Давид Мавродиев: За България иновациите са дейност чудна, трудна, сложна. Но въвеждането им във всяка сфера е „мисия неотложна“!

Срещаме се отново, за да повдигнем завесата и открием какво се случва по житейския му друм отвъд програмирането и технологиите. Как се успява с инакомислие, водещо до нововъведения в различни обществени сфери, и с колко Голиата е било нужно да се пребори Давид за да постигне целите си, предстои да научим днес…

В 256-тия ден на годината, обявен за Световен ден на програмиста, всеки читател на PC Mania имаше възможността да се запознае с Давид, благодарение на първата част от интервюто ни с младия новатор. Три седмици след празничния за ИТ индустрията 13. септември ние отново се срещаме с госта ни, за да повдигнем завесата и открием заедно с вас какво се случва по житейския му път отвъд програмирането. Как се успява с инакомислие, водещо до нововъведения в различни обществени сфери, и с колко Голиата е било нужно да се пребори Давид за да постигне целите си, дори и без библейска прашка в ръка, предстои да научим днес.

„Гражданската активност е изразител на достойно поведение. Тя е право, не задължение и показва отговорно отношение, а не примирение!“

Непосилно е с едно кратко представяне да се обхване пъстрото и шарено битие на госта ни, живеещ в модерната епоха на технологиите, но незабравящ разноцветните краски на поетичното перо. То го води до нови творчески хоризонти и реализация на идеите му в разнообразни направления на професионалния друм, за който вече стана дума в първата част на интервюто. В тази среща в сайта на PC Mania нашият гост успя неусетно да ни пренесе в своя таен свят на сбъднати мечти, в който кодът прави чудеса. Нещо повече, като един истински визионер, младият програмист сподели за нелекия път към успеха, осеян с трудни избори и дръзки решения, взимани от него още в ранна детска възраст. В настоящото продължение на интервюто ще си позволим да надградим наученото за мащаба на гледната му точка, но в нови аспекти на креативността, гребейки с цели шепи от извора на познанието, струящо от уникалния ни събеседник. Защото не всичко започва, а и не приключва, с професионалната му реализация, тъй като в неговия живот присъстват още куп важни събития, значими постижения и съществени за гражданското общество активности, водещи до промяна на средата към по-добро, ефективно и устойчиво развитие. Но повече няма да издаваме, понеже държим Давид сам да разкрие новите светове от своята мистериозна и необятна Вселена на различния му подход към всичко, до което се докосне. А сега отново го посрещаме като специален гост и за втори път го поздравяваме от онлайн списанието PC Mania, искрено впечатлени от позитивната реакция, която предизвика първата част от интервюто ни с него, довела до коментари и имейли на редакционната ни поща, включващи даже въпроси на читателите към него.

PC Mania: Давид, здравей и добре дошъл за пореден път във виртуалния ни дом сред страниците на онлайн списанието!

Давид: Привет и добре заварили! Благодаря за топлото посрещане и уютната обстановка, в която гостът се разполага удобно като у дома си. Това не е любезен комплимент, а самата истина. Също така благодаря, че се съгласихте да се даде още седмица толеранс на читателската аудитория да задава въпросите си, за да не се налага да има и трета част интервюто, ако питания са пристигнали и след предварително обявената дата за продължението му. Лично на мен ми свърши отлична работа това отлагане, понеже имах технологичното време да поръчам и получа доставката на наградите за участниците, включили се в предизвикателството ми, свързано с видео откъса от пилотния проект на моята първа 3D игра.

PC Mania: Радваме се, че по този начин мислиш и добре правиш, че уточни защо продължението на твоето интервю излиза по-късно от първоначално обявената дата. Преди три седмици ти ни гостува за първи път в светилището на електронните и видео игри, когато обещахме на редовните читатели на PC Mania, че поради многобройните въпроси към теб интервюто ще има втора част, за да успееш да отговориш на всички тях. Готов ли си да го направиш сега, за да дадем старт?

Давид: Напълно готов. Въоръжил съм се с търпение и чаша студена вода, която най-вероятно ще стане топла, докато отговоря на всички въпроси, още повече като разбрах, че има и допълнително зададени от читателите. Е, ако не друго, днес със сигурност ще открия поне “топлата вода”.

PC Mania: Смееш се, но аз те връщам към сериозната част. От много години съществува цитат на персийски мъдреци, че когато ти подават монета в ръката, не можеш да вземеш “ези” от нея или само “тура”, а приемаш в дланта си цялата монета. Подобен е и нашият случай с двете части на интервюто с теб, Давид. Няма как читателят да опознае твоята същност, ако прочете единствено първата част от отговорите ти, без да продължи с настоящата, както и обратното е валидно. Защото двете страни на “монетата” са свързани в неделима връзка и решението “ези” или “тура” е моментно, щом преди три седмици беше “ези”, а към днешна дата читателят прави логичен избор в полза на “тура”. В първата част на интервюто ни с теб си поговорихме за ИТ сектора, за който си се обучавал от малък и в който работиш вече пета година, макар да си само на 20 години. Научихме много за софтуерния инженер Давид, ала днес е ред на “тура”, или с други думи казано, време е да разберем повече за гражданския активист Давид и неговия иновативен подход към определени каузи. Но преди да пристъпим с трепетно очакване към твоите отговори на конкретната тема, нека се обърна с молба, да споделиш каква беше реакцията на читателите от близкото ти обкръжение след публикуването на първото ти интервюто тук при нас, в сайта на PC Mania?

Давид: Допадна ми философското сравнение с монетата, от гледна точка на персийското тълкование, за разлика от възприемания у нас смисъл на “двете страни на монетата”, като вид бинарни опозиции от вида “добро-лошо”. Колкото до останалото, с риск нескромно да прозвучи, отзукът от първата част на интервюто бе изцяло положителен. Поздравите и пожеланията са видими на моя профил във Фейсбук, под формата на коментари след споделената публикация от сайта на PC Mania. В личен разговор мой приятел ме посъветва повече да не давам снимка, на която съм небръснат, с което искрено ме разсмя, защото това бе единствената негативна реакция, дори и да беше само в рамките на шеговития тон. Все пак си взех бележка, което обяснява защо преди малко специално се снимах за медията Ви. С други близки пък се посмяхме на “гафа”, че съм пропуснал да отговоря на два въпроса, съдържащи се в последния абзац от питанията в стартовата част на интервюто и използвам случая сега да отстраня тази липса. Извинявам се, ако не цитирам точно, а само по памет, но според същата въпросът 2 в 1 бе следният: “Ще кажеш ли дали имаш ново приложение и дали скоро ще участваш във видео поредицата на VMware “The Complete U?”. На първото питане отговарям кратко и ясно с “да” и вярвам, че ще имам възможност по-късно да дам повече детайли по него, щом има и коментар със сходен въпрос под публикацията в сайта ви, а на второто ще отговоря съвсем честно, че нямам представа – вероятно когато стана MTS 3 в компанията, което предполагам да се случи до края на текущата година. И продължавайки с отзвука, държа да акцентирам върху обстоятелството, че мои роднини бяха съгласни с един от коментарите, под интервюто във Вашия сайт, да има повече снимки и видеа във втората му част, на което им отговорих, че това е интервю, а не албум, колкото и да ми е ясно, че масово хората предпочитат да гледат, вместо да четат. Но се съобразявам и Ви предоставям повече снимков, а и видео материал този път, от който вие да си изберете най-подходящият. Също така се наложи на двама от познатите ми, смятащи, че няма как да съм учил през цялото време програмиране, да им разясня, че дори не съм изброил всичките си обучения през ученическите години. Понеже в Академиите на Телерик през ваканциите не се провеждат занятия, тогава ходех на лагер-школите на Явор Никифоров – Яшу, известни с името “zle.si”, както и на безплатните обучения, които съм получавал като награди за проектите ми от различни ИТ състезания, като такъв бе и случаят с курса на СофтУни, с лектор Преслав Михайлов, подготвил ме за изпита за първия мой сертификат на Майкрософт. Посещавах по същото време и безплатния курс по алгоритми на MNKnowledge на преподавателя от ФМИ Петър Армянов, за който курс получих покана от Мая Николова, от която и до днес продължавам да се информирам за новите им учебни активности, като последната бе “Tuesday Afternoon Club”- безплатна онлайн инициатива. Обясних на приятелите, че дори и сега не е спрял интересът ми към обученията, не само в университета и във VMware, но взех преди година сертификат и на CISCO, след лекциите на Александър Богатинов в Мрежовата академия на Софийски университет, включил съм се и в Code It Up на Ивайло Кенов, като по математика пък си поддържам знанията свежи с лекционния курс на Николай Костов “Математика за програмисти”, а през летния семестър планувам да запиша курса на Филип Янков във ФМИ “Програмиране и разработка на компютърни игри”. Отделно от това се включвам в конференции, уъркшопове, семинари и други форми на обучения, като последното такова бе за изкуствен интелект и роботика, а първото се случи още през 2015 г.- “HackConf”, ежегодната ИТ конференция, организирана от Радослав Георгиев и Ивайло Бъчваров, благодарение на която аз реших да посещавам подобен род събития възможно по-често, понеже свободният дух, размяната на идеи, наличието на всевъзможни иновации на “HackConf” бяха завладяващи и много вдъхновяващи за мен.

PC Mania: Би ли казал, че имаше изненадващ отзвук и от места, от които най-малко си очаквал да се реагира на ударното ти стартово интервю при нас?

Давид: За мен изненадващите последици от началната част на интервюто ми преди три седмици бяха две. Първата са поканите за интервюта от други медии, дори нямащи насоченост към ИТ сферата, като приех единствено да дам такова на ARC Academy, тъй като не е медия, а образователна институция, благодарение на чието ефективно обучение моята първа авторска 3D игра започна реално да се случва по начин, по какъвто съм си я представял. Затова съм толкова признателен на съоснователите на Академията Антони Христов и Милин Джалалиев. Казах в първата част за преподавателите професионалисти там, а сега ще допълня, че целият екип е качествен и заслужава поздравленията ми- Петя Григорова, Калина Лилянова, Виктория Събчева, Младен Борисов, Мартин Халачев и др. Тук е мястото да споделя за втората напълно неочаквана от мен реакция на първата част от интервюто. Малко е да се каже, че изумен останах от факта, как медията Ви е четена и извън пределите на страната. Защото след излизането на интервюто получих няколко оферти за работа, макар да не търся такава, като най-впечатляващите са от Амазон и ЕК, а има и за full remote (дистанционна работа), включително и тази, която определено породи удивлението ми и е на фирма в Кьолн, Германия, даваща годишно възнаграждение в евро от 40 до 75 хиляди, а подобен широк диапазон на заплащане не бях срещал до този момент, което обяснява моята реакция на неразбиране, но определено всякакви рекорди би офертата на компания, със седалище в Берлин, предлагаща годишно заплащане €80-120К. В случая, имате моите поздравления, PC Mania, че сте част от глобалния пазар, а не локална медия, след като дори авторитетни ИТ компании следят вашите публикации и търсят кадри от тях.

PC Mania: Благодарим за поздрава, а и за добрите вести. Видяхме имейлите до теб от световни ИТ гиганти, в това число и Европейската комисия, и сме щастливи, че и по този начин може да допринесем за развитието на ИТ сектора, както и да сме в помощ на българските специалисти в него, останали да живеят и да се трудят в родината си. Минаваме нататък, продължавайки с въпросите по същество. Досега ни позволи да надникнем в твоето настояще, позиционирано в сакралния Космос на технологиите, предопределящи по всяка вероятност и по-далечното ти бъдеще. Нека обаче да се спрем и на твоето минало, преди да се отправиш скоростно към Галактиката “програмиране”. Аз лично научих за теб през зимата на 2012 г. Краят на света не се случи тогава, както предвещаваха гадатели, на които звездите им “говорят”, но вместо това в “Шоуто на Слави” по bTV се появи едно сърцато 11-годишно момче, напомнящо не само по име, но и по визия и мъдрост главния герой от филма “Изкуствен интелект” (A.I.) на Стивън Спилбърг и ДриймУоркс. Поводът за участието ти бе римуваният разказ “Познавам аутист”, посветен на твой приятел от аутистичния спектър, с когото си загубил връзка, тъй като е заминал да живее с родителите си в чужбина. Вероятно, да бъдеш поет, в онази наистина крехка възраст, е било същото, както да бъдеш програмист днес, но творейки смисловия код с букви, вместо с 0 и 1. Да редиш като мънисто всяка дума по мелодичен начин, че тя да се слее в хармония със следващия ред и да затанцува в синхрон с останалите слова в куплета, докато излееш всичко, което чувстваш, върху белия лист, малко зрели хора го умеят, а какво остана за подрастващи. Тогава “синият цвят”, който биваше непрекъснато рисуван от Кристиян, героят на твоето произведение в мерена реч, не ми говореше много, понеже замисълът и посланията ти зад литературната творба бяха по-важни за мен. Не зная друг кратък разказ да е дал началото на информационна кампания, масово достигнала до голяма част от обществото ни, без да ползва традиционните медии и да плаща за реклама в тях, а само чрез едно изречение от римувана детска творба. Изглежда си новатор и в това направление, защото подходът ти бе нагледен урок за възрастните. Ще споделиш ли как дописа живата приказка, бореща се с апатията на големите, като ги мотивира да подкрепят каузата ти за толерантно отношение към хората от аутистичния спектър?

Давид: Ще споделя на драго сърце, но първо ще си позволя да направя уточнението, че аз всъщност никога не съм бил гост на Слави Трифонов, макар два пъти да съм бил в предаването му, когато то все още беше част от програмата на bTV. Той не ме е канил за участие, а истината е, че две награждавания са се състояли в шоуто и победителят получава покана от организаторите на конкурсите за присъствие в студиото. В първия случай поводът бе конкурсът за кратък разказ “Познавам аутист”, организиран през 2012 г. от Гражданско движение “Помощ на лица с проблеми в развитието”. Вторият случай бе през 2014 г., по повод тържествената церемония по връчването на VI Годишни награди “Успелите деца на България” на Фондация “Димитър Бербатов”. По този начин се оказах най-малкият “участник” в шоуто, седял на легендарното “диванче” два пъти, по два различни повода, без дори да е бил канен като официален гост на предаването, което си е ненадминато постижение, откъдето и да го погледнеш. Извън шегата е редно да посоча, че в студиото на предаването се запознах с координатора на Гражданското движение (ГД) Милена Кънчева и няколко месеца по-късно тя ме покани на официалното представяне на книгата „Познавам аутист“. Тогава още не знаех, че тази борбена жена с личния си пример дава сили и вяра на много майки с деца от аутистичния спектър и не спира да действа в името на по-доброто им утре. И до днес не мога да си обясня как за толкова години не се намери една институция, която да я отличи за безспорния й принос и нестихваща всеотдайност да се посвети на каузата завинаги.

PC Mania: Можеш ли да ни разкажеш повече за събитието, на което бе представена книгата “Познавам аутист”, а и каква бе твоята роля в него?

Давид: Отидох на премиерата на сборника в книжарница “Хеликон” с ръчно рисувана от мен тениска с надпис “Аз познавам аутист. А ти?”, който акт по-късно даде повод за стартиране на акция за ръчно рисувани тениски с послания за кампанията. На събитието, превърнало се в своеобразен празник, се запознах с другите двигатели на Движението от години, Антон Димов и Бянка Ангелова, както и с присъстващите деца от спектъра, а и техните майки, които за мен са истинските герои на нашето време, но за голямо съжаление, много малко се говори и знае за тях. Всъщност датата 2. април не бе избрана случайно, защото това е Световния ден на информираност за аутизма и България за първи път тогава стана част от международната инициатива за повече информираност на социума по темата. Още в началото Милена Кънчева ме обяви за ко-водещ, което определено ме изненада, и на мен се падна приятната задача да връчвам грамоти и да подарявам сборника на другите участници в конкурса, както и на присъстващите гости. Някои ми искаха автограф, което за първи път ми се случваше и си спомням, че много внимавах, когато им пишех римувано послание, да не направя случайно някоя правописна грешка. Запомнил съм също така ефирните картини на Любослав Ангелов, синът на невероятната Бянка, която за съжаление не е вече сред нас, но подари на света самородния талант на сина си Любчо, на чиято първа изложба на линогравюри три години по-късно щях да имам удоволствието да присъствам. И връщайки се към събитието, трябва да отбележа, че именно по време на представянето на книгата “Познавам аутист” бе дадено началото на информационно-комуникационната кампания в подкрепа на децата и младежите от аутистичния спектър – „Да си различен е привилегия голяма!“, което е изречение от моя римуван кратък разказ, а цялото послание ще се опитам по памет да цитирам: “И не правете от “различното” драма! Да си различен е привилегия голяма”. По този начин започна участието ми в първите доброволчески акции по каузата. Няма да забравя как по-късно, на един от благотворителните базари младеж, пуснал 100 лв. в кутията за дарения, извадил още 100 лв. и се обърнал към Милена с думите: “Днес рано сутринта майка ми ме събуди с телефонен звън и ме накара да обещая, че ще дойда на щанда ви и ще направя дарение за кампанията от мое име и отделно за нея, защото е чела Давид и толкова са я разчувствали словата му, че не е спала да чака изгрева за да ми се обади. И моля, предайте му, че тя го нарича “слънце”. Не знам дали действително моите думи са разчувствали дамата, но нейните определено успяха да го направят с мен веднага, щом ми ги предадоха и както се вижда, толкова години не съм ги забравил.

PC Mania: Сещаш ли се кои са били твоите слова, които са предизвикали подобна ответна реакция, вярвам не само при един техен читател? И също така да допълниш, как продължи твоята дейност в кампанията?

Давид: Не съм много сигурен, но мисля, че беше постинг на стената ми във Фейсбук (ФБ), по случай 8. март. Понеже няма как да го цитирам точно, затова изчакайте за момент да го намеря от телефона… Готово, ето го: “Днес телевизиите взаимно се състезават да отразяват в мъжки професии успели и силни жени. А аз познавам най-силните, с тежки съдби, които преглъщат редовно своите сълзи и не показват, че ги боли, когато обществото ни пренебрегва техните „различни” деца. Медии, знайте, че няма други като тях на света, защото точно те са най-силните само, тъй като не се отказват и продължават да живеят за децата си, лежащи на крехкото им рамо, дори и никога да не са чули най-милата дума- МАМО!“. Да, предлолагам този е бил текстът, който е развълнувал дамата, а и други приятели, защото си припомням сега, гледайки под поста, че Цветелина Недялкова, майка на очарователната Вики, първа е коментирала с благодарност, а първото споделяне е от малкия тогава Калоян Башлиев от Козлодуй, който вероятно е искал да поздрави за грижите майка си Десислава, а защо не и баща си Димитър, пък първото харесване е от Катето Кутянова, майка на прекрасните Анди и Алекс, с която се знаем много преди протестното движение „Системата ни убива“ да бъде забелязано от обществото ни. Но да оставим технологиите настрана, прибирам телефона и продължавам с останалата част от въпроса. Мисля, че някъде по същото това време, вече навършил 12 г., заради моята активност и тогава от ГД ми гласуваха доверие и ме поканиха да се присъединя към модераторския екип на ФБ страницата им. Родителите ми нямаше как да ми откажат за пореден път, поради моите години, и затова най-после се съгласиха да си направя профил в социалната мрежа, чрез който започнах да каня приятели да харесат страницата на Движението и постепенно общността от толерантни хора се увеличи. Стараех се да пускам актуална информация на страницата, а отделно от това споделях и на моята стена активностите на ГД. След това излезе новият сборник на ГД, озаглавен „Приятел на аутист“, в който бяха включени литературните разработки на различни автори, продължаващи друга моя римувана творба, подарена на Движението- „Кучешки живот в два свята“, която бе победител в националния конкурс по гражданско образование “Хората – еднакви и различни”. От този период помня гостуването ми по темата в предаването на БНТ “Апартаментът” с водещ Марта Вачкова и моето участие, заедно с Милена, в предаването на Ники Кънчев по Дарик радио по същия повод, но най-жив спомен от тези минали дни ми е отбелязването в 23. СОУ на 2 април, Международния ден за повишаване на информираността на обществото по въпросите на аутизма, и не защото си представих публично и в мерена реч предложенията за бъдещи активности на кампанията, не и защото участвах в програмата, заедно с отбора ни по карате, ръководен от сенсей Виктор Свиленов, който веднага се съгласи с предложението ми да се включим в тържеството с демонстрация на бойното изкуство, а защото първо, имах удоволствието да зърна отблизо авангардните картини на Добри Димитров и Елвис Серафимов, които действително могат да се конкурират с шедьоврите в жанра, и второ, имах честта да се запозная най-после с Иво, синът на Милена Кънчева, който е възможно най-добрият събеседник и всеки би желал да го има сред приятелите си. Той след време ми подари свое керамично произведение, което продължава да е на видно място в моята стая и все така да я краси с хваналите се за ръце деца и надписа “Да се различен, е привилегия голяма”. Единственото по-красиво нещо, което съм виждал от тази му творба, са неговите дигитални рисунки и е голям пропуск, ако вашите верни читатели все още не са посещавали изложбите на Иво Атанасов. Надявам се е станало ясно откъде идва моето убеждение, че само хора, които не познават ни един човек от аутистичния спектър, биха си позволили да подценяват възможностите им.

PC Mania: Лично ти организирал ли си друга кампания за подкрепа на деца и младежи от аутистичния спектър в ученическите си години?

Давид: Ако ме питате за инициатива, то тогава мога да посоча екопроекта ми “Българската природа достъпна за “различните” хора!”, или образователната 2D игра “Geometry World”, за която стана дума в първата част на интервюто, както и моята акция “Дядо Коледа е също различен”, или пък когато с моите първи братовчеди обучавахме децата от ІV Помощно училище в София на основните техники от любимите ни спортове и после връчвахме награди на най-добре представилите се, но понеже предполагам, че във въпроса иде реч за дарителска кампания, затова и ще разкажа за точно такава. През септември 2015 г. инициирах национална ученическа кампания, по повод първия учебен ден, с мото: „Вместо пари за букет, дари на аутист късмет!“. Започвах 8-ми клас и не се познавах все още със съучениците ми в СМГ, но беше направена ФБ група и в нея аз споделих идеята си да се организираме на първия учебен ден. Трябва да призная, че по-голямата част от бъдещите осмокласници приеха добре предложението и потвърдиха, че ще се включат, а и ще разпространят новината за събитието и в други групи на ученици от СМГ, както и че ще съобщят на бившите си съученици да се организират и те в новите училища, където са приети. Единствено малка групичка от “старите” ученици, влезли в гимназията още от 4-ти клас, не взеха участие. На първия учебен ден, без никакво съдействие от страна на ръководството на училището, успяхме да съберем определена сума дарения, с които надявам се да сме подпомогнали поне частично разширяването на Дневен център „Дъга“ в София, с цел да могат повече деца да се ползват от ресурсите му. И понеже имаше още ученици, които искаха да направят дарение, още три дни продължи акцията, след което и тези средства бяха предоставени на представители на Центъра. Въпреки че до този момент не бе имало национална ученическа кампания с дарителска цел и то на 15-ти септември, помня, че от медиите ни отразиха единствено БНР, както и местни медии по градове, защото за организирането на акцията се бе разчуло из ученическите среди, най-вече благодарение на социалната мрежа, и поради този факт ФБ страницата на ГД започна да получава известия от различни училища извън столицата – от Русе, Варна, Добрич, Шумен, Бургас и др., че и те са участвали в кампанията, като дарените средства са били предоставени на техните дневни центрове в региона. Но докато кампанията се разрастваше из страната, включвайки все повече млади хора, които се информираха “що е аутизъм” и питаха с какво могат да бъдат полезни, в СМГ част от групичката “стари” 8-класници, започна именно в социалната мрежа да нарича класа ни “аутисти”. Когато разбрах, изчаках да минат почивните дни и още в първия ден на училище, заедно с някои от моите нови съученици, потърсихме авторите на постингите и колажите по другите класове, за да ни кажат каквото имат право в очите. Не беше изненада, че нямаха доблестта да излязат с имената си и открито да изразят аргументирана позиция. Стана ми пределно ясно, че точно тези хора имат нужда от информационната кампания и би следвало да са нейният таргет. Съучениците им ни съобщиха, че “героите” от ФБ се били изплашили, след като разбрали, че съм в националния отбор по карате. А аз просто исках да ги просветя, че лепейки етикет на класа ни, единствено издават нивото на умствения си капацитет и би следвало да проявят желание сами да се ограмотят, че няма човек на тази земя, който би се обидил от комплимента да го наричат Леонардо да Винчи, Томас Джеферсън, Мария Кюри, Томас Едисон, Бетовен, Моцарт, Нютон, Марк Твен, Кант, Ван Гог, Стивън Спилбърг, Джим Кери, Стив Джобс, Айнщайн, които са личности от аутистичния спектър, включително и футболната звезда Меси, който има синдрома на Аспергер. Защото аутизмът не е болест, а състояние и варира в спектъра от гениалност до дефицити в менталното развитие, но ако обществото е информирано и толерантно към тези “различни” деца и младежи, и им предоставя равен достъп до образование, кой знае, може да е дало шанс на новия Айнщайн на човечеството да развие потенциала си.

PC Mania: Вярваме, че дори и с това интервю помагаш както на хората от аутистичния спектър, така и на другите като нас, в норма, защото информираш незнаещите и даваш личен пример за толерантно отношение. Смяташ ли, че има промяна в обществото ни 9 години след твоя кратък разказ в рима за Криси и подетата на тази база информационно-комуникационна кампания “Да си различен е привилегия голяма”?

Давид: Считам, че има промяна в нагласите, ала не пълна. Макар да са по-малко, все още продължавам да срещам в пост или коментар някой да се опитва да се прави на интересен в даден дискурс, мъчейки се да обиди опонента си, обръщайки се към него с думата “аутист”. Такъв човек моментално буди в мен съжаление, защото си няма представа как публично демонстрира незнанието си, че всъщност нарича своя събеседник Стив Джобс, примерно. Затова подкрепям хората с дефицити в личностното си развитие и не само чрез творбите си, но и чрез реални действия, понеже наистина са неразбрани и не от всеки приети, а и не е никак пресилено, че системата ги убива, щом след като навършат 18 г. държавата, която не е направила нищо за развитието им, продължава да не я интересува какво се случва с тях, но иначе се жалва, че има незаети работни места и с тази цел променя лобистки законите, за да може спокойно да си внася работна ръка от чужбина, нищо, че тук има хора, които искат да се трудят, ала не им са предоставя подобна възможност, щом ги водят, че са с увреждания, без значение ментални или физически. Не уврежданията са проблем, а обществото ни. Достатъчно е да знаете, че гениалният Добрик Георгиев от Хасково завърши Кеймбридж, за да разберете правотата на заключението ми. В тази връзка Гражданско движение “Помощ на лица с проблеми в развитието” само действа и не чака властта да се сети за децата и младежите от спектъра. Създаде “Творилницата” – средището, в което творчеството е у дома си и ражда оригинални произведения на изкуството, излезли из под ръцете на млади автори, невидими за системата. Който желае да открие уникалните им творби, изработени от различни материали, може да отиде на страницата на Движението, за да се увери сам как ще му въздейства майсторската изработка. Де факто специалистите в арт ателиетата за занимания по интереси на Творителницата- психолог, логопед, социален работник, арт терапевт, професионален приложник-керамик и студентите от помагащи професии- работят изцяло на доброволни начала, тъй като инициативата не получава финансиране, макар ГД да е кандидатствало с проекта си по различни донорски програми. И след като държавното управление нехае за проблема и не дава от нашите данъци за реално доказани, че работят “на терен” проекти, остава да се разчита единствено на самосъзнанието на гражданското общество да подпомогне начинанието. Защото основната цел на Творилницата е да насърчи социалното включване на лица с увреждания чрез творчески дейности, формиращи умения за себеизразяване, себерефлексия и социално взаимодействие, водещи до по-голямата им самостоятелност в живота. На този етап, чрез участие в ателиетата по текстилен принт, грънчарство, рисуване с техника ЕБРУ, пирографиране, създаване на картички с помощта на биг шот и ембосинг и прочее активности, над 20 младежи на възраст от 15 до 29 години са усвоили нови умения и развиват скритите си възможности до такава степен, че участват в благотворителни базари, на които представят бутиковите си изделия, за да могат да съберат средства поне за материали за следващото им авторско произведение на изобразителното и приложно изкуство, реализирайки креативните си идеи от техния непонятен за нас, „нормотипичните“, свят. Може би, само Ван Гог би разбрал какво е да зависиш от вкуса, интереса, стила и модата на едно общество, недорасло за уникалното ти творчество, което ще бъде оценено чак от бъдните поколения.

PC Mania: С тези твои думи искрено ме трогна. Включвал ли си се в други благотворителни кампании и участваш ли сега в доброволчески акции?

Давид: Активността ми лесно може да бъде проследена, стига интересуващият се да напише в която си пожелае търсачка в нета моето име и ще му излязат римуваните ми творби, като повечето от тях са посветени на конкретна кауза, като “пеперудените” деца, за изучаване на истинската българска история, за промени в образователната система, за съдебна реформа, за спазване правата на детето, за защита на животните, за опазване на природата ни, за съхранение на родното културно наследство, за свободата на словото, за подкрепа на възрастните хора, за повече четящи ученици, срещу домашното насилие и др. Най-много мои произведения в мерена реч, още от детските ми година, могат да се открият във Фейсбук страницата на “Моят свят”, с прекрасните колажи на Ава Фандакова, напомнящи образците на плакатното дело от света на кино изкуството, както и на ФБ страницата “Детско творчество и поезия за деца”, следвана от над 100 хил. българи от целия свят и за която още на 12 години получих покана от поетесата с български произход Дейзи Патън, създател на страницата и живееща тогава в Йоханесбург, ЮАР, да стана един от администраторите на сайта. Вълшебна визия придаваше на стиховете ми, поставяйки ги в колажи, и въпреки че никога не сме се запознавали лично, през всичките тези години тя не спря да ме подкрепя с посланията си в коментари и постинги по различни мои каузи. Чудно ми е как в разни министерства не оценяват ролята на такива хора за популяризирането на страната ни в чужбина и креативния потенциал на поколения българи, поощрявани още от деца да развиват поетичното си перо, чрез публикуване на техните творби, а държавата дава милиони за доказано неработещи рекламни кампании, вместо да потърси точно лидерите на мнение на българската диаспора по света. И затваряйки имагинерната скоба, за да се върна на темата, ще добавя само, че извън социалната мрежа, най-много от моята поезия и римувана проза, още от ученическия ми период, има в сайта “Аз-детето”, който не веднъж ги е отличавал в конкурсите си, както и на платформата “Безценни приказки”, която е инициатива от кампанията на MOVE.BG.

PC Mania: Понеже спомена сайта “Аз, детето”, правейки проучването си за теб, попаднах на едно твое интервю там. Правилно ли предполагам, че именно това е първото ти интервю?

Давид: Да, и е най-ценното, не защото е първото, не защото съм го дал на 11 години, а защото то предопредели моята съдба в професионален аспект. И друг път съм споделял в интервюта, но и сега ще разкажа случката на вашите читатели. Аз съм на училище, а родителите ми на работа. В обедната си почивка майка ми решава да отвори посочения сайт, за да види какво съм отговарял на въпросите от интервюто и тогава попада на статията за откриването на учебната година от Президента на България в Детска академия „Телерик“, защото информационният материал е публикуван в каре до моето интервю. Понеже не знае дали не съм в учебен час, не ми звъни по телефона, а ми изпраща съобщение в чата с линк, който като отворих и прочетох в междучасието, веднага й се обадих да кажа да ме запише, нищо че съм пропуснал първите лекции в деня на откриването на учебната година. По този начин програмирането стана основна част от моя живот. Между другото, в Академия Телерик също съм давал интервюта – първото бе в Алго академията, а видеото излезе със заглавие “Запознайте се с най-малките ни програмисти”, а второто се случи година след това, когато вече бях в Училищната академия и на Световния ден на програмиста бе излъчено в емисията с новините по БНТ. Иначе за моето интервю в сайта “Аз детето” родителите ми ме поздравиха за отговорите на въпросите, макар на някои доста да се усмихваха, обаче горд бях най-вече от благодарностите им, че съм проявил самоинициатива да се включа в кампания, стимулираща ученическото четене, а и писане. Единствено не мога да си спомня с точност дали Мирела Любенова, или Мария Дуковска, ми взе интервюто, понеже и с двете щях да се запозная чак 3-4 години по-късно, на награждаването на римуваното ми есе “Зелен цвят в моя свят”, но пък съм запомнил, че след това първо интервю получих покана от сайта да бъда част от журито на следващия им литературен конкурс, а след време бях и част от почетното жури на националната годишна награда “Бисерче вълшебно”, за най-добра книга за деца. Хубавото на сайта “Аз детето” бе не само, че ти дава възможност да участваш в конкурси, на които да сравниш възможностите си с другите участници в тях, но и че възпитава учениците в активност за включване в смислени кампании- нещо, което трябва, а не се случва, уви, в училище.

PC Mania: “Зелен цвят в моя свят” е вълшебно заглавие на творба. Прав ли ще съм, ако изкажа хипотезата, че голяма част от творчеството ти е посветено на природата и в частност на биоразнообразието, климата и водните ресурси?

Давид: Правилно, така е. Най-много стихотворения, римувани есета и разкази имам за природата, като тя е главен герой в тях, а не фон, както е и при моята 3D игра, откъс от която имаше в първата част на интервюто. Понеже стихотворенията ми са повече от прозата в мерена реч, затова ми е по-лесно на прима виста да спомена поне част от прозаичните произведения. Вече стана дума за “Зелен цвят в моя свят” и “Кучешки живот в два свята”, но първото ми есе по темата написах на 11 години, като го озаглавих “Моята представа за света след половин век” и то спечели специалната награда на “Списание 8”, а излезе публикувано в сайта на медията с името на конкурса – “Светът след 50 години”. Помня радостта си, когато разбрах, че наградата ми е годишен абонамент на списанието. В същата година се включих в кампанията “Екомания” на ВестиБГ с есето ми “Вода”, а през 2014 г. и чрез друго есе – “Улична река”, което бе отличено. Ако не ме лъже паметта, през същата година написах краткия разказ “Ая”, публикуван в сайта на Фентъзи ЛАРП Център, където имам и друг разказ – “В мир” от 2015 г., като и двата са наградени от организаторите на конкурсите. През 2016 г. имах ново предизвикателство от конкурса “55 нюанса диво” на Природна академия “Узана” и така се роди най-краткият ми разказ в мерена реч “уДИВителен въпрос”, който съдържа само 55 думи и спечели творческата надпревара. Това бяха моите първи творби в римувана проза, като още дълго мога да изброявам и останалите, но не мисля, че има нужда, само ад хок мога да добавя излязлата от печат на рециклирана хартия антология “Зелени разкази (ама наистина)”, под редакцията на Калин Ненов, включваща отличеното творчество от конкурса на Човешката библиотека, като за мен бе чест, че моят разказ в мерена реч “Коя е тя” бе избран да е редом до произведенията на световно признати автори, като Теодор Стърджън, Дейвид Брин, Адам Ракунас, Сергей Другал и др. Може би, единствено по-щастлив съм се чувствал, когато бях отличен от два международни конкурса, като при първия наградата бе “Space camp” в една от астронавтските бази на NASA, а другият бе в Канада и бях признателен си спомням, че журиращите комисии са дали толкова висока оценка на първите ми стихове на английски език, но за съжаление, не можах да се възползвам от нито една от двете награди, защото въпреки че организаторите поемаха престоя и на двете места, то останалите разходи, най-вече транспортни, нямаше как да се покрият, тъй като аз никога не съм получавал спонсорство или стипендия – нито от държавата, нито от фондации или други НПО. Използвам случая, понеже видях от предоставените ми от вас имейли, че читател е задал въпрос къде съм учил английски език, за да работя от 15-годишен в ИТ сектора, да отговоря, че съм изключително благодарен на Цвети Телчарова, защото ако не бяха нейните курсове по езика, едва ли и сертификатът ми от Кембридж щеше да е факт, ако разчитах на наученото от училище. Апропо, това е единственият курс, който съм посещавал по училищен предмет, тъй като нито за малките матури в 7 кл., нито за ДЗИ в 12. клас съм ходил някога на допълнително обучение.

PC Mania: Сега е моментът да дадеш отговор и на въпроса дали имаш намерение да организираш нови кампании и ако отговорът ти е утвърдителен да посочиш какви ще са те?

Давид: Към днешна дата имам планове да инициирам три кампании, като две от тях са взаимносвързани. Първо ще представя свързаните. Не вярвам да има българин, който да си няма представа къде се намира Северозападът, най-слабо развитият район в Европейския съюз (ЕС). Вярвам, че всеки поне веднъж е ходил там, най-вече до лобното място на Христо Ботев, връх Околчица. Но малцина знаят, че недалеч от него се намира родното място на поета. В община Криводол, област Враца, има едно малко китно село Осен. Че то е родното място на Ботев, за местните жители е повече от ясно, не само от родовата памет на поколения осенци, предаваща като завет историята за даскал Ботьо Петков, чиито първороден син проплаква за първи път именно там, но най-вече заради признанието на самия революционер в очерка му “Примери от турското правосъдие” (1871 г.). Точният цитат от очерка е мото на моето римувано есе “Споделено с Ботев – или как “големите работи се вършат от малки хора”, което бе отличено с първо място на ХХIII Национален ученически конкурс “Родолюбие”, под надслов “Съединението прави силата”, и бе публикувано в сайта “Гласувам за България”. Истината е, че макар да имам цикъл от творби в мерена реч, посветен на нашите будители Паисий, Левски, Ботев, Каравелов, Бенковски, Раковски, Вазов и др., най-много са литературните ми произведения за Христо Ботев и Васил Левски. И след това кратко лирично отклонение, да се върна на село Осен. Не съм виждал по-красива природа на друго място. Зеленото е във всичките му нюанси. Чист въздух, изворна вода, многообразие от растителност, сред която местните котки се чувстват отлично в сенчестите й дълбини, гонейки някой голям гущер или пъстроцветна пеперуда. В такава лятна омая в края на май месец миналата година с братовчедите ми Дорина и Валери решихме да изчистим крайпътната част от отпадъците, а тази пролет, през април, по моя идея направихме десетина хранилки за птици, някои от тях са къщички направо и ги поставихме на големите дървета. Изрисувахме ги “камуфлажно”, сложихме им и надписи, като нарекохме импровизираното селище за птички “Домошар”. Но не остана време да засадим толкова дръвчета, колкото ни се искаше, на мястото на старите и изгнили вече дънери, което се надявам да се случи през новата година, за да я има в цялост “Гората на Ботев”. И ако природата е най-прекрасният подарък на това място, то неговите жители са голямото му богатство. Като истински последователи на Ботевото слово, те никога не са чакали Неволята, в лицето на държавни органи и институции, а сами са запретвали ръкави, знаейки, че “големите работи се вършат от малки хора”. През 80-те години на миналия век със собствени средства издигат паметник на Ботев, на който е издълбан цитатът от очерка му “Примери от турското правосъдие”: “Такива чувства изпитвах, кога влизах и в родното си село Осен, до Враца…”, а преди да дойде пандемията един млад ентусиаст, Калин Манчев, организира дарителска акция за обновяване на пенсионерския клуб, носещ името на поета-революционер. И до днес в клуба стои закачен голям картон, на който по дати се записва кой какво е дарил, защото не само финанси се даряват, но и бяла техника, санитарни и хигиенни материали и т.н. В селцето има малко млади хора, деца и младежи, но през ваканциите стават повече и понеже няма младежки клуб, всички се събират в пенсионерския клуб, където кипи културният живот – литературни четения, празници, традиционни танци, певчески състав и др. Ала сме в 21. век, та и млади, и стари, искат да се обучават в технологиите – учениците, защото им се налага да учат дистанционно, но не всеки разполага с компютър у дома, а по-възрастните, защото искат да знаят повече за търсенето на информация в нета, за опциите в социални мрежи, за групи и страници, за изпращането на имейл, за чат комуникацията, тъй като желаят да общуват с роднини от други населени места, включително и в чужбина. Използвам случая да обявя кампанията “Компютър за дърво” във вашата медия първо, защото зная, че тя е социално отговорна. Идеята ми е който има излишен лаптоп, таблет или стар настолен компютър, да го дари на пенсионеро-младежкия клуб “Христо Ботев” в село Осен, община Криводол, област Враца, а има ли път натам, направо да го достави на място. Ще съм благодарен, ако PC Mania се включи като медиен партньор в инициативата и в случай че ваши читатели Ви пишат, че желаят да дарят някое от изброените технически устройства, да им предоставите моя имейл, или на мен да дадете координати за връзка с тези хора. Разбира се, може да потвърдят желанието си за включване в кампанията и с коментар под настоящата част от интервюто, когато то бъде публикувано на сайта Ви. Като за всяка дарена машина ще бъде засадено младо дърво в селото, за да се случи “гората на Ботев”. А ако кампанията има успех, то тя може да се реализира във всяко едно населено място, което писаната “история” в учебниците е пренебрегнала, променяйки фактите, за да бъдат те политкоректни на една или друга власт. Що се касае до идеята, тя ми хрумна от една любима моя детска приказка “Сливи за смет”, като е видно, че дърветата не са смет, но за жалост държавата ни се отнася към тях по този начин, несанкционирайки безконтролната сеч и нерегламентираните пунктове за рязане на дървесина и продажба на трупи или дърва за огрев. Лошото е най-вече, че не се компенсират дефицитите, чрез засаждане на нови дървета, което за съжаление не е приоритет в управленската политика на страната. А с кампанията не само ще допринесем липсите в горите да са по-малки, но и ще подпомогнем ИТ обучението на хора от различни поколения.

PC Mania: Мислиш ли, че новаторската кампания ще има успех? И как планираш да се включиш активно и в засаждането на дръвчетата, и в обучението?

Давид: Не напразно още в първата част на интервюто подчертах, че имам щастието да работя в компания, ангажирана с проблемите на обществото ни и отворена за нови идеи и подпомагането им. В случай, че не се намерят дарители или те не са достатъчни, възнамерявам да се обърна към VMware за съдействие, с молба, ако има останали РС или лаптопи, които не се ползват в работния процес, защото са подновени с по-нови модели, да се дарят за целите на кампанията “Компютър за дърво”, защото по този начин и новата гора ще стане факт, и ИТ обучението в клуба на селото също. Колкото до заетостта, както вече не веднъж казах, VMware е визионер и като компания с мисия, тя предоставя на всеки свой служител възможност да се включи като доброволец в различни каузи за определен период от време. Следователно, ако плануваната отпуска не ми стигне, ще се възползвам и от горепосочената алтернатива. Има ли желание, винаги има и начин!

PC Mania: Акцентира не само върху природоопазващия, но и върху образователния аспект на предложената от теб инициатива. Имаш ли опит в обученията, водил ли си друг път курсове, бил ли си преподавател?

Давид: Да. Бил съм ментор в ИТ обученията на ученици от 1. до 3. клас в Dojo@TelerikAcademy, още като курсист в Софтуерната академия на Телерик. Това е съвместна инициатива на CoderDojo- България и Telerik Academy, като тогава станах и част от журито в “Coolest Projects Sofia”, по покана на Адриана Панайотова. Също бях и един от асистентите на Явор Никифоров – Яшу, когато той преподаваше курса “Разработка на игри” (Game Development) в СофтУни. След това водех като лектор съботно-неделни курсове по алгоритми в образователен център “Млад талант”. Ала особено съм горд с моя първи малък ученик Георги Георгиев, пред когото има голямо бъдеще, както не веднъж съм казвал на родителите му Анелия Гроздева и Димитър Георгиев, които са открили интереса на Гого към програмирането и още от ранна детска възраст го насочват към ИТ обучението, развивайки потенциала на възможностите му през годините. Ако имаше повече такива родители, едва ли ИТ индустрията ни би имала проблеми с кадровия ресурс. В случая и аз гледам с каквото мога да помагам на сектора. Година преди пандемията бях наел помещение близо до нас, за да обучавам деца и младежи от квартала ни. Противно на масовото очакване, не живея в центъра на София, не съм роден в близост до жълтите павета, не са ме хранили със сребърна лъжичка в устата и във вените ми не тече синята кръв на аристократ. Роден съм в един от крайните квартали на столицата, “Овча купел”, в последно построения от стария строй жилищен блок през 1989 г. и зад него имаше широка зелена поляна, на която играехме с приятелите от района. Днес няма помен от тази гледка, защото всичко е застроено. В моето детство нямаше метро в квартала, нямаше трамваи, тролейбуси, а само три автобуса и после две маршрутки се появиха. Но пък имаше природа, част от която бе обширната поляна. В такъв квартал няма мол, няма кино, няма театър, а има едно училище и не са много възможностите пред подрастващите за активност. На 6 години започнах да тренирам в това училище карате, защото тогава се появи младият треньор, сенсей Виктор Свиленов със сестра си Кристина, като дотогава нямаше и спорт, който дете може да запише в квартала. И когато започнах да ходя редовно в Детската академия на Телерик, както разказах в първата част на интервюто, не бяха малко моите съученици, които открито споделяха, че и те искат, но няма кой да ги води от родителите им чак до другия край на София, в кв. “Младост”, където се намира Академията. Затова реших да обучавам през почивните дни ученици от моя квартал. Оказа се, че има интерес към школата “Кодя” и идваха деца и младежи от трите квартала дори – Овча купил 1, 2 и старата част. Две от децата бяха от аутистичния спектър и се справяха даже по-добре от някои от останалите обучаващи се. Държах занятията да са безплатни, защото вярвам, че на доброто се отговаря с добро и когато някой на теб е дал знание и то безплатно, ти не трябва да си егоист и да го пазиш само за себе си, а да го предадеш нататък, споделяйки го с колкото се може повече млади хора, които също желаят да знаят и да могат повече – по този начин разбирам мисията и призванието на всеки човек. Но когото дойде пандемията бях принуден да прекратя срещите ни, поне с по-малките, защото е трудно да преподаваш сложна материя без да имаш възможност по всяко време да виждаш екрана на всяко едно от децата, та дистанционно продължи обучението само за по-големите ученици, четирима от които в края на тази учебна година ще бъдат кандидат-студенти. Надявам се нещата да се нормализират и в бъдеще отново да имам възможност да посрещам най-малките ученици на възобновеното обучение в реална обстановка. И последно, за да завърша отговора си на този въпрос и да съм максимално искрен, трябва да спомена, че получих покана от доц. д-р Галина Момчева-Гърдева, ръководител на катедра “Информатика” във Варненски свободен университет “Черноризец Храбър”, да бъда асистент, но по-голяма конкретика на този етап не мога да дам, защото нямам информация дали това се отнася само за преподаване на дисциплината “Програмиране и алгоритми” в дистанционната форма на обучение в бакалавърска програма “Информатика и компютърни науки”, или се има предвид и някоя от магистърските програми – “Дигитален маркетинг и уеб дизайн” или англоезичните “Software Engineering and Management”, “Data Science”, “Cybersecurity”.

PC Mania: Видно е, че иновативният ти подход бива забелязан и оценен. Но нека продължим и с другата твоя инициатива, която смяташ да реализираш. Каква ще е тя, в какво ще се изразява и кого ще обхваща като насоченост?

Давид: В случай че вашите читатели вече са посетили страницата на Гражданско движение “Помощ на лица с проблеми в развитието” във Фейсбук и са я разгледали подробно, има вероятност да са попаднали на информацията за “Къщата” и вече да знаят за решението на Столичния общински съвет (СОС), да даде безвъзмездно право на ползване на ГД, за срок от 10 години, на триетажната жилищна сграда, но макар това да е факт още от преди да стартира дейността си 45. Народно събрание, а скоро ще избираме депутатите за 47-мия Парламент, все още не е започнала процедура за влизане във владение. Силно се надявам този пропуск да бъде отстранен бързо, за да започнат ремонтните дейности, като сградата се приведе във вид здравословен и безопасен за децата и младежите от аутистичния спектър, а и за специалистите, които да работят в сигурна среда. Защото планът е в Къщата да се създадат, оборудват и развият дневен център и социално предприятие за деца и младежи с проблеми в развитието и специални образователни потребности. Тоест, това пространство ще предлага обогатена комплексна услуга, осигуряваща приемственост за деца, за младежи и за възрастни, като целта е постигане на независим живот за всеки чрез подкрепена трудова заетост. Идеята е, че ако на входа на Къщата са налични неподкрепени от социума семейства на хора с проблеми в развитието, то на изхода ѝ трябва да са ситуирани удовлетворени хора с изградено чувство за принадлежност и повишено благополучие, тъй като щастието не е блян, а може да бъде и реално постижимо. Проблемът е, че предоставеният за ползване от СОС жилищен обект се нуждае от генерален ремонт и всеки, който е видял снимките на Къщата, публикувани на страницата на ГД, сам се е уверил в необходимостта и най-вече в неотложността на строително-монтажните дейности, при условие, че снимките показват само външното състояние на сградата, но не и вътрешния й облик, потвърждаващ нуждата от капиталов ремонт, който се оказва, че трябва да е за сметка на Движението, което обаче не разполага с обявената по предварителни разчети шестцифрена сума. Сега е моментът да кажа, че в последно време често се шегувам, как тази година Коледа идва три пъти, преди традиционната й дата. Понеже новата Коледа са изборите, тъй като тогава настоящи политици, партийни лидери и кандидат-депутати започват масово да правят дарения за различни каузи при предизборната си кампания. Лошо няма, стига да не беше избирателно и да не демонстрираше тенденциозност. По статусите със снимките във ФБ на кандидатите за народни представители ще разберете на кого се дарява. Най-често на хора в нужда, които са гласоподаватели, или пък на обекти, примерно за апаратура, в които работят потенциални избиратели, по-рядко на деца и младежи, които ще имат правото да гласуват, щом навършат 18 г., но никога на деца, младежи и възрастни от аутистичния спектър, защото не всички имат право на вот, понеже голяма част от тях са поставени под ограничено или пълно запрещение, поради невъзможност да са дееспособни и самостоятелно ръководещи житейските си постъпки зряло и пълноценно. За близо 10 години, като приятел на хората от ГД, до мен не е достигнала информация да е постъпил дори един лев като дарение в сметката на Движението от настоящ, или бивш политик. Време е това да се промени, затова в края на настоящата седмица, по-точно на 13-ти този месец, ще стартирам на страницата на ГД кампанията #ИзборнаКоледа, за да видим кой политик недискриминира и ще се престраши да дари безкористно на хора, които не са избиратели, а временните резултати от кампанията смятам да публикувам след месец, тоест ден преди изборите, като окончателните ще бъдат качени на страницата на движението след изборите – на 16. ноември, Световен ден на толерантността.

PC Mania: Похвално начинание, но освен с лично дарение, смяташ ли и по-друг начин да подпомогнеш благотворителната кампания?

Давид: Разбира се. Защото дори и да предположим, че кампанията бъде резултатна, честно казано съм реалист човек и не вярвам, че ще успеят да се съберат нужните средства само от кандидат-депутати и кандидат-президенти, без помощта на всеки, който има възможност да подпомогне каузата. Мисля, тук е мястото да кажа, че когато ме попитахте в първата част на интервюто за моя работодател, компанията VMware, пропуснах да споделя едно от основните й предимства – социалната отговорност. Благодарен съм за пореден път на Диана Гиндева, че ме насочи към платформата „VMware Foundation“, в която като служител на компанията имам право да предлагам благотворителни инициативи за подпомагане и сега очаквам от Движението да ми предоставят документацията на английски език, за да мога, освен банковата сметка, да дам и пълна информация за каузата, обявявайки набирането на средства за „Къщата“ в глобалната система на VMware, чрез която да се включат с дарения колеги от цял свят, където компанията ни има свои центрове или представителства. Уверен съм, че ще го направят, тъй като хората от ИТ сектора са в основата на гражданското общество навсякъде по света и ги е грижа как се развива то. Уви, същото не може да се каже за политиците ни, видно от равносметката, която преди малко направих за 10-те години. И само да допълня, че планирам още една кампания, свързана с разследващия сайт „Биволъ“ и подкрепата за свободата на словото, но на този етап не мисля, че е нужно да давам повече подробности.

PC Mania: От казаното до този момент излиза, че все така актуално остава твоето “политикът гледа строго”/”нима искам много”, от култовото стихотворение “Глас в пустиня” (2014). Това първото ти протестно стихотворение на социална тема ли е, а и вярно ли е, че за първи път си казал част от него публично на VI Годишни награди “Успелите деца на България” на Фондация “Димитър Бербатов”, при първото твое награждаване, което се провежда в “Шоуто на Слави” по bTV?

Давид: Вярно е. Но нека уточня, че стихотворението “Глас в пустиня” е писано още през 2013 г., по повод първите протести #ДАНСwithme, на които ходех редовно със семейството ми, когато чрез ФБ хората спонтанно се организираха и протестираха срещу назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Първо бе пуснато като пост във ФБ страницата “Детско творчество и поезия за деца”, после го публикуваха на ФБ страницата си “Протестна мрежа”, а след това и Инициатива “Правосъдие за всеки”. Разбирам защо се смята, че година по-късно съм го писал, имайки предвид, че то де факто тогава стана популярно, понеже на продължаващите протести, за оставката на правителството на тройната коалиция, често виждах хора с ръчно направени плакати, на които присъстваха куплети от него. И до ден днешен няма протест, на който да не съм го виждал поне веднъж, както и в различни сайтове всяка година го публикуват отново, но вместо да ме радва този факт, той ме натъжава, защото показва, че 8 години след създаването на стиха ми, той продължава с пълна сила да бъде актуален. За да съм напълно честен, би следвало да спомена, че то не е първото ми стихотворение на социална тематика, а друго бе преди него – “Черен хумор”, което дори отличие получи, като от ТВ7 идваха по този повод в училището ми, 88. СОУ тогава, за да заснемат репортаж, който бе пуснат в новинарската им емисия. Просто “Глас в пустиня” е моят първи личен протест, станал публичен. На тази церемония за първи път щях да получа плакета на Фондация “Димитър Бербатов” и бях сигурен, че освен традиционните благодарности в словото, подобно на другите деца, мога да отправя и римуваното си послание към зрителите, защото бях убеден, че няма как да ме отрежат после от записа на предаването, тъй като все пак съм едно от наградените деца. Реших да действам смело, но понеже имаше ограничение във времето за всяко благодарствено слово, нямаше как да кажа цялото стихотворение. На средата му някой от публиката в студиото, която бе само от допуснатите родители или придружаващи лауреатите, започна да ръкопляска, явно мислейки, че съм приключил, или с намек да приключа, но аз си продължих и това се вижда на записа. Когато действително завърших, беше настанала гробна тишина в студиото. С мен завършваше церемонията, тоест преди това другите отличени деца вече бяха минали и на всяко едно от тях след благодарственото му слово веднага имаше бурни аплодисменти, а при мен тишина, от замръзнали като че ли хора на местата си. Когато стигнах моето място и седнах, тогава започнаха хората да пляскат и разбрах, че чак сега са преодоляли изненадата, шока от неочакваното и са се пробудили, което ми показа, че съм успял да постигна целта си и стихът действително въздейства. Откритието ми щеше да се потвърди ден-два след това, когато се излъчи записът от церемонията по телевизията. Който беше останал да я гледа до самия й край и познаваше родителите ми, започна да звъни по телефоните им – приятели, близки, познати, колеги, роднини, че чак и съседите, но те звъняха на вратата ни и ме поздравиха лично за силата, мъжеството и дързостта.

PC Mania: Действително впечатляващо. Имаш ли и друг твой личен протест, преди да откажеш третата поредна награда на Фондация “Димитър Бербатов” през 2016 г. и да организираш по-мащабни протестни действия?

Давид: Предполагам, че и по този начин може да се нарече протестната ми акция през лятото на 2015 г. с моето отворено писмо в рима до 240-те депутати, които не поискаха да подкрепят съдебната реформа. Публикувах го в профила си във ФБ и бързо то разбуни духовете в мрежата. Първи го публикува “Дневник”, мисля, че заглавието бе “Защо ниКОЙ от депутатите не му отговори?”, понеже аз го бях изпратил и на имейлите на всеки един от народните представители. А дни след това от Нова ТВ ме потърсиха за интервю, в което освен дадените отговори на въпросите, прочетох и части от писмото, което този път ръкописно бях изписал и след интервюто отидох до НС, за да го оставя там. Интервюто бе излъчено в обедните новини на телевизията, но във вечерните вече го нямаше, както и днес не може да се намери никъде видеото, та толкова за медийната свобода. И ако материалът на ТВ7, за стихотворението “Черен хумор”, е разбираемо защо липсва, след като въпросната телевизия отдавна не съществува, то интересно защо ли и репортажът на Нова ТВ, “Защо 14 годишно момче писа на депутатите?”, също го няма. Стои единствено текстът на Мария Милкова, с която се запознах пред Народното събрание, където ме интервюираше и с която станахме приятели. Както бях посочил още преди три седмици, в първата част на настоящото интервю, имал съм късмета все да попадам и на читави хора, а и журналистите не правят изключение в това отношение, като с повечето, с които съм се запознавал на самите интервюта, и до днес продължаваме да поддържам връзка. Тоест, не журналистите са виновни за 112. ни място по свобода на словото, а цензурата, упражнявана от ръководствата на медиите, обслужващи олигархичните интереси на собственици, близки до властимащите. Моята констатация обяснява защо голяма част от качествените журналисти не работят вече за националните телевизии, а за по-малки телевизионни канали, да не говорим, че доста от тях дори смениха попрището и не са журналисти към днешна дата. В тази връзка, напълно логична е моята подкрепа за независимата медия “Биволъ”, защото в нея правото на свобода на словото е гарантирано, както е в Конституцията, което пък обяснява защо рядко други български медии споделят информацията от авторитетния сайт за разследваща журналистика, за разлика от чуждестранните им колеги.

PC Mania: Освен за протестните ти акции, разбрахме и за множеството награди на твои поетични творби, малка част от които сподели тук, както и за първия плакет от Фондация “Димитър Бербатов”, за кампанията ти за толерантно отношение към хората от аутистичния спектър, но получавал ли си някога отличия за твоята гражданска позиция като природозащитник, извън литературните конкурси?

Давид: Не, не съм получавал. Но за мен най-голямата награда през годините са били читателите на стихотворните ми произведения, както и потребителите на разработените от мен ИТ приложения, така че никога отличията не са ми били самоцел. Освен това аз имам разбирането, че гражданската активност е изразител на достойно поведение. Тя е право, не задължение, и показва отговорно отношение, а не примирение. Следователно, не са нужни стимули, под формата на награди, за да изразиш личното си мнение по даден проблем, да организираш безвъзмездно кампания или да инициираш добротворческа акция. Въпрос на осъзнат избор и желание за действие е. Просто в моите творби съм гледал да има послание, което да буди, да замисля и да активизира хората, ала с годините осъзнах, че няма по-добро послание от личния пример и това е моето верую. Затова с времето започнах по-малко да пиша и повече да участвам лично в кампаниите, чрез иницииране и организиране на доброволчески дейности. Пример в това отношение е кампанията “Лица от стихове за Пирин”, по идея на Огнян Христонев, на която бях съорганизатор, заедно с Радослав Йорданов, Наталия Николова, Тихомира Методиева- Тихич, Стела Ташева и Мария. Моето участие включваше, освен снимката ми за видеото, три месеца работа да информирам по ФБ групи и страници хората, обяснявайки целта на каузата за творчески протест, в защита на природата и в подкрепа на движението #SavePirin. Също така канех роднини, приятели, познати, пишейки им лични съобщения, за да се включат и от чужбина дори, събирах техните снимки, качвах и ги подреждах, напомнях за срокове и кои думи от стихотворението на Иван Вазов “Към природата” са все още свободни, търсех нови хора да ги напишат и да се фотографират с тях, както и останалите съорганизатори правеха в същото време, за да се постигне по-бързо резултатност. Когато всички снимки с думите бяха налични, Миа Сердарева монтира клипа, а Кремена Ватева се зае с озвучаването, музикалното оформление и финалните надписи. Музикалният съпровод на флейта е в изпълнение на Божана, която се включи и с гласа си зад кадър, заедно с Миа, Кремена, Александра, Симона, Дария-Мария, Величка, Злати, Иванка, Екатерина, Ива, Велина и Георги. В края на видеото е посвещението ни и съм признателен на другите съорганизатори, че единодушно приеха предложението ми да посветим клипа на големия Боян Петров, който завинаги остава в сърцата ни като Съни, но и част от душата на планината с връх Шиша Пангма, където го търсеше дълго време най-добрият му приятел Петко Петков, заедно със сина си, и му отдадоха последна почит във висините.

PC Mania: На база споделеното от теб до този момент, оставам с впечатлението, че харесваш зеления цвят. Това ми напомня песничката от моето детство “Оранжево морето” и някак си всичко придобива далеч по-широка перспектива, ако се мисли в съдържателния аспект на текста й. Ясно е, че едва ли желаеш морето и небето да са оранжеви, или тревата и родният ти град, но аз откривам в мелодичната песничка най-важното, което рисуваш със словата си, включително и в настоящото интервю. И без четка в ръка, “пребоядисваш” света около себе си. За цялото време, в което пишеше, със или без рима, няма да е пресилено да кажа, че преобрази мрежата и остави своя творчески отпечатък в нея. Нещо повече, ти не спря да пишеш, разпращаш, провокираш и стана пример за подражание в реалния свят, чрез постъпките си. Може би е време да споделиш каква е тайната да увличаш хората и те да те следват, да ги завладяваш с изказа си и те да те четата, да ги запалваш за каузи и те да се включват, да им въздействаш и те да се будят? Подобно умение учи ли се, или е дарба, с която човек се ражда?

Давид: Няма нищо по-лесно от това – просто бъди искрен и околните ще ти имат доверие, че няма да ги подведеш. Дръж си на думата, казвай истината и открито споделяй мнението си. Живеем в свят, в който лъжата управлява и затова не сме свикнали с честността. И ако се появи някой, който в пряк текст казва какво мисли, директен е и не лицемерничи, за да се хареса на максимално повече хора, а отстоява принципите и ценностите, в които вярва, той показва и с думи, и с дела, че съществува и друг път. С времето все повече хора ще откриват, че този път е и техен. И че е правилният. Защото лесно се живее с чиста съвест и се спи спокойно. Останалото е суета и поза. Неща, които ги няма при децата. Което обяснява, защо никой възрастен не смее да каже, че “царят е гол”, защо само Малкият принц може да обича роза и защо в Библията не някой друг, а едно момче с прашка успява да повали Голиат. Трудното не е да бъдеш прям и да имаш добродетели като дете. Трудното е да успееш да ги запазиш като възрастен. А това умение нито е дарба, нито се учи. Зависи от човека и осъзнатия му избор дали ще даде подслон на детето в себе си, или ще го изостави вън завинаги. В първия случай, когато ти кажат нещо, ти мислиш и задаваш въпроси, както децата правят. Във втория случай не мислиш, не задаваш въпроси, а безропотно изпълняваш. Това е тайната. Аз винаги задавам въпроси.

PC Mania: Имаш нестандартно мислене. То помагало ли ти е при организацията на протестни действия да достигнеш до повече хора, да ги убедиш да се включат, да ги мотивираш, че има смисъл да не стоят безучастни?

Давид: Най-вероятно да, но никога не съм си позволявал да убеждавам някого да ме последва или да го карам той да участва в нещо, а единствено съм предлагал и после съм давал аргументите си защо си струва да се опита. Предполагам, че точно аргументацията ми тежи, а не фактът, че аз съм я представил. Ще дам примери, обаче, как колкото и смислени доводи да се използват, хората могат да бъдат разубедени лесно и бързо, ако има натиск от трета страна и страх от последиците, или пък приоритетите им вземат и се променят в последния момент. През годините съм инициирал два протеста. Първият бе ученически, по повод издадена заповед от МОН и се проведе през 2016 г. Просто предложих идеята си в клас, после направих ФБ група за събитието и в нея започнаха да се присъединяват не само ученици от другите класове на СМГ, но и от останалите училища в София. Броят на потвърдилите участие растеше непрекъснато – от 1000 на 3000 до 5000 и после спрях да следя данните, защото нямаше смисъл, щом съществуваше такова голямо желание да се предприемат протестни действия. Създадох организационен екип, за да разпределим задачите и всеки да знае за какво точно отговаря. Изпратихме до медиите информацията за датата, часа и мястото на протеста ни, след като бяхме вече се срещнали с директора и той ни даде зелена светлина, казвайки, че ни подкрепя цялото ръководство на училището и няма нищо против протестното шествие да тръгне от двора на гимназията, отправяйки се в посока към МОН. Голяма част от учителите ни поздравяваха, дори ме питаха могат ли и те да присъстват на протеста ни, въпреки че е обявен за ученически. Но всичко това бе факт, докато от медиите не започват да звънят до МОН, за да питат министърката за мнението й, относно протеста, а телевизионен екип направо чакаше пред входа на министерството зам. министъра и той отговари, че няма информация за готвен ученически протест. Същият екип отива в СМГ, за да интервюира директора и той заявява, че ръководството на гимназията не подкрепя самоорганизиралите се за протестната акция възпитаници на гимназията. Всичко това го виждаме във вечерните новинарски емисии по телевизиите, ден-два преди протеста, и меко казано бях възмутен как може хората по този начин да си сменят мнението за кратко време. На другия ден бях извикан в дирекцията, заедно с останалите от организационния екип, за да ни се каже, че от МОН са разбрали за протеста и затова не може шествието да тръгне от СМГ, както и че всеки, който участва, ще получи за целия период от време на протестните действия неизвинени отсъствия, но въпреки това ако решим да участваме, да сме се събирали пред МОН, не пред гимназията. Лично на мен ми беше съобщено, че зам. министърът очаква аз и моите родители да му се обадим и за целта ми бе даден неговият телефонен номер. След края на срещата, информирахме поне част от медиите за промяната на сборния ни пункт, който вече бе МОН, а във ФБ групата ни се започна с постовете на ученици от другите столични училища, че и при тях е следвал същият натиск и заплахата с неизвинените отсъствия, ако се включат в протеста.

PC Mania: Много “демократично”, думи нямам. И как продължи инициативата ти, състоя ли се протестът, или се отказахте?

Давид: На другия ден трябваше да се проведе протестът и рано сутринта майка ми се обади на заместник министъра, в очакване да разбере за какво е нужно да го търси по телефона. Оказа се, че той я е питал дали е запозната с инициативата на сина й, да организира ученически протест. Майка ми потвърди, добавяйки, че са ме възпитавали да отстоявам правата и свободите си и ако съм счел, че те са нарушени, в пълното си право съм да ги защитя чрез познатите форми на гражданско неподчинение, една от които бива протестът. И допълни, че не е служител на МОН, за да си мисли зам. министърът, че може да й въздейства по този начин и след телефонен разговор с него тя моментално да забрани на 15-годишния си син да участва в протест, който той е организирал сред съучениците си. После ми подаде телефона на мен, защото министърът беше казал на директора, че и аз трябва да му се обадя. Явно беше изискал информация за мен и бе ме проучил подробно, та ме попита направо защо имам толкова извинени отсъствия и не смятам ли, че учението е по-важно от извънкласните ми занимания и активната гражданска позиция. Отговорих, че именно защото учението за мен е важно и съм в СМГ, смятайки, че там ще уча достатъчно информатика и ИТ, но след като е очевидно, че с един час седмично няма как да се получат нужните знания, затова посещавам интензивното едногодишно обучение на Софтуерната академия на Телерик и поради това са извинените ми отсъствия. И акцентирах на факта, че последните нямаше да ги има, ако действително се учеше информатика и ИТ толкова часове, колкото и математиката. Завърших монолога си с уточнението, че извънкласните ми занимания в подкрепа на социални и екологични каузи би следвало да се подкрепят от образователната институция, стига да се насърчаваше в училище гражданската активност на младите хора, но предмет гражданско образование липсва. Зам. министърът отговори, че нямало проблем, защо не съм казал по-рано, за да се направят реформи в тези направления, ето, още сега щели да залегнат въпросните промени и от 10-11 клас друго щяло да е положението и лично щял съм да се уверя. Завърши с въпроса дали протестът остава, а след като потвърдих, той каза, че тогава щял да ни очаква за среща, с което разговорът ни приключи. След заплахите от предния ден във всички училища, за поставянето на неизвинени отсъствия на всеки, който се включи в протестната акция пред МОН, разбираемо, не се събрахме много ученици, като дори медиите бяха повече от нас, макар някои от неинформираните журналисти да са ни чакали пред СМГ, както бе обявено първоначално. Спазвайки обещанието си, от името на зам. министъра ни поканиха на лична среща с него, а на медиите бе посочено, че след срещата ще имат време да ни интервюират. Министърката не присъстваше на срещата. След като седнахме на широката маса, служителка в МОН ни каза, да си изключим телефоните и че нямаме право да записваме разговора, а в същото време тя сложи в средата на масата записващо устройство, което работеше през цялото време на разговора ни със зам. министъра. Съобщихме му исканията си, той гледаше да смени темата, проявявайки интерес към всеки един ученик в стаята, не се говореше по същество, а накрая разговорът завърши с думите, че МОН ще отпусне повече стипендии за надарени деца, с успехи и постижения в науката, изкуствата, спорта и др. Тръгвайки си, зам. министърът ни съобщи, че щом не са питани родителите ни, за да дадат своето съгласие да бъдем интервюирани от медиите, значи същите нямат право да ни задават въпроси, затова трябвало да излезем през този изход, за да не се засечем с тях и ни бе посочена вратата. По този начин действително излязохме на място, където нямаше камери и журналисти, а когато се върнахме на главния вход пред МОН, тях ги нямаше, защото зам. министърът ги бе поканил на брифинг, обяснявайки, че протест не се е състоял, а само среща и използвал случая за да информира обществеността за новите ученически стипендии и техния актуализиран размер. Същото PR съобщение излезе на сайта на МОН, с обща снимка от срещата ни, без да е искано нашето или на родителите ни съгласие, на което зам. министъра толкова държеше. И после се очаква повече младежи да остават да учат и работят в страната. Само, моля, не ме питайте колко съученици от снимката (макар на нея да не са всички от протеста, а част от групата, която бе на срещата със зам. министъра) са днес в България.

PC Mania: Какъв бе отзвукът от срещата и имаше ли резултат от нея на по-късен етап, както и последици за участниците в протестната акция?

Давид: След като някои от медиите разпространиха новината, че е оказан натиск върху учениците, желаещи да се включат масово в протестните действия пред МОН, възпрепятствайки ги чрез заплахи за поставяне на неизвинени отсъствия, такива на нас в СМГ не ни бяха нанесени в дневниците. Единствено някои от учителите си позволяваха волността в час да подмятат, че сме изложили публично гимназията, защото учениците й винаги са били отговорни хора, лидери, а не създаващи проблеми аутсайдери и все в този дух изявления, нямащи нищо общо с добрия тон, а и с реалността. Защото никой от нас не е бил аутсайдер, а лидер на мнение и на действие, като повечето, включително и аз, за поредна година бяхме председатели на класовете си и избрани за представители на същите в Ученическия съвет на гимназията. Самият факт, че на снимката на предна линия се вижда най-добрият ученик на випуска ни, не само в СМГ или в София, а в цяла България, Евгени Кайряков, който в момента е студент в Харвард, трябва достатъчно да говори на всеки, какви ученици бяха на протеста и не се изплашиха от заканите, а отидоха и си защитиха по най-демократичния начин правата. Що се отнася до резултатността, такава имаше, но не от срещата, а най-вече от телефонния ми разговор със зам. министъра. На следващата година, когато бяхме вече 10-ти клас, стартира пилотния проект на МОН, Национална програма “Обучение за ИТ кариера”, за допълнително изучаване на информатика и ИТ, като 3-годишен цикъл на обучение по програмиране, тоест в 12. клас завършилите го получават към дипломата сертификат за придобиване на професионална квалификация по професията “приложен програмист”. А в 11. клас бе въведен предметът “Гражданско образование”, дори и да няма много общо с това, което аз очаквах да открия в подобен учебник, но поне природоопазващата тема бе застъпена, както и идеята за толерантно отношение.

PC Mania: Значи и в образователната сфера си иноватор, щом си успял да постигнеш напредък в развитието на изоставащата от модерността и дигиталната трансформация образователна система в страната. Твоят коментар?

Давид: Всъщност малко по-късно получих отличие по този повод, за принос в развитието на училищното образование, но понеже не отидох да ми го връчат официално, беше изпратено в училището, в което тогава учех. Мисля вече подчертах, че не наградите мотивират да си деен, а стремежът за промяна. Нищо ново няма да кажа като спомена, че все още за България иновациите са дейност чудна, трудна, сложна, но въвеждането им във всяка сфера е „мисия неотложна“.

PC Mania: Много точно казано и на място. Ненапразно още в първата част на интервюто с теб, провело се в края на миналия месец, във въвеждащите думи на изложението преди въпросите, те представихме като човека, променил още “като ученик средното образование”. А какво още си променил и какъв граждански протест в “триъгълника на властта” си организирал на 17 години, включващ представители на над 30 ФБ групи с кауза, ще се наложи да ни разкажеш в ново продължение на интервюто ти, понеже не само напреднахме във времето, но и тази втора част също стана обемна и дълга, а все така имаме още въпроси, на които предстои да отговориш. При мен остават 8 незададени, на повечето читателски въпроси отговори, но за следващия път остават и още две питанията, получени на имейла на PC Mania и още едно подобно такова запитване, но от получен коментар в нашия уебсайт. Тъкмо при следващата ни среща с теб ще обменим информация, относно развитието на кампаниите, които обяви първо в нашата медия и какви са временните резултати от тях. Съгласен ли си третата част на интервюто с теб да излезе на 1. ноември, в Деня на народните будители?

Давид: Приемам поканата с благодарност.

PC Mania: Не само покана имаш от нас, но и приятна изненада, като за скъп и любим гост, който приема предизвикателствата ни с чест, свободно споделя мнението си и открито разказва за важни моменти от живота си, за които читателите няма как да научат, защото в никое друго твое интервю през годините не си ги представял. Ние благодарим и ти пожелаваме приятно гледане!

Давид: О, това е много повече от приятна изненада, отлична е! Без думи ме оставяте направо, което рядко ми се случва… Много, много благодаря на Асен, за добрите слова и че по този начин мисли за мен. Защото неговото мнението ми е ценно. Малко е да се каже, че съм трогнат от жеста му. Асен Йорданов винаги съм го приемал за близък приятел, още преди да го познавах лично. Честта е изцяло моя, че толкова години се уча от него на непримиримост. И ще продължа кампанията “Биволъ бъди, рогата вади и боди!”, понеже има смисъл да се бориш за свободната и независима журналистика, благодарение на чиито разследвания немалка част от депутатите, в последните две народни събрания, имаха повод да направят временни комисии, в които да си правят личен PR, но не и действително да проучват и разследват, щом нито веднъж не поканиха Асен на изслушване в тях.

PC Mania: Да, в третата част ще си говорим за “Биволъ”, а и за всички изброени от Асен Йорданов твои активности, за които не ни остана време днес, включително и за твоят завиден опит и постиженията в бойните изкуства. Но в края на настоящата ни среща, желаеш ли да анонсираш отговора на загадката, от първата част на интервюто с теб, относно героя от твоята 3D видео игра, или и него да оставим за последващото продължение на интервюто? Питам те, защото в сайта на PC Mania ние получихме няколко страхотни отговора, във връзка с отправеното предизвикателство, и може би, именно сега е най-добре да ни разкриеш имаме ли победител, познал верния отговор на зададения от теб въпрос?

Давид: Съгласен съм, че сега му е времето да се обявят резултатите от импровизираната моя игра-закачка с Вашите редовни читатели, нещо повече дори, ще има и поощрения. Въпросът ми бе логически и верният отговор бе пред погледа на всички, видели краткия видео откъс от моята проектна 3D игра, защото двете златни статуи пред Амвона са увеличени огледални копия на главния герой. А кой се крие зад маската и чие мускулесто телосложение е използвано като модел при оформяне на релефа на тялото на героя, уважаемият читател ще разбере на 1-ви ноември, когато ще се срещнем отново. Удоволствието ще е изцяло мое, да Ви гостувам за трети път в сайта на PC Mania и то в Деня на народните будители!

PC Mania: Интересно решение за герой. А победителят в играта е? Неговото име е…

Давид: И аз се чудя кое име да кажа, защото едното е на майката, написала имейла до вас, съдържащ верния отговор на сина й, тоест имаме и още едно име за съобщаване. Следователно, правилен отговор на загадката е дал Никола, който нямаше да бъде победител, ако майка му Стефка Михайлова не бе написала писмото до медията. Обръщам се с предложение към Никола, да раздели паричната награда със своята майка, защото дори и половината ще му стигне да си вземе, например, нова PC игра, от представените хитови заглавия в PC Mania, или да си избере курс и да се обучава, дори в разработката на игри. Колкото до книгите, при тях за всеки един има отделен екземпляр. Всички останали участници, включили се чрез коментар или имейл с отговор на загадката, получават като поощрителна награда подаръчен ваучер и книга, съдържаща публикация на някоя от моите литературни творби. Да си ги четат и ползват със здраве! Още днес всички ваши читатели, участвали в логическата игра, ще получат имейл лично от мен, като в обратната връзка от тяхна страна ще очаквам посочване на точен адрес, на който да изпратя наградите, а и също указан от тях телефон за връзка. Благодаря на Красислав Христов, Детелина Атанасова, Хрис Цонев и Таня Ф., че не се поколебаха да бъдат активни!

PC Mania: Да, всичко това с наградите, които си осигурил, Давид, е просто прекрасно и от нашия уебсайт и списание за игри също поздравяваме всеки един участник. В края на повторната ни среща с теб, която мина през цялата палитра на емоционалната дъга, ще завършим с откритото си становище по една от темите, която ни докосна и предизвика доза сантимент. Според нас, в PC Mania, подобни инициативи, като твоите, не трябва да са рядкост. И все повече медии би следвало да им предоставят трибуна. PC Mania, като социално отговорна медия, е отворена към гражданската активност и помага на гражданското общество, както и с каквото може, давайки винаги гласност на смислени кампании. Като медиен партньор, държим да се знае, че природоопазващи и образователни инициативи трябва да има далеч не само в село Осен, а на принципа “предай нататък”, те да се появят и в други населени места в България. Затова ние предаваме нататък. Днес, конкретно за твоята кампания, нека стартираме именно от село Осен, за да видим колко от нашите читатели ще се включат, а после ще продължим нататък. Дори веднага указваме на всички, че редакционната ни поща е отворена за всеки, който желае да се включи в твоята кампания “Компютър за дърво”: pisma@pcmania.bg

…На нашия имейл, разбира се, всеки може да изпраща и въпросите си, а и потвърждение за включване в другата кампания #ИзборнаКоледа, като ние обещаваме да съдействаме и на двете страни при комуникацията. Защото PC Mania е доказала в годините на своето съществуване, че е медия подкрепяща толерантността във всичките й форми, включително и към хората от аутистичния спектър. Да си пожелаем на добър час в общото дело и до нови срещи, четящи приятели!