by PC Mania
Запознайте се с Дейзи Патън – българската поетеса и илюстратор, с мисия на трибун за детското поетично перо. За нейната Facebook страница, за решението й да се завърне завинаги в България, след 25 години живот в Йоханесбург, и за житейския път на имигранта, обичащ родното слово, четем в това интервю…
Както отлично знае вече уважаемият читател, настоящата рубрика на онлайн списанието за електронни и видео игри PC Mania си поставя за цел да представи добрите български примери в света около нас. Днешният ни събеседник със сигурност е знаков пример за подражание на не едно поколение. Творецът Дейзи Патън е създател на прекрасната Facebook страница “Детско творчество и поезия за деца”, която е с повече от 100 000 последователи от българи по целия свят. През 1996 година тя се установява в далечен Йоханесбург, Южна Африка, където живее и твори до месец март тази година, когато решава, заедно със съпруга си, да се завърне в България. 25 години творчество извън страната, но с мисъл за нея, чрез поезия на родния език, не са малко време за да демонстрираш обичта си към “език свещен на моите деди”. През всичките тези години Дейзи не спира да доказва творческия си талант, пишейки стихове, създавайки поетични послания в колажи и видеоклипове, споделени в мрежата. И продължава да го прави. Нещо повече, освен участник и носител на награди от литературни конкурси, Мис Дейзи като истински фалантроп винаги е подкрепяла децата и младежите на България в техните първи изяви и участия по света, без да парадира с помощта си, за разлика от доста известни българи с фондации за талантливи деца. В своята страница в социалната мрежа тя и до днес дава трибуна на младите таланти, насърчавайки техните опити да създават лично творчество под формата на поезия и проза. Освен това, поетесата с български корен запознава младите с българските класици, поети и писатели, чиито цитати от произведения се предават като свещен завет и на българчетата от диаспората ни в чужбина. Вече е време да й дадем думата в PC Mania и да я поздравим сърдечно за избора да се завърне на родната “земя, като една човешка длан”:
PC Mania: Г-жо Патън, чест и почитания, че днес гостувате на страниците на онлайн медията ни. Със сигурност най-интересният за Вашите, а и за нашите читатели ще е въпросът как и кога Дешка Михайлова се превърна в Мис Дейзи, но не дамата от фамозния филм “Да возиш мис Дейзи”, а поетесата Дейзи Патън? Това творчески псевдоним ли е, или действително по този начин се обръщат към Вас в Йоханесбург, където сте живели четвърт век със семейството си? И като инициатор на групата „Приятели в поезията“, как мислите, знаят ли Ви в България като Дейзи Патън, или в творческите среди тук сте позната с родното си име?
Дейзи Патън: Първо, искам да благодаря за поканата да гостувам на Вашето списание РС Mania. Харесвам начина, по който ми задавате първия въпрос и ще Ви отговоря с удоволствие. Някои от роднините и приятелите ми се обръщат към мен с родното ми име, други, както на тях им харесва – Диди, Деси, Деши… В Южна Африка бях Дейзи Патън, което бе по-лесно за произнасяне от английско-говорящите там. По-късно реших,че ще бъде моят творчески псевдоним и така вече ме познават всичките ми приятели в поезията.
PC Mania: В предварителния ни разговор споделихте, че сте майка на две пораснали деца и сте дарена с две прекрасни внучета, на 9 и 3 години. Усеща се как любовта към децата, която струи от Вашата ФБ страница, е родена от пламъка на семейното огнище. В този ред на мисли, правилно ли ще е предположението ни, че появата на страницата “Детско творчество и поезия за деца”, преди 9 години, съвпада с първото проплакване на бял свят на първородното внуче и Вие му правите подарък по този уникален и много креативен начин? Расте ли детското творчество и поезията за деца, заедно с Вашите внуци?
Дейзи Патън: Появата на Facebook страницата „Детско творчество и поезия за деца” беше плод на дълго обмисляне как да я направя така, че наистина да буди интерес в пoдрастващото поколение от най-малките до юношите. А раждането на първия ми внук Стефан само ускори този процес. Радостта от факта, че съм баба на две внучета и любовта ми към тях е отразена в стихове, които съм им посветила. „Детското творчество и поезия за деца“ расте не само като FB страница в интернет пространството, но и като реалност. Организират се конкурси за поезия от млади автори, за рисунки с различна тематика по училищата из цяла България. Следих тези мероприятия с години отдалече и се изпълвах с гордост, „докосвайки се” до талантливите изяви на нашите български деца! Постиженията на някои от тях имат международен успех, а моята мисия беше, тя и до днес е такава, да ги популяризирам при мен и на моята страница в социалната мрежа.
PC Mania: Занимавали сте се дълги години с деца в Южна Африка, а всеки път през отпуски и ваканции, когато си идвате в България, посещавате училища и детски градини, читалища и библиотеки, за творчески срещи с най-младото поколение. Но не творите само за децата, а част от Вашата поезия носи клеймото на женското начало, дамската емоция, на еротичния сантимент, както в блога Ви, така и в личната ФБ страница „Поезия Дейзи Патън“. Любовната лирика вероятно е посветена на човека до Вас, с когото сте преживели радости и грижи, щастливи мигове и житейски неволи в семейното гнездо. Съпругът Ви, Антъни Патън, е ирландец. Той също ли е творец и знае ли български език, за да разбира смисъла на вълшебните Ви стихове, посветени на него, на Вашите деца и на внуците? Как смятате, има ли нещо общо между българите и ирландците, по което си приличаме, или отликите доминират? А между българите и южноафриканците? Живеейки толкова години в столицата на ЮАР, какво Ви липсваше най-много от родния край, освен бозата, която Вие сама сте си произвеждали толкова далече от дома?
Дейзи Патън: В Южна Африка съм гледала деца, да. Никога няма да забравя едно българско дете Горан, което сега е голямо момче – студент, гордост за родителите си, а също и за мен. Във връзка с посещенията ми в детските градини, идвайки си в България през годините, имам незабравими спомени като един от тях е свързан с посрещането ми през 2017 година от група деца в библиотека на град Шумен, организирано от една детска учителка, голям педагог, отдаден изцяло на благородната си професия Галина Кънева. При други мои посещения и срещи с деца в детски градини, или дори на улицата в моя роден град, съм раздавала /подарявала/ първата си детска книжка „Най-любимото нещо”. Тази книжка не беше комерсиална. Паралелно с детското творчество, пишех и пиша поезия, в повечето случаи социална, в която отразявам борбата между доброто и злото, болките и несгодите на българина в днешно време и прочее. Любовната ми лирика има един „Главен герой” – моят съпруг Антъни Патън. Да, той е с ирландски произход. Опитва се да учи нашия език, който никак не е лесен, но донякъде успява да се справя, особено сега, когато вече живеем в България. Със съдържанието на стиховете, които съм посветила на него, е запознат, но истината е, че повечето от тях в превод на английски не звучат толкова лирично. Антъни не е творец, но дълбоко цени и уважава моята амбиция да рисувам, да пиша, да се развивам и е моята истинска муза. В Южна Африка той създаде за мен прекрасни условия да правя това. Ирландците и българите си приличаме доста и по много неща. Едни от тях са силното чувство за хумор и гостоприемството, разбира се, има и много други прилики. Има обаче и една голяма разлика! И тя е в борческия, непримирим дух, който е присъщ на ирландеца, който се възправя докрай за справедливост, жертвайки абсолютно всичко, за да може тя да възтържествува! Общото между българите и южноафриканците е в семейните традиции, любовта и грижите към децата. От родния край най-много са ми липсвали приятелите, които наричам „мое богатство”. Споменавате бозата, да, липсваше ми и тя, затова я произвеждах там и далеч от моята родина, но пък си беше типично българска като вкус и наслада…
PC Mania: Няма да е никак пресилено да се каже, че феновете Ви могат да открият в мрежата стихове “за всеки повод”. Най-любопитното обаче е, че превръщате поетиката си в произведение на изкуството. Този факт не остава незабелязан и на събитието „Кръстопът на изкуствата“, където като гост правите презентация на новото си творчество, посредством информационните технологии. В случая, иновативно решение е да визуализирате голяма част от стиховете, чрез Ваши илюстрации в стила „футуризъм“ или чрез колажи, които ползвате за фон на поезията си, представена в цикъл от видеа в канала Ви в YouTube. По този начин не само въздействието е по-силно, защото читателят се превръща и в зрител, но и самият стих става триизмерен и като че ли оживява. Музиката допълнително засилва впечатлението за различна мултимедийна чувственост. В тази връзка да разбираме ли, че за Вас пълното потапяне в стиха е важно и то предполага включването на всички сетива с цел достигането на катарзис, чрез приемане на посланието под формата на текст, картина и звук? Или по-скоро използваният подход е насочен към по-младежката аудитория, а Вие си оставате привърженик на класиката „стих върху белия лист“?
Дейзи Патън: Не зная как точно да отговоря на този въпрос, но нека накратко да се опитам. Когато пиша стихове, необяснимо защо, дълбоко в мен звучи музика, а в очите ми – сълзи! Може би, защото съм чувствителна натура и се потапям с всичките си сетива там в дълбокия океан на творчеството… Малко са стиховете ми върху белия лист, но уважавам класиката, както уважавам и се прекланям пред такова творчество като поезията на моя кумир – поетът Райчо Русев /Райсън/ – типичен представител на класиката „стих върху белия лист”. Но истината за мен е, че самата аз творя предимно в Мрежата.
PC Mania: Популярна е максимата “Човекът е човек, когато е на път”. Вие сте пътешественик по душа и сърце, обичате туризма и да почивате сред природата, като местата често описвате в творбите си за различни конкурси, например националния конкурс за пътеписи „Неизвестната България“. Знае се фразата на Алеко Константинов “Опознай Родината, за да я обикнеш”. И в този ход на мисли, има ли място в България, което не сте посещавали и планувате да го видите в скоро време? А коя Ви е любимата дестинация по света? И понеже туристическото ходене е вид спорт, тук е моментът да споменем, че Вие сте създател и на фитнес програмата „UPROOTICS . Ще ни разкажете ли малко повече за нея и за Вашето студио в Йоханесбург, където сте я практикували редовно?
Дейзи Патън: Ах, това е болното ми място! За съжаление не съм опознала напълно Родината и имам желание да посетя още много места. Дано имам тази възможност в бъдеще. Нямам конкретен план, но ще започна от Перперикон. Участието ми в конкурса ”Неизвестната България” беше провокирано от издателката и небезизвестната Камелия Мирчева. Приживе тя беше моя голяма подкрепа и приятел в творчеството, накара ме да повярвам, че мога да се справя и с пътеписа. Да почива в мир прекрасната й душа! Нямам любима дестинация по света. Според мен, светът е пълен със забележителности от всякакъв характер и няма значение къде ще бъда в един момент, защото винаги ща ми бъде интересно да видя и да науча нещо ново. Обичам спорта от дете и никога не съм спирала да се занимавам с любимата йога и гимнастиката. В Йоханесбург наистина имах домашно студио, в което практикувах създадената от мен фитнес програма ”UPROOTICS”, което означава изкореняване, в този случай на излишни тлъстини. И това обяснява достатъчно, нали? Резултатите, постигнати от трениращите при мен ме правеха повече от щастлива! Момичета и жени на всякаква възраст успяваха да се справят с наднорменото си тегло без диети, без химия за отслабване и т.н.
PC Mania: Следващият въпрос е за Вашия роден град Стара Загора, който от десетилетия е люлка на творчески натури у нас. През годините липсваше ли Ви родната стряха, отдалечена на толкова километри от континента Африка? А липсва ли Ви тя сега, имайки предвид, че в момента живеете с Вашия съпруг в Бургас, в квартал “Сарафово”? Кое от двете места бихте нарекли “у дома”, а и защо? И моля, споделете мнението си, относно носталгията на българския имигрант – тя мит ли е, или дори след четвърт век си остава и не дава покой, докато човек не се завърне в родината, която толкова години е чувствал, че го вика, търси и чака?
Дейзи Патън: Горда съм с моя роден град Стара Загора – градът на поетите, правите улици и липите! В този град мина по-голяма част от живота ми. Той ще остане завинаги моето „ у дома”, а причината да сменя местоживеенето са моите внучета, които пък са родени и живеят в Бургас. Носталгията! Тя не е мит! Просто има българи, които не са достатъчно искрени да си я признаят! Срещала съм такива в Южна Африка. Говорят, че никога не биха се върнали да живеят в Родината, а дълбоко в тях има болка и неудовлетвореност от живота в чужбина, макар да са успели да имат почти всичко там… Има една приказка: ”Домът е там, където е сърцето”, а къде може да е сърцето на един българин? Разбира се, в България! Носталгията е страшно нещо! 25 години нито един ден не преживях, без нея…
PC Mania: Ваши стихове са преведени и публикувани в чуждестранни издания, като например в Руския алманах за проза, поезия и публицистика „Нов Елисейски литератор“. Интервюирал съм през годините и други български творци извън граница, популяризиращи чрез изкуството си българщината, родното слово, бит, култура и история. И никога нито един не сподели за получено съдействие от страна на държавата ни. При Вас по същия начин ли стоят нещата, или сте свидетел на промяна в сферата, чрез подкрепа от ръководни органи и институции в родината, милеещи за българите в чужбина и желаещи децата на имигрантите ни да знаят и помнят българския език, традиции, обреди и обичаи? Кое повече тежи, неглижиращото отношение към просветителската дейност, или “широко затворените очи” пред мисията Ви безвъзмездно да давате поле за изява на детския талант?
Дейзи Патън: Като става дума за съдействие, да си призная, никога не съм търсила такова. Сама си организирах среща с родните ни писатели и поети, чието творчество познавах само от интернет пространството и исках да се срещнем с всички тях наживо. Мечтата ми се осъществи. Благодаря на съдбата, че имах няколко творчески срещи с поети в София, изпълнени с емоции и приятелски разговори. Сега те са част от живота ми. Това ми стига. Няма такива органи и институции в Родината, милеещи за българите в чужбина… Децата на имигрантите, няма значение къде по света, говорят нашия език в домашна обстановка, но навън не си позволяват. Жалко, че много от тях, родени навън не знаят да четат и пишат на български. Аз лично в Южна Африка съм учила такива деца, на нашето четмо и писмо. Но има и нещо хубаво все пак за българските деца в чужбина. Сдружения на българите организират провеждането на празници на славянската просвета и култура, 24-ти Май, в които наши деца изнасят рецитали, пеят нашенски песни, играят нашенски народни хора, толкова е красиво! По отношение на мисията ми да давам безвъзмездно поле за изява на детския талант, мисля, че истинската любов към децата се изразява най-вече в некомерсиалната цел за подпомагане на тяхното развитие и усъвършенстване на талантите им.
PC Mania: Като човек с активна гражданска позиция, Вие със сигурност желаете реформи, а и трансформация на обществените нагласи, за да се стигне до качествени и ефективни промени на средата. Има ли творба на Ваше откритие, сред децата-поети, чиято публикация от Вас във ФБ групата е довела до промени в ситуацията, чрез силен обществен отзвук? Или може би не е било само едно социалното произведение? И като цяло, приемате ли за валидна тезата, че поезията може да спомогне за разрешаването на важни обществени проблеми?
Дейзи Патън: За съжаление, макар и да съм с активна гражданска позиция и да желая реформи, и трансформация на обществените нагласи, нищо не мога да направя, освен да не губя вяра в постигането на качествени, и ефективни промени на средата. Тук искам да вмъкна нещо, което се отнася за ролята на родителското възпитание! Тази година работих като администратор в един от хотелите на Слънчев бряг и съдбата ме срещна с едно уникално дете от град Пловдив, гост на хотела с родителите си. Александър Стоянов Русков на 6 години; в проведения разговор с него ми демонстрира познания от българската история, рецитира стихове на Иван Вазов, Христо Ботев и още поети. Неговият кумир е най-големият българин от всички Васил Левски. Бях изумена и развълнувана до сълзи не само от познанията му, за които родителите му имат заслуга, но и от патриотизма, и родолюбието на това малко българче! Има не само една творба на мое откритие сред децата-поети, със силен обществен отзвук. Става дума за творбите на Давид Мавродиев, който просто „взриви” моята Facebook страница със стиховете си „Изповед”, ”Памет вечна”, ”Балкана да чака остана”, ”Да си будител днес”, ”Акростих” – посветен на Христо Ботев, „В началото бе словото” и други стихове. Мое мнение е, че поезията може да спомогне за разрешаването на важни обществени проблеми. Защо мисля така? Защото е доказано с времето, че нашият народ е имал духовни водители в трудни времена, чиято поезия е давала сила и вяра в победата над злото: Ботев, Вазов, Вапцаров и всички останали наши големи поети. И сега народът има нужда от такива водители, чието оръжие е перото!
PC Mania: Срещата ни с Дейзи Патън е на път да приключи в електронното издание PC Mania, за да продължи с ново вдъхновение в социалната мрежа, сред домакинството на нейната чудна страница „Детско творчество и поезия за деца“. Ако в този момент деца четат настоящото интервю, те вече знаят, че изпитват ли необходимост стихоплетните им опити, като прощъпулник в поетичния свят на музите, да бъдат споделени и разпространени, достигайки до по-голяма читателска аудитория, то в лицето на г-жа Патън те вече имат истински приятел, закрилник и ценител на творческите им способности. Дейзи Патън не само публикува детските стихове, а и ги визуализира, добавяйки им от магията на илюстрациите си или рамкирайки ги в омайни колажи. На самия финал на срещата, пожелаваме на госта ни крепко здраве и си позволявам да попитам мис Патън как й се отразява морският въздух с бургаския бриз, храни ли местните чайки и гларуси, разхожда ли из Морската градина своите внуци, както и какво ново й предстои занапред у нас?
Дейзи Патън: Благодаря на списание PC Mania за хубавите пожелания! Уверявам Ви, че се чувствам прекрасно на родна земя, че когато се разхождам из морската градина и по брега на морето, вдишам дълбоко всяка глътка въздух, казвайки си, че няма по-голяма щастие от това да живееш в Родината си! Използвам възможността и аз да Ви пожелая здраве, и още много успехи на високо-професионалния екип на списание PC Mania!
Малко са сладкодумните ни гости, отговарящи на нашите въпроси по толкова увлекателен, непринуден и емоционален начин, ярко въздействащ и галещ сантименталната струна в душата. Благодарим най-сърдечно на Дейзи Патън, че отдели от личното си време и го сподели с читателите на PC Mania! С искряща вяра за подкрепа на добра кауза, днес дадохме гласност на нейното слово в онлайн списанието ни. Защото добрите примери са като детските приказки – заслужава си да бъдат разказани, да се знаят и помнят, за да се вземе поуката и да се следва посланието. Има надежда, щом ги има и безкористните хора. Разделяме се с Дейзи Патън, ала мислено оставаме в нейния вълнуващ свят на трите поетични музи, Калиопа, Ерато и Евтерпа. До нови вълнуващи срещи от нас и нашия екип!
