Геймърска старост-нерадост

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 19 апр. 2011

Играта на РС и видео игри е занимание без възраст, но едно съвсем скорошно изследване показва, че фенската общност застрашително се свива. Става въпрос за демографска криза сред геймърите, за все по-малко време, прекарано пред екрана или монитора и за намаляването на интереса към игрите.

Наскоро заглавия като Medal of Honor, Vanquish, Star Wars: The Force Unleashed 2 и Homefront бяха подложени на сериозна критика поради факта, че са прекалено къси. Игри, които може да изиграете за 5-6 часа може би не заслужават пълната си пазарна цена, но дали причината за краткото изживяване не се крие другаде – в свиването на геймърската аудитория и намаляването на времето, което геймърите отделят в игра.

Парите имат значение

Вземете следния пример: хитовите Grand Theft Auto IV и Red Dead Redemption са стрували на Rockstar Games по 100 милиона долара на игра. Всяка. Всички разработчици са категорични, че дължината на една игра е пряко свързана с нейния бюджет – с други думи, колкото по-дълго е едно виртуално приключение, толкова повече ресурси отиват за неговото създаване.

Високобюджетните проекти се нуждаят от стотици програмисти и дизайнери, а времето и парите винаги се разпределят възможно най-пестеливо. Средният цикъл на разработката на една игра е около две години, като бюджетът рядко надминава 20 милиона долара. Разбира се, ако разполагате със солиден финансов гръб и някой от гигантите в индустрията се ангажира да ви помогне, може дори да надхвърлите въпросните 100 милиона.

Но заслужава ли си?

Ако направите подобна скъпоструваща игра, вашите издатели и инвеститори със сигурност ще очакват едно нещо от тея – да се харчи като топъл хляб! Боби Котик, Джон Рицитиело и всеки друг бос на голяма издателска компания би желал да види как милиони геймъри първо пият кафе в малките часове на нощта, чакайки на опашка на датата на премиерата, а после жадно поглъщат всяко едно DLC за играта.

И така стигаме до същината на темата – свиването на геймърската общност. Точно така, оказва се, че тези тълпи от обезумели фенове може би не са толкова лесни за набавяне. Според данни на The Entertainment Software Association, средният геймър днес е на солидните 34 години и вече има зад гърба си 12-годишен стаж. Това са хора, започнали да играят в първата половина на деветдесетте години и запазили интереса си и до днес. Но на 34 игрите далеч не са единствената ти грижа, а времето вече не стига.

Тези геймъри са улегнали членове на обществото, имат сериозни длъжности, повечето са женени, немалка част вече са и бащи. Прибираш се след тежкия ден в офиса, вечеряш със семейството, обръщаш внимание на децата. В крайна сметка къде точно се вписва играта?

Изповедта на един геймър

“През деня работя, а след това ходя на вечерно училище. Времето ми е оскъдно и все по-рядко намирам време да изпълнявам странични куестове в Borderlands”, казва Андрю Грант, технически директор към проекта GAMBIT Game Lab на Масачузетския технологичен институт.

“Ако разполагам само с пет часа на седмица, за да играя на любимата си Dragon Age, то минават месеци, преди да стигна средата на историята. По тове време дори не помня за какво точно се разказва в играта”, продължава Грант. “Затова като един купувач на игри съм доволен, че на пазара се появяват и къси заглавия”.

Аха, дойдохме си на темата

Разработчиците и издателите на игри използват тази криза в геймърската общност, за да предлагат по-къси игри. Пазарната им ориентация се определя и от леко стряскащата статистика за процента на играчите, изиграли дадено заглавие докрай.

Игри с отворен свят и RPG-та като Mass Effect 2 и Final Fantasy XIII могат да отнемат повече от 50-60 часа при едно изиграване. При тях е разбираемо, ако все пак не ги довършите или се задоволите само с главната история. Но Medal of Honor?! Шутърът на Danger Close от миналата година може да се изиграе за някакви си 5-6 часа и въпреки това данните на Raptr, сайт, който се занимава със следенето на т.нар. achievements за XBOX 360, показва, че едва 39.6 процента от хората, инсталирали си играта, са стигнали до нейния край.

Ето ви още малко статистика: през 2009 г. сайтът Gamasutra обяви, че по-малко от 50 процента от игралите GTA IV са отключили последния achievement в сингъл режима на гангстерската сага. Миналата година Ubisoft извади подобни данни – Assassin’s Creed 2 е била превъртяна от едва 40 процента от игралите я. Пак според Raptr дори прехвалената Red Dead Redemption е станала жертва на свиващия се интерес, след като само 7.9 процента са успели да видят края на историята на Джон Марстън.

Какво, искате още?!

Да хвърлим още един поглед към графа “Превъртяни игри” в прашните статистически справочници. Сингълплейърът на Battlefield: Bad Company 2 е превъртян само от 31.1 процента от играчите. Въпреки стилната си визия аркадният хит Shank е задържал докрай вниманието на някакви си 36.4 процента. А с 55.3 процента на изигралите я докрай Alan Wake може да се смята за една от по-успешните игри. Първенецът, получил най-голям зрителски интерес, е Mass Effect 2 – цели 67.1 процента от онези, които са инсталирали ролевата игра на BioWare, са имали търпението да спасят галактиката още веднъж.

И така, да обобщим данните – в момента на пазара масово се предлагат къси игри, които феновете и критиката оплюват, че не си заслужават парите. В същото време средната възраст на геймърите е прехвърлила тридесетте и те все по-рядко намират време да седнат пред компютъра или конзолата. В резултат процентът на изиграни докрай заглавия пада рязко, а на свой ред компаниите не са склонни да отделят много време и пари, за да финансират проекти, които после не се играят достатъчно.

Изглежда като омагьосън кръг, нали? А сега сигурно ще ме попитате за това какъв е изводът от този материал – обективен извод няма, по-скоро се пораждат още доста въпроси, на които всеки може да се опита да даде отговор или интерпретация: Остаряват ли геймърите? Свива ли се наистина нашата общност? Пречат ли семейните и служебните задължения на активната игра? Прави ли са компаниите като пускат игри, които може да превъртите за един следообед? Значи ли това, че бъдещето на игрите е в масовите онлайн игри или в мултиплейър заглавията, които имат потенциала да генерират много по-солидни печалби за много по-дълъг период на интерес?

Вие сте на ход!

Автор: Иво Цеков