by PC Mania
130 гола в 125 мача за Порто. Повече от 300 попадения в една богата кариера на два континента. Четирикратен шампион на Португалия, носител на Суперкупата на Европа и световен шампион за младежи. Винаги представян с най-високи статистики във всички футболни видео игри. И само 10 мача за националния отбор на своята страна.
По-запалените фенове на футбола с лекота ще познаят, че зад това описание се крие бразилският централен нападател от близкото минало Марио Жардел. Защо обаче толкова успешната му клубна кариера не доведе до по-сериозно присъствие в състава на Селесао? Жардел е само един от поредицата примери от последните 20 години, които мога да дам. Сони Андерсон беше страшилище по френските терени с Монако и Лион и се представи добре в Барселона, но въпреки това завоюва дори още по-малко повиквателни – едва 7. Тулио пък се прочу като един от най-резултатните нападатели в света, вкара един от най-прочутите и противоречиви голове изобщо и с него в редиците си Бразилия не е губила мач. Въпреки това Тулио играе само 15 срещи със златистата фланелка.
Защо е така?
Защото, казано съвсем откровено, колкото и да са добри, Жардел, Сони Андерсон и Тулио просто нямаше как да се сравняват с играчи като Роналдо, Ривалдо, Роналдиньо и Ромарио. Защото, казано дори още по-простичко, Бразилия винаги е имала толкова таланти, че просто нямаше място за всички в националния отбор. За всеки един пост се конкурираха по няколко страшно талантливи играчи и треньорите на кариоките имаха трудната задача да избират кои точно ще бъдат титулярите в тази екстравагантна селекция. Осмислете това, след което се замислете колко смешно всъщност звучи твърдението, че Бразилия щяла да изглежда съвсем иначе, ако Неймар не се бе контузил в двубоя с Колумбия.
Истината е, че Бразилия от това Световно първенство е просто най-набиващият се на очи пример, но към домакините трябва да добавим още Италия, Испания, Англия, Португалия и др. Сочените за фаворити отбори отпаднаха безславно и най-сетне разкриха в пълни мащаби жестоката криза, в която е изпаднала любимата ни игра.
Причините за всичко това са много
С лекота можем да изброим някои като безсмисленото налагане на чужденци със съмнителни качества, което убива надеждите на младите играчи от домашните школи. Или пък убийственият календар на турнири като Шампионската лига, където комерсиализацията и жаждата за пари налагат календар, чието темпо кара дори звезди като Меси да изглеждат като бледи сенки на себе си по време на Световното първенство. Баснословните заплати и трансферни суми, които размиват понятието за истинските стойности на играчите. А защо не и безобразното съдийство, което все по-често се превръща в главен виновник за лошото качество на мачовете – включително и на тези световни финали, включително и на снощния мач, когато анонимен съдия от Третия свят направи безумни греши, които на практика решиха изхода на двубоя.
Вдъхновен от духа на Световното първенство, закономерно изпитах желание да поиграя на някоя футболна игра. Проблемът е, че всички актуални заглавия по неволя щяха да ме направят съпричастен с този грозен футбол, който описах по-горе. Затова обърнах глава назад към архивите на гейм историята и се спрях на едно доста различно заглавие. То се нарича This is Football 2003 и е PlayStation 2 ексклузив. Разбира се, по отношение на графика и презентация то е на светлинни години от лъскавите FIFA и PES, но когато го пуснах на моята конзола и видях първите стартови състави заедно с лика на Киерън Дайър на началния екран, лицето ми незабавно се озари от усмивка и в главата ми нахлуха спомени. This is Football 2003 ме пренесе в едно не чак толкова далечно време, което обаче изглежда на светлинни години от това, което наблюдаваме в момента. Време, в което Алесандро дел Пиеро беше диригентът в нападението на Ювентус, Кили Гонсалес летеше по лявото крило на Аржентина, а Пиерлуиджи Колина всяваше респект сред двадесет и двамата на терена само с поглед.
Ако бъдещето на футбола ще се определя от това, което видяхме на това Световно първенство, лично аз с удоволствие ще прекарвам все повече време с ретро заглавия, които пазят спомена за времето, когато на терена наистина се играеше футбол.
Автор: Иво Цеков