може би, защото след одисеята му в книгите-игри, Богдан успя да напише повече от 15 романа и сборника с “чиста” литература. Като прибавим към това и колко много книги на чужди автори е превел, между които писатели от ранга на Чарлз Буковски и Джон Гришам, и списанията, на които е бил главен редактор, или риалити шоутата, в които е участвал или като сценарист, или като глас зад кадър, картинката става стряскаща. И ето днес, когато Богдан Русев навършва 46 години и вече е дал толкова много интервюта и преминал, врял и кипял, през толкова медийни изяви, ще си позволя отново да му връча микрофона (в случая – клавиатурата) и го каня като гост в младежкото онлайн списание за електронни игри и забавления “PC Mania”. Нека да го поздравим сърдечно и най-после му даваме думата, за да ни сподели повече:
PC Mania: Боби, честит рожден ден и здравей при нас! Тъй като сме сайт за игри, прости ми, че започнах твоето представяне именно с най-първата ти книга-игра, вместо да акцентирам във всяко едно от последващите и буквално стотици неща, които и през всичките тези години са се случили, или са били създадени лично от теб. Така или иначе, нека сега в самото начало на въпросите ни да се върнем отново в онова митично време с ИК “Плеяда”. Колко време с Уейн чакахте да излезе първата Ви книга-игра? Още повече, че подозирам, че тя е била написана още преди да се появи “Замъкът на таласъмите” и всичко последващо от това издателство, но няма как да съм сигурен. Сега, вече почти 30 години от онези години, помниш ли някакви по-ярки детайли, свързани с първия успех, когато от ученик се превърна в тиражиран автор, при това на книги-игри и в жанр, на който вероятно ти самият си утъпкал пътя?
Богдан Русев: Доколкото си спомням, поредността на събитията беше следната. Първо с (бъдещия) Уейн, като ученици в гимназията преди 30 години, прочетохме “Огнена пустиня” на Любомир Николов – първата книга-игра, която излезе на български език. След това прочетохме на английски всички книги-игри, които успяхме да намерим в библиотеката, т.е. общо две или три. И накрая, понеже това не ни стигна, започнахме да си измисляме и пишем наша собствена книга-игра. Предполагам, че в днешно време това щеше да остане на ниво фен фикшън, но тогава звездите бяха подредени по друг начин. Както и друг път съм казвал, ако не беше Уейн, нямаше да започнем, а ако не бях аз, нямаше да завършим. Уейн беше този, който настоя да изпратим ръкописа на “Варварският бог” (който буквално беше ръкопис – епизодите бяха написани на ръка, на отделни листове от тетрадка, хванати един за друг с кламери – общо 777) до ИК “Плеяда”. Според мен това беше пълна идиотщина. Но го изпратихме и оттам ни се обадиха да отидем в издателството, за да подпишем договор с тях. Останалото е история. Един от най-ярките ми спомени е, че с първия хонорар си купихме пишещи машини (модел “Марица 1300Ф”), за да не изпращаме следващите книги написани на ръка…
PC Mania: Нека сега да се спрем на платформата “Storytel” и това, че ти там създаде първия аудио сериал за нея “P.S. Някой трябва да плати”. Замислял ли си се, че от тази платформа могат да се получат страхотни аудио игри, ако просто се запишат предварително всички сцени в книгата, а после слушателят посочва (като избор) какво да чуе и така ще имаме вече първата в света аудио книга-игра, при това в световна платформа като “Storytel”?
Богдан Русев: Не ми беше хрумвало, но сега ми изглежда като най-естественото нещо на света. “Storytel”, четете ли това?
PC Mania: Не мога да не спомена, че ти вече имаш опит с “аудио книги” и още навремето си беше поставил за цел да издадеш “книга със саундтрак”, а после и наистина го направи, когато излезе “Безкрайният път”. Но аз сега си спомням, че в края и на последния трак имаше нещо като Cliffhanger, където историята свършваше в неизвестното, казаха се някакви неща за “война и опасност”, може би, но нищо по-конкретно? Беше ли планувал продължение, или поне нова книга с компакт диск след първата?
Богдан Русев: Идеята ми за “Безкрайният път” беше това да бъде само началото на историята, която да бъде оставена отворена за продължение от самите читатели. За съжаление, не успях да намеря точния формат за това, така че си остана така – само (прекрасното) издание на хартия и аудиотрака към него, който записа Миленита. Понякога си мисля, че така е трябвало да стане и така е най-добре – няма нищо по-хубаво от едно вълнуващо ново начало.
PC Mania: До къде смяташ да стигнеш с “Вечен град” и колко романа си си поставил за цел да напишеш в същия свят? Преди време ние от “PC Mania” лансирахме новината, че актьорът Хенри Кавил се готви да изиграе главната роля в сериала по Netflix “Вещерът” на полския автор Анджей Сапковски в общо 7 запланувани за целта сезона. ТИ имаш ли такива амбициозни планове за д-р Филипова и Бързаков, а също дали скоро ще видим и тази книга в платформата за аудио книги, за да си я слушаме с актьор с дикция и т.н.? Сподели ни и защо търсиш, конкретно в романите си, повече “криминални истории” от типа на “Вечен град”, “Стаята”, “Къщата”, където да се разкрие пъзелът на едно престъпление, вече е традиция при теб?
Богдан Русев: В момента пиша втората книга от поредицата за случаите на д-р Филипова и Бързаков и имам идея за трета и четвърта. Надявам се да продължавам да разказвам истории за тях и за любимия ми Пловдив, както и да чуя/видя тези истории в други формати. Обичам да пиша криминални истории (както и шпионски, каквато е “P.S. Някой трябва да плати”), защото привидните ограничения на един жанр със строги правила ми помагат да остана съсредоточен върху историята, вместо да се фиксирам върху начина, по който я разказвам. А колкото и добре да е написана една книга, ако в нея няма добра история, тя не може да достигне до нови читатели.
PC Mania: Сподели ни набързо писането и превеждането помага ли ти в момент на “пандемия” и въобще как се справяш лично в така печално наложената за всички нас по света ситуация? Доста хора всъщност мечтаят да са в положение като твоето и да се изхранват с писане и преводи, но в същия момент сякаш не си дават сметка доколко изолиран в даден момент трябва да превърнеш сам-себе си, за да успееш да реализираш толкова проекти. В крайна сметка, имаш ли си свой начин, или поне съвет как да пишем успешно в пандемията, когато така или иначе, нямаме какво толкова друго да правим?
Богдан Русев: Първият ми съвет към всеки, който иска да пише успешно в пандемията, когато така или иначе няма какво толкова друго да прави, е много кратък: не го прави. Писането, колкото и банално да звучи, трябва да идва като отговор на непреодолимо желание отвътре, а не като реакция на нещо отвън. Както стана дума по-горе, аз се занимавам с писане от 30 години, а с преводи от около 25 години, и през това време (ми) се е случвало какво ли не. От няколко години насам мога да кажа с благодарност, че имам възможност да се занимавам само с това. Но това не означава, че работата с текстове – свои или чужди – не е работа като всяка друга. Работя всеки ден, дори когато не ми се работи. Но понякога, за час или два, наистина е вълшебно преживяване, в което текстът сякаш се пише сам, а аз го чета пръв, докато се случва.
PC Mania: Нашата среща за днес с рожденика Богдан Русев е на път да приключи, но сега предстои най-интересната част в цялото интервю с писателя! Точно в края ще дадем възможност на Боби да ни разкаже както за по-нови свои проекти и/или замислени нови книги, така и да зададе три специални въпроса до Вас, най-верните му фенове в сайта на PC Mania, дали и доколкото добре познавате неговото творчество. А за всички, които успеят да отговорят правилно на запитванията на Богдан Русев, и ни изпратят точните отговори на редакционната ни поща pisma@pcmania.bg до 29 Декември, на 30 Декември ще участват в нашата новогодишна томбола, от която всички познали в загадките ще могат да спечелят чисто новички книги-игри и други подаръци от нашето онлайн списание. Сега отново даваме думата на Боби с възможност, както да ни сподели свежи новини за новите си проекти, така и да зададе своите три въпроса към Вас – неговите най-верни фенове и читатели в България:
Богдан Русев: През 2022 година ще излезе както “Град под обсада” (втората част от поредицата, която започна с “Вечен град”), така и още една нова книга от мен. Засега ми се иска да запазя повечето неща около нея в тайна, но мога да кажа, че ще бъде невероятна изненада за всички фенове на света, в който се развива действието на “Варварският бог”, “Принцът на Алкирия” и “Магията на мрака”. С този приказен и фентъзи свят ще бъдат свързани и трите ми въпроса към Вашите читатели:
- Колко деца има главният герой от “Варварският бог”?
- Коя е столицата на Естинор?
- Как се нарича биологичният вид интелигентни дребни хищници, прочути с разкошната си мека опашка (и отвратителния си характер)?
Благодарим на писателя и преводача Богдан Русев, за това, че ни гостува, а също така приканваме всички, които досега го познават единствено като автор на книги-игри, да се запознаят отблизо с неговото творчество и отвъд интерактивния жанр. А сега го оставаме да празнува, като се надяваме, че когато има нов повод, Богдан отново ще се срещне с нас, за да ни разкаже и за това! Бъди здрав, Боби, и нека днес повече хора се сетят за теб и така да посегнат към твоите книги, било то игри, романи или други! До нови срещи, приятелю!
