by PC Mania
Да оставиш 30-годишна кариера в Холивуд, за да се върнеш в България и да създадеш мястото, в което героите от игрите се раждат… Безценно!
С настоящата най-нова рубрика в онлайн списанието ни за електронни и видео игри, PC Mania си поставя за цел да намери и представи добрите примери за подражание сред нас. Има ли ги изобщо – сега бихте ни попитали Вие – и по какъв критерий ги определяте? Хубавата новина е, че да, примерите действително съществуват и не са малко. Още по-ценното е, че няма нужда такива да се търсят надалеч. Защото, сам по себе си, един добър пример не е достатъчен, ако се налага да бъде издирван някъде по света. Той следва да е вече някъде около нас, за да може и ние, на свой ред, да го последваме. А точно днешният ни гост е един от хората, които се открояват и бихме искали с внимание да изтъкнем на преден план неговия личен пример. Съвсем не случайно стартираме новата рубрика именно с него, но кой всъщност е Антони Христов?
Гостът ни е инициатор на ARC Academy в София – мястото, където творците израстват в професионалисти, а героите от игрите – оживяват. Антони Христов е български творец, който цели 18 поредни години е художествен директор в студио “Пиксар” на Уолт Дисни, финансирано от съоснователя му и мажоритарен акционер Стив Джобс. Въпреки успешната кариера в меката на киното – Холивуд, Антони решава да се завърне в България, където през 2019 година основава, заедно с Милин Джалалиев, ARC Academy. Опитът му от 12-те години като преподавател в AAU (Academy of Arts University in San Francisco) се пренася на родна земя. Именно ARC Academy е мястото, където вече трета година се обучават на Game Development млади и креативни личности. Повече за арт средището, а и за себе си, ще ни разкаже лично самият Антони Христов и вече е време да го поздравим сърдечно, за гостуването му днес в PC Mania, като най-после му даваме думата:
PC Mania: Искрен привет от нашата гейминг медия! С най-голямо удоволствие проучихме Вашия професионален път и дълбоките следи, които оставяте по него. Лично аз, в качеството си на гейм журналист, бях очарован, когато разбрах, от успешния проект на дуото Иван и Андрей, за видео презентацията Ви в тяхната сравнително нова инициатива “BULGARIA WANTS YOU”. Честно казано, бях и изумен, че сте се отказали съвсем доброволно от онзи “лъскав” и “светски” живот в Холивуд. От друга страна, както и сам акцентирате във видеото, нямате друга родина за себе си освен България. Колкото и проблеми да има, колкото и недостатъци, Вие със сигурност харесвате България, щом сте се върнали в нея, за да споделите опит и знание с най-младото поколение, за което моите поздравления! И все пак, “Холивуд си е Холивуд”, както и да го погледнем. С какви очаквания заминахте за този “филмов рай”, как Ви се видя така наречената “американска мечта” и реално “в какво се превръщат мечтите”, когато човек си намери мястото и дори успее да наложи името си сред световния кино елит? Сега си давам сметка, че всички си пожеламе мечтите ни да се сбъднат, но рядко знаем как да продължим, когато това се случи? А как се развиха нещата при Вас?
Антони Христов: Здравейте и от мен! Не знам кога сте били в Холивуд за последно, но “лъскав” и “светски” не са точно думите, които веднага ми идват на ум, поне не и на мен. Лявото крайбрежие на Щатите има доста проблеми, задълбочени и от пандемията напоследък. Разбира се, там хората са далеч по-заможни от нас тук, заплатите в тази част на света са по-високи и това е факт, филмовата индустрията е все още динамична и доминира навсякъде из планетата, но и това постепенно започва да се променя. Платформи като Netflix представят възможности за диверсификация на вкусове и помага на творци от различни страни и култури да представят алтернативи. А нали сте и “PC Mania”, когато става вече дума за гейминг индустрията, тя вече е доста интернационална и не е непременно свързана с определена локация или култура, ако изключим, разбира се, това че английският език също вече е взел значителен превес. От друга страна, нещо, което прави избора ми да не съм там, доста лесен, е това че Щатите, като цяло, но Холивуд по-специално, преминават през някакъв спазъм, нещо, което аз лично оприличавам на културна гражданска война, в която всичко от миналото е под атака. ТНР “cancel culture” климат, в който самият акт на изразяване на мнение, започва да се счита за безразсъдно действие, а хората живеят в страх от това което може да споделят, или което са казали преди някакви си 10-20 години, цитат който много лесно може да се извади от контекст и буквално да им навреди… Така че Холивуд и САЩ не е място, в която искам да прекарам останалите ми продуктивни години. И, да, на мен ми липсва Америка, но тя щеше да ми липсва и да бях останал там, защото, и по мое мнение, Америката, която харесвах, вече не съществува. Което е нормално. Нищо не е вечно.
Така че не виждам нещата по този начин, че съм се “отказал” от нещо, освен това, да се върна, за мен винаги е бил плана, да се пенсионирам в БГ, и се радвам че го направих докато съм сравнително млад, за да мога да направя нещо полезно в моята родина. Не съм сигурен, че съм търсил някаква американска или каквато и да е мечта, нито съм имал някаква холивудска амбиция, просто едно нещо води до друго, един проект до следващия, нищо по-различно, ако бях останал да се развивам тук, или където и да е. Човекът прави човека, а не го прави страната, в която живее, и аз отдавна съм възприел този принцип…
PC Mania: Сега отчитам при мен като информация, че сте започнали професионалната си дейност в Холивуд с много мои любими анимации, с които голяма част от зрителите също са отраснали, като примерно “Астерикс в Америка” или “Вълшебният меч/ Quest for Camelot”. Всичко това е било в началото, още през 1994-1998 година. Когато заминахте за Америка, бяхте ли запознат тогава с “иконичната филмова култура”, идваща да речем от комиксите – в случая, Астерикс визирам. Бяхте ли разлиствали подобни комикси като по-млад, или всичко се наложи да го откривате и научавате “в движение”? Как се учи по-лесно и по-трайно, чрез личен опит от практиката и работа “ad hoc”, или когато има кой да ти предаде знанието? Вие кой от всички начини на обучение в ARC Академията сте избрали?
Антони Христов: Ще ви разочаровам. Когато заминах за Щатите, още през далечната 1981-ва, ние всъщност избягахме през границата – класически стил и похват за българите по онова време, но аз лично си нямах никакво понятие от “иконични”, или каквито и други филмови култури. За Астерикс не бях чувал, ако трябва да съм честен, докато не ме назначиха да работя на шоуто. Колкото за обучението в академията ни, то е по начин, който аз и моя партньор Милин, знаем – чрез практика и фокусиране на продукта. Теорията е важна, да, но точно самата практика за мен е безценна!
PC Mania: Сещам се, че бях чел преди време интервю с Петър Станимиров, който е български художник и също утвърдено име на Запад, вкл. и в комикс сферата, в което той споделяше как дори един “кош за отпадъци” да нарисува, то същият следва да бъде с визията на “западен” контейнер за смет, а не на българска кофа за боклук. В смисъл, че за издателя му е най-логично дори “кошчетата” да са по западен образец, а това изискване може да се окаже проблемно, в случай че художникът е българин, например, и до този момент той да не е виждал такива, за да ги запомни и нарисува най-точно. Не знам дали аналогията и при Вас е същата, но се надявам, че става ясна основната идея. В този ход на мисли, разкажете ни повече за онзи момент с “боклука” във филма за роботчето Уол-И, който е бил интерпретиран на базата на снимки от Чернобил и… София. За самият проект на “Pixar Animation Studios” Вие сте се вдъхновили от нашата столица явно, защото “и ние тук си имаме проблем с боклука”, бяхте казали в едно свое интервю. Ако се абстрахираме обаче от факта за наличието на множество отпадъчна маса по родните ширини, как смятате, един творец като Вас следва ли да намира вдъхновение от всичко, което го заобикаля, или личният досег с нещата от бита не играе толкова важна роля за появата на музата?
Антони Христов: Да Ви кажа, аз излязох от България на 19 години и фактически станах човек на Запад, така че не мога да се идентифицирам с български, или унгарски кошчета за боклук. Преди да започна какъвто и да е проект, обикновено се заемам със сериозен research. Плюс това мисля, че винаги съм бил доста наблюдателен, което между другото е нормално за хората в моята професия.Трябва да знаеш какво точно изобразяваш и защо. Колкото до софийския боклук, явно сме още на тази тема, всъщност този пример беше доста изваден от контекста. Медиите в България са далеч по-професионални сега, от преди 15 години, когато съм давал това интервю. По онова време боклукът на София беше пакетиран и местен в различни локации, които отказваха да го приемат. Видях го на новините тук, по интернет, докато вече работих на филма. Много подобно на това, което роботчето Уол-И правеше в едноименния филм. Но си беше и чисто съвпадение де, просто споделих иронията. Така че не, София НЕ вдъхнови историята за Уоли… Сега обаче, като сме на тази приятна тема, много искам да знам, кои са тези хора, които си изхвърлят отпадъците от колата на земята, и то на всяка отбивка по красивата наша страна? Изглежда доста масово. Това е ужасна практика! Подозирам, че Вашите читатели на PC Mania НЕ правят такива грозни постъпки, но, все пак, ще използвам момента да помоля сънародниците ни – моля ви, не постъпвайте по този начин! Занесете си отпадъка до града, ще го изтърпите в колата си и за още няколко часа, благодаря Ви! Прекрасна ни е страната, затова нека да я пазим!
PC Mania: Поговорихме за прекрасния Уол-И, а сега е ред на култовия Немо. Попаднах неотдавна на Ваш статус в социалната мрежа, в който се споменаваше как в ресторант за морски дарове, носещ името на Немо, собственикът му Ви е предложил “безплатни напитки до живот”, в знак на благодарност, че сте намерили Немо. Ще споделите ли как реагирате в подобни ситуации, чувствате ли се като герой и изобщо как приемате славата? Оскарите тежат ли и в живота?
Антони Христов: Първото, което искам да изчистя във Вашия въпрос току що, е ,че не, не съм получавал Оскари – аз съм бил художествен директор и филмите, над които съм работил, са били награждавани, така е, но не и аз лично, а само екипът на конкретния филм, както и неговият режисьор.
Колкото до Немо, във Варна има ресторант, или по-скоро верига, която се нарича така, и дори и логото на този ресторант е доста подобно на филма. Собственикът на тази верига от ресторанти си е регистрирал марката в България и аз просто намерих факта за забавен. България – страната на възможностите! Всичко е възможно! Но да, с този собственик имахме наш общ познат и от там дойде тази случка. Иначе, аз нямам навика да разказвам на хората по ресторантите, на какво точно съм работил. Той предложи да черпи, като ме види. Ще видим дали ще удържи на думата си…
PC Mania: Малко са хората, които са имали възможност да познават лично, да са общували и да са били в приятелски отношения с визионерите на нашето време. За нас е чест, че си комуникираме с Вас към днешна дата. И в тази връзка, бихте ли Вие изброили няколко имена на личности, за които с гордост бихте признали публично, че за Вас е чест, че са част от живота Ви? Правилно ли предполагаме, че начело на този навярно дълъг списък стои името на Стив Джобс?
Антони Христов: Не съм много сигурен как е чест да се говори с мен, но няма да споря. За мен хората са хора. Общувал съм с много и най-различни индивиди, но никога не е било важно за мен онова какво мисли за тях светът. Важното е какво виждам аз в тях и къде са пресечните ни точки. Много хора са ми просто интересни. Всеки може да е интересен и от всеки човек може да научи нещо. В Щатите имат една поговорка “ако наистина познаваме всички, няма да мразим, или се възхищаваме на никой” и си е точно така…
PC Mania: На сайта на академията прочетох образователната й философия, която признавам много ми допадна: “Професионалисти, които преподават, а не професионални преподаватели”. Това, че сте били художествен директор в студио “Пиксар” на Уолт Дисни всъщност помага ли, когато става дума за компютърни игри? Никога няма да забравя как се почувствах, когато за първи път гледах, на кино във Франция и още като ученик, “Играта на играчките”. Това ми бе първият сблъсък “лице в лице” с компютърната анимация, а не рисуваната на ръка, която бях срещал в анимационните филми по онова време. Реално погледнато, един нарисуван персонаж (от англ. език “character”) си е “персонаж” и рисуван, и компютърно генериран. Но, малко или много, нюансът и разликата се усеща от зрителя, или Вие не мислете по същия начин? Бихте ли се съгласили с хипотезата, че “класическата анимация” – или поне такава, каквато познаваме и обичаме от любимите ни филми като “Аладин” и “Цар Лъв” от 90-те години на миналия век – си отива и в бъдеще всичко ще се случва именно чрез ИТ технологиите и по начина, по който днес при Вас, в Академията, се обучават курсистите? 3D моделирането ще измести ли изобразителното изкуство и класическото анимиране? И художествените галерии на бъдещето, според Вас, ще бъдат ли с екрани на монитори, вместо с окачени картини в рамка?
Антони Христов: Сега, като зададохте този въпрос, се чудя дали това мото не звучи пренебрежително към хората обучени в педагогика и професионалните преподаватели. В никакъв случай това не е било идеята, ние имаме огромно уважение към хората, които са посветили живота си в образование и възпитание на млади хора! Колкото до въпроса, да, светът се променя постоянно, то вече има екрани навсякъде вместо картини, примерно това да се продават анимирани, така наречените, NFT – а, в този случай, да, всичко е възможно! Според мен няма разлика между различните видове анимация. Компютърната ще остане, както и традиционната. Като пример, някои творци все още правят черно-бели филми и не е защото нямаме цвят, а защото историята която разказват е по-добре разказана в черно-бяло. Гейм по принцип идва от филм, произхожда от там и, разбира се, иронията е че сега постепенно филмът се придвижва към гейм. Съществуват опити и тенденция сега филмите да се правят в инджени, нямаме добра българска дума за това, така че бъдещето ще е интересно…
PC Mania: Преподавал сте 12 години в AAU (“Academy of Arts University”) в Сан Франциско, Калифорния. Към днешна дата преподавате в академията в София. Има ли разлика в програмите, в технологиите, в лекторите, в обучаващите се? А в търсенето на знание, или потребността то винаги да звучи актуално, без значение в кой край на света се намирате? Трудно ли е един образователен стартъп да се утвърди, развие и разрасне в България и ако сега Ви се налагаше да го стартирате, знаейки през какви трудности ще минете, отново ли бихте се заели с мисията на просветител в родината?
Антони Христов: Разбира се, че има разлика между ARC и AAU. Главната е тази, че при нас преподават практици. В AAU имаше преподаватели, които не бяха работили от 20+ години. В технологиите няма голяма разлика. Имаме много добра техническа база и то благодарение на Нанси от Фондация “Америка за България”, която повярва много в това, което правим и ни помогна при закупуване на машините и не само. ABF, също гарантират студентски заеми, и то такива че при всяка година, в която даденият студент остане да се развива в България, 20% от заема отпадат, (всъщност се покриват от “Америка за България”), и след 5 години студентът вече ще дължи де факто само лихвата. Това е супер добра сделка, но най-главният печеливш тук е самата България, защото помагаме на всички млади хора да останат и да се развиват у нас. Без млади хора страната ни няма бъдеще. Без обучени млади хора по-скоро имам предвид! Да, трудно се развива един образователен старт ъп, но никой не е започнал това с мисълта за забогатяване. Целта ни е устойчивост и стабилност, както и да се превърнем в регионална академия. Вече имаме първите кандидати от Румъния, както и нов партньор студио от Букурещ. Интересното е, че просто няма такава академия никъде в региона, което абсолютно ни дава възможност да работим в посока регионална академия за Game Development.
PC Mania: И понеже сме медия за игри, то нека последният ми въпрос, ако позволите, бъде препратка към друг награден с Оскар анимационен филм на “Пиксар Анимейшън Студиос” – “Феноменалните 2”. Има ли “феноменални” сред Вашите ученици по света, които през годините са се утвърдили професионално, както и бихте ли посочили поне двама от възпитаниците на ARC Academy, които вече разбработват самостоятелно игри и смятате, че ще имат феноменален успех в бъдеще точно в тази модерна и най-атрактивна от всички ИТ сфера?
Антони Христов: Много от моите студенти са вече на отговорни позиции. Худ. Директори и прочее. Дипломирани от ARC вече доста работят в индустрията, въпреки че сме само в началото на третата ни година. Между другото, студентският проект на дипломираните ни студенти тази пролет е много добър, и ние помагаме с каквото можем, за да се реализира извън академията. До колкото знам, една група студенти са се организирали в свое собствено студио, с цел развитието на тяхната игра. Светът ще чуе много за тях, сигурен съм!
Срещата ни с Антони Христов бе толкова увлекателна, че неусетно стигнахме и до нейния логичен край. Но ние, от PC Mania, трудно се разделяме с любими гости и затова желаем да направим един неочакван “подарък”, предоставяйки му възможността напълно свободно да отговори на въпрос, който винаги е желал да му бъде зададен, но така и не се е случвало в интервютата досега. Без значение е дали в отговора той ще ни сподели за свои актуални проекти, нови инициативи, които му предстои да реализира, очаквания или пожелания, които би искал да се осъществят в близко бъдеще, както и всичко онова, за което, може би, не стана дума дотук в интервюто, но пък вярваме, че ще бъде интересно на читателите…
Антони Христов: Хмм, според мен е важно да започнем да оценяваме какво имаме тук – една прекрасна страна с хубав народ и лична свобода, която в момента ми се струва като далечен полъх от историята на Запад. И да добавя само – не съм единствен случай, според мен все повече и повече българи в чужбина ще се замислят и ще предприемат тази стъпка обратно към родината. Не само, съпрузи и съпруги на мои българи приятели, американци и други, те вече желаят да се преместят тук в България!
Това е ново и свидетелства за положителните промени в живота и у нас. Да не говорим, че в този нов свят на пандемии и технологии, все по-маловажно става къде точно си ситуиран физически. Това се отнася и за нашите възпитаници, които сега имат шанса да работят на глобални проекти и продукти, при това без изобщо да напускат страната си. Това, според мен, е също един много положителен пример, и КОВИД само ускори този процес, но всъщност, да не се лъжем, и “помогна” това да се случи!
И в самия край на това интервю ние отново поздравяваме Антони Христов за факта да се завърне в България. Неговият принос в образователната сфера, чрез богатия си опит на доказан професионалист в своята област, предоставя реален шанс на младите, които са готови да го последват по пътя на познанието. Благодарим за отговорите му и вярваме, че няма да е далеч времето, когато все по-често възпитаниците на Антони Христов ще бъдат на неговото място, гостувайки ни в PC Mania, за да разкажат на свой ред за техните световни успехи!
