by PC Mania
Съвсем наскоро минавах през метрото и мернах рекламата на Apple “Macbook Air: Подходящият избор за всеки студент“. Последва невъздържан бурен смях. Не че от компанията не са прави, напротив. Но ако някой от Apple мине през Студентски град и осъзнае платежността на нашите студенти, веднага ще промени рекламния слоган на машината, чиято стартова цена е над 2100 лв.
Каква алтернатива имаме? Концепцията на Intel за т.нар. ултрабуци например. Тя набира все по-голяма сила – почти всяка една компания предлага подобен продукт, и днес ще ви запознаем с едно наистина достойно попълнение Sony VAIO T Series SVT1311M1ES. Машина, която може да бъде ваша за по-малко пари от MacBook Air и същевременно е не по-малко тънка или красива.
Корпусът на 13.3-инчовият VAIO е изцяло от алуминий и магнезий
Няма какво да се залъгваме – ултрабукът изглежда наистина впечатляващо. Лек е – тежи само 1,6 кг, и е дебел едва 17.8 мм. Всичко в него крещи елегантност. Отваря се с лекота дори с една ръка, при това основата не се повдига.
Ултрабукът разполага и с малки гумени крачета, които го повдигат леко над земята и съответно подобряват неговото охлаждане. Въобще – това е един майсторски изграден продукт, който е удобен за работа. Потребителите трябва единствено да внимават да не наранят самия екран, който, за разлика от основата, е изключително тънък и сравнително податлив на огъване.
Когато става дума за свързаност, ултрабуците не предоставят особено голямо разнообразие. Sony VAIO T Series SVT1311M1ES обаче е едно приятно изключение. Вляво откриваме DC жак за захранване и две USB гнезда, едно от които е 3.0. Вдясно са всички останали портове – два за видео (VGA и HDM), мрежови жак и четец за карти 2 в 1. Наличието на всички необходими интерфейси е голямо предимство за Sony VAIO T серия на фона на конкурентни модели, на които им липсват определени конектори. Единствено онези от вас, които планират да използват по-дебели USB джаджи, трябва да внимават, тъй като те биха могли да повдигнат във въздуха тънкия ултрабук.
По отношение на комуникация
откриваме всичко необходимо за едно мобилно устройство, с изключение на UMTS модем. Мрежовата карта е на Realtek и ще ви свърши работа за кабелен интернет. Поддържа скорости 1000BASE-T, 100BASE-TX и 10BASE-T. За безжична мрежа е предвидена карта на Atheros. Тя покрива стандартите IEEE 802.11 b/g/n. Поддържа се и Bluetooth 4.0.
Що се отнася до клавиатурата, нейните клавиши не са особено големи – 14×13 мм, като разстоянието между тях е 4 мм. Затова бихме ви посъветвали да я пробвате, преди да закупите лаптопа. Важно е да отбележим също така, че клавишите са изключително плоски и се подават съвсем малко над основата. В началото може и да сметнете, че не получавате достатъчна обратна връзка при натискането им, но както при всяка нова клавиатура е въпрос на време да свикнете.
Освен традиционните FN клавиши, маркирани със синьо, Sony VAIO T Series SVT1311M1ES разполага и с три бутона над клавиатурата, наречени ASSIST, WEB и VAIO. Първият отваря софтуера VAIO Care, който ви позволява да следите състоянието на ултрабука. Чрез WEB отваряте браузъра по подразбиране, докато VAIO бутонът пък –Media Gallery или PlayMemories Home.
Тъчпадът пък е достатъчно широк (100 мм), но на дължина (56 мм) можеше да бъде и малко по-голям. На пръв поглед няма да видите бутони – подобно на нотбуковете на Apple самият тъчпад изпълнява ролята на бутон и може да бъде натискан в двата долни края. Нещо повече – ясен звук обозначава кликването. Налични са и мултитъч жестове.
Дисплей
На пръв поглед 13.3-инчовият екран изглежда по-малък. Това обаче по всяка вероятност се дължи на по-голямата рамка. Максималната поддържана разделителна способност е 1366×768 пиксела, откриваме и покритие против отблясъци. Ако това не ви е достатъчно, винаги може да вържете външни дисплеи през VGA или HDMI портовете и да ги включите на резолюция 1920 x 1200.
Уви, яркостта (167.8 cd/m2) и контраста (139:1) можеха да бъдат малко по-добри. Цветовото възпроизвеждане е обаче достатъчно добро, тъй като ултрабукът едва ли ще се използва за обработка на снимки или видео.
Производителност
Ултрабукът „мисли“ благодарение на двуядрен енергоспестяващ Intel Core i3-2367M 1.40GHz. Той е допълнен от 4 гигабайта RAM, графичен чип и Intel HD Graphics 3000 и 320 гигабайта твърд диск с 5400 об./мин. Най-интересното в случая, че към HDD-то е включен и 32 гигабайта SSD памет (mini PCIe). Макар и да нямате пряк достъп до нея (контролира се автоматично от системата), нейното въздействие се усеща най-вече при стартиране на операционната система и при отварянето на програми, което става наистина бързо.
Това, че процесорът е енергоспестяващ, си има и своите минуси, най-вече във връзка с производителността. Тактовата честота на двете ядра не е особено високо клокната. За сметка на това многопоточността (multi-threading) е възможна и обработва по четири потока едновременно. Видео картата също е интегрирана с процесора. Поради това ограничение i3-2367M има TDP (максималното количество енергия, която охладителната система на компютъра е длъжна да разпръсне) от 17 вата. При „нормалните“ i3 процесори тази величина е 35 вата.
Тестове
При Cinebench R10 multi rendering (64bit) Sony VAIO T Series SVT1311M1ES постигна 2275.0 точки. Portégé на Toshiba изостава с малко – 2230.0, докато MacBook Air от 2011 (2557M, HD 3000) г. отбелязва значително повече – 8266.0.
Под PCMark 7 пък ултрабукът постигна 2371.0 точки, което го позиционира в средата на сходни на него машини. Гореспоменатият MacBook Air пък показва резултат от 3561.0. Тези статистики обаче нямат значение при ежедневната работа. VAIO е достатъчно бърз, най-вече благодарение на 32-гигабайтовият SSD диск.
Стигаме и до 3DMark 06. Тук Sony VAIO T Series SVT1311M1ES постигна резултат от 3083 точки, а при 3DMark 03 – 6962 – и двата теста при разделителна способност 1280×1024. За съжаление игри като Skyrim и Anno 2070 просто не стават за игра – на средни детайли постигат съответно 8 и 11 кадъра в секунда.
Шум, температура, говорители и батерия
При нормална употреба ултрабуктът е изключително тих – 29.6 dB. Когато се натовари, достига стойности и до 32.4-34.4, които също са приемливи. Машината му не се нагрява твърде много – максимумът е 35.1-36.7 градуса по Целзий.
Двата говорителя пък са сравнително стандартни за машини от този тип. Басът не е достатъчно дълбок. Ако увеличите повече пък, ще чуете характерно пращене.
Консумацията на енергия обаче заслужава похвала – при по-слаба яркост на екрана и с изключен Wi-Fi/Bluetooth, тя издържа над 8 часа (при сърфиране в нета обаче пада значително – малко над 4 часа, докато при пълна яркост и при пълно натоварване – 2 часа и половина).
В заключение
Това е една машина с отлична изработка, която, въпреки някои малки недостатъци, препоръчваме на всеки, който се нуждае от пълна мобилност и търси качество на приемлива цена.
Автор: Петър Йорданов