by PC Mania
За най-новите издания на български език в серията „Битки Безброй“ при нас вече стана дума в интервюто с GENY-G и Георги Чунев. Но за нас, и особено, че сме сайт именно за маниашки игри, няма как сега да не отдадем и дължимото на един друг издател в същата серия. Става дума за дългогодишния наш приятел г-н Васил Антонов от ИК „Селекта“, с когото именно днес ще си говорим и отново за книги-игри. И, може би, доста от Вас сега ще си спомнят, че когато ББ/FF започнаха да навлизат по-активно в България през 90-те, именно ИК “Селекта” проби като техният официален издател у нас. Нещо повече, аз лично няма как да забравя най-първата от всички книги-игри в тази серия на български, която започна именно със „Звездолетът Скитник“ на Стийв Джаксън и то още в зимата на 1992! Точно тази лилава и вероятно, най-скромна от всички последвали и хитови книги-игри след нея, даде старта и началото на цялата мания за „Битки Безброй” у нас. Но сега и без повече да се бавим, даваме думата на Васил Антонов и сърдечно го поздравяваме и искрено му благодарим, че ни отдели време и за нас – в онлайн списанието за електронни и видео игри PC Mania:
PC Mania: Васил, здравей, а се обръщаме към теб на малко име, тъй като ти в нашите предварителни разговори ти настоя да е именно така, за което отново ти благодарим! Сега, през 2021, когато погледнеш обратно към 90-те и видиш всички тези свои книги-игри на рафта в твоята библиотека в Бургас, има ли я все още тръпката и сладостта, че всичко това се случи и излезе на български именно при теб и твоето издателство “Селекта”? Тъй като е и възможно въпросът ми да прозвучи риторично, нека да ти го задам и така: през всичките тези години какъв отзив получи от страна на феновете за твоите книги-игри и смяташ ли, че тази серия всъщност е и най-доброто, излизало от западните автори, защото май имаше и български автори у нас и през всичкото това време, през което излиза жанрът?
Васил Антонов: Благодаря, Дамян, за вниманието към скромната дейност на нашето издателство. Разбира се, че когато погледът ми попадне на раздела с книгите-игри от „Битки Безброй“, винаги изпитвам умиление и се връщам с вълнение към началото на 90-те от миналия вече век.
Как започна тази серия? На един международен панаир, май беше в Лондон, попаднах на серията Fighting Fantasy на Стийв Джаксън и Иън Ливингстън, която веднага ми привлече вниманието главно със своята интерактивност. По него време компютърните игри не бяха така разпространени, а тези книги-игри си бяха книжен вариант на тези привлекателни занимания. Осени ме идеята, че биха представлявали интерес за по-младите читатели. Положителна роля изигра и литературната агентка Каталина Събева от агенция „Антея“ – Варна. Тя ни помогна да уредим правата за поредицата.
По отношение на отзвука ми е трудно да отговоря, защото по онова време комуникациите не бяха така бързи и публични. За отзвука съдехме по интереса към заглавията, а той се измерваше с продажбите.
Дали серията е най-доброто от западните автори – иска ми се да мисля, че е така, нямам поглед върху други издания и върху други чужди автори. По-уместно е да се сравни с популярността на българските автори, които, навярно насърчени от успеха на нашите издания, запретнаха ръкави и създадоха чудесни родни произведения. Това сложи началото на манията по книгите-игри в България.
PC Mania: …Васил, прости ми сега, но ще започна още във втория въпрос с най-щекотливото питане, а именно – защо ИК “Селекта” НЕ издаде нито един български автор, а заложи единствено на западните творци? Задавам ти този въпрос, но не просто, за да направя връзка с предния въпрос за авторите, но и да отчета, че точно това с нашенските автори не се случи при теб. Имаше ли причина за това, каква и изобщо, беше ли провеждал разговори и срещи за издаване на българи, или целта ти тогава бе друга?
Васил Антонов: Нямаше никаква нарочна причина да не издадем български автор. Просто, като едно малко издателство, не разполагахме с потенциала да се разпрострем извън набелязаните си планове. А и никой от плеядата български автори не се свърза с нас по този повод, дори още навремето…
PC Mania: Нека сега да се спрем на самата серия при теб и относно именно Битки Безброй на български. Но аз тук се сблъсках с още един парадокс, а точно, че “номерата при подредбата” на книгите-игри на ИК “Селекта” НЕ отговарят на “реда” при издаването на книгите от първата серия на ИК “Пенгуин/ Пингвин”. Например, при британците, първата книга-игра директно е “Магьосникът от Огнената планина”, а втората, защото проверих, е “Цитаделата на Хаоса” (а тя изобщо не фигурира никъде при теб!), а третата е чак “Гората на Обречените” и т. н. При теб пък нещата стартираха със “Звездолетът Скитник” (която е четвърта книга при англичаните), а после излезе и “Гората на Обречените”, и чак след нея най-първата от UK, а именно “Магьосникът” и т. н. Изобщо кой отговаряше за подредбата на книгите в серията и защо, всъщност, не спазихте техния “оригинален заход” от UK?
Васил Антонов: Никога не сме имали амбицията да издадем цялата серия, за да спазваме оригиналната поредност. Имахме свободата да подбираме заглавия, които, според нас, биха представлявали по-голям интерес. Нито пък от страна на авторите или издателство Пенгуин е бил оказван натиск да следваме подредбата. Редът на заглавията беше изцяло по мое усмотрение.
PC Mania: Нека сега да се спрем и на страхотния арт в книгите, дело на “гиганти в рисуването” като един от тях е Иън МакГейк, който по-късно създаде и злодея Дарт Мол в серията Звездни войни на Джордж Лукас. В годините хиляди хора в България обсъждаха и ахкаха по този арт и най-невероятен стил в рисуването и оформлението на книги-игри и изобщо за нас, в България. Но в същия момент, аз много пъти съм се сблъсквал и с изказването “Битки Безброй е ценна именно заради арта, а изборите в нея са детински и от сорта къде отиваш – наляво или надясно”. Аз лично, обаче, въобще не съм съгласен с това твърдение, макар че и отчитам, че за времето, в което са излизали тези книги (още в началото на 80-те в Англия), да, вероятно е нямало как изборите да бъдат и по-сложни. Но, и общо-взето, ти самият лично коя книга-игра от твоите най-много харесваш и одобряваш, и дали ще я посочиш заради “арта”, или… заради “изборите”? В крайна сметка за един издател кое е по-ценното?
Васил Антонов: Да, илюстрациите изиграха голяма роля при избора на поредицата Fighting Fantasy. Те наистина бяха нещо ново за България и запленяваха въображението на читателите. По отношение на това битуващо мнение за „детинския избор“, бих го оспорил. За разлика от всички останали книги-игри, тези от Битки Безброй бяха по-скоро разновидност на board game, защото се играеха със зарчета. Ако случайният резултат от хвърлените зарчета не поднесе вълнуващ момент в развитието на играта, то аз не се сещам какво друго би могло да го предизвика. По отношения на предпочитано заглавие, като че ли клоня към по-сериозната от всички останали книги-игри от онзи период на ИК „Селекта“, а именно „Талисманът на смъртта“. Прекрасни илюстрации и съвсем адекватни „избори“.
PC Mania: Нека сега да се спрем на “залязването на серията” при теб в края на 90-те с последната книга-игра, а именно “Изпитание за Шампиони”. Това всъщност и се оказа и директно продължение на предходната и вече издадена книга “Смъртоносен Лабиринт”, но и двете книги сложиха фактически “край на поредицата”. Ясно е защо в онзи деликатен момент книгите-игри в България въобще спряха да съществуват, но моят въпрос по-скоро е, ако всичко беше прекрасно, с кое заглавие и защо би предпочел да продължиш след “Изпитание”-то? Имаше ли въобще план за още и нови игри след него?
Васил Антонов: Причините за понижения интерес към книгите-игри, както и към печатните издания по принцип, са много и разнообразни. Не ми се иска да се впускам в тяхното разглеждане, най-вече защото едва ли съм достатъчно компетентен. Основният показател обаче беше спадането на тиражите… Книгите-игри се появиха в един период, когато имаше условия за това, когато интересът към тях беше голям. Като всяко явление, тези книги-игри имаха своя пик, който бе последван от спад в търсенето. Иска ми се да изкажа благодарност към хора като теб, които полагат усилия да поддържат това явление все още живо. Радвам се, че и много читатели от онова славно време са запазили хубави спомени за тези произведения, дори бих казал не просто от игрите на „Селекта“, а от всички прекрасни книги-игри и издадени на български и в България!
PC Mania: Васил, за теб знам, че си имаш, освен издателство “Селекта”, така и рекламна къща, но няма да забравя как като дете, четох от теб прекрасните издания на Агата Кристи. А точно сега си спомням, че на един панаир на книгите в НДК, някъде около или през 2000 година, ние се видяхме наживо с ТЕБ и ти ми подари книгата на Майкъл Крайтън “13-тият воин”, благодаря ти за срещата!
Васил Антонов: Е, Агата Кристи си остана нашият trade mark, особено с формата на печатното издание. Когато за пръв път отидохме в печатница и поискахме книгата да се отпечата във формата, наложен от Пенгуин през 30-те години на миналия век, там ни казаха „Такъв формат няма!“ Както и да е, нещата потръгнаха и нашата поредица бе наречена от търговци и читатели „Малката Агата“, за разлика от публикациите на други издатели. За съжаление от доста години вече не се занимавам с активна издателска дейност. Благодаря и аз за тази среща и желая здраве и успех на всички Ваши читатели!
Нашата среща с издателя Васил Антонов от ИК “Селекта” вече е на път да приключи, но не и нашето пътешествие в света на западните книги-игри. Още повече, че след 7 години (от периода 1992-1999), ние вече разполагаме с 14 прекрасни книги-игри в най-яката западна поредица за интерактивна литература и то на български език и издадени, и печатани в нашата родина. За това, със заслужена почит и огромна благодарност към Васил сега и тук, указваме целия и пълен списък с всички публикувани заглавия в серията в България:
ИК “СЕЛЕКТА” в най-хронологичен ред – за периода 1992-1999 г.
Всички книги-игри в серията “Битки Безброй” (Fighting Fantasy):
1. „Звездолетът скитник”, (343 еп./ не са посочени страници) автор Стийв Джаксън/Steve Jackson, оригинално заглавие – “Starship Traveller”, 1983/1992г., худ Питър Андрю Джоунс.
2. „Гората на обречените”, (400 еп./ не са указани страници), автор Иън Ливингстън/Ian Livingstone, оригинално заглавие “The Forest of Doom”, 1983/1993г., худ Малкълм Бартър.
3. „Магьосникът от Огнената планина”, (400 еп./ не са посочени страници), автор Стийв Джаксън/Steve Jackson, оригинално заглавие – “Firetop Mountain”, 1982/1993г., худ. Ръс Никълсън.
4. „Леговището на Снежната вещица”, (400 еп./ 160 стр.), автор Иън Ливингстън/Ian Livingstone, оригинално заглавие – “Caverns of the Snow witch”, 1982/1994г., худ. Гари Уорд и Едуърд Кросби.
5. „Градът на крадците”, (400 еп./ 164 стр.), автор Иън Ливингстън/Ian
Livingstone, оригинално заглавие – “City of thieves”, 1983/1995г., худ Айън МакГейк.
6. „Мечът на самурая”, (400 еп./ 208 стр.), автори Марк Смит и Джейми Томсън/Mark Smith& Jamie Thomson , оригинално заглавие – “Sword of the Samurai, 1985/1995г., худ. Алън Лангфърд.
7. „Храмът на ужасите”, (400 еп./ 152 стр.), автор Иън Ливингстън/Ian Livingstone, оригинално заглавие – “Temple of Terror”, 1985/1995г., худ. Бил Хюстън.
8. „Боец на колела”, (380 еп./ 164 стр.)– в книгата са дадени данните на „Храмът на ужасите”
9. „Демони от дълбините”, (400 еп./ 160 стр.), автор Стийв Джаксън/Steve Jackson, оригинално заглавие – “Demons of the Deep”, 1986/1996г., худ Боб Харви.
10. Командир на роботи” ,(400 еп./ 160 стр.), автор Стийв Джаксън/Steve Jackson, оригинално заглавие – “Robot Commando”, 1986/1997г., худ. Гари Мейс.
11. „Космически убиец”, (400 еп./ 160 стр.), автор Андрю Чапмън/Andrew Chapman, оригинално заглавие – “Space Assasin”, 1985/1997г., худ Джефри Синиър.
12. „Талисман на Смъртта”, (400 еп./ 160 стр.), автори Марк Смит и Джейми Томсън/Mark Smith& Jamie Thomson , оригинално заглавие – “Talisman of Death”, 1985/1998г., худ Боб Харви.
13. „Смъртоносен лабиринт”, (400 еп./ 155 стр.), автор Иън Ливингстън/Ian Livingstone, оригинално заглавие – “Deathtrap Dungeon”, 1984/1998г., худ. Иън МакГейк.
14. „Изпитание за Шампиони”, (400 еп./ 138 стр.), автор Иън Ливингстън/Ian Livingstone, 1986/1999 оригинално заглавие “Trial of champions”, худ. Brian Williams.
