Една бизнес дама в света на видео игрите

Днес стартираме рубриката си “Интревю”, в която ще Ви запознаваме с интересни хора от света на видео игрите в България и света, легендарни автори от историята на медията и профита в света на технологиите. Избрахме да започнем с Гергана В. Грънчарова, съсбственик на Incineration Productions – една от най-бързоразвиващите се компании за видео игри на българския пазар.

Гергана е носител на доста престижни награди в България и по света. Можем само да споменем: “30 под 30”, Forbes Европа и България; Гергана е номинирана и избрана за един от трите полуфиналисти в категорията за Най-влиятелната жена в стартъп екосистемата на България; “40 под 40” на Дарик Радио ; “Eдна от 100-те най-обещаващи и бързо развиващи се компании в Европа” и прочие. Ето какво любезно сподели тя с читателите на PC Mania:

Заглавието ни е ,,Една бизнес дама в света на игрите“, по този повод ще те питам, кога се срещна с тях за първи път?

В сравнение с повечето хора от гейминг индустрията, бих казала, че съм се срещнала с видео игрите късно – била съм на 9 – 10 години. Именно тогава получих, като подарък, първия си компютър. Спомням си, че на него бяха инсталирани три игри – The Sims 2 с няколко експанжъна, Warcraft 3 и GTA: Vice City. Въпреки, че дадох няколко шанса на Warcraft 3, по онова време изобщо не можа да ме грабне. Правя уточнението, че тогава знаех единствено немски език и изобщо не разбирах, какво трябва да направя в тази игра, освен да сека дървета, да събирам ресурси и от време на време “да се бия с лошите”. По друг начин стоеше въпросът с GTA: Vice City – грабна ме изключително бързо и трудно се отделях от компютъра без да завърша още една мисия, след това още една мисия и т.н. Превъртях я за отрицателно време. Последва и страстта ми към The Sims. 

Междувременно мои съученици започнаха да ходят в близък до училището ни компютърен клуб. Играеха на Half-Life. Спомням си, колко усилия положи един мой съученик, за да ме научи да се целя сравнително точно. Търпението му се отблагодари и скоро бях един от най-ценните играчи в “отбора”. След това започнах да играя и Counter-Strike вкъщи. 

Разбира се, играла съм и на много други игри. Във времето съм имала гейминг конзоли на SEGA, Game Boy на Nintendo. Един от най-близките ми приятели имаше PlayStation 2, на който прекарвахме доста време, но от всички игри, на които играехме, си спомням единствено Disney’s Tarzan Untamed.

След това последва дълъг период, в който изобщо не съм се интересувала от видео игри. Завърнах се към гейминга на 22 – 23 години,  когато преоткрих страстта си към action-adventure жанра. Няколко години след това с Юрий създадохме Incineration Productions.

Логично следва въпросът какво те впечатли толкова в игрите, че след години те да се превърнат в твоя професия?

Звучи странно, но бих казала, че е съдба. Под една или друга форма игрите винаги са били неизменна част от живота ми. Малко хора знаят, но след 12-ти клас исках да уча една единствена специалност в УНСС и за ужас на родителите ми, ако не ме бяха приели там, нямаше да запиша бакалавърска степен. В крайна сметка, изкарах отличен и ме приеха на първо класиране. Факултетният ми номер съвпадаше с датата на рождения ми ден и любимото ми число. И не, не си ги избираме сами.

По време на следването ми в УНСС, срещнах невероятни преподаватели, на част от които бих искала да дам кредит – доц. д-р Ангел Марчев Младши и проф. д-р Ангел Марчев Старши. Те ни преподаваха по бизнес, управление и финанси чрез метода на игровизацията. Този стил на преподаване се различаваше изключително много от стандартното изнасяне на лекции и упражнения и това, което ми направи впечатление, беше високата ангажираност на целия поток по време на занятията и отличните резултати, които постигахме на изпитите. Сякаш наистина бяхме готови да създадем и управляваме свой собствен бизнес, когато завършим. И така и направих – създадох първата си компания, на 21 години, която днес може да бъде открита под бранда LeadersPlay. В LeadersPlay предоставяме мобилни и настолни игри, както и офлайн обучения за деца и младежи в сферата на предприемачеството, финансовата грамотност и социалните умения, базирани на различни игрови елементи и методики.

Две години преди създаването на LeadersPlay, животът ми се завъртя по такъв начин, че получих пълна стипендия за обучението си във ВУЗФ и записах там успоредно втората си бакалавърска степен. Все още си спомням късния следобед през 2015 година – точно след като бях приключила с петия си изпит в рамките на два последователни дни и се прибирах с огромна усмивка към вкъщи, устремена право към леглото. По пътя ми звънна Ангел Марчев Младши и ми каза, че има свободен билет за мен за Sofia Game Jam и да тръгвам веднага натам. Не знаех какво е това, типично в мой стил му зададох 100+ въпроса, за да разбера, кое е това нещо, което очевидно ще предпочета вместо леглото и в крайна сметка прекарах следващите три дни в НДК, създавайки първата видео игра в живота си.

След Game Jam-a Юрий заминава за Дубай, където работи и живее близо две години. Решава да се върне в България, за да работи за бизнес, който има кауза. В същия месец, аз пуснах първата обява на LeadersPlay за Unity Game Developer и се запознахме. Две години по-късно с Юрий създадохме Incineration Productions и се оказа, че заедно с него и нашия арт директор Георги Цанов сме едни до други на общата снимка на изданието на Sofia Game Jam 2015.

Примерите са десетки.

Бих казаала, че Incineration Productions e моят най-голям урок в живота. И се надявам да извлека позитивите по пътя. Разбира се, дори да не вярваме в “случайностите” и “съдбата”, то ако мога да направя едно заключение, би било нещо от типа на: “Не си удряй главата в стената, когато вратата до теб е отворена”.

Всеки има любимо устройство, на което играе – кое е твоето?

Ако днес трябва да избера едно единствено гейминг устройство, на което да играя до края на живота си, не бих се колебала, и бих избрала категорично PC. Изборът ми е чисто практичен – мощност на устройството, разнообразие от стари и нови заглавия. 

За щастие, едва ли в момента правя толкова сериозен избор, така, че смело бих казала, че едно от устройствата, което ми е най на сърце, е PlayStation. Разбира се, през годините конкретната серия PlayStation се сменя, но изборът ми се дължи на положителните емоции, извън гейминга, които устройството ми носи. Представям си широкия, обзаведен и подреден от мен хол, тематичната, според сезона, декорация, аромата на свежи цветя, светлината, която влиза от прозорците,  удобния диван, големия телевизор, уюта и човека / хората около мен. И да, дори да играем мултиплеър игра, или просто се редуваме, в опити да убием финалния бос на някой тегав action adventure, чувството на удовлетвореност и пълнота е някъде в тази стая. Сходна е и ситуацията в офиса, когато сме се наредили около дивана и играем и/или тестваме дадена игра. Има споделеност. Компютърът ми е забит в ъгъла на стаята и ми разкрива гледка към стената. Просто не е същото.

Какви игри играеш и как правиш избора си, следиш определена серия или жанр или даваш шанс на нови заглавия?

Когато става дума за лично забавление, категорично се спирам на игри като Dark Souls 2 и 3, Devil May Cry 5, Bloodborne, Sekiro: Shadows Die Twice, God of War, включително God of War 3, Nier:Automata, Hellblade: Senua’s Sacrifice, Diablo 3, Doom Eternal и т.н. Няма как да не спомена и игри като Red Dead Redemption 2 и Ghost of Tsushima. 

Когато става дума за игра с приятели и/или колеги – опитвам различни жанрове – през Mortal Kombat и Tekken, към Gran Turismo и Need for Speed до кооперативни, пъзел игри.

Когато става дума за проучване, свързано с работата ми – например, използвани гейм механики, геймификейшън елементи, ачийвмънти и т.н. в дадена игра, тогава не си поставям ограничение в жанра. Играя всичко от мобилни игри и игри за виртуална реалност, през вечните класики във видео игрите, до най-новото, което излиза на пазара.

Как се срещна с PC Mania като медия и има ли тя някакво влияние за твоето развитие като професионалист в сферата, в която работиш?

Срещнах се с PC Mania още през времето, когато издаваше ежемесечни броеве на списанието си. Въпреки, че тогава аз имах съвсем различни интереси, ясно си спомням как съм била горд притежател на 2-3 броя. Всички около мен в компютърния клуб си купуваха списанието и обсъждаха написаното вътре.

Един от въпросите, които задавам на интервю за работа в нашето студио за разработка на видео игри Incineration Productions, е именно, какво е запалило дадения човек, да стане част от гейминг индустрията и да започне работа в нея. Почти всички споделят спомени за игрите от детството им, както и за прочетеното в PC Mania от този период.

Бабата на моя съдружник Юрий, например, му е купила брой на PC Mania, заради корица на списанието, на която е имало “много як герой”. Това е бил и първият му досег до тези издания. Юрий ми е споделял, че PC Mania, е била като прозорец за света на игрите за него, защото подобна информация, е била трудна за намиране. В общи линии, бих казала, чe ако нямаше PC Mania през онези години от края на 90-те, най-вероятно днес нямаше да има и Incineration Productions. PC Mania е била неизменна част от живота на Юрий и го е вдъхновила да създава свои собствени игри.

Днес, PC Mania, е страхотен и лесно достъпен източник на информация за гейминг индустрията в световен план.

Нека бъдем малко по-любопитни. Казахме “бизнес дама” – смея да твърдя, че това не е само опаковка при теб, а твоята същност – как извървя пътя от ентусиаст-предприемач до собственик на студио за разработка на видео игри и лидер в класациите на Forbes?

Вярвам, че всеки един човек има своето призвание и трябва да положи целенасочени усилия, за да намери онова специфично нещо, което “пали” душата му. Звучи лесно, дори романтично, но има хора, които са затънали до такава степен в ежедневието и рутината си, че никога не успяват да открият правилния кариерен път за тях. Истината е, че за мен никога не е съществувал път, различен от предприемачеството. За щастие, аз винаги съм знаела това, и съм благодарна, че трудните моменти през годините, са ми показали истинската ми същност. Имала съм изключително тежки периоди на пълно физическо и психическо изтощение, но нито за миг, през главата ми не е минала мисълта да се откажа и да си намеря “сигурна” работа. 

Не мисля, обаче, че предприемачеството е за всеки. Да, медиите ни представят постигнатите успехи на хората, които следим, но рядко тези хора споделят най-черните и болните си моменти по пътя към този успех. Типично по български, има хора, които си казват: “Щом той/тя може да постигне това, значи и аз мога.” Но често действителността е съвсем различна. Според мен, предприемачеството, в своята най-голяма същност, е съвкупност от личностните умения на съответния човек и чак след това, начинът, по който той/тя управлява своя бизнес.

Аз смятам, че пътят пред мен все още е много дълъг, но вярвам, че ежедневно правя своите стъпки в правилната посока. Както обичаме да се шегуваме в офиса: “за overnight success, са необходими има – няма 10 години упорит и целенасочен труд”. Така, че най-доброто тепърва предстои.

Занимаваш се с предприемачество и наистина си заразителна в тази посока, аз самият съм много впечатлен и повлиян от теб – как го правиш и какво искаш да кажеш на хората, които искат да имат свой бизнес в тези трудни времена?

Ако са напълно сигурни, че искат да създадат и развият собствен бизнес и знаят истинската причина за това – например, имат лична кауза, за която искат да се борят, това е тяхното призвание и т.н., а не го правят, защото е “модерно”, бих ги посъветвала да се въоръжат с търпение и да мислят глобално. 

На първо място, в България е евтино да се греши, затова и ги съветвам от ден 1 да продават на подходящ, за тях, пазар в чужбина – нека валидират идеята си там, а да разработват продукта си тук. Както и да звучи това, на второ място, бих ги посъветвала да поставят, както ключови фактори, чрез които да измерват успеха на бизнеса си, така и ключови фактори, чрез които да измерват неуспеха му – по-добре да се разделим с един неуспешен бизнес навреме, отколкото да работим и да инвестираме в него с години. И на трето място – да не спират да работят върху самите себе си и върху изграждането на личностните им умения – устойчивост, адаптивност, ефективна комуникация, работа в екип, продажбени умения, отговорност, целенасоченост, както и умения за пълноценна почивка след приключване на работния ден. 

В крайна сметка – нека да опитат. А ако се окаже, че предприемачеството не е за тях, нека да не се обвиняват и да продължат напред. Никой не може да им вземе натрупания опит.

Можеш ли да ни разкажеш накратко за твоето студио Incineration Productions и за проектите, над които работите? Какво ново ви предстои?

Incineration Productions е едно от най-бързо развиващите се и прогресивни гейм студиа, създавани през последните години в България. Дейността ни е фокусирана предимно върху разработката на собствени видео игри, включително и такива за виртуална реалност. Все по-често, като допълнение на това, извършваме и аутсорс услуги, свързани с разработката на така наречените “serious games” в сферата на виртуалната реалност. Работим по изключително иновативни проекти в световен план, с които определено се гордеем.

Създадохме компанията към края на 2018 година. Първият проект, по който започнахме да работим, е story-driven dark fantasy action-adventure играта ни Third Omen. Тъй като се стремим да изкараме български ААА проект, очакваме Третото знамение да бъде пуснато в продажба към края на 2022 година. За сметка на това през 2020 година изненадахме всички наши последователи с публикуването на две игри за виртуална реалност – SpellPunk VR  и A Very Bad Christmas Eve. И двете ни игри за виртуална реалност могат да бъдат закупени от Steam и Viveport, както и да бъдат играни в почти всеки VR клуб по света. Достъпни са за Valve Index, сериите на HTC Vive и Vive Cosmos, сериите на Oculus Rift, както и за сериите на Oculus Quest през Oculus Link.

През 2020 година постигнахме невероятни международни успехи, а в началото на 2021 година обявихме, че вече сме официален партньор на Sony PlayStation. През тази година предстоят огромни новини и проекти, но все още не мога да говоря публично за тях. Следете ни, възможно е, да ви изненадаме приятно.