В очакване на Cyberpunk 2077

По-малко от месец ни дели от най-очакваната и обещаваща видеоигра за годината – Cyberpunk 2077. Апетитът на геймърите е изострен до краен предел, а погледите насочени към гърлата на CD Project RED са остри като бръснач. Усещате ли напрежението, което витае в неоновата атмосфера наоколо? Настроихте ли вече сетивата си за кибер приключения?

Ще се опитаме, поне за малко, да заситим глада ви за качествен киберпънк. За целта сме ви приготвили пет рафинирани произведения, обхващащи най-различни форми на изкуството. Някои от тях крещят киберпънк с цяло гърло, докато други съдържат в ДНК-то си поне някакъв елемент от жанра и всячески бягат от неговите клишетата. Всички те заедно изграждат една цялостна представа за достойнствата на този така обичан поджанр на фантастиката.

Филм – Гатака (1997)

Очевидният избор в тази категория е класиката на Ридли Скот от 1982г. Blade Runner или по-скоро нейният Director’s Cut или осъвремененият Final Cut. Никой не може (и не иска) да оспори качествата на лентата, които първоначално са убягнали на критици и киномани преди 3 десетилетия. Blade Runner безспорно е първообраз на киберпънка в киното и задължителен за всеки фен, но въпреки това, искам да насоча вниманието ви към един по-интимен филм, който не отстъпва по нищо на именития си съперник, а в някои аспекти дори го надминава.

В Гатака няма да откриете типичните визуални клишета и тропи за жанра. В него няма и помен от неонови светлини, западнали градски гета и бягащи от закона хакери. Киберпънкът далеч не се изчерпва с тях. Вместо това филмът се вглежда в една човешка мечта, оставена да повехне още преди да е разцъфтяла и стъпкана в калта от едно цинично и до голяма степен болно общество.

Представете си свят, който е издигнал науката Евгеника като свое верую. Свят, в който самовлюбеният човек е решил да вземе съдбата си в свои ръце и да редактира по свое усмотрение генетичния код на неродените човешки ембриони.

В такъв свят се ражда Винсънт Фриймън, инвалид, но не в познатия ни смисъл на думата. Той е заченат по традиционния начин, за разлика от своите връстници, които са били отгледани в епруветка и са програмирани да бъдат перфектни. Поради този факт, той е заседнал на най-ниското стъпало на социалната стълбица, неспособен да промени съдбата си.

Колко сме способни да жертваме, за да осъществим мечтите си? – това е въпрос, на който Винсънт ще трябва да си отговори, ако иска да остави своята следа в свят, който никога не го е желал.

Книга – Невромантик (Уилям Гибсън) (1984)

Коя книга би била по-подходяща за подгряване преди Cyberpunk 2077 от тази, създала до голяма степен съвременния облик на киберпънк жанра?

Невромантик започва ударно със следното изречение: „Небето над пристанището имаше цвета на телевизионен екран след края на програмата“. Ако то не е достатъчно да ви убеди, че трябва да прочетете класиката на Уилям Гибсън още сега, навярно трябва да се постарая доста в следващите изречения.

Книгата излиза през 1984г. и е първият научнофантастичен роман, който печели едновременно престижните награди за фантастична литература Хюго, Небюла и Филип Дик. Сюжетът е разделен на четири внимателно оформени части, в които проследяваме действието от гледната точка на главния герой Кейс. Той е бивш хакер, пардон – дигитален каубой, който е сгафил при последната си сделка, а за благодарност мозъкът му е увреден от бившите му работодатели. Кейс е ремонтиран във високотехнологична японска клиника от Армитаж – новият му енигматичен работодател. Но за да го държи изкъсо, той поставя бавноразтварящи се торбички съдържащи смъртоносен токсин във вените му. Двамата се отправят на самоубийствен набег срещу невероятно могъщ изкуствен интелект, придружени от уличната самурайка-киборг Моли, която също така е бодигард и любовен интерес на Кейс. Тя е и един от най-силните женски персонажи в литературата изобщо.

Комикс –Blame ! (1998)

Blame! е краят на киберпънка. Това, което ще остане от модерния свят, след като се срине под тежестта на огромното си тяло, задъхващо се от производството на огромно количество електричество и отровни вещества. Мангата се появява в края на 90‘те години, във време когато светът започва постепенно да осъзнава, че пътят по който е тръгнал стремглаво, е път който ще доведе до гибел. Blame! е първият комикс на Цутому Нихей, но и най-оригиналното и ярко негово произведение. В рамките на 10 тома, Нихей проследява съдбата на самотникът Кили, който отчаяно търси човек със специални гени, които могат да спасят света. Действията в Blame! са ни представени почти изцяло чрез илюстрации, а където има думи, те почти винаги са оскъдни.

Сетингът е брутален. Действието се развива с масивен град, изграден от монолитни постройки, без врати, етажи и прозорци. Архитектура е странна и непозната и навява спомени за компютърна печатна платка. Тя е непригодна за човешки крак. Стълбите са практически неизползваеми. Те са зазидани в стените и стърчат над бездънни пропасти. Електрически импулси преминават спорадично от една сграда на друга. И всичко това е напълно в рамките на нещата, тъй като светът в Blame! отдавна не принадлежи на хората. Той е завладян от механични киборги и злонамерени роботи решени на всяка цена да изтрият хуманоидната раса от лицето на Земята.

Сериал – Black Mirror (2011)

Първият епизод на „Черното огледало“ датира от 2011г., но най-вероятно сте чули нещо за сериала едва след като „магьосниците“ от Netflix закупиха правата му през 2016г. През 2018г. същите пуснаха и първия по рода си интерактивен филм, вдъхновен от сериала и оттогава насам името Black Mirror не е спирало да присъства в медийното пространство. Идеята за сериала се ражда в главата на неговия създател Чарли Брукър, който наблюдава внимателно истерията по все още новите за онова време смартфони, които вече са станали неизменна част от животите ни. Те стават и кръстници на сериала. Смартфоните са черното огледало от заглавието, в което се оглеждаме хиляди пъти на ден.

Интересна особеност на Black Mirror е, че сезоните му се състоят от малко на брой епизоди. Всеки от тях съществува в собствена вселена, която няма нищо общо с другите епизоди, но по-голямата част от тях са свързани от обща идея. Как би се променил светът, ако дадена джаджа стане неизменна част от нашето ежедневие? Колко бързо биха се разпаднали животите ни, ако съответната технология съществуваше днес? Как биха навредили на развитието ни като личности? Всеки епизод ни задава тези и още десетки въпроси, на които трябва да си отговорим сами. Някои от технологиите представени ни във епизодите съществуват и днес, други биха били възможни в близкото бъдеще, а трети са напълно безумни и придават на епизодите силна научнофантастична нотка.

Има и епизоди, които не съдържат научнофантастични елементи. Такъв е първият епизод, който е безумен и използва скандална тематика като содомизъм, за да привлече внимание към себе си. Той е и причината много хора, на които сериалът е бил препоръчан да се отказват още в началото, решавайки че и другите епизоди са като него. Нищо подобно. Сериалът малко по малко набира скорост и от трети сезон нататък, когато Netflix поемат щафетата, Black Mirror става истинска наслада за сетивата.

Видеоигра – Observer (2017)

Както и при избора на филм, съм решил да подходя малко по-нестандартно и да ви предложа малко или много нишово заглавие. Разбира се, нищо не крещи киберпънк повече от Deus Ex. Поредицата е една от фундаменталните за гейминга изобщо , а частите ѝ са най-високо оценявани класики (с изключение на втората, тя е просто сбъркана). Силно се надявам, че всеки себеуважаващ се геймър е направил услуга на себе си и е пробвал поне някоя от частите. А и знаете, че нямаше как да минем без да споменем „Бога от машината“, тъй като вярвам, че максимата „при всяко споменаване на Deus Ex някой фен си я инсталира” наистина работи.

Observer може да се опише най-просто като психологически хорър в киберпънк атмосфера, атмосфера, която се забива като хиляди бръснарски ножчета в кожата ви и бавно, но методично раздира сетивата ви. Тя е дело на Bloober Team, виновници за отличната Layers of Fear, а в последствие и за нейното продължение. Когато Observer излезе през 2017г., очаквахме да получим солидна хорър игра, но никой не предполагаше, че създателите ѝ владеят до такава висота тропите на киберпънк жанра. Мрачното дистопично бъдеще е перфектният декор за едно хорър приключение – изпълненото с опасности и неизвестности бъдеще, социалните вълнения, каращи хората да освирепяват, света който постепенно губи своят човешки облик, са похвати, способни сами по себе си да накарат кожата ви да настръхне. Всички тези елементи са реализирани перфектно в Observer, а крайният резултат ни кара да се питаме защо не виждаме по-често игри, изследващи мрачните дълбини на киберпънк жанра.