by PC Mania
С над 25 милиона продадени бройки Call of Duty: Black Ops се превърна в най-успешната игра, правена някога. Анализатори отчитат, че пазарната битка между Activision и Electronic Arts за сърцата и портфейлите на геймърите тази есен ще струва на двата гиганта общо около 200 милиона долара. Към юли тази година инди сензацията Minecraft вече има 10 милиона регистрирани потребители и 2.8 милиона продажби. С над 300 милиона даунлоуда Angry Birds бе обявена за една от най-добрите и търсени игри в последно време.
А какво да кажем за всички останали?
Истината е, че далеч не всяко студио разполага с многомилионен бюджет и солидна маркетингова подкрепа. Нито пък всеки дизайнер иска да разработи поредното 16-битово чудо или инди заглавие, което да властва в XBOX Live Aracde. Съществуват много игри, които са в златната гейм среда над независимите алтернативни проекти и под ААА хитовете. Игри, чието съществуване е застрашено от въпросните два крайни сегмента на пазара.
Средната гейм класа – умиращ вид?
„Ще ви го кажа най-официално: средната класа игри умря”, категорично заяви по време на Game Developers Conference тази пролет Клиф Блезински от Epic Games. „За да успее днес, един развлекателен продукт трябва да бъде или абсолютен хит от типа „покупка на премиерата” или независим проект, който да привлича със стил и авангардност”.
„Вземете за пример Холивуд”, продължава Клифи Би, чиято роля в суперуспешната поредица Gears of War му позволява да знае как се работи с многомилионни бюджети. „Avatar – там сме! Battlefield: LA – на първия ред! (озадачаващ избор за супер хит-бел.ред.). The Other Guys с Уил Фаръл и Марки Марк – неее, майната му, по-скоро ще го взема под наем по-късно, сега не ми пука! Другият вариант е нещо като Black Swan – стилна независима продукция с висока художествена стойност. И разбира се, ще гледам тези филми в страхотната атмосфера на IMAX или The Rialto. Средната класа филми просто изчезна и си мисля, че същото се отнася и за игрите”, завършва Блезински.
Средно не значи посредствено
Какво всъщност представлява играта от златната среда? За мен най-добрият пример са студията, които дават най-доброто от себе си при ограничен бюджет и ресурси. Без да звучи като обида към момчетата, защото изобщо не е, Raven Software е един отличен пример за студио от среден клас. Raven периодично пуска солидни заглавия, които нямат нито хайпа на Gears of War, нито са насочени към определена ниша като Limbo да речем. Въпреки това игрите на студиото са източник на доста забавни моменти и със сигурност трябва да бъдат опитани поне веднъж.
Сред създадените от Raven игри личат имена като X-Men: Origins: Wolverine, Wolfenstein и Singularity, които не могат да се сравняват с тежката категория на Uncharted и Halo, но представляват перфектният избор за геймъра в периодите на очакване на поредния ААА хит. Никоя от горните игри няма да попадне в класации от типа „Най-доброто от”, но са добър източник на емоции и правят всичко, за да забавляват без да имат финансовия ресурс и корпоративната подкрепа, които се полагат на „батковците”.
Друг пример е компанията Namco Bandai, която не е сред най-големите в бизнеса, но полага усилия да пуска именно игри от средната класа. За миналата година тя издаде Enslaved: Odyssey to the West, Majin and the Forsaken Kingdom и Splatterhouse, всяко от които е интересна по своему и макар да не остане задълго в геймърската памет си заслужава поне едно изиграване. Разбира се, лично аз смятам, че Enslaved заслужава доста повече като продажби, но това е друга тема.
Какво може да се направи?
Ако направим бърз анализ на пазара на игри ще видим, че най-пренебрегваните игри – тези от средната класа – всъщност съставляват най-голям процент от количеството заглавия. Причината за това е, че далеч не всяка игра може да бъде успешен ААА хит, както и че не всяко студио може да поеме по пътя на независимите разработчици. Въпреки това средният клас игри изглежда доста пренебрегнат и индустрията определено трябва да предприеме някакви мерки за възстановяването му.
На първо място, ако се съгласим, че съществува такова нещо като „игра от среден клас”, то тогава трябва да съществува и „цена от среден клас”. По темата за цените бих искал да поговоря по-обстойно в следващия материал, но е очевидно, че не всяка игра може да носи стандартната цена от 60 долара и нейната равностойност в други валути и региони. Стойността се определя по това колко са склонни да плащат потребителите за нещо и ако приемем, че средната класа игри умира, значи пазарът е казал своето мнение – повечето геймъри не са склонни да платят същата цена за Majin, която плащат за новата Battlefield. Конкретно в този пример Namco бързо разбра това и свали цената на играта от 60 на 40 в един доста популярен пазарен ход.
Нещо, което може да се направи съвсем лесно е да се подобри календара на издателите. Ако вземем примера с Namco Bandai, и трите гореспоменати заглавия бяха пуснати в периода октомври-ноември миналата година. Казано с две думи, това е чиста лудост, защото всеки знае, че тогава излизат най-големите хитове, пазарът е максимално сгъстен, а повечето геймъри разполагат с ограничени ресурси. Какво ще си купите – новата Call of Duty, за да прекарате стотици часове онлайн или Enslaved, за да видите анимирания образ на Анди Серкис? Подобни „средни” заглавия могат да бъдат пуснати с доста по-голям успех през юли и август, които традиционно са най-скучните месеци в геймърския календар. Комбинирайте това с по-ниската цена и получавате сигурен победител.
Накрая има и още нещо. Каквито и пазарни стратегии да измислят издателите, техните продукти винаги остават на милостта на вас, уважаеми читатели. В крайна сметка гейм индустрията се крепи на нашите интерес и покупки. Да се пазарува наред едва ли е разумно, но когато хората са поне малко по-авантюристично настроени, има шанс както да попаднете на интересни заглавия, за които дори не сте подозирали, така и да подкрепите студията. Ако някоя игра изглежда интересна, дори и да не знаете много за нея, може би си заслужава да се рискува от време на време, нали?
Обичам Call of Duty, но истината е, че не искам да я играя всеки ден. Затова искрено се надявам, че индустрията ще продължи да произвежда игрите от среден клас за всички онези, които искат от време на време да поиграят нещо различно.
Автор: Иво Цеков