by PC Mania
Като страстен читател на какви ли не книги, нямаше как да не науча за новия проект на Александър и Рая Кръстеви “За музите, книгите и хората”. Още повече, че той се снима и монтира не къде и от кого да е, а от една телевизия с вече национално покритие като Алма Матер TV, зад която стои моят любим Факултет по Журналистика към Софийския университет. Да, казвам това не само, защото самият аз съм възпитаник и имам “тапия за висшу” от ФЖМК, а защото знам, че това е една медия, в която няма нито корупция, нито частни интереси и на която може да се доверя напълно. И как няма да се доверя като гледам (и отново!) любимите ми Алекс и Райс, с които вече 6 години изгледах какви ли не видеа за книги, класации, игри със зрителите, giveaway на най-различни хитови заглавия и много, много любов към това, което винаги ще бъде на мода – да се четат хартиени книги. И тук идваме ние от списанието за компютърни игри и електронни забавления “PC Mania”, за да дадем един наистина “добър пример”, но не с играенето на поредната компютърна игра с пиксели, а именно с… разгръщането и четенето на книги. Защото, нека да си го кажем направо, игрите са хубави, ако с тях не се прекалява, а за да не прекаляваме с игри, от време на време е нужно и да пишем, и да четем и да търсим издания на хартия. В същия момент, не мога да не отбележа колко много компютърни игри се сдобиха с “романизирани версии”, което още веднъж ни подсказва, че игрите са до време, но пък – четенето ще си остане завинаги!
И именно за четене и игри ще си говорим днес с Алекс и Рая от “Четат ли двама”, а защо не и за музика, за филми, за всичко, което те двамата като съпружеска двойка обожават! А сега е вече време да ги поздравим сърдечно и да им дадем думата, за да споделят повече за себе си, но първо да видим едно тяхно видео:
PC Mania: Алекс, Райс, здравейте от нашето списание за игри, в което обаче днес и то точно на Свети Валентин и в Деня на влюбените с Вас ще си говорим за четене, книги и бууктюбърство. Нека да започнем от новината, че наскоро на 80 години в Ню Орлиънс е починала американската писателка Ан Райс, която вероятно поде щафетата да пише за “модерни вампири” и то много преди съвременни писатели на новели от типа “Здрач”, или сладникави сериали като “Бъфи, убийцата на вампири” се мултиплицираха един след друг и до невъзможност в наши дни. Тук не мога да не спомена и брилянтния роман и последвал култов филм по Ан Райс с Брад Пит “Интервю с вампир”, но тъй като стана вече дума за Ан Райс, а в момента водим и интервю, (поглежда към Рая), хайде сега да започнем от там от къде идва твоят псевдоним “Райс” и дали пък той няма връзка с “вампирите”? И ми прости, Рая, ако вече си се уморила да обясняваш за ника си досега в тубата, но бих се радвал най-накрая да го има черно на бяло написано някъде като следа в нета, а не като клип. А Алекс, ако желае, може (и юридически) да потвърди, или да обори моята най-първа теза. Темата за “вампирите” все още е достатъчно актуална и ми се струва, че точно с нея трябва, някак си, да започнем и сега най-после Ви давам думата:
Райс (Рая Кръстева, любимите й романи са “Малкият принц” на Екзюпери, “Крадецът на книги” на Маркъс Зюсак, както и поредицата “Братството на черния кинжал” на Дж. Р. Уорд): Здравейте и благодарим за това мило представяне 😊 Не мисля, че трябва да се извиняваш, този въпрос ми е задаван често, (а и, ако трябва да съм честна, хората редовно мислят, че така се казвам ;д). Всъщност изборът ми за Райс дойде още по времето на форумите (да, толкова съм стара ;д). Беше ми трудно да си избера форумно име, което да остане (тъй като във всеки форум бях с различен никнейм) и някак си реших да преформулирам Рая и така се “роди” Райс. В случая, обаче, никмеймът ми няма нищо общо с прекрасната Ан Райс, защото по времето, когато го избирах, не бях много запозната с творчеството й (като изключим “Интервю с вампир”). Но имам един любим спомен от този период – в същия този форум (да, беше за вампири и в частност – “Здрач”), се запознах с едно прекрасно момиче, чийто никнейм беше Анн. И така с нея си се шегувахме, че може да напишем съвместна и обща история и да обединим имената си, за да станем авторите “Анн Райс”. Все още обаче не сме изпълнили този план…
Алекс (Александър Кръстев, любимите му книги са “Вещици в чужбина” на Тери Пратчет, поредицата “Колелото на времето” на Робърт Джордан, както и “Вещиците” на Анн Райс): Благодаря за “вампирския” въпрос. За мен Ан Райс остава най-добрият познавач на характера и вълненията на това литературно чудовище – вампира. Смятам, че тя изведе вампирите в мейнстрийм културата, превръщайки ги в литературен, медиен – а и не само – феномен, който са днес. Въпреки различните им прераждания на белия лист, предавани от всевъзможни автори, смятам че вампирите продължават да са актуални, поради простичкия факт, че съдържат в себе си едно от основните желания на човека – да живее вечно. Ценното в романите на Анн Райс, за мен е, че виждаме цената на този вечен живот и в този смисъл смятам, че има още много истории, които могат да бъдат разказани от вампирска гледна точка…
PC Mania: То този първи мой въпрос беше просто за загрявка, а сега вече наистина се потапяме в книгите и бууктюбърството. Когато преди 6 години се захванахте заедно да правите ютуб канал със споделяне на прочетени книги, вярвахте ли, че в един момент не просто ще се местите в нов апартамент и при наличието на толкова прочетени и ревюирани книги наживо (които, бога ми, се нуждаят от ФИЗИЧЕСКО МЯСТО, за да бъдат съхранявани)? А също така – ще се стигне до цяло телевизионно предаване, да не говорим за изключителния брой от Ваши 7880 последователи в тубата и още 6147 следовници във фейсбук (данните са от днес, утре може да са с няколко хиляди повече!)? Изобщо как започна всичко и на кой от двама Ви му хрумна тази идея? Песента от филма “Козият рог” на голямата Мария Нейкова “Вървят ли двама” (обещах, че ще си говорим и за кино!) в крайна сметка ли беше катализаторът за име на канала Ви, или просто Ви се стори идейно, но никога не сте търсили асоциации точно с този филм? И пак казвам, дори да сте отговаряли досега в тубата, нека да го има черно на бяло и написано и тук в уебсайта ни, за да остане сега като част от Вашата “лична легенда”!
Райс: Тук ще се включа аз! Дори не мога да повярвам, че вече са минали цели 6 години, откакто решихме да скочим с главата напред в това приключение. Истината е, че цялата идея беше на Алекс (той винаги има страхотни идеи!), но изпълнението е продукт и на двама ни. Във време, в което имаш няколко месечно бебе, целият ти живот се обръща с главата надолу и смятам, че всеки нов родител ще разбере нуждата ни да създадем нещо, което да ни задържи към действителността, извън родителството. По времето, когато направихме канала, буктюбърството беше нещо сравнително ново в България и също прохождащо в чужбина. И двамата следяхме различни буктюбъри и коментирахме ревютата им, книгите, които четат и т.н. Бяхме сигурни, че дори и да създадем канал в България, той нито ще е успешен, нито гледан (аз силно вярвах в това), но решихме да го направим – какво имаме да губим, нали? В срок от няколко дни изпълнихме всички стъпки, оставаше ни само името, искахме да е нещо наше си, нещо, което да ни оприличава и в няколко думи да се разбере какво обичаме да правим. Не помня точно как се сетих за “Вървят ли двама” (“Козият рог” съм гледала веднъж и помня, че плаках много), но това е една от любимите ми български песни и някак си съвсем естествено стана “Четат ли двама” (все още се гордея с тази си идея ;д).
Алекс: Нека аз продължа ;д: Относно развитието на канала, хората, които ни следят вече толкова години и “За музите, книгите и хората”, никога, ама наистина никога не сме вярвали, че ще се случи. Помня как в началото Рая казваше, че ще бъде абсурдно, ако някое издателство се свърже с нас, за да ни изпрати рекламна бройка за ревю. Е, случи се, и то не веднъж. Всъщност, нека само кажа, че използваме термина “ревюта” за нашите видеа, но това е просто споделяне на нашето лично мнение. Ние никога не сме имали (и надявам се няма да имаме) смелостта да се наречем ревюъри или критици, защото не сме. Ние сме обикновени читатели, които намериха начин да използват интернет пространството за споделяне на любовта си към прочетените книги. И да се върна на въпроса ти – ако някой ни беше казал, как ще се развият нещата в следващите 5-6 години, след създаването на канала, не мисля, че нито аз, нито Рая, щяхме да му повярваме. “За музите, книгите и хората” се оказа частта от споделянето на мнение за книги, от която не знаехме, че имаме нужда. Работим с прекрасни хора и се радваме, че ни се даде възможност да го направим и то точно по най-добрия и нашия си начин…
PC Mania: От моите някогашни лекции при доц. Георги Русинов съм запомнил малко, но нещо доста важно, а именно, че когато се “снима” има няколко видя стойки на участниците, например, има значение до каква част на тялото достига обективът, както беше ни учил, например, когато камерата снима само горната част на телосложението, или когато си в изправен цял ръст и прочее. Спомням си дори, че имаше някакви основни положения на камерата, вкл. трикове какво правиш с ръцете си, как да четеш от ауто-кюто без това да става достояние на зрителите, “американски кадър” и други про-неща. В крайна сметка, има ли разлика между “домашните Ви видеоклипове” през годините и днес, когато вече от почти година работите и излъчвате от Алма Матер TV? То че, разлика има, със сигурност има, но развихте ли нови похвати и техники в отношението си със зрителите и дали така “смяната на обстановката” Ви подейства и на вас релаксиращо и още по(про)-професионално от всичко, заснето от Вас досега и “у дома”?
Райс: Ако трябва да съм честна, аз все още мисля за нас като за новобранци във всичко това ;д. Когато започнахме да снимаме вкъщи, дори нямахме статив, а приятели държаха камерата (телефона) и ни помагаха с идеи и обратна връзка. Цялостното ни развитие беше по етапно и доста бавно, но не съжалявам за нито едно заснето видео или “грешки”, които съм правила в тези видеа (с изключение на избора ми да докарам гласов фалцет, който го разбират само делфините ;д). Предаването ми помогна доста спрямо лицевото ми изражение, защото, когато снимам вкъщи, мога и съм доста по-свободейна, докато при професионалната техника имам повече изисквания и ситуации, с които да се съобразя. Все пак, приемам опита си като позитив и дори при повторно гледане да намирам грешки, се старая да се уча от тях.
Алекс: Ние също имаме късмета и удоволствието да работим с доц. Русинов и напътствията му изключително много ни помогнаха за прехода от домашното към студийното заснемане. Истината е, че разликите са огромни. Ако в къщи мога да започна да снимам нещо, да го зарежа по средата и да се върна към него след… месец, то при предаването отговорността е много по-голяма. Част сме от един страхотен екип. Имаме гости в предаването и участието им изисква различно ниво на професионализъм. За мен най-голямото предизвикателство беше да не мижа като “плъх в трици” ;д и да съм сигурен, че гледам в камерата, която всъщност ме снима. Въпреки предизвикателствата, това са преживявания и опит, за които сме изключително благодарни, че имаме възможност да трупаме, докато правим това, което обичаме и най-много харесваме, а именно да говорим за книги!
PC Mania: …и тъй като сме онлайн списание за компютърни игри, а за книги, видео и филми вече си говорихме, споделите ни, (поглежда към Алекс) дали все пак не цъкате и игри, и ако да, какви? Но ни е интересно и друго, Вашето момче, който е чест гост във видеата Ви, на каква вълна е и ще “изяде ли мишката книжката”, т.е. дали по-скоро синът Ви иска да цъка игри, или… да чете книги? Има ли нещо такова?
Райс: Преди да дам думата на Алекс (той ще може да сподели повече неща за игрите, аз съм много боса в тази тема ;д), нека само да кажа – ние имаме голяма фен база (дори ми е странно да го напиша), но не сме известни и не се приемаме като такива. Дори някой да каже, че ни е фен, винаги се стараем да го поправим, защото всички сме фенове на книгите, от там идва всичко останало. Просто ние събрахме смелост да се покажем в Ютуб, това е ;д. И относно въпроса за сина ни – Калоян/Коко е все още малък и се стараем да не му даваме много екранно време, както с нас, така и пред таблета, затова и все още не е много запознат с техниката, но развива силен интерес както към книгите (всъщност в момента се учи да чете), така и към игрите – с Алекс често играят на Star Wars + The Lord of the Rings лего версии (Алекс, поправи ме, ако казах нещо неправилно ;д)
Алекс: Абсолютно точно уцели игровите ни увлечения с Коко. Трябва да призная, че нямам време напоследък за игри, но когато имам възможност, играя или Heroes 3, или Warcraft 3. Видно от личния ми избор, дай ми на мен стратегия, меч, магия и фантастични истории. В отношение на това дали “мишката ще изяде книжката” – много обичам да не се съгласявам с мнението, че младите не четат. Индикацията за това е както все по-големият брой заглавия за млади читатели на пазара (както от чуждестранни, така и от български автори), така и възрастта на хората, решили да посветят присъствието си в социалните мрежи на книгите и четенето. В този ход на мисли, искаме да покажем на Коко, че книгите са своеобразна магия и да му дадем възможност той сам да избира на кое книжно пътешествие да тръгне. Животът ни е обграден от технологии и да се бяга от тях, нито е нужно, нито е редно. С даването на свободата на едно дете, да направи избора и да заобича някоя книга, ние създаваме един нов читател в света на книгите и какво по-хубаво от това?
PC Mania: Този въпрос зададох преди време и на Богдан Русев в неговото интервю, а именно “имате ли си рецепта за пандемията”? И да не би да се окаже, че да си стоиш вкъщи и да четеш/ или записваш видеа за книги, е най-нормалното нещо, което можеш да правиш, ако си затворен сред четири стени, още повече, да споделяш за всичко това в интернет? Нека сега да ни кажете дали пандемията по-скоро Ви помогна, или, напротив, обърка и прецака всичките Ви планове (аз залагам обаче на първото!) и КАК СЕ СТИГА до аудитория, която всъщност е по цял ден у дома си и чете книги/ гледа видеа в тубата? Абсолютно откачено се получи при всички, но във Вашия случай вероятно ползите са повече? Например, Алекс, ти КОЛКО книги успя да прочетеш в тези две години на пандемия и дали всъщност ПРЕДИ ПАНДЕМИЯТА четеше повече? Или по-малко? Нека да поразсъждаваме заедно и над това…
Райс: При нас тази пандемия по-скоро обърка всичко, отколкото помогна. Истината е, че да си затворен месеци наред с малко дете вкъщи, да си на пълен работен ден (не просто да гледаш компютъра, за да се отчиташ, че си на линия и “работиш”), да изпълняваш домакинските задължения и да успееш да запазиш психическото си здраве, е почти невъзможно. За мен беше, и продължава да ми бъде, изключително трудно, тъй като аз съм много контактен човек и тези затваряния увредиха способността ми да общувам с хората. Четенето ми драстично намаля, а и желанието ми за снимане също – когато си постоянно вкъщи искаш да излезеш, да се разходиш, а не да отделиш още 2-3 часа в снимане и стоене пред екрана за обработка на видеа. Въпреки това и двамата се стараем да поддържаме канала “жив” и да споделяме, колкото е възможно повече книжни истории. Но истината, при мен е, че през последните 2 години не съм прочела дори и наполовина толкова книги (по-скоро аз си препрочитах любими заглавия), колкото ми се искаше. Времето сякаш никога не стига.
Алекс: Съгласен съм с Рая – никой не очакваше пандемията и малко, или много, това преобърна живота на всички ни. Аз отдавна съм научил, че колкото съм по-зает, толкова по-лесно успявам да организирам времето си и да намирам място в деня за всичко. Истината е, че въпреки предимствата на работата от вкъщи, ограничаването на личния контакт и невъзможността за свободно предвижване навън, дадоха своите отражения върху установените ни навици. Не бих казал, че съм прочел повече книги, просто защото не зная колко съм прочел. Аз книгите не си ги броя, а и чета, както на хартия, така и на екран. Всъщност вдъхновението малко бяга, когато съзнанието не е достатъчно стимулирано…
PC Mania: А сега отново да се върнем на самите книги и по-точно вечния спор – хартиени книги или електронен четец? Е, да, винаги можем да се измъкнем със “на хартия или електронно – важното е да се чете повече…”, но аз бих искал да чуя едно по(про, отново)-обстойно мнение и НУЖНИ ли са ни всички тези ОГРОМНИ РАФТОВЕ С ВАШИ КНИГИ ЗАД КАДЪР, когато буквално цялата Читанка може да се побере в джоба ни с малко повече памет на е-рийдъра ни, или допълнителни слотове за повече гигабайти? С този въпрос и смятам да приключим днес, а сега от нашето списание PC Mania Ви желаем весело изкарване на Празника на влюбените и приятна почерпка заедно с всички, които обичате и са до Вас. Желаем Ви както здраве, така и нови книги, така и много фенове за тях! И Ви благодарим от все сърце за всички вдъхновени отговори и до нови срещи от нас и нашия екип. Наздраве!
Райс: Отново – благодарим искрено за това интервю и за възможността да споделим мнението си – все пак обичаме да говорим за книги и няма как да не ценим хората, които искат да ни слушат как бръщолевим ;д. Иначе и двамата предпочитаме хартиените издания – има нещо прекрасно в това, да наредиш всичките красоти, които виждате често зад гърбовете ни, и да им се наслаждаваме, когато сме преуморени – успокояващо е. Даже скоро видях шега, че лошото при четенето на електронни книги е, че, когато завършиш книгата, не можеш да си поставиш изданието като трофей на рафта. Защото за нас книгите са точно това – трофеи. Често чета и електронно, но, за мен, удоволствието да държиш книгата, да я помиришеш, да разлистваш страниците, да я хвърлиш, когато те ядоса ;д, е в пъти по-голямо от това просто да плъзгаш пръст по една повърхност. Най-обикновеният пример са илюстрованите издания – кой не би искал да разгледа такава красота именно на хартия? Нека само не забравяме и удобството, което дават и аудиокнигите – те също не са за всеки, но познавам доста читатели, които избират тази опция за запознаване с нови светове и са щастливи за съществуването на платформи като Сторител. За съжаление, обаче, моят ум блуждае твърде много и, колкото и да продължавам да опитвам, не мога да свикна с тях. Надявам се, все пак, това скоро да се промени! 😊
Алекс: Ако трябва да съм честен, трофей е малко силна дума. Аз разбирам какво има предвид Рая, и какво казва (заедно сме от достатъчно много години), но за да поясня идеята си, позволи ми да припомня едно твърдение, в което се убеждавам всеки път, когато си купя книга. А именно – купуването на книги и четенето им, са две съвсем различни хобита. Ако не е така, трудно ще мога да оправдая трите различни издания на Хари Потър вкъщи. Аз предпочитам книгата на хартия, но удобството, което ми дава четенето на екран – в движение, в градския транспорт, на почивка – също не искам да го изключвам. Не съм любител на крайните мнения и затова бих желал да приключа с това, че всеки сам най-добре избира кое му е най-удобно и защо…
Алекс и Райс, и от двамата: Благодарим Ви за страхотните въпроси и пожелаваме на целия Ви Екип и на всички Ваши читатели (и геймъри!) един незабравим празник на любовта и виното, както и много нови книжни приключения, щастие и красиви моменти с най-любимите Ви хора! Наздраве и от нас и желаем успех на всички!
