by Георги Кацаров
Още едно десетилетие отмина и е време за дежурната равносметка. Зад гърба ни остава десетилетие, което лично аз ще запомня най-вече с неизброимите римастъри и римейци на хитови заглавия от предходни десетилетия. Тази тенденция се зароди някъде в края на предишното десетилетие, но се разгърна тотално в настоящето, превръщайки се в доминираща тенденция в неговия край.
Без значение дали е хубаво или лошо, добре направено или не, това явление е симптоматично за индустрията и казва ясно едно нещо:
”ТОТАЛНО ИЗЧЕРПАНИ СМЕ ОТКЪМ НОВИ ИДЕИ”
Реално погледнато индустрията се промени много. Масовият потребител все повече търси джобни заглавия, които да го хвърлят директно в екшъна за пет – десет минути. От MOBA жанра нещата се пренасочиха към игрите с карти, след това към Battle Royale, а от тях – към новата мода – аутобатлърите. Всичко това са заглавия, които нито са визуални шедьоври, нито са многомилионни проекти, изискващи голям човешки ресурс, но с невероятна популярност и възвръщаемост. Нишата е адски динамична и много бързо се запълва.
И тук големите мастодонти в индустрията забуксуваха
Или се оказаха доста изостанали назад в опашката. Е, имаше изключения и като Fortnite на Epic. Но все пак изключение. И поради тази причина едно от най-правилните решения за минимум вложения и максимум печалба се оказа за тях преработката на стари и легендарни заглавия. На теория ситуацията е win-win отвсякъде: Имаш разработени идеята, историята, персонажите, съдържанието, баланса и изобщо всичко, и това всичко през годините е преминало през допълнителна полировка (отне доста време и пачове например, преди StarCraft да се превърне в нарицателно за перфектен баланс, а играта – за дигиталния еквивалент на шахмата), и най-важното: продуктът е вече популярен и разпознаваем за купувача – просто го освежаваш визуално и технологично, и voilà: имаш готов продукт с готов огромен пазар, който да го изкупи.
Разбира се възможностите са далеч по-големи
Нещата не се изчерпват с преиздаването на обновения продукт. Такъв например е случаят с Age of Empires 2: HD Edition, която излезе в първата половина на това десетилетие. Освен технологично освежената игра и нейният експанжън от началото на хилядолетието, играта много скоро получи три изцяло нови експанжъна, всеки от които добавяше нови фракции и кампании за тях.
Казано иначе – The sky is the limit. Никой не е казал, че един римейк трябва да се ограничава само до съдържанието, което претворява. Винаги обновеното заглавие може да се превърне в платформа за тонове ново съдържание, което на свой ред да поддържа интереса към заглавието. Например защо да не видим кампаниите на WarCraft 1 и 2 като допълнителни кампании за WarCraft 3: Reforged (която точно сега си има доста по-големи проблеми от евентуалното ново съдържание). Старите игри, които имат сюжетна кампания, имат доста проблеми с реткони, затова преиздаването им под такава форма би послужила за изчистването на тези реткони. Age of Empires 2 HD Edition, както и Definitive Edition-a след него са показателни – освен графичното освежаване, те донесоха нови раси, нови експанжъни, нови кампании, което увеличава многократно преиграемостта на играта.
В завършек
Предполагам, че „епидемията“ на римейците скоро ще прерастне в „пандемия“ – масово заравяне назад в труповете на отдавна умрели по-известни или неизвестни игри, само и само да се реанимират под формата на някой пореден римейк и бърз cash grab. Това разбира се не е лошо – по този начин могат да се върнат към живот доста стойностни заглавия които да донесат отново стотици часове наслада и да привлекат нови аудитории към себе си.
Но от друга страна не зацикляме ли там, където бяхме преди 20 години?
Автор: Георги Кацаров